Добавена е редакцията на "Сказанието за железния кръст и българина", в която се съдържат сведенията за покръстването на българите и войната с унгарците. Нарича се Обширна редакция, но всъщност и двете редакции съдържат части, които липсват в другата, тъй като са били съкратени.
По-късно ще бъде включена и по-кратката версия, в които има някои части, които липсват в другата.
В разделът "Надписи от Северното Черноморие" са добавени са текстовете на 1 пълен и 6 фрагментарни надписа от античния град Пентикапей (дн. Крим, Украйна) за даване на проксения. Градът е бил столица на Боспорското царство. Упадъкът на Пантикапей настъпва след нападенията на остготи и турки, като в армията на вторите е участвал и владетеля на прабългарите-утигури Ангай.
Поредицата от надписи от Северното Черноморие има за цел да даде възможност на читателите на сайта да се запознаят с миналото на земите, които са обитавали прабългарите преди да бъде създадена Дунавска България.
В Библиотеката на сайта, в разделът за Антични надписи е добавен нов раздел за Текстове от Северното Черноморие. Той е предназначен да се публикуват в него антични надписи от северната половина на крайбрежните региони на Черно море без Българското Черноморие, които са в разделът за Тракийски текстове.
Регионът е интересен, тъй като преди създаване на Дунавска България той е бил обитаван от българите. Интерес представляват също взаимовръзките между населението на Североизточното и Северозападното, Черноморие. Така например много от Боспорските царе носят имена, които са често срещани и при тракийските владетели.
В разделът "Българските царици" е добавена статия за втората съпруга на цар Иван Асен ІІ - царица Ана Мария. В статията на кратко са проследени и родствените връзки на царицата, като е обърнато по-голямо внимание на тези от тях, които имат връзка с българската история. Проследени са също събитията довели до сключването на брака между българския владетел и унгарската принцеса.
В разделът за "Български летописи" е добавен Летописът на Жендо Вичов от Котел. Той е един от по-големите по обем летописи от ХІХв. и някои макар и малки откъси от него са сред по-често публикуваните български исторически извори.Той е бил издаден в СбНУ от К. Киров, но няма осъвременен превод и заради изминалото време, а и това, че е писан на местен диалект вече не е така разбираем за по-широката публика. В Сборника „Писахме да се знае. Преписки и летописи” е издаден в един по-осъвременен вид, но липсва номерацията и няколко изречения. Тук тези липси са запълнени, а също са заменени и част от турцизмите и архаизмите, които са излезли от употреба. Запазени са основно тези, за които в самия текст авторът е давал пояснения за да не се наруши конструкцията на съчинението.
На днешният 9 март е станала битката при Клокотница, а вчера беше международния ден на жената. Затова изборът за новото попълнение на сайта е статия за царица Ирина Комнина - съпруга на цар Иван Асен ІІ, майка на цар Михаил Асен ІІ и на съпругата на цар Мицо - царица Мария. Статията проследява изпълнения с превратности живот на потомката на царе и императори, която през първата половина на ХІІІв. попаднала в бурния водовъртеж на Балканската история.
