Корнелий Непот

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ЕВМЕН

1. Евмен от Кардия¹. Ако съдбата на този човек съответстваше на неговата доблест, той би могъл постигне по-голяма слава и по-големи почести, но не и по-голямо величие, защото мярата за величието на човека е добродетелта, а не успеха. Той живял в епохата на разцвета на Македония, и, живеейки сред македонците, той изпитвал големи неудобства заради своя чуждоземен произход, а повече от всичко не му достигало знатно име. И макар у дома си той да принадлежал към най-почтен род², се случвало, че македонците да считат за срамно да му се подчиняват, макар и да търпели неговата власт, защото нямало човек по-прилежен и трудолюбив, по-търпелив, хитър и находчив от него. Още по време на детството си се запознал с Филип, сина на Аминта, и, блестейки от младежките си години с природни дарби, скоро станал негово доверено лице. Той го държал при себе в качеството на секретар, а тази длъжност се цени у гърците много по-високо, отколкото у римляните. Защото у нас писарите не без основание се считат за наемници, а у тях, напротив, на тази длъжност се допускат само почтени хора с изпитана честност и усърдие, тъй като писаря неизбежно е съпричастен на всички замисли на господаря. Благодарение на дружбата си с Филип, Евмен заемал този пост 7 години, а когато убили царя³, пак на тази длъжност служил на Александър 13години. В последно време той командвал също един от отрядите конници, които си наричали хетайри. Той винаги присъствал на съветите на двамата царе и участвал във всичките им дела.

2. След смъртта на Александър във Вавилон⁴ неговите приятели разделили помежду си владенията му, а върховния надзор над държавата получил Пердика, на който Александър преди смъртта си предал своя пръстен⁵: заради този знак всички признали, че Александър му е поверил да управлява царството до пълнолетието на своите деца, тъй като отсъствали Кратер и Антипатър, които се считали за по-влиятелни от Пердика, и Хефестион бил мъртъв, когото Александър, както лесно може да се види, ценил много високо⁶. По това време на Евмен дали, или по-скоро го назначили, Кападокия, намираща се тогава под властта на неприятеля⁷. Виждайки у този човек голяма честност и усърдие, Пердика с всички сили се постарал да получи неговата поддръжка, защото не се съмнявал, че, привличайки Евмен на своя страна, ще получи от него голяма полза в това начинание, което замислял. А той замислял онова, до което се домогвали почти всички, които се намирали по върховете на властта, – за завземе и да присвои частта на всички съперници. Така се държал не само той, но и всички останали бивши другари на Александър. Пръв Леонат си наумил да вземе от тях Македония⁸. Без да се скъпи на щедри обещания, той горещо уговарял Евмен да изостави Пердика и да сключи съюз с него самия. Като не съумял да го примами, се опитал да го убие, което би станало, ако Евмен тайно през нощта не бил избягал от неговия стан.

3. Междувременно се разгорели онези войни, които се водели тъй ожесточено след смъртта на Александър, и всички обединили сили за разгрома на Пердика⁹. Макар Евмен да виждал слабостта на този, който бил принуден сам да се изправи против всички, но не изоставил другаря си, не предпочел изгодата пред честта. Пердика му възложил да управлява тази част от Азия, която е разположена между планината Тавър и Хелеспонта¹⁰, като го противопоставил на едно противник, намиращ се в Европа, а той самия потеглил срещу Птолемей за да завоюва Египет. Евмен разполагал с малочислена и слаба войска – току-що набрана, тя не било още обучена, а според слуховете се приближавали, преминавайки Хелеспонта, изтъкнатите и прославени пълководци Антипатър и Кратер с голяма македонска армия, при това македонските войници по това време били тъй прославени, както сега римските; защото винаги се считат за най-доблестни воините на най- могъщата държава. Евмен разбирал, че ако неговите хора разберат, против кого ги водят, то не само ще откажат да потеглят на поход, но ще се разбягат при първото известие за противника. Тогава той счел за по-добре да ги преведе по околни пътища, където те не биха могли да чуят истината, като им внушил, че отиват срещу някакви варвари. Той изпълнил този план както го бил замислил, така че построил войската за бой и влязъл в сражение преди войниците му да са разбрали, с кой им предстои да се бият. Освен това, тъй като имал превес в конницата и отстъпвал на врага в пехота, той предварително заел позиция, която му позволявала да води бой преимуществено със силите на конниците.

