ЦАРИЦА МАРИЯ - СЪПРУГАТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

     Основния източник на информация за царица Мария е Бориловия синодик. В него тя е наречена Кира Мария. Вероятно Кира не е собствено име, а е гръцката дума „госпожа”, тъй като в Евтимиевия служебник и в бележката за майка й се споменава само като Мария.¹ Майка й се е казвала Десислава, а след като се замонашила приела името Девора. Не е посочен бащата на царицата, нито към името на майката е добавена титла, която може да даде някакви насоки за това кой е бил той. Пак от Синодика е известно, че Иван Шишман е имал дъщеря Кераца и двама сина, носещи името Асен. Изброяването завършва с вечна памет и на другите починали деца. Възможно е тази част от Синодика да е била направена в началото на ХІVв. и съставителят да не е бил наясно дали Александър и Фружин са били още живи, а може и да не е искал да ги посочи конкретно, тъй като първия приел исляма, а вторият е възможно да е бил приел католицизма.

     Бракът между Мария и цар Иван Шишман вероятно е бил сключен преди 1370г. тъй като в Служебника на Евтимий намиращ се в манастира Зограф тя е спомената като царица, а на една маргинална бележка е записана тази година. В Рилският хрисовул от 1378г. цар Иван Шишман споменава синът си като потенциален наследник на престола, което показва, че към тази година вече са имали поне едно дете, като се предполага, че това е Александър.

     Петко Славейко пише, че хаджи Хамза, при който работела мащехата му, му е разказвал следното: „Вашият цар, как го казваха — Шишман ефенди ли, що ли, — жена му била на някой сръбски големец ли, и била такваз, като болничава май; подир раждането на четвъртото си момче, тя току-речи не ставала никак от леглото, ама живеела. Тогаз били започнали и борбите на турците с българите отвъд Балкана, около Ески Загра и Филибе. Той, Шишман ефенди, бил е тъй вързан о нея, че не можел да иде наникъде; нашите взели Ески Загра и се биели още около Филибе, когато той сторил да отсече канарата там на «Кесик кая» и като я отсякъл, та я оздравил, направил вътре в черковния двор един нов сарай, оградил го. Придумали Шишмановица тогаз, той я пре­несъл в новия сарай, завел при нея и баша на калугерите, Не знам как го казваха (те го наричаха, ама аз тъй помня, нейсе), сторил аманет да я остави нему да я нагледва той и всяка събота да ходи при нея да я посещава. И тъй мо­жал чак тогаз да замине; ама додето да тръгне той, прев­зело се и Филибето и той токо отишел от Търново на с. Шипка да подвърже мира и там името си оставил, ама как го е оставил, не зная. Оттам заминал за Златица, после за Къзисарда (Кюстенджа). Оттамо върнал ли се е подире и де се е върнал, не се знае, ама трябва да ce е върнал в Търново. Жена му 40 дена след неговото тръгване умряла. Той не я сварил..”² Не е ясно доколко Славейков е възпроизвел точно разказа или при преразказа е нагаждал според онова, което му е станало известно по-късно. Действително според житието на Теодосий Търновски е бил построен нов дворец, макар и това да е станало още при управлението на цар Иван Александър, за Иван Шишман съществуват и данни, че е бил женен за дъщерята на княз Лазар Хреблянович, известни са 4 сина на цар Иван Шишман (Александър, Фружин и двама с името Асен). В Троношкия родослов, чийто съставител освен писмени извори е използвал широко и легенди в периода между 1371г. и 1377г. твърди, че в българските земи имало голям глад и мор, та хорските трупове стояли непогребани. Наличието на епидемия може да обясни обаче смъртта на царицата и три от децата й. Ако разказа на Хамза бей е възпроизведен точно и действително е зает от книга от унищожената след Освобождението библиотека на търновската Куршумли-джамия, то смъртта на царицата следва да се отнесе към 1386г.

     Според Мавро Орбини Георги ІІ Страцимирович взел за жена дъщерята на княз Лазар, на име Деспина, която преди това е била омъжена за молдавския княз Шишман. Деспина изглежда не е собствено име, а е свързано с обстоятелството, че е сестра на деспот Стефан Лазаревич. За Драгана - дъщерята на княз Лазар обаче е бил женен синът на цар Иван Шишман – Александър, докато съпругата на Георги ІІ Страцимирович се е казвала Елена, която след като овдовяла се омъжила за Сандал Хранич. Елена Лазаревич починала през 1443г. и е била погребана в храма „Света Богородица” на остров Бешка. В случай, че маргиналната бележка от 1370г. към Евтимиевия служебник датира споменаването на Мария като българска царица, то е малко вероятно да може да бъде идентифицирана с Елена Лазаревич - съпругата на Георги ІІ Страцимирович.

     С името на царица Мария се свързва и един частично запазен надгробен надпис, който е бил намерен в двора на Великата Лавра „Св. 40 мъченици”, тъй като от текста става ясно, че е дело на снаха на цар Иван Александър. Прот. Ив. Гошев е направил опит за реконструкция на надписа, в която е попълнено името на царица Мария и на децата й Кераца и двамата Асеновци. Но е възможно надписа да е дело и на някоя друга представителка на царската фамилия, като най-вероятно е дело на съпругата на цар Иван Страцимир - царица Ана.

     Н. Каранешев пише, че монасите от Преображенския манастир му били разказвали, че при разкопаване на стария храм бил открит ктиторски портрет, на който били изобразени цар Иван Александър, царица Теодора, цар Иван Шишман и жена му⁴.

БЕЛЕЖКИ:

1. Хр. Попов, „Евтимий, последен Търновски и Трапезицки патриарх”, 1901, стр. 208, 213 (в бележките под линия).
2. П.Р. Славейков, „Как се е превзело Търново без цар”, в СНУ, кн. ХІ, 1894г., стр. 114-120
3. Троношки родослов, Гласник, т. V, 1853, стр. 61
4. Недялко К Каранешев, „История на общежителния монастир "Св. Преображение Господне" при гр. В. Търново”.