Вторник, 06.12.2016, 19:02
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

Ранни сръбски и хърватски владетели по Дуклянския летопис

***

 

               

                Около сведенията на Дуклянския летопис за ранните сръбски владетели има доста спорове и неясноти. Летописа не датира описваните в него събития. Дискусия има не само относно дали са посочени исторически лица или се касае до легендарни владетели. В преписите има разминавания около имената на владетелите, което пък е довело до различни предложения на изследователи как точно следва да се произнасят имената. Предполага се, че в текста има и по-късни интерполации. В Дукланския летопис има също смесване на владетели на различни народи и племена като сърби, хървати, босненци, а навярно и готи, моравци.

         Затова тук ще бъдат само представени сведенията за ранните владетели, без да се навлиза в дискусията около тяхната личност и датировка на тяхното управление. Проследени са сборно ранните владетели до зетския княз Петрослав, от който насетне биографичните справки са за всеки поотделно.

        

***

 

                Свевлад І

 

         В Дукланския летопис ранните владетели на западните славяни се свързват с готите. Свевлад І1 е посочен само като баща на трима готски (славянски)2 вождове – Брус, Тотила и Острило, които по времето на император Анастасий3 се заселили на Балканите.

        

         БЕЛЕЖКИ:

1.      по преписите - Senuladi, Свихолад

2.      Авторът на летописа свързва славяните с готите. В началото говори за готи, но в гл. ІV казва, че по времето на Селемир страната му се напълнила със славяни, а в гл. V се казва „готите, а те са и славяни”.

3.      Виз. имп. Анастасий (491 – 518)

 

         Брус

 

         Брус е посочен като най-голям син на Свевлад І и негов наследник на трона. По негово нареждане братята му Тотила и Острил1 нападнали провинция Панония и я покорили. Срещу тях се съюзили кралете на Далмация и Истрия. Те предприели поход срещу готите. След като в продължение на 8 дни противниците стояли едни срещу други в лагерите си започнали сражение, продължило до вечерта, в което краля Истрия бил убит, а краля на Далмация избягал.

         След това Тотила нападнал Италия и починал в Сицилия.

         Острило пък завоювал Далмация и Приморието, като се установил в провинция Привалиана. Византийския император2 изпратил срещу него войска. Когато те пристигнали заварили Острило с малка войска. В сражението той бил разбит и убит.

        

         БЕЛЕЖКИ:

1.      Има доста дискусии около имената и названията на тези вождове, като са правени опити да се свържат с имената на готски предводители известни от други източници.

2.      Не е дадено името на императора. Летописеца свързва появата на тримата братя на Балканите с управлението на Анастасий (491 – 518) може да се допусне, че става дума за него или някой от приемниците му.

 

         Свевлад ІІ

 

         Свевлад ІІ заел престола след като баща му Острило бил убит от изпратената от императора войска. Той се опитал да отмъсти за баща си, но византийската войска се оттеглила. Докато бил владетел преследвал християните.

         Свевлад управлявал 12 години и бил наследен от сина си Селемир.

 

         Селемир

 

         Селемир (по преписите: Силимир; Syllimirum; Similer) бил син на Свевлад ІІ. Докато управлявал подържал мирни отношения със съседите си и не преследвал християните.

         Селемир управлявал 21 години.

 

         Владин

 

         Владин1 бил син на Селемир. По време на неговото управление българите се заселили на Балканите2.

 

         БЕЛЕЖКИ:

1.      По различните преписи: Bladinum; Бладин; Владан

2.     В летописа има интересно сведение за поселването на българите на Балканите: „По време на управлението на Владин се вдигнало множество народ от местата по река Волга, от която те взели и името си; от името на река Волга се наричат и до ден днешен вулгари. Те пристигнали с жените, синовете и дъщерите си и с цялото [си] богатство, и твърде многобройни в областта Силодуксия [Sylloduxia]. Начело на тях бел някой си на име Крис [по различнитеи преписи: Kris; Chris; „когото наричали на своя език баре"; dux erat nomine Barris], когото наричали на своя език ”каган”, което на нашия език означава ”цар”. Под него имало девет князе, които управлявали и съдели народа, тъй като той бил много голям. И тъй, нападнал Силодуксия, превзел я. После, непобедими, завзели цяла Македония, после цялата област на латинците, които по това време се наричали римляни, а сега се наричат моровлахи, т.е. черни латинци; дори царя [има разминаване в преписите: "l'imperatore di Constantinopoli"; "цезар", "Romanorum imperator"], тъй като той водил с тях многочислени войни, седейки на своя престол, но не могъл да ги победи нито в един бой, изпратил [посланици] и сключил с тях мир. Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и вулгарите, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език. Скоро вулгарите, вече бидейки в безопасност от всички страни си построили хутор и села и заселили завзетата от тях страна до наши дни”.