4. В ожесточеното конно сражение преминала значителна част от деня, тогава паднали командващия Кратер и заместника му Неоптолем, с който се сразил самия Евмен¹¹. Обхващайки се един друг с ръце, тези бойци се смъкнали от конете на земята, и можело да се види, от каква ненавист била вдъхновена тяхната борба и как яростно си противостоят не само телата, но и душите им; захващането им приключило едва тогава, когато единият от тях изпуснал душа. Макар противникът да нанесъл на Евмен няколко рани, той не напуснал бойното поле, но още по-ожесточено се нахвърлил срещу неприятелите. И ето, когато македонската конница била разбита, когато загинал Кратер и попаднали в плен мнозина от най-знатните лица, пехотата, натикана на такова място, откъдето не могла да се измъкне против волята на Евмен, го замолила за мир, но като постигнала своето, нарушила условията и при първа възможност преминала към Антипатър. Кратер го изнесли от боя полумъртъв, и Евмен положил всякакви усилия, за да го върне към живота; а когато това не му се удало, то заради достойнствата на този мъжа и в името на предишната им дружба (докато бил жив Александър те били приятели) му устроил пищно погребение и изпратил праха му в Македония на жена му и децата му.

5. Докато всичко това ставало при Хелеспонта, Селевк и Антиген убили близо до Нил Пердика върховната власт преминала към Антипатър¹². Тогава войската, гласувайки, задочно осъдила на смърт тези, които не се отказвали от борбата. Сред тях бил Евмен. Получавайки такъв удар, той не се предал, продължавал все така упорито да води войната, но тежките обстоятелства ако не сломили, то разколебали неговото мъжество. Антигон, преследвайки Евмен, имал в излишък от всички видове войски¹³, но този често го нападал по пътя и допускал да се завърже схватка само на тези места, където малка войска можела да се противопостави на голяма. В края на краищата, го надвили ако не с изкуство, то с превъзходство на силите. Понасяйки големи загуби, той се измъкнал и избягал във Фригия, в крепостта на наречена Нора. Седейки там под обсада, той започнал да се безпокои, да не би дългото пребиваване на едно място да не повреди бойните коне, тъй като нямало къде да ги извеждат. И ето че той изобретил хитро приспособление, с помощта на което било възможно да тренират животните до изпотяване, за да имат добър апетит и да не се застояват. Той така високо завързвал с ремъка главата на коня, че на него му било трудно да достига с предните си крака до земята, а после, шибайки го с камшика, го карал да скача и рита. Правейки такива движения, те се потели не по-малко, отколкото ако биха тичали на открито място. Затова всички се изненадали, когато той, след като бил престоял в обсада много месеци, извел от крепостта такива добре поддържани коне, все едно ги е държал по ливади и долини. По време на тази обсада той не веднъж по своя преценка ту горил, ту разрушавал обсадните оръдия и укрепления на Антигон. Той останал на това място, докато траела зимата, тъй като нямал възможност да направи лагер под открито небе. А когато дошла пролетта, преструвайки се, че се предава, започвайки преговори за условията, той измамил антигоновите офицери и благополучно се измъкнал на свобода и извел своите хора.

6. Олимпиада, майката на Александър, изпратила при Евмен в Азия писма и вестоносци, съветвайки се, дали да се върне обратно в Македония – а тя живеела тогава в Епир – и да възстанови ли своята власт в тази страна. Той я посъветвал, първо, да не мърда от мястото, на което е и да чака, докато на престола не се възкачи сина на Александър, второ, ако има специална причина да бърза за Македония – да забрави всички обиди и да не подлага никого на сурово преследване. Тя пренебрегнала всички тази съвети – и в Македония отишла, и започнала да се държи там по най-жесток начин¹⁴. При това тя задочно молила Евмен, та той да помогне на децата на Александър, да не позволява на враговете на Филиповия род и семейство да изтребят неговото потомство; ако той е съгласен да й направи такава услуга, нека колкото е възможно по-скоро да подготви войска и да я поведе на помощ; а за да протече начинанието по-добре, тя писмено заповядала на всички офицери, които й били останали верни, да му се подчиняват и да слушат неговите заповеди¹⁵. Увлечен от тези обещания, Евмен решил, че ако така повелява съдбата, то е по-добре за загине, отплащайки се с добро за доброто, отколкото да живее неблагодарен.

7. И така, той събрал войската и се приготвил да воюва с Антигон. А тъй като при него имало много знатни македонци – в това число Певкест, който бил телохранител на Александър, а по това време управлявал Персида, и Антиген, командира на македонската фаланга, то той се притеснявал (и опасенията му се оправдали), тъй като бил чужденец, да поеме главното командване в ущърб на другите македонци, които се тълпели около него. И така, от името на Александър той поставил по средата на лагера палатка, заповядал да сложат в нея златен трон, скиптър и диадема и заповядал всички ежедневно да се събират там и се съветват за най-важните дела; на него му се струвало, че ще има по-малко завист, ако той започне да води война все едно от името на Александър и все едно с неговата власт. Така и направил. И тъй като се събирали и съвещавали не в палатката на Евмен, а в царската шатра, не било така видно, че всичко се върши по негова воля.

