В разделът за антична литература е добавен текста на съчинението на Псевдо-Херодот "Живота на Омир". Още в древността животът на известния поет е бил забулен в тайна, която ред антични автори се опитвали да разкрият поне малко. Това съчинение е било приписвано на "Бащата на историята" Херодот. Тъй като според изследователите авторът е неизвестен, но това не е самия Херодот, то за него се използва обозначението Псевдо-Херодот.
Във връзка с нарастващия брой текстове в Библиотеката на сайта е направена промяна на Съдържанието, като в него вече са само основните раздели, а отделните текстове, надписи и документи са в съдържанията на отделните раздели.
В разделът "Жития с историческо съдържание" е добавено е житието на свети Димитър Сливенски от Партений. Паметта на мъченикът се отбелязва на 30 януари.
на 14 януари се отбелязва паметта на българските светци Прохор Пшински и Гаврил Лесновски. По този повод в Разделът "Жития с историческо съдържание" е добавено т. нар. Народно житие на св. Прохор Пшински
На 4 януари се отбелязва паметта на светя мъченик Матей от Габрово, с монашеско име Манасий, а като схимонах Онуфрий.
С малко закъснение е добавен превод на български език на житието на светеца по публикацията в Атонският патерик, направена въз основа на ръкопис от скита "Предтеча", където мъченикът се е подготвял за своя подвиг. Житието на български език е било издавано частично, макар да е било публикувано като почти дословен преразказ.
Частта за периодът, в който е живяла света Филотея не съдържа сведения за българската история. Но по времето на цар Калоян мощите били пренесени в столицата Търновград. И докато за управлението на цар Калоян има значителен брой извори, тъй че сведението не допълва известното от други източници, но известията за последните години на Търновското и Видинското царство са изключително ценни. Този период е слабо осветлен от чуждите извори, но за щастие имаме няколко изключително ценни домашни паметника, като наред с Похвалното слово за света Филотея, такава са Безименната българска хроника и творбите на Григорий Цамблак: Похвално слово за Евтимий и разказа за пренасянето на мощите на света Петка във Видин и после в Сърбия.
На 5 декември се почина паметта на свети Нектарий Битолски. По повод утрешният празник в разделът "Жития с историческо съдържание" е добавено житието на свети Нектарий. Като правило житията избягват светските грижи. Началото на това житие обаче е интересно, тъй като представя съдбата на едно обикновено семейство в епохата на османското завоевание. Това е един сравнително малко познат за днешния български читател период и затова житието ще допълни представата за съдбата на населението по време на покоряването на Битоля.
Втората част описва пребиваването на светеца в Света гора и там липсват светски събития. Това обаче не трябва да се отдава само на монашеска незаинтересованост към политиката, а и на настъпилото относително спокойствие за християните, което позволило примерно да се възстанови Рилския манастир и други християнски обекти.