 

         Ратимир

        

         Ратимир1 бил син на Владин. През време на своето управление той преследвал християните2.

        

         БЕЛЕЖКИ:

1.      По различните преписи: Ratomirum; Radmir

2.      Възможно е авторът на летописа да е ползвал византийски източник и под християни да се разбира византийците, а е възможно въобще приелите християнството. Дукланския летопис свързва с този владетел и разрушаване на градове и населени места, като техните обитатели били принудени да се преместят в горите и планините.

 

         Четирима неизвестни владетели-езичници

 

         В Дуклянския летопис посочва, че след Ратимир управлявали един след друг 4-ма негови потомци, които преследвали християните, но не са упоменати имената им.

 

         Светимир (? – 865г.)

 

         Светимир1 управлявал след четирима владетели езичници. В края на неговото управление станало покръстването на българите2.

 

         БЕЛЕЖКИ:

1.      В отделните глави и преписи името се среща като: Zaunimirus, в IX глава – Saramirus; в Х – Сатимир; а в един от преписите и като – Satimerus.

2.      Покръстването на българите станало през 865г. В летописа е посочено, че след хазарската си мисия св. Константин-Кирил Философ участвал в покръстването на българите. Такова сведение няма в житията на св. Кирил, но се среща в т.нар. „Солунска легенда” или още „Слово на Кирил Философ как покръсти българите” – съчинение на анонимен автор от ХІ-ХІІ век и в Житието на св. Людмила от ХІІІ век.

           

            Светопелек (865-905г.)

 

            Светопелек1 бил син на Светимир и според летописа се възкачил на престола след покръстването на българите през 685г. Този владетел приел християнството, извършил административна и законодателна реформа2. Бил коронясан от изпратения от папа Стефан3 кардинал Хонорий4 за крал.

         Управлявал 40 години и 4 месеца. Починал на 17 март5 и бил погребан в храма „Св. Мария” в Дукля6.

 

            БЕЛЕЖКИ:

1.      В преписите се среща и като: Sfetopelek; Suetopelek; Будимир Светоплук. Изследователите изказват различни виждания около името му. Според едни се е казвал Будимир, а след кръщението приел името Светопулк. Според други дуклянския летописец, който не е особено прецизен в отграничаването на сръбските и хърватските владетели от тези на други славянски народи, говори за великоморавския княз Сватополк. Според трети под влияние на Панонското житие на Методий е поставено името на великоморавския княз Святополк, но зад него се крие друг неизвестен владетел.

2.      Тук летописеца се позовава на свой източник – книга наречена „Методиос”. Някои считат, че това е късна глоса направена под влияние на Панонската легенда, в която се споменава, че Методий превел Номоканона.

3.      През ІХ век имало трима папи с това име: папа Стефан (816-817); папа Стефан V (885-891) и папа Стефан VІ (896-897). От летописа не е ясно за кого точно става дума.

4.      Според едни „кардинал Хонорий” е късна интерполация направена под влияние на информацията за коронацията на Стефан Първовенчани по времето на папа Хонорий; според други се дължало на неправилен прочит на израза „един кардинал”, т.е. следва да се чете вместо Honorium – unum.

5.      Тъй като е посочено, че се е възкачил на тропа след покръстването на българите (865г) и преди заминаването на св. Кирил за Рим и кончината му (869г), а от друга, чу у управлявал 40 г. и 4м. следва да се отнесе смъртта му към 905г.

6.      Някои изследователи се съмняват в това сведение и го считат за по-късна интерполация.

 

            Светолик (905-917)

 

         Светолик бил син на Светопелек. Управлявал 12 години.