8. В Паретакия той се сблъскал с Антигон – не в бой, а по време на похода – и, като му причинил вреди, го заставил да се оттегли за зимата в Мидия. А той самия разположил своите войски на зимен лагер в най-близката област Персида – не по своя воля, а подчинявайки се на желанието на войниците. Защото онази знаменита фаланга на Александър Велики, която прекосила цяла Азия и победила персите, била свикнала и на слава, и на своеволие, не искала да се подчинява на вождовете, а се стремяла да ги командва, както сега правят нашите ветерани. И съществува опасение, да не би нашите воини да сторят това, което направили тогава македонците, които с привичната им разпуснатост и своеволие съкрушавали всички наред – съюзниците не по-малко, отколкото враговете. Ако някой прочете за похожденията на тези ветерани, то ще разбере, колко приличат на нашите, отчитайки разлика само във времето, когато са живели. Но да се върнем на македонците. Настанявайки се на зимни квартири не според военните планове, а заради разкошно прекарване на времето, те разпръснали на широко своите сили. Научавайки за това, Антигон, който разбирал, че отстъпва на противника, когато той е внимателен, решил да прибегне към неочаквана хитрост. Имало два пътя, по които той можел да се добере от своя зимен лагер в Мидия до зимната спирка на неприятеля. По-краткия преминавал през пусти места, където никой не живеел заради недостигащата вода; тя отнемала само около десет дни. А този път, който всички използвали, правел два пъти по-дълга обиколка, но бил многолюден и изобилствал с припаси. Антигон разбирал, че ако потегли по втория път, то вестта за него приближаване ще дойде до враговете по-рано, отколкото той ще измине една трета от разстоянието; преодолявайки пустите места, той се надявал да унищожи противника чрез изненада. За изпълнението на този план той заповядал да приготвят колкото е възможно повече мехове и чували, а също фураж и сготвена храна за десет дни, за да се палят по време на почивките колкото е възможно по-малко огньове. Целта на пътуването била скрита от всички. Като се приготвил по този начин, Антигон потеглил на поход по избрания път.

9. Той изминал почти половината от пътя, когато димът от лагера му предизвикал подозрение и на Евмен съобщили за приближаването на врага. Пълководците се събрали и бил поставен въпроса: какво да правят? Всички разбирали, че Антигон, очевидно, ще се окаже на мястото по-рано, отколкото те ще успеят да съберат собствените си сили. В това време, когато останалите командири се колебаели и за всичко се отчаяли, Евмен заявил, че ако те решат да побързат и се съгласят да изпълнят заповедите му, на които не се подчинявали по-рано, то той ще намери изход от положението: тъй като неприятеля можел да измине пътя за пет дни, той ще направи така, че ще го задържи надалеч поне за още толкова време; а командирите да се разотидат и нека всеки да събере своите хора. За да забави нападението на Антигон, Евмен измислил следния план: той изпратил няколко човека към отдалечените планини, които стояли на пътя на неприятеля, и заповядал по време на първата нощна стража да запалят колкото може повече ярки огньове, при втората – да намалят огъня, а при третата да го приглушат; поддържайки лагерния ред, те трябвало да внушат на враговете подозрение, че на това място е разположен военен стан и че противника е известен за тяхното приближаване; същото трябвало да направят и на следваща нощ. Хората, които получили тази задача, я изпълнили много старателно. Едва настъпила вечерта, Антигон видял огньовете и повярвал, че след като са научили за неговото идване, враговете са изтеглили от там своята войска. Тогава той променил своето намерение и, тъй като не му се удало да атакува внезапно, свърнал от пъти и потеглил по по-заобиколния, дълъг и оживен път; там той се забавил с един ден, за да даде почивка на воините и да нахрани добитъка, а после, със свежи сили, да влезе в бой.

