Петък, 15.11.2019, 21:15
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
BGtop

ЦАРИЦА ИРИНА КОМНИНА

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЦАРИЦА ИРИНА КОМНИНА

 

Ирина Теодорина Комнина, майка на Михаил, син на великия цар Асен – детайл от фреска на фасадата на храма „Свети Архангели” в Костур

 

 

           

            Царица Ирина Комнина е дъщеря на епирския император Теодор Комнин Дука Ангел и на Мария Петралифина - сестра на севастократор Йоан Петралифа. Ирина имала двама братя, които един след друг били владетели на епирската държава - Йоан и Димитър, а също и една сестра на име Ана.

         Царица Ирина по линия на Комнините била потомка на цар Иван Владислав и царица Мария. Подобно на предците си тя била красива и стройна. Сред  предците на баща й са императорите Алексий І Комнин и Йоан ІІ Комнин. В панагира по случай сватбата й с цар Иван Асен не е пропуснато да се отбележи славното й родословие: „От могъщи самодръжци си произлязла царице”.

Матейче – родословната „лоза” на Асеневци-Комнини

 

         Битката при Клокотница през 1230г. се оказала повратна за Ирина – в сражението баща й бил разбит и попаднал в плен с цялото си семейство. Заедно с баща си тя била отведена в Търново. В българската столица Теодор Комнин организирал заговор, но бил разкрит и осъден на ослепяване.

         През 1237г. царица Ана-Мария починала и в живота на пленничката настъпил обрат. Овдовелия цар се оженил за красивата Ирина Комнина, която както казва Акрополит обичал „не по-малко отколкото Антоний Клеопатра”.

         Освен хубостта на Ирина имало и две важни политически причини, които да подтикнат царя към този брак. Първата е вътрешна – според българската държавна традиция е било важно владетеля да произхожда от царски род. Родословието на Ирина е било добре известно и гарантирало връзката с владетелите на Първото българско царство. Дори когато Второто българско царство залязвало цар Иван Александър счел за нужно да прикачи към името си Асен, брат му пък добавил към името си Комнин, а сестра им царица Елена наредила да изпишат в храма „Света Богородица” в Матейче родословието й още от Комнините, като в тази „лоза” за два от образите се предполага, че са портрети на Теодор и Ирина Комнини. Така чрез брака си с Ирина Комнина цар Иван Асен ІІ затвърдил позициите на Асеновата династия.

         Втората и най-важна причина била засилването на Никейската империя и слабото противодействие на този процес от нерешителния му зет Мануил. Хегемонията на България на Балканския полуостров била резултат от поддържане на баланса на силите на околните страни. Затова засилването на никейските императори било заплаха за позициите на българския владетел.

Това наложило Иван Асен ІІ да предприеме по-решителни мерки срещу опитите на Никейската империя да завземе територии и на Балканите. Възползвайки се от сключения брак с Ирина Комнина той освободил от тъмницата енергичния си тъст и го върнал в Солун. Теодор Комнин лишил брат си Мануил от властта и го изпратил на заточение в Анталия, а съпругата му Мария върнал на баща й. Но тъй като бил сляп, отстъпил управлението на сина си Йоан (1240 – 1244), когото обявил за император, а той се задоволил с фактическото управление на държавата.

Около 24 юни 1241г. Иван Асен ІІ починал. На престола се възкачил цар Калиман І, който бил син на унгарката Ана-Мария. Овдовялата царица Ирина заедно със сина си Михаил Асен трябвало да напусне Търново и да се върне в Солунската империя.

След смъртта на цар Иван Асен ІІ никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци решил да предприеме поход срещу Солунската империя. Той подходил с хитрост и първо поканил при себе си Теодор Комнин и го посрещнал с почести. След това обаче го задържал и предприел настъпление към Солун. Теодор Комнин бил изпратен да убеди синът си да капитулира. В резултат от преговорите било постигнато споразумение, по силата на което Йоан Комнин се отказал от титлата император, но запазил владенията и получил титлата деспот. Теодор Комнин бил оставен при сина си в Солун.

Скоро след това Йоан Комнин, който се отличавал със благочестие и скромност починал. Управлението на Солун поел по-малкия син на Теодор Комнин - Димитър Ангел Комнин (1244 – 1246), който бил лекомислен и се отдавал на любовни приключения, при едно от които се осакатил. Възползвайки се от малолетието на наследниците на Иван Асен ІІ никейския император предприел ново настъпление срещу Солун. Димитър Комнин се укрил в акропола на града. Ирина Комнина отишла да преговаря с императора и да го моли да пощади брат й. След като успяла да се договори, че Димитър Комнин няма да бъде ослепен, солунския владетел се предал. Императора поверил управлението на Солун на Андроник Палеолог Комнин. Теодор Комнин успял да се запази управлението на региона на Воден, Стари дол и Острово, а деспот Михаил ІІ Ангел (1237-1282) територията около Битоля, Охрид и Прилеп.

