ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

 „Чудото на свети Георги, за кръста и за българина”

Московския препис в частта, в която са изписани имената на архиепископ Йосиф-Стефан (1 кол., в края) и на владетелите Михаил, Симеон и Владимир.

 

Ръкописи:

М – Пролог от ръкописната сбирка на Троицко-Сергиевата лавра край Москва. Сборникът е от ХІVв., изписан е с уставно писмо, като текста е разположен в по две колони на страница. Месеците са записани с латинските и славянските им имена – октомври – листопад, ноември – груден. Заведен е под каталожен № 33, 2017. Съчинението се намира на л. 163-165.

С – Пролог 73 БАН, л. 355r-358v, 358r-359v. Сборникът е от ХІІІ-ХІVв. Написан е на хартия. Съдържа 413л. и е с размери 290х210л. В бележка на л. 14 v е отбелязана смъртта на игумена Герасим приз 1365г. На л. 14 има бележка за убийството на охридския архиепископ свети Варлаам във Велес през 1598г. Текстовете са написани на български език, правописът е безюсов, двуеров (л. I-XIV, 346-413), съотв. двуюсов, двуеров (л. 1-345). Ръкописът е конволют. Първата част (л. I-XIV) съдържа Житието на Николай Мирликийски, без начало поради липса на листове. Втората част (л. 1-345) съдържа Стишен Пролог за първата половина на църковната година (септември-февруари). Синаксарните четива са кратки, но сред тях са поместени допълнителни статии - Видение на Козма мних (л. 58r-61v), Повест за покръстването на иверите (л. 105r-106v), Плач на пророк Йеремия (апокриф, л. 120r-126r) и др. В състава на Пролога влизат също така и жития за св. Петка Търновска (76v-77v), св. Йоан Рилски (л. 86r-88v), св. Иларион Мъгленски (л. 91r-91v), св. Михаил Воин (л. 161v-163r), за избитите при хан Крум и наследниците му християни (л. 279v-281r). Третата част на ръкописа (л. 346-413) съдържа нестишен Пролог, чиито текст започва от 9 март и завършва със статия за Успение Богородично.

                                                               ALD

Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Кратки летописни бележки           8 век      9 век      10 век   11 век   12 век   13 век   14 век   15 век   16 век   17 век   18 век   19 век [

 

 

На 26 ден…

На този ден: Чудото на свети Георги, за кръста и за българина1

 

Дойде, каза, странстващ брат, държейки кръста, който виждате. И като пребивава малко дни,  и се разболя, и ме повика. И когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, и ми каза: "Господи! Благослови, отче, и помоли Бога за убогата ми окаяна душа, и вземи тоя кръст, запази го. И му казах: „Какъв е този кръст?”. И рече: „Голяма е повестта за този кръст, но не мога да ти я разкажа, нито да дръзна; виждам, че кончината ми е близо; но помоли за мен милостивия Бог, да почака със смъртта ми, да ти разкажа за него".

И повиках трима от старците, и после ми го показа; с тях с тях се помоли и след приключването на молитвата, седнахме при него. Той се повдигна, седна, направи кръстното знамение се и рече:

"Отче игумене Петре! Аз съм от новопросветения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, когото нарекоха в светото кръщение Михаил, който с Христовата сила и с кръстния знак победи коравия и непокорен български род, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от злите козни на дяволското действие и  той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоомразни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разсипа, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, приведе архиепископа свети Стефан2 и други учители и наставници, създаде църкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ, представи се от този измамен живот във висшия Йерусалим при Христа.

И докато беше още жив в монашество и на неговото място беше също Володимер3, първият негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон прие престола, прогонвайки брат си. Тогава срещу него се надигна унгарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз също бях в тази сеч.

Великия архимандрит попита: „С какъв сан беше почетен ти от княза”. А той ми каза: „Аз отче никога не съм имал сан, нито съм живеел, където живее князът, а навън, при хората.

Когато унгарците ни разгониха, ние, петдесет [души], побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да отслабва и изостава. И аз извиках високо: "Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави"; и пак казах: "Свети Георги при светото кръщение попът4 ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от поганците".

Тогава пропадна предният десен крак на коня в земята и се счупи. Избяга от мене дружината ми. Наблизо имаше горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня към дола. И като се озърнах и видях унгарците да тичат към коня, извиках: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час". И като изрекох тези думи с плач, и се върна при мен моя кон като имаше цял крак, и унгарците го гонеха зад него: те го искаха, и не можа нито един да се приближи до него. И рекох: "Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене". Като го възседнах и ме подгониха унгарците, обстрелвайки ме с много стрели – не сполучиха. Със силата Христова и помощта на свети Георги в този час се намерих при своите си, което отстоеше на три дни път от мястото, където ме стреляха унгарците. От моята дружина се върнаха само двама и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

И После Симеон пак ни поведе отново на война като чу, че унгарците идат. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл, и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: "Георги, ти ще ходиш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на 3-я ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш славата Божия". И казах: "Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? И каза ми: Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше". И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон – с два коня воювах. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи света служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите, хвалейки Бога и свети Георги. И заминах пак на война. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, докато им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме. И потърпяха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше напречно пречупена, а само пукната надлъж. и така обръчите я държаха здраво. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и цели.

 

_____________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. В ръкопис М на л. 160 е посочена датата 26 ноември, като първото проложно житие за този ден е за свети Алипий Стълпник, следва разказ за освещаването на храма „Свети Георги” в Киев, а след него е последното събитие за този ден, включено в сборника - „Чудото с българина”. След него следва датата 27 ноември с житието на Яков Персиец.

2. Името в М е Öсиф, а в С е Стефан. По-вероятно е да е Стефан, като в първообраза изглежда е било изписано със съкращение „от[ца] Стеф[ан]а”, като погрешно съкращението на „отца” е било преписано като Ö, а „те”, като „и”.

3. Владимир Расате е посочен като Володимер, като буквите „ло” са над останалите,. Във Фулденските анали (ЛИБИ, т.2, 1960, стр. 47) името му е записано като Laodomir (Laodom) , а свети Теофилакт Охридски го нарича Βλαδιμήρω.

4. В П вместо попът е написано – епископът.

 

Към съдържанието с редакциите на „Чудото с железния кръст и българина” >>>