ЦАРИЦА АННА БЕСАРАБ - СЪПРУГАТА НА ЦАР ИВАН СТРАЦИМИР

Монета на цар Иван Страцимир, на която е представен заедно със съпругата си царица Анна

 

     Царица Ана Бесараб е дъщеря на влашкия воевода Николай I Александър Бесараб (1352-1364) от втория му брак с Клара Добокай. От този брак той имал още една дъщеря – Анка, която била омъжена за сръбския цар Урош, синът на Елена - сестрата на цар Иван Александър. Николай I Александър Бесараб имал от първия си брак с Мария Лакфи още четири деца – воеводата Владислав І Влайку (1364-1377), войводата Раду І (1377-1383), Воислав и Елисавета. Николай I Александър Бесараб е син на влашкия воевода Бесараб І и Маргарета (Маргита), а неговата сестра е първата съпруга на цар Иван Александър – Теодора.

     Ана Бесараб е спомената за пръв път през 1359/60г. като съпруга на цар Иван Страцимир в съставения по нейна поръчка Видинския сборник съдържащ жития на светици.

     На 2 юли 1365г. унгарският крал Лайош Велики (1342-1382) превзел Видин и цар Иван Страцимир заедно със семейството си бил отведен и затворен в замъка Хумник. Според император Йоан Кантакузин цар Иван Страцимир бил покатоличен насилствено. Обаче според писмото от 8 февруари 1370г. на папа Урбан V (1362-1370) до тъща му Клара, покатоличването на царя станало със съдействието на „знаменитата императрица на България”. В писмото си папата насърчава Клара да подтикне и другата си дъщеря Анка (тя обаче титулувана като кралица на Сърбия, макар съпругът и също да е носел титлата цар) да убеди мъжа си Урош да приеме католицизма.

     През 1369г. цар Иван Александър с помощта на еднокръвния брат на царица Ана - Владислав І (1364—1377), успял да отвоюва Видин от унгарците. Цар Иван Страцимир бил освободен от плен, но трябвало да остави като заложници двете си дъщери, като едната от тях по-късно починала, а другата била омъжена за босненския крал Твърдко І.

     Цар Иван Страцимир и Анна са имали три деца – престолонаследникът Константин ІІ Страцимир, босненската кралица Доротея и още една дъщеря, чието име не е известно.

     През 1396г. през Видин преминал походът срещу турците организиран от унгарския крал Сигизмунд и Иван Страцимир му предал градът. Войската на Сигизмунд обаче била разбита при Никопол. Във Видин пристигнали вдовицата на княз Лазар Милица със синовете си Стефан и Вълко и вдовицата на убития при Черномен деспот Йоан Углеш Елена, която по това време била замонашена под името Евтимия, които убедили цар Иван Страцимир да се предаде на турците. След като султан Баязид завзел Видин, той пленил цар Иван Страцимир и го изпратил в Бурса.

     Не е известна по-нататъшната съдба на царица Ана. Нейният син Константин ІІ след битката при Анкара станала през 1402г. успял да си възвърне властта над Видин, но през 1413г. бил прогонен от там и се установил да живее в унгарската столица Буда, като починал през 1422г. в Белград докато гостувал на Стефан Лазаревич.

     Възможно е т. нар. Търновски надгробен надпис от ХІV век. да е поставен от царица Ана. Тя е снаха на цар Иван Александър, а влашкия воевода Мирчо й е племенник – син на нейния полубрат Раду І. Надписът изглежда е свързан с поправка на гроба на по-големия брат на цар Иван Страцимир - Иван Асен, който е син на Иван Александър от първия му брак с влахкинята Теодора-Теофано. Ако това е така, то най-вероятно надписът е поставен около 1394г. по време на посещението на синът и Константин заедно с митрополит Йоасаф Бдински в Търново.