ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
„Сказание за железния кръст”
(М:„Чудото на свети Георги, за кръста и за българина”;
П: „Чудото на светия мъченик Георги, за българина, който бягаше
от войската, коня му си счупи крака, изцели ги свети Георги”)
„Сказанието за железния
кръст” е запис на едно от чудесата на свети Георги. Някои от изследователите са
изказали становище, че съчинението първоначално е било съставено на гръцки език, а след това е било преведено на
български. Тази теза засега не е потвърдена. Съчинението до момента е познато в
три преписа, но не е намерен ръкопис с гръцки текст. При всички случаи
първоизточникът на разказа е добре запознат с българската история от
покръстването до записването на чудото, като от друга страна обаче не съобщава
събития свързани с историята на други страни, които нямат отношение към
българското минало.
Както се вижда
още в началото на съчинението, събитията в него са били разказани от черноризеца
Йосиф, който пък от своя страна го
научил от българина Георги. Георги бил странстващ монах, който носел чудотворен
кръст. Няколко дни след като пристигнал се разболял и повикал Йосиф. Георги му
казал, че е дошъл краят на живота му, затова му дал кръста и поискал да му
разкаже историята за направата му. Йосиф повикал да присъстват игумена Петър и
още трима старци. Разказът на Йосиф е бил записан от автора на съчинението.
Съдейки по точното изложение на ред факти от българската история може да се
предположи, че авторът или Йосиф я е познавал добре. Турилов
счита (Турилов, А., Писа Христодул
– Антени, бр. 52, 1983, 13; Турилов, А., К изучению Сказания инока Христодула: датировка цикла и имя
автора. – В: Florilenium, К 60-летию Б. Н. Флори, Сб.
статей. Москва, 2000, 412-427), че авторът на
съчинението е Христодул, като е посочил някои прилики
в героите, участващи в другите чудеса.
Правени са опити
за датиране на база титлата на българския владетел, но това не е особено
надежден белег, тъй като Симеон е споменат само във връзка със събития преди
913г.
Съчинението е от
типа на „Чудесата” – това са записи на разкази за извършени чудеса от някой
светец или реликва. За тези разкази се съставя особен протокол, който се
подписва от свидетели. Съдейки по това, че Йосиф е повикал игумена Петър и още
трима старци може да се предположи, че е бил направен и друг запис, който е бил
подписан от присъстващите. До нас съчинението е достигнало в три преписа, като
всички са включени в пролози и съдържат някои
различия помежду си.
Запазени са две
редакции, едната от които, условно наричана Обширна се намира в ръкописи М и С,
а другата, условно наричана Кратка – в ръкопис П. По-долу са дадени двете
редакции поотделно. Те са обозначени със собствените си заглавия, тъй като и
двете са извадки от по-обширно съчинение, като и в двата случая са били
направени някои съкращения. В т.нар. Обширна версия липсва началото и края,
докато в т.нар. кратката версия събитията от българската история са изложени
по-сбито.
Ръкописи:
М – Пролог от ръкописната сбирка
на Троицко-Сергиевата лавра край Москва. Сборникът е
от ХІVв., изписан е с уставно писмо, като текста е
разположен в по две колони на страница. Месеците са записани с латинските и
славянските им имена – октомври – листопад, ноември – груден.
Заведен е под каталожен № 33, 2017. Съчинението се намира на л. 163-165.
П – Ръкописът е принадлежал на Общество Любителей Древней Письменност, където е бил заведен под № О.СХХХV. Ръкописът
е от ХVІІв. Съдържа 439л., написани с полууставно писмо. В ръкописа има бележка: „Сия пописалъ Іванъ Васильевъ, сынъ Вашковъ.”. Съчинението се намира на л. 389б-395б(Лопарев Х. М. Описание рукописей
Общества любителей древней письменности. Ч. 3. СПб., 1899,
стр. 155.). При прехвърлянето на ръкописите към Ф. 536 на РНБ под името
„Сборник богуслужебный и агиотрафический”
е бил включен под № 2914 в описа на национализираните ръкописи на ИОЛДП. В
сборника освен „Чудото с българина” са включени също „Мъченичеството на св.
Георги”, „Чудото със змея” и разказа за построяването на храма „Свети Георги” в
Киев. Така също има и няколко от чудесата на св. Николай Мирликийски.
В Санкт-Петербургския препис е посочено, че
сведенията за събитието са били разказани от Йосиф Черноризец, но пък в замяна
на това липсва по-подробния разказ за покръстването и за отстраняването на княз
Владимир-Расате.
С – Пролог 73 БАН, л. 355r-358v,
358r-359v. Сборникът е от ХІІІ-ХІVв.
Написан е на хартия. Съдържа 413л. и е с размери 290х210л. В бележка на л. 14
v е отбелязана смъртта на игумена Герасим приз 1365г. На л. 14 има
бележка за убийството на охридския архиепископ свети Варлаам
във Велес през 1598г. Текстовете са написани на български език, правописът е безюсов, двуеров (л. I-XIV,
346-413), съотв. двуюсов, двуеров (л. 1-345). Ръкописът е конволют.
Първата част (л. I-XIV) съдържа Житието на Николай Мирликийски,
без начало поради липса на листове. Втората част (л. 1-345) съдържа Стишен Пролог за първата половина
на църковната година (септември-февруари). Синаксарните
четива са кратки, но сред тях са поместени допълнителни статии - Видение на
Козма мних (л. 58r-61v), Повест за покръстването на иверите (л. 105r-106v), Плач на пророк Йеремия (апокриф, л.
120r-126r) и др. В състава на Пролога влизат също
така и жития за св. Петка Търновска (76v-77v), св. Йоан Рилски (л. 86r-88v),
св. Иларион Мъгленски (л.
91r-91v), св. Михаил Воин (л. 161v-163r), за избитите при хан Крум и
наследниците му християни (л. 279v-281r). Третата част на ръкописа (л. 346-413)
съдържа нестишен Пролог,
чиито текст започва от 9 март и завършва със статия за Успение Богородично.
Издания: Срезневский, И.,
„ Древние памятники русского письма и языка”. СПб., 1863, 259-260; Лопарев, Хр., „Чудо святаго Георгiя о болгарине”, В: „Памятники древней писмености”,
100, СПб., 1894; Снегаров,
Ив., „Неизвестен досега препис от разказа „Чудо с българина Георги”, В: ИИБИ,
3-4, 1951, 295-296; Снегаров, Ив.,” Старобългарският
разказ „Чудо на св. Георги с българина” като исторически извор”, В: ГДА, IV, 2,
1954-55, 217-233; Мечев, К., „Из художествения свят на три старобългарски
разказа”, В: ИИЛ, 14 - 15, 1963, 224; Ангелов, Б., „Сказание за железния кръст”,
В: „Старобългарска литература”, 1, 1971, 121 – 155; Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Библиотеката на
Българската академия на науките. София, 1969, 137-147, № 73.
ALD
Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Кратки летописни бележки 8
век 9
век 10
век 11
век 12
век 13
век 14
век 15
век 16
век 17
век 18
век 19
век [
„Чудото
на свети Георги, за кръста и за българина” (обширна редакция)