10. Така Евмен надхитрил коварния пълководец, обърквайки неговото стремително придвижване. Впрочем, това не му донесло успех: излизайки от боя като победител, той бил предаден на Антигон заради ревността на намиращите се при него пълководци и вследствие на измяната на македонските ветерани¹⁶, макар по-рано, по различно време, войската три пъти се била клела да го защитава и никога да не го изоставя. Някои хора изпитвали такава завист заради неговата доблест, че за неговата гибел били готови да загубят своята чест. А Антигон, най-злия враг на Евмен, би го пощадил, ако би имал съгласието на другарите си, тъй като разбирал, че Евмен би могъл да стане неговия най-добър помощник в тези изпитания, които сега явно застрашавали всички. Защото вече настъпвали Селевк, Лизимах и Птолемей¹⁷, които имали мощни войски, с които на Антигон предстояло да се бори за върховната власт. Но хората от обкръжението на Антигон не понесли това, тъй като разбирали, че ако Евмен бъде приет в техните редици, то те всички ще се окажат в сравнение с него нищожества. А самият Антигон бил така озлобен срещу него, че можела да го смекчи само твърдата надежда за велики съвместни начинания.

11. И така, той поставил Евмен под стража, а когато началника на затвора попитал, как да се държи с пленника, отговорил: "като с най- свиреп лъв или полудял слон", – доколкото той самия още не бил решил, да запази ли живота на затворника или не. Най-различни хора посещавали Евмен – и ненавистници, желаещи да насладят погледа си с неговата беда, и стари другари, искащи да поговорят с него и да го утешат; имало също още много хора, които желаели да погледат, как изглежда този човек, от който те така дълго и така силно се бояли, чието нещастие им предвещавало надежда за победа. А Евмен, като престоял затворен известно време, казал на Ономарх, главния тъмничен пазач, че е удивен, защо го държат вече трети ден затворен; не подобава на благоразумния Антигон така да издевателства над победения – нека да заповяда или да го екзекутират, или да го пуснат на свобода. Тези думи се сторили на Ономарх твърде надменни, и той отговорил: "Щом си толкова храбър, защо не загина в боя, вместо да попаднеш в ръцете на неприятеля?" А Евмен му отговорил: "О, ако беше така! Но не би могло да се случи това, защото никога не съм се сблъсквал с някой, който да е бил по-силен от мен. Всеки, който е кръстосвал с мен оръжие е търпял поражение. Не доблестта на противника, но измяната на другарите ме надви".¹⁸ И той казвал истината... Имал благородна приятна външност, той бил много силен и издръжлив на трудности, макар телосложението му да било не толкова едро, колкото красиво.

12. Тъй като не се решавал да определи участта на Евмен еднолично, Антигон внесъл делото в съвета. Отначало всички били изумени, че не понесъл още наказание този, който в течение на много години им причинявал толкова злини, та те често се оказвали на ръба на гибелта, който погубил най-великите пълководци, в самия който се таи такава опасност, че те не биха могли да живеят спокойно, докато той диша, а след неговата екзекуция ще се освободят от всички грижи. После те попитали Антигон, кой ще бъде негов другар, ако Евмен бъде помилван? – Лично те не биха му служили заедно с Евмен. Антигон приел за сведение мнението на съвета, но си оставил още седем дни срок за размисъл. А после, опасявайки се, да не би изведнъж да се разбунтува армията, заповядал да не пускат никой при него и наредил да го лишат от ежедневна прехрана. При това той уверявал, че няма да извърши насилие над този, който бил негов другар. Евмен страдал от глад не повече от три дни. Когато войската напускала лагера, тъмничарите го удушили, без да попитат Антигон.

13. Така на четиридесет и пет години от рождението си завършил своя живот Евмен¹⁹, който от двайсетгодишен, както вече разказах, в течение на седем години бил помощник на Филип, тринайсет години изпълнявал същата тази служба при Александър, командвал през тези години една от конна ала²⁰, а след смъртта на Александър станал военачалник и, командвайки войска, разбил или унищожил най-знаменити пълководци; надвила го не доблестта на Антигон, а измяната на македонците. Лесно може да се разбере, колко го уважавали тези вождове, които след Александър Велики започнали да се наричат царе, след като докато бил жив Евмен те всички се наричали не царе, а наместници, а пък веднага след неговата гибел приели царски украшения и титла, отказали се да изпълнят предишното си обещание да опазят държавата за децата на Александър и, като отстранили единствения защитник, открито показали своите намерения²¹. Първенците при това безчестие били Антигон, Птолемей, Селевк, Лизимах и Касандър. Що се отнася до Антигон, то той предал тялото на Евмен на неговите близки за погребение. Те, като му отдали тържествени воински почести, извършили погребението му в присъствието на цялата войска, а за праха му се погрижили да го изпратят в Кападокия на майка му, жена му и децата му.

__________________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Кардия – гръцки град на Херсонес Тракийски.

2. През античността имало разкази за долен и за знатен произход на Евмен. Според една от версиите баща му е бил гостоприемец на македонския цар.

