ЦАРИЦА МАРИЯ - ИРИНА

 

     Царица Мария-Ирина е била от арменско-славянски произход¹. Тя е дъщеря на византийския император Христофор (921-931) и внучка на византийския император Роман І Лакапин (920-944). Царица Мария-Ирина е племенница на синовете - съимператори на дядо й - Стефан Лакапин (924-945) и Константин Лакапин (924-945), а също на патриарх Теофилакт Лакапин (933-956), на императрица Елена – съпругата на император Константин VІІ Багренородни (913-959) и на Агата Лакапина – бабата на император Роман ІІІ Аргир.

Монета на императорите Роман І и Христофор

     Император Роман І Лакапин е бил от арменски произход. Той бил роден в Лакапе. Във връзка с женитбата на брата на цар Петър – Йоан е посочено, че неговата съпруга била от темата Арменикон, откъдето произхождал и самия Роман. Бащата на бъдещия император бил Теофилакт с прозвището Авастакт, което означава „Непоносимия”. Роман І се добрал до престола след неуспешната за Византия битка край река Ахелой през 917г., когато като командващ на флота извършил преврат. Първоначално след като оженил дъщеря си Елена за Константин VІІ се провъзгласил за василеопатор, а след това и за съимператор на своя зет.

Роман І извършва преврат и отстранява императрица Зоя от властта - "Лицевой свод царя Ивана ІV Грозного, 1550г.

     Императрица София произхождала от знатен славянски род. Константин VІІ е отбелязал, че нейният баща магистър Никита се гордеел със своя произход: „Поради това прочутия писател Евтимий, написал всеизвестния ямб: „Многолик пославянчен образ” и с това осмял едного от Пелопонес, който много се гордеел със своя благороден, а аз бих казал по-скоро долен произход. А този човек бил Никита, който омъжил дъщеря си София за Христофор, сина на прекрасния и добър император Роман.”².

Печат на Никита - патриций и стратег на Пелопонес. Възможно е това да е печата на бащата на царица Мария, но е възможно да е и негов съименник.

     Известни са имената на три деца на император Христофор и София – царица Ирина, Роман³ и Михаил.

    Инициативата за сключването на брачен съюз първоначално е била подета от цар Симеон І, който предложил дъщеря му да се ожени за император Константин VІІ. Това предложение било отхвърлено, тъй като във Византия се опасявали, че по този начин българският владетел се опитва да се домогне до императорския престол.

     Когато Роман І Лакапин се възкачил на трона и оженил дъщеря си Елена за Константин VІІ, той решил да укрепи позициите си, като сключи мир с България. Патриарх Николай Мистик се обърнал с писмо към цар Симеон и му предложил или неговата дъщеря да се омъжи за някой от синовете на цар Роман, или негов син да се ожени за някоя от дъщерите му. Тъй като българският владетел също се домогвал до цариградския престол, той обвинил Роман І в узурпиране на властта, с което въпросът за сключването на династичен брак останал на заден план.

     На 27 май 927г. цар Симеон починал от сърдечен удар. Той определил за наследник синът си Петър, който бил роден от втория брак на царя със сестрата на Георги Сурсувул. По-големият му брат Михаил, който бил роден от първата съпруга на царя бил замонашен. Когато Симеон І починал, цар Петър І имал още двама братя – Йоан и Вениамин. Относно Вениамин съществува спор дали той е идентичен с брата на цар Петър – Боян или е друг, който е бил починал преди баща си. Няма сведения за причината за този избор⁴, но най-вероятно се дължи на влиянието на Георги Сурсувул, който бил определен и за настойник на царските деца.

     Петър се възкачил на престола в труден момент. То станало след неуспешния поход на цар Симеон срещу хърватите и макар да бил сключен мир с тях, имало опасения, че след като научели вестта за смъртта на българския владетел, те можело да подновят военните действия. Наред с това скакалците били опустошили реколтата и това довело до глад в България. Изтощителните войни създали също така почва за разпространение на богомилството в българските земи.

     При тази обстановка неуредените отношения с Византия създавали заплаха България да бъде нападната от няколко страни. За да избегнат това, цар Петър и вуйчо му Георги Сурсувул предприели демонстративен поход срещу Византия, като били разрушени някои градове, сред които и Виза. Император Роман І се подготвил да даде въоръжен отпор. Тогава от българска страна бил изпратен тайно в Цариград като пратеник монахът Калокир, който бил по народност арменец. Той носел със себе си хрисовул, според който цар Петър предлагал да бъде сключен мирен договор с Византия скрепен с династичен брак. Зарадван от новината император Роман І веднага изпратил с дромон в Несебър монаха Теодосий Авука и царския свещеник Константин Родий, за да преговарят за мира. След успешното протичане на преговорите в Несебър византийските пратеници се завърнали по суша, придружени от българина Стефан. Малко по-късно в Цариград пристигнали също Георги Сурсувул, калутаркана Симеон, царския шурей усампсис Симеон, неговия сродник Стефан и други висши боляри. На делегацията била показана дъщерята на император Христофор – Мария. Те я харесали, понеже се отличавала с красотата си и уведомили цар Петър да пристигне. Той бил посрещнат от бъдещия си тъст, магистър Никита, свата на император Роман. Когато цар Петър пристигнал, император Роман се качил на триера и отишъл във Влахерна, където посрещнал българския цар.