Според разчитането направено от А. Орландос на надписа на фасадата на храма „Свети Архангели” в Костур Ирина Комнина е отбелязана като господарка на градът. Дуйчев обаче предлага друг прочит и счита, че е написано не Кастория (Костур), а Комнина. Вторият прочит изглежда по-вероятен, но надписа в тази си част е доста повреден за да се направи категоричен извод. Самото им изобразяване обаче в Костур може все пак да служи като ориентир, че те по някакъв начин са били свързани с града. Обстоятелството, че и двамата не са в царско облекло показва, че изображението е от времето на управлението на цар Калиман І.

През 1246г. цар Калиман І починал. Според някои той умрял от естествена смърт, а според други бил отровен от царица Ирина Комнина. На престолът се възкачил нейният син цар Михаил ІІ Асен, който все още бил непълнолетен. Така бившата царица отново се сдобила с влияние върху управлението на българската държава.

Управлението на Михаил ІІ Асен започнало зле. Възползвайки се от периода на междуцарствие византийците завзели ред български градове. Въпреки това през август 1247г. императорът получил българска помощ за да воюва срещу латинците. Вероятно помощта е била оказана по силата на сключения между двете страни мирен договор. Но помощта на българите срещу отслабналата Латинска империя било неизгоден ход, тъй като още повече засилвал позициите на никейските императори на Балканите.

Михаил ІІ Асен се опитал да насочи усилията си на запад и на 15 юни 1253г. сключил договор с Дубровник срещу Сърбия.

Но и това начинание останало недовършено, тъй като през 1254г. починал император Йоан Ватаци. Михаил ІІ Асен се опитал на свой ред да се възползва от междуцарствието във Византия и да си възвърне загубените земи. Военните действия обаче не били успешни. Те приключили през 1256г. с Регинския договор. Царският тъст Ростислав Михайлович подкупен с много дарове от византийците сключил неизгоден мирен договор. Това предизвикало недоволство в България, от което се възползвал царския братовчед Калиман. Той убил Михаил ІІ Асен, оженил се за неговата съпруга, но не успял да се закрепи на трона и скоро бил убит. Ростислав Михайлович се провъзгласил за цар на България и обсадил Търново, но като не получил никаква подкрепа прибрал дъщеря си и се изтеглил.

На българският престол се възкачил Мицо, който се оженил за дъщерята Ирина Комнина и Иван Асен ІІ – Мария. Така овдовялата майка отново се оказала в близки отношения с българския цар. Но Мицо не успял да задържи дълго властта.

Престолът бил завзет от цар Константин Тих. За да легитимира властта си цар Константин разтрогнал първия си брак и се оженил за Ирина – дъщерята на император Теодор ІІ Дука Ласкарис и Елена Асенина. Промяната била неблагоприятна за Ирина Комнина, тъй като нейната съименничка била внучка на унгарката Ана Неда и племенница на Калиман І.

Вероятно след този пореден обрат в живота си царица Ирина се замонашила и приела името Ксения. Вероятно монахинята Ксения последвала Мицо и дъщеря си. Във връзка с това се предлога, че посочената в грамотата на цар Иван Александър като ктиторка на Емонския манастир „Свети Никола” негова баба Севина (като преписвача е допуснал грешка при изписване на името и вместо Ερίνη е записал Σαβίνη) е Ирина Комнина. Тъй като Мицо след като бил прогонен от Търново се установил в Несебър, то ако тъща му го е последвала е напълно възможно да е направила дарение на един от околните манастири.

Георги Акрополит първо пише, че Иван Асен ІІ и Ирина имали три деца: Михаил, Теодора и Мария. По-натам обаче  той отново говори за три деца, но са изброени като Михаил, Мария и Ана. Тъй като в единия случай едната от дъщерите е наречена Теодора, а в другия Ана обикновено се приема, че тя е носела и двете имена. Не е изключено обаче да е допусната грешка и вместо да бъде посочено името на дъщерята на Ирина Комнина, да е било написано името на сестра й Ана Комнина.

За Теодора се предполага, че е била омъжена за севастократор Петър, който е споменат в договора с Дубровник на цар Михаил ІІ Асен. Предполага се, че цар Михаил Шишман и цар Иван Александър са нейни потомци.

Другата дъщеря на Ирина Комнина – Мария макар да е била съвсем за кратко българска царица поставя началото на византийския клон на рода Асеневци. Тя е майка на цар Иван Асен ІІІ и на Мария – втората съпруга на цар Георги І Тертер.

 

_____________________

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. ГИБИ, т. VІІІ, т. Х, т. ХІ;

2. П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т. 2, 1978;

3. Васил Гюзелев - Самият Търновград ще разтръби победите. Средновековни поети за България, 1981;

4. Ив. Дуйчев, СБК, т. 2;

5. Павлов, Пламен: „Търновските царици”, В.Т.:ДАР-РХ, 2006; „Първите дами“ на Средновековна България”; „Още веднъж за съпругите, дъщерите и „сватбите на Йоан Асен“ В: „Bulgaria mediaevalis”, (в чест на проф. Илия Илиев) , т. 6. София, 2015, стр. 285-298;

6. Иван Божилов: „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография”, 1994; „Българите във Византийската империя”; България и Дубровник. Договорът от 1253 г. София 2010

7. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. т. 3, 2007.

 

Търсене
Календар
«  Ноември 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930