3. Филип е бил убит през 336г.пр.н.е. на сватбата на дъщеря си в Еге от телохранителя Павзаний.

4. Александър починал през юни 323г.пр.н.е.

5. Пердика – знатен македонец, един от телохранителите на Александър, който участвал във всичките му важни сражения. При подялбата на царството на Александър бил назначен за настойник на царското семейство в Азия.

6. Антипатър и Кратер, които били тъст и зет били регенти на македонските царе: слабоумния Аридей, сина на Филип и малолетния Александър – сина на Роксана. Кратер получил върховната титла „попечител на Македония”, а Антипатър имал званието „стратег на Европа”. Заедно с хилиарха Пердика те били тримата върховни управители на Александровото царство.

Хефестион – любимия приятел на Александър, който пръв носил званието хилиарх бил втория по значение след царя в държавата, но починал малко преди смъртта на Александър.

7. Кападокия – централната част на Мала Азия. По това време била под властта на местния цар Ариарат. На практика Евмен трябвало да си отвоюва областта.

8. Леонат – наместник на Малка Фригия (Фригия при Хелеспонт). Не успял да се включи в борбата за македонския трон, тъй като загинал през 322г.пр.н.е. в Тесалия, сражавайки се на страната на Антипатър против въстаналите гърци.

9. Против Пердика се обявили равните му европейски регенти Антипатър и Кратер (321г. пр.н.е.), а също така и азиатските наместници.

10. Евмен получил по това време управлението на двете Фригии, Кария и Ликия. Леонат, наместникът на Малка Фригия, бил загинал по това време. Антигон Едноокият, управител на Голяма Фригия, който бил основния противник на Пердика, избягал в Европа при Антипатър.

11. Неоптолем – сатрап Армения, който се отметнал от Пердика и се присъединил към Антипатър. Битката станала в Кападокия през юли 321г.пр.н.е.

12. Пердика потеглил на поход против непокорния сатрап на Египет, въпреки недоволството на войската, която била по това време вече била настроена да премине на страната на Птолемей. Трудностите по пътя, пораженията и особено неуспешното форсиране на един от ръкавите на река Нил предизвикали бунт сред офицерите. Пердика бил убит в своята шатра от вавилонския наместник Селевк – будещия цар на Сирия и Антиген – командира на старата македонска гвардия.

13. През есента на 321г.пр.н.е. Антипатър, който след смъртта на Пердика застанал начело на цялата държава, преразпределил провинциите. Антигон получил обратно Голяма Фригия и титлата „стратег на Азия”.

14. Олимпиада била настроена против Антипатър и повечето диадохи, тъй като те се стремели към самостоятелно управление. След смъртта на Антипатър (319г.пр.н.е.) покровител на царското семейство станал новия регент на Македония Полисперхонт, който си съперничел със сина на Антипатър - Касандър. Единствения, който останал истински предан на царското семейство бил Евмен.

Когато привържениците на Полисперхонт временно взели надмощие, Олимпиада се върнала в Македония и първо умъртвила Филип Аридей и неговата съпруга, а после и много от привържениците на Антипатър (317г.пр.н.е.). През следващата година царицата попаднала в ръцете на Касандър и била предадена на роднините на убитите от нея за да си отмъстят.

15. Евмен получил от Олимпиада и Полисперхонт званието „стратег на Азия”, което го изравнило с Антигон. На него се подчинили много от сатрапите и командирите на аргироспидите (ветераните от македонската армия, които носели сребърни щитове).

16. Евмен бил предаден на Антигон от аргироспидите след като при битката при Паретакен заловил обоза им (зимата на 317-316г.пр.н.е.).

17. Селевк – сатрап Вавилония, Птолемей – управител на Египет, Лизимах – наместник на Тракия. След като Евмен бил победен, Антигон започнал да се държи като единствения повелител на Азия. Селевк избягал при Птолемей и всички диадохи се обединили против узурпатора.

18. Тук Непот явно проявява симпатия към своя герой и тактично е пропуснал финалния отговор на Ономарх : "А сега, когато ти намери такъв човек, защо не може да дочакаш спокойно този срок, който той определи?"

19. През 316г.пр.н.е.

20. āla, ae f – конен отряд, ескадрон в римската армия. Става дума за подразделение на хетайрите ( от „другари”, „дружина”, „свита”) – тежковъоръжена конната гвардия на македонските царе, съставена от аристократи

21. Диадохите се провъзгласили за царе 10г. след смъртта на Евмен. Семейството на Александър (Роксана и синът й) било унищожено от Касандър през 311г.пр.н.е.