     Преговорите за мира и брачния съюз се провели с посредничеството на протовестиария Теофан. Било договорено на Петър да използва само призната през 913г. на баща му титлата император на българите, без да добавя към нея, че е владетел и на ромеите. В замяна на това българският архиепископ бил удостоен с патриаршеско достойнство и било договорено българските пратеници да се почитат преди тези, на останалите народи. Наред с това българският цар трябвало да отстъпи голяма част от завзетите от баща му византийски територии⁵.

     Бракосъчетанието било извършено лично от патриарх Стефан в храма „Света Богородица при Извора” в присъствието на целия Сенат, а кумовете били протовестиария Теофан и Георги Сурсувул. След това била сложена бляскава и пищна трапеза. В чест на мирното споразумение името на царицата било променено от Мария на Ирина, което на гръцки означава „мир”.

     На третия ден след сватбата император Роман І устроил бляскаво тържество на пристанището намиращо се в близост до храма „Света Богородица при Изворите”. На скелето стоял императорския дромон, на който празнували император Роман, заедно със сина си Христофор, зет си Константин VІІ Багренородни и цар Петър. По време на това празненство император Константин VІІ бил унижен, тъй като при приветствията неговото име било споменавано след това на царския тъст Христофор⁶.

     След като приключили сватбените тържества, родителите на Мария-Ирина я изпратили заедно с протовестиария Теофан до предградието Евдомон. Там царицата се разделила със своите родители, опечалена, че напуска тях и Цариград, но и радостна, че е станала съпруга на владетел. При заминаването си за България, тя взела със себе си като зестра големи богатства и огромна покъщина.

     Бракът бил оценен като голям политически успех на Роман Лакапин. По повод на сключения договор, първопрестолния митрополит Арета Кесарийски му изпратил писмо, в което написал: „Относно големия успех, постигнат чрез сключения сега вечен мир, за който никой човек не се надяваше, но бе осъществен поради ненадминатата доброта на преблагия Бог, въздаваме, доколкото е възможно на човешката природа, благодарствени гласове на Бога, който извършва велики и чудни дела. А теб, боговенчани царю, при когото благия Бог благоволи да даде това на нас, поданиците, които те почитаме и облажаваме поради щастието от толкова голямо добро … Дано дадената в брак благородна издънка от царски род като неразкъсваема връзка на мира, това дело да даде добър и богат плод, така щото не само ромейската власт и царство да се украсят чрез твоето самодържавно величие, но и всички варварски народи чрез присаждането на родствения вам присад да се облагородят и да преминат и се приспособят към добродетелта на човешкия живот.”⁷.

Смъртта на император Христофор - миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Скилица

     Царица Мария-Ирина често посещавала баща си и дядо си в Цариград. Последното й посещение станало след смъртта на баща и Христофор през 931г. и преди дядо й Роман І да бъде детрониран през 944г. Тогава тя отишла заедно с трите си деца. Предполага се, че това са били синовете й Борис ІІ и Роман, както и споменатия в Бориловия синодик Пленимир. Тя получила от дядо си големи дарове и почести, след което се завърнала в България.

     Не е известно кога е починала царица Мария-Ирина, но вероятно е станало преди похода на киевския княз Светослав⁸.

________________________

 

     БЕЛЕЖКИ:

 

     1. Златарски, който е живял по времето на борбата за самостоятелна българска църква по инерция съвсем безпочвено я определя като гъркиня, която погърчила царския двор и ходела често в Цариград за да информира византийските управници за случващото се в България. Имаме категорични данни за противното. Лъв Дякон пише, че Никифор ІІ Фока е заявил, че цар Петър е бил облечен в кожи, а Лиудпранд и Ибрахим ин Якуб са описали характерното облекло и прическа на българските пратеници, които видели по време на своите дипломатически мисии. На цар Петър принадлежи и първия известен ни владетелски печат написан на кирилица. Името на цар Петър се е превърнало в символ на националната независимост на България и по тази причина е било носено от лидерите на трите големи въстания: Петър Делян, Константин Бодин и Теодор.