 

         Владислав

 

         Той бил син на Светолик. Отличавал се с физическа сила. Владислав се отстъпил от християнството. По време на лов паднал в яма и умрял.

 

         Томислав

 

         Томислав1 наследил брат си Владислав. Той успешно воювал с унгарците. Управлявал 30 години.

 

         БЕЛЕЖКИ:

         1. В някои от преписите стои „синът му Полислав”, за който се сочи, че управлявал 17г.

 

         Себеслав

 

         Себеслав1 бил син на Томислав. Воювал с византийците и унгарците. Управлявал 24години.

 

         БЕЛЕЖКИ:

         1. Според някои става дума за хърватския крал Здеславом (878-879).

 

         Разбивой и Владимир

 

         Разбивой и Владимир1 били синове на Себеслав. Те си поделили държавата и Разбивой управлявал Приморието, а Владимир – Сърбия. Разбивой управлявал 7 години2 и починал. След смъртта му Владимир поел управлението и на неговите земи. Владимир управлявал общо 20 години.

 

         БЕЛЕЖКИ:

1.      В един от преписите се срещат като Milivoius i Bladimerus.

2.      В преписите има разминава – едни е 7 години, а в други 12.

        

         Хранимир

        

         Хринимир1 бил син на Владимир. По време на неговото управление се разбунтувала Бяла Хърватия и той бил прогонен от там. Опитал се да си възстанови властта над тези земи, но в сражението на Хелмското поле бил разбит и убит.

 

         БЕЛЕЖКИ:

1.      По различните преписи името се среща като: Chranimirus; Caranimir; Canimerius; Канимир.

 

         Твърдослав

 

         Твърдослав бил син на Хринимир. Той отвоювал загубените от баща му земи и след това починал.

 

         БЕЛЕЖКИ:

         1. По различните преписи името се среща като: Tvardoslav; Tverdislavus.

 

         Остривой

 

         Твърдослав нямал деца. Той осиновил Остривой и той станал негов наследник. Остривой управлявал 22 години.

        

         БЕЛЕЖКИ:

         1. По различните преписи името се среща като: Ostrivoj; Ostrivoius; Кристивой.

 

         Толимир

 

         Толимир бил син на Остривой. Летописеца отбелязва, че по време не неговото управление била радостна цялата страна.

 

         Прибислав

 

         Прибислав бил син на Толимир. Управлявал несправедливо и босненските велможи1 се разбунтували, убили го, а тялото му хвърлили в реката.

 

         БЕЛЕЖКИ:

         По различните преписи името се среща като: magnates Bosnae; baroni di Bosna; a Mysis, qui nunc Bosnenses appelantur, interficitur; "земя".

 

         Крепимир

 

         Крепимир1 бил син на Прибислав. Той потушил бунта на босненците. Воювал също и с алеманите. Управлявал 25 години и 1 месец.

 

         БЕЛЕЖКИ:

         1. По различните преписи името се среща като: Crepimirus; Crepimirus; Cepimir. Някои считат, че тук се говори за Trepimirus, когото свързват с хърватския княз Трпимир (ок. 845-864).

 

         Светозар

 

         Светозар1 бил син на Крепимир.

 

         БЕЛЕЖКИ:

         1. По различните преписи името се среща като: Svetozar; Svetorad; Стаозар,Светожак; Stavozarus,  Svetozarus.

 

         Радослав

 

         Радослав бил син на Светозар. При неговото управление избухнал бунт в Бяла Хърватия. Радослав разделил войската си на две, като дал половината на сина си Чеслав. След като бунтът бил потушен, Чеслав детронирал баща си, който успял да избяга в Рим. Там се оженил и починал в дълбока старост. Бил погребан в храма „Св. Йоан Латерански”1. В Рим му се родил син Петрислав. Петрислав също се оженил в Рим и имал син Павлимир2.

 

         БЕЛЕЖКИ:

1.      Храмът „Св. Йоан Латерански” от Х до ХІV век се намирал при папската резиденция Рим – Латеранския дворец. През 1308г. изгорял.

2.      Някои считат, че имената Петрислав и Павлимир са измислени.

