ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
„Чудото на свети Георги,
за кръста и за българина”
Московския
препис в частта, в която са изписани имената на архиепископ Йосиф-Стефан (1
кол., в края) и на владетелите Михаил, Симеон и Владимир.
Ръкописи:
М – Пролог от ръкописната сбирка на Троицко-Сергиевата
лавра край Москва. Сборникът е от ХІVв., изписан е с уставно писмо, като текста
е разположен в по две колони на страница. Месеците са записани с латинските и
славянските им имена – октомври – листопад, ноември – груден. Заведен е под
каталожен № 33, 2017. Съчинението се намира на л. 163-165.
С – Пролог 73 БАН, л. 355r-358v, 358r-359v.
Сборникът е от ХІІІ-ХІVв. Написан е на хартия. Съдържа 413л. и е с размери
290х210л. В бележка на л. 14 v е отбелязана смъртта на игумена
Герасим приз 1365г. На л. 14 има бележка за убийството на охридския архиепископ
свети Варлаам във Велес през 1598г. Текстовете са написани на български език,
правописът е безюсов, двуеров (л. I-XIV, 346-413), съотв. двуюсов, двуеров (л.
1-345). Ръкописът е конволют. Първата част (л. I-XIV) съдържа Житието на
Николай Мирликийски, без начало поради липса на листове. Втората част (л.
1-345) съдържа Стишен Пролог за първата половина на църковната година
(септември-февруари). Синаксарните четива са кратки, но сред тях са поместени
допълнителни статии - Видение на Козма мних (л. 58r-61v), Повест за
покръстването на иверите (л. 105r-106v), Плач на пророк Йеремия (апокриф, л.
120r-126r) и др. В състава на Пролога влизат също така и жития за св. Петка
Търновска (76v-77v), св. Йоан Рилски (л. 86r-88v), св. Иларион Мъгленски (л.
91r-91v), св. Михаил Воин (л. 161v-163r), за избитите при хан Крум и
наследниците му християни (л. 279v-281r). Третата част на ръкописа (л. 346-413)
съдържа нестишен Пролог, чиито текст започва от 9 март и завършва със статия за
Успение Богородично.
ALD
Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Кратки летописни бележки 8
век 9
век 10
век 11
век 12
век 13
век 14
век 15
век 16
век 17
век 18
век 19
век [
На 26 ден…
На този
ден: Чудото на свети Георги, за кръста и за българина1
Дойде,
каза, странстващ брат, държейки кръста, който виждате. И като пребивава малко
дни, и се разболя, и ме повика. И когато
отидох при него в странноприемницата, където лежеше, и ми каза: "Господи! Благослови,
отче, и помоли Бога за убогата ми окаяна душа, и вземи тоя кръст, запази го. И
му казах: „Какъв е този кръст?”. И рече: „Голяма е повестта за този кръст, но не
мога да ти я разкажа, нито да дръзна; виждам, че кончината ми е близо; но помоли
за мен милостивия Бог, да почака със смъртта ми, да ти разкажа за него".
И повиках
трима от старците, и после ми го показа; с тях с тях се помоли и след
приключването на молитвата, седнахме при него. Той се повдигна, седна, направи
кръстното знамение се и рече:
"Отче
игумене Петре! Аз съм от новопросветения български народ, когото Бог просвети
със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, когото нарекоха
в светото кръщение Михаил, който с Христовата сила и с кръстния знак победи
коравия и непокорен български род, просвети с благоразумна светлина неговото
сърце, помрачено от злите козни на дяволското действие и той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и
богоомразни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към
истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разсипа, утвърди
ги със светите книги в правата християнска вяра, приведе архиепископа свети Стефан2 и други учители и наставници, създаде църкви
и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят
народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ,
представи се от този измамен живот във висшия Йерусалим при Христа.
И докато
беше още жив в монашество и на неговото място беше също Володимер3, първият негов син, по Божие благословение
и Михаилово, Симеон прие престола, прогонвайки брат си. Тогава срещу него се
надигна унгарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му
надвиха. През тази година и аз също бях в тази сеч.
Великия
архимандрит попита: „С какъв сан беше почетен ти от княза”. А той ми каза: „Аз
отче никога не съм имал сан, нито съм живеел, където живее князът, а навън, при
хората.
Когато унгарците
ни разгониха, ние, петдесет [души], побягнахме по един път и както
те ни преследваха, моят кон започна да отслабва и изостава. И аз извиках
високо: "Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия
мъченик Георги и ме избави"; и пак казах: "Свети Георги при светото кръщение
попът4 ме нарече на твое име; аз
съм твой раб, избави ме сега от поганците".
Тогава пропадна предният десен крак на коня в
земята и се счупи. Избяга от мене дружината ми. Наблизо имаше горичка и долина.
Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня към дола. И като се
озърнах и видях унгарците да тичат към коня, извиках: "Господи Иисусе
Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да
ме запази в тоя час". И като изрекох тези думи с плач, и се върна при мен
моя кон като имаше цял крак, и унгарците го гонеха зад него: те го искаха, и не
можа нито един да се приближи до него. И рекох: "Слава Тебе, Господи,
защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги,
бъди с мене". Като го възседнах и ме подгониха унгарците, обстрелвайки ме
с много стрели – не сполучиха. Със силата Христова и помощта на свети Георги в
този час се намерих при своите си, което отстоеше на три дни път от мястото,
където ме стреляха унгарците. От моята дружина се върнаха само двама и то на
втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.
И После
Симеон пак ни поведе отново на война като чу, че унгарците идат. И както си
лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл, и не можех да го
гледам в лицето. Той ми каза: "Георги, ти ще ходиш на война, но си купи
друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на 3-я ден, след като
излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше
счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия
мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо
друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш славата
Божия". И казах: "Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам
лицето? И каза ми: Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти,
молещият се, призоваваше". И като станах от сън, прославих Бога и свети
Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон – с два коня
воювах. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи света служба, заклах
най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите,
хвалейки Бога и свети Георги. И заминах пак на война. Както вървяхме, на третия
ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми
даваше да одирам крака, докато им разказах как си беше счупил ногата, когато
бягахме. И потърпяха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три
железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше напречно пречупена,
а само пукната надлъж. и така обръчите я държаха здраво. Много се опитвахме да
извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък
и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се
почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на
светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост
колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се
върнахме здрави и цели.
_____________
БЕЛЕЖКИ:
1. В ръкопис М на л. 160 е посочена датата 26 ноември,
като първото проложно житие за този ден е за свети Алипий Стълпник, следва
разказ за освещаването на храма „Свети Георги” в Киев, а след него е последното
събитие за този ден, включено в сборника - „Чудото с българина”. След него
следва датата 27 ноември с житието на Яков Персиец.
2. Името в М
е Öсиф, а в С е Стефан.
По-вероятно е да е Стефан, като в първообраза изглежда е било изписано със
съкращение „от[ца] Стеф[ан]а”, като погрешно съкращението на „отца” е било
преписано като Ö, а „те”, като „и”.
3. Владимир Расате е посочен като Володимер,
като буквите „ло” са над останалите,. Във Фулденските анали (ЛИБИ, т.2, 1960,
стр. 47) името му е записано като Laodomir (Laodom) , а свети Теофилакт Охридски го нарича
Βλαδιμήρω.
4. В П
вместо попът е написано – епископът.
Към
съдържанието с редакциите на „Чудото с железния кръст и българина” >>>