Честит Игнажден! Честит празник на всички, които днес имат имен ден. Този ден е и начало на народната нова година, за разлика от гражданската, която започва на 1 януари и църковната, която започва на 1 септември.
Изображението обаче, както и новото попълнение на сайта са свързани с друг светец, чиято памет също почитаме днес. Свети Йоан Тасоски. Така в един ден почитаме паметта на двама светци, които са свързани с две съседни места, които някога са били част от България - Кавала и Тасос. Свети Игнатий Богоносец пътувайки към Рим да бъде екзекутиран преминал през Кавала и Пловдив, а свети Йоан е родом от остров Тасос.
Житието на светецът е било публикувано на гръцки в "Новия мартирологий". Тук е публикуван българския превод, който е включен в разделът за ... Виж още »
В разделът за Български летописи е добавен е Летописът на хаджи Велико от Шумен, който обхваща събитията от 1768г. до 1811г. Според Васил Коларов този хаджи Велико е негов прадядо по майчина линия. Летописните бележки започват почти по същото време когато е завършена Паисиевата история. Авторът на няколко пъти се озовал там, където се развиват някои интересни събития. На първо място разбира се това са руско-турските войни, в които Шумен има важно стратегическо значение. Но наред с това по време на поклоническото му пътуване на Божи гроб той се оказва там по време на египетската кампания на Наполеон Бонапарт, заради което му се наложило да престои в Йерусалим повече от 2 месеца. В полезрението на хаджи Велико попадат и "Смутните времена", т.е. кърджалийските размирици. Осве
... Виж още »
В разделът "Връзки към други сайтове" са обновени линковете. За разлика от сборниците с библиография, в които едно съчинение веднъж издадено, то данните за него не се променят, то при списъците със сайтове местонахождението им е значително по-динамично.Някои от списъците не бяха актуализирани от 2006г. и много от хипервръзките се оказаха неработещи. За съжаление част от сайтовете са престанали да съществуват и в повечето случаи актуализацията се сведе до изтриване на част от хипервръзките. Много от сайтовете се отказаха от практиката да публикуват връзки към други сайтове със сходна насоченост. Обмисляше се този раздел да се премахне и тук. От няколко години обаче се забелязва тенденция търсачките да не показват в резултатите си съдържанието на сайтове, които не са им рекламодатели. Тази практика сериозно затрудни и обновлението на раздела, тъй като част от страници съществуваха със същото съдържание, но с нов адрес, но не се откриваха от търсачките. Това засяга основно бе
... Виж още »
На 27 ноември е Денят на победите. Тъй като с въвеждането на Григорианския календар датата на този празник е била променена, то беше направено едно малко полезно допълнение на материалите на сайта. В раздела със Закони и документи на Третото царство е добавен текста на Закона за въвеждането на Григорианския календар.
В разделът за Български летописи са добавени летописните бележки на Станчо Тананов. Макар да са писани от опълченец, бележките са по-скоро автобиография или казано по-модерно СV. По това време не се е изисквал такъв документ за постъпване на работа, тъй че подобни текстове не е имало толкова много, колкото днес. Тъй че е интересно да се проследи каква е била съдбата на един гурбетчия през последния четвърт век от турското робство.
По случай 22 ноември, на който ден се отбелязва паметта на свети Михаил Воин от Потука в разделът за Жития с исторически сведения е добавено неговото Проложно житие от Стишния пролог.
Заключителната част от житието, в която се разказва за пренасянето на мощите на светеца в Търново по заповед на цар Калоян. Събитието вероятно е станало през 1205г.
В Хрониката на Мачей Стрьйковски при описанието на Варненската битка сред авторите, от чийто известия е черпел сведения е посочен и летописа на Димитър Българин. Мачей не е дал повече подробности за летописа, освен че го е донесъл от пътуването си да Цариград заедно с още някои турски и византийски ръкописи. В списъка на авторите Мачей не е посочил името на Димитър Българин, а е отбелязан "Български аноним". При това положение не става ясно дали е използвал две български хроники, или след като е съставил библиографията на книгата си е открил, че авторът на българския летопис се казва Димитър и е посочил името му. И в двата случая обаче съчинението е поставено сред имената на крупни историографи, което означава, че не се касае за някаква кратка хроника, а за някакво по-обширно съчинение.
Когато става дума за българските летописи, в повечето случаи за широката читателска публика не е известно, че някои от тях, макар и да са изгубени или поне засега не са открити, то
... Виж още »