 

         Чеслав

 

         Чеслав1 бил син на Радослав. По време на похода срещу разбунтувалите се босненци Чеслав привлякъл войската на своя страна и детронирал баща си. Унгарците начело с военачалника Кис2 нападнали Босна, но били разбити, а предводителя им обезглавен. Унгарците предприели втори поход и през нощта при Срем пленили Чеслав, а по-късно с вързани ръце и крака3 го хвърлили в река Сава. След Чеслав за известно време настъпило безвластие и нямало крал.

 

         БЕЛЕЖКИ:

1.      По различните преписи името се среща като: Ciaslavum vocavit; pose nome Ciaslav; сина Сеислав, когото нарекли „отстъпник”; filium enim habuit in tantum vitiis corruptum, ut "apostatam" cognomento appelarent, Seislavo autem nomen fuit. Правени са опити да се свърже този Чеслав със споменатия у Константин Порфирогент владетел с такова име.

2.     По различните преписи името се среща като: Kys princeps Ungarinorum; Chys capitano degti Ungari; този херцог; Hic (Udislav). Името Киз се среща в унгарски източници от ХІІ-ХІІІ век като Chiz, Chyz, а също Ciz comez (=Csis т.е. Чиз) в Chronicon Pictum Vindobonense, който загинал през 1128 г. в битка с византийците при р. Крашова.

3.     В някои от преписите се казва, че първо му отрязали носа и ушите.

 

        

 

         Бела – Павлимир

 

         Павлимир бил син на Петрислав, племенник на Чеслав и внук на Радослав. Той се родил в Рим, където живял известно време. Там получил прозвището Бела, защото обичал да воюва. След това поради вражда с жителите на Рим напуснал града и се установил в Дубровник. После завзел Требине и на Възнесение се провъзгласил за крал. Рашкия жупан Лютимир, който произхождал от Тихомиловия род отказал да му се подчини и Павлимир предприел поход срещу него. В битката при река Лим Лютимир бил разбит и на моста й бил посечен от своите, които искали по този начин да предразположат краля. Павлимир след като отблъснал едно нападение на унгарците сключил с тях мир.

 

         Тишемир

 

         Тишемир бил син на Павлимир. Казват, че се родил 7 дни след като баща му починал. Възползвайки се от малолетието му, бановете започнали да не се подчиняват на централната власт. Като станал пълнолетен, Тишемир се оженил за дъщерята на бана на Бяла Хърватия - Чудомир. С помощта на своя тъст Тишемир предприел поход срещу бана на Дукля, но загинал в сражението.

 

         Предимир

 

         Придимир бил син на Тишемир. След като баща му загинал, той успял да завладее Червена Хърватия. Брат му Крешимир наследил дядо си Чудомир, след смъртта му в Бяла Хърватия. По това време, на 30.01.969г. починал българския цар Петър І. През 971г. византийците завзели Преслав и през 973г. нападнали Рашка. Жупана на Рашка с децата си избягал при Придимир. Предимир се оженил за дъщеря му Прехвала. След смъртта на император Йоан Цимисхий на 10.01.976 година Предимир завладял отново Рашка.

         Предимир имал 4 сина – Хвалимир, Болеслав, Драгислав и Свевлад. Той разделил държавата помежду им, като Хвалимир получил Зета, Болеслав - Требине, Драгислав - Хум и Свевлад – Подгорие. Синът на Крешимир – Стефан поел управлението на Бяла Хърватия и Босна.

         Придимир живял дълго и бол погребан в храма „Св. Петър” в Рашка.

 

         Силвестър

 

         След смъртта на Предимир започнали да управляват четиримата му сина. Срещу тяхното управление се появило брожение, което прераснало в бунт. Начело застанали седемте сина на Легец, който бил син на Крешимир, роден от наложница и живеел в Требине. Те избили роднините си, освен Силвестър, който успял да избяга. Синовете на Легец обаче нямали наследници и след смъртта им, Силвестър се върнал и станал крал. Силвестър управлявал справедливо цялата тетрархия.

 

         Тугемир

 

         Тугемир бил син на Силвестър. При неговото управление започнало брожението на комитопулите в България.

 

         Хвалимир

 

         Хвалимир бил син на Тугемир. Хвалимир разделил държавата си между тримата си синове. Първородния Петрислав получил Зета, втория Драгомир управлявал Требине и Захълмие, а третия – Мирослав – получил Подгорие. След като разделил държавата помежду им, Хвалимир починал.

Търсене
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031