     2. Явно родът на императрицата ще да е бил изтъкнат, щом е предизвикал такава зле прикрита завист – нито предците на Роман І Лакапин, нито тези на Василий І Македонец били от изтъкнат род. Константин VІІ се е опитал да изведе родословието на основоположника на династията си от Аршакидите, но не особено сполучливо и от изворите се вижда, че той е бил от бедно семейство. Това известие показва, че твърденията в българската научна литература, че царица Ирина е била погърчила българския царски двор са съвсем неоснователни. Доколкото нейния дядо Никита се е гордеел със своя славянски произход, то най-вероятно бъдещата царица е знаела български още преди да се омъжи и именно това обстоятелство е допринесло за избора именно да стане съпруга на българския цар.

     3. Роман починал рано, като според Зонора дядо му само имал да го провъзгласи за съимператор и него, а според „Кратката история” на Михаил Псел го бил направил.

    4. Твърденията, че миролюбивият Петър І бил пълна противоположност на Симеон І са съвсем неоснователни. Българският архиепископ Теофилакт Охридски определя цар Симеон І като добър владетел и го сравнява с княз Борис І. Чуждите автори, които определят Симеон като войнолюбив са предимно от кръгът около Константин VІІ и тези, които са ги ползвали като извор. Самият цар Симеон е използвал оловни печати с надпис „миротворен василевс”, а и дори критичния към него Николай Мистик се вижда, че той е приличал на баща си по характер. Водените войни до голяма степен са резултат от агресивното поведение на византийските управници и подбуждането от тях на някои съседни народи. Мирното управление на цар Петър І е по-скоро резултат от идването на власт на по-миролюбиви владетели на Византия от една страна и от друга от ловки политически маневри, чрез които били неутрализирани враждебните намерения на унгарци, печенеги и руси.

     5. Изглежда били запазени някои от териториалните придобивки, доколкото сключения мирен договор не се отъждествява с този от времето на княз Борис І.

     6. Според Зонора на това ги подучил Роман І, за да може след това да издигне и другите си синове за съимператори, както и синът на Христофор – Роман.

     7. Унизеният Константин VІІ не се примирил със случилото се по време на сватбените тържества и в съчинението си „За темите” потърсил сгоден случай да нападне своя тъст: „А ако възразят как ромейския господар император Роман се е сродил с българите и е дал собствената си внучка на господаря Петър Българина – трябва да се отговори: господарят император Роман е бил прост и неук човек… И в този случай той не послушал нито църквата, която забранявала, нито се подчинил на заповедта и разпоредбата на Константин Велики … Наистина той изтъквал само този благовиден предлог, че чрез това дело се спасяват голям брой пленници християни и че българите са също християни и наши едноверци. Освен това тази, която му била дадена за жена, била дъщеря не на самия самодържец и законен император, но на третия, последен и още зависим император, който нямал никаква власт в държавните работи.”. Както се вижда обаче, бракът между Петър и Мария-Ирина е имал подкрепата и дори съдействието на патриарсите Николай Мистик и Стефан, така и на първопрестолния митрополит Арета Кесарийски. Епископ Лиудпранд също е изказал възхищението си от Роман І: „А по това време те бяха управлявани от император Роман, достоен да бъде помнен и прославян от поколенията. Той беше благороден, човечен, умен и благочестив.”. Видният византийски политик и учен Михаил Псел в своята „Кратка история” е отбелязал, че тъй като Константин VІІ управлявал с мнозина и следвал различни препоръки, то създал хаос в държавата, а за Роман І е отбелязал, че от всички съветници на младия император, той се отличавал с най-голям разум. Браковете на византийските принцеси с чужди владетели били избягвани след като Хонория - сестрата на римския император Валентиниан ІІІ изпратила пръстена си на Атила с молба за помощ и с това предизвикала нападенията срещу Западната империя, като вождът на хуните обявил, че това е било предложение за женитба и поискал своя дял от империята. Престижният брак на цар Петър естествено предизвикал завист у германския император, но мисията на Лиудпранд не била особено успешна. В крайна сметка Отон ІІ трябвало да се задоволи с дъщерята Константин Склир, който бил брат на жената на Йоан Цимисхий и на племенницата на Никифор ІІ Фока – София. Това разбира се не попречило ни най-малко на Теофано да се намесва в държавните дела още докато съпругът и бил жив, като се титулувала „съимператрица”.

     8. По време на руското нашествие за нея не се споменава нищо, въпреки че тогава цар Петър се замонашил и ако е била все още жива е трябвало необходимо преди това бракът им да бъде разтрогнат. Зонора съобщава, че когато царицата починала, цар Петър подновил договора с Византия, като дал за заложници синовете си Борис и Роман. Но вероятната причина Борис и Роман да се озоват в Цариград по времето на нападението на киевския княз Светослав по-скоро е била свързана с подготвяния брак между съимператорите Василий ІІ и Константин VІІІ с две български принцеси. Необходимостта обаче от сключването на нов династичен брак показва, че към 969г. царицата вече е била починала.