ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
„Сказание за железния кръст”
Чудото на светия мъченик Георги с българина, който бягаше от
войската, как коня му си счупи крака и го изцели свети Георги
Ръкописи:
П – Ръкописът е принадлежал на „Общество Любителей Древней
Письменности”, където е бил заведен под № О.СХХХV. Ръкописът е от ХVІІв. Съдържа
439л., написани с полууставно писмо. В ръкописа има бележка: „Сия пописалъ
Іванъ Васильевъ, сынъ Вашковъ.”. Съчинението се намира на л. 389б-395б(Лопарев
Х. М. Описание рукописей Общества любителей древней письменности. Ч. 3. СПб.,
1899, стр. 155.). При прехвърлянето на ръкописите към Ф. 536 на РНБ под името
„Сборник богуслужебный и агиотрафический” е бил включен под № 2914 в описа на
национализираните ръкописи на ИОЛДП. В сборника освен „Чудото с българина” са
включени също „Мъченичеството на св. Георги”, „Чудото със змея” и разказа за
построяването на храма „Свети Георги” в Киев. Така също има и няколко от
чудесата на св. Николай Мирликийски. В Санкт-Петербургския препис е посочено,
че сведенията за събитието са били разказани от Йосиф Черноризец, но пък в
замяна на това липсва по-подробния разказ за покръстването и за отстраняването
на княз Владимир-Расате.
ALD
Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Кратки летописни бележки 8
век 9
век 10
век 11
век 12
век 13
век 14
век 15
век 16
век 17
век 18
век 19
век [
На този
ден1:
Чудото на светия мъченик Георги с българина, който бягаше от войската, как коня
му си счупи крака и го изцели свети Георги
Разказано
от Йосиф Черноризец, който живееше в манастира близо до Моурския град2,
родом сикели3:
Дойде,
каза, странстващ брат и носеше кръста. От него стават много чудеса. И като
престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в
странноприемницата, където лежеше и ми каза: „Господи! Благослови, отче, и се
помоли за мене! Вземи тоя кръст. Голяма е неговата история, но не мога да ти я
разкажа; виждам, че вече кончината ми е близо, но ако ми помогне Бог, ще разкажа”.
Тогава повиках игумена и трима старци, и [като направи] кръстното знамение и каза:
Отче игумене Петре! Аз съм от новопросветения български народ,
когото Бог просвети със свето кръщение по наше време чрез Своя избраник, княз
Борис. След смъртта му синът му Симеон прие престола. Тогава срещу него се
надигна унгарският народ и плени хората му; той се би с тях и те тогава му
надвиха. И аз също бях в тази сеч.
И когато унгарците
ни разпръснаха, ние, петдесет [души], побягнахме по един път. И ни
подгониха унгарците и моят кон започна да отслабва и изостава. И аз извиках казвайки:
„Господи Боже християнски! С молитвите на светия мъченик Георги, с твоето име
ме е нарекъл епископа при светото кръщение; аз съм твой раб, избави ме сега от поганците”.
Тогава пропадна предният десен крак на коня в
земята и се счупи. Взех лъка и стрелите, побягнах от коня към дола. Имаше малка
горичка. И като се озърнах и видях унгарците да тичат към коня. И пак призовах
на помощ свети Георги, плачейки. И това се намери при мен мой кон, като имаше
цял крак. И като се качих на коня побягнах, казвайки: "Слава Тебе,
Господи, защото послуша тези, които те призовават и твоя угодник Георги. И ме
подгониха унгарците, и не можаха да се приближат. Със силата Христова и помощта
на свети Георги в този час се намерих в своето село, което се намираше на три
дни път. От моята дружина се върнаха на втория ден, а останалите бяха
застигнати и избити.
И после
Симеон пак имаше война с унгарците. И както си лежах у дома с жена си, яви ми
се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза:
"Георги, ти ще ходиш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти
кон ще умре ненадейно. Но заповядвам ти да му отрежеш крака, който се беше
счупил и каквото намериш на крака, ще направиш от него честен кръст. И казах: „Господарю,
кой си ти?” И каза ми: „Аз съм, Божия раб Георги”. И като станах от сън,
повиках попа да направи света служба, заклах най-добрия си вол и по десет овце
и свине, които раздадох на сиромасите, хвалейки Бога и свети Георги. И заминах пак
на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя,
падна и издъхна. Дружината ми бързаше. Аз им разказах как си беше счупил
ногата, когато бягахме. И ме почакаха докато одрах крака и намерихме на него под
коляното три железни обръча. И костта беше се пукнала надлъж, и така обръчите я
държаха здраво. С топорите разбихме коляното, та така едва извадихме железата и
се почудихме на божията помощ и на свети Георги, И като отидохме на война, пак
здрави се върнахме.
Когато се
върнахме у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като прекарахме
една недели и на другата, като видях, че жена ми страда люто, се одързостих и рекох:
„Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги
изцери Твоята рабиня Мария!” После положих на нея трите обръча и тя на часа
оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах
милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: „Скови
ми, братко, кръст от тия обръчи”. Той ги скова, както ми беше казал светецът.
И много
други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората,
изцеляваха се от недъзи и се избавяхме от войни по молитвите на светия
великомъченик Георги.
Чрез
чудесата Бог се прославя със своите светци, на него слава во веки. Амин.
_____________
БЕЛЕЖКИ:
1. 26 ноември.
2. Мурски град (У е изписано с буквата Ук, т.е.
ОУ)– разчитането му като Мир в Ликия или Пелопонес е възможно, но твърде
несигурно. Във всеки случай това предположение заедно с идеята за гръцки
оригинал води до една твърде усложнена в етническо и езиково отношение ситуация
– българин разказва на сицилиец, който разказва на византиец, който записва
разказа. Тъй като описаните събития са свързани само с военните действия с унгарците,
Йосиф е определен като „сикели”, то е възможно да става дума за някой от
градовете край левия приток на река Тиса - река Муреш (рум., на унг. името на
реката е Марош) преминаваща през днешните земи на Унгария и Румъния.
По-значимите градове са Белград (дн. Алба Юлия), Търговище (дн. Таргу-Муреш,
първото му споменаване е в папския регистър през 1332г. като Novum Forum
Siculorum), Арад и Сегед (споменат през 1183г. като Ciggedin).
3. В осъвременените публикации „родо сикели” е
разчетено като „родом от Сицилия”, но е възможно да става дума, че е от „секели,
секлери, секули”, които населявали Седмоградско.