Петък, 09.12.2016, 08:44
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

Царица Агата Хрисилина


ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD


 

 ЦАРИЦА АГАТА ХРИСИЛИНА

 


 

     Агата била дъщеря на Йоан Хрисилий (Ίωάννου Χρυσηλιον), който бил протевон на Драч. Протевон означава „първенец” и това бил ръководителят на местното самоуправление, т.е. кмет, градоначалник.

     Агата и цар Самуил имали един син Гаврил Радомир, а вероятно царските дъщери Мирослава и Теодора-Косара също били техни деца. Няма сведения кога Агата и Самуил са се венчали, но по време на избиването на семейството на Арон техният син е бил достатъчно голям за да успее да измоли Иван Владислав да бъде пощаден. По време на капитулацията при Василий ІІ бил доведен един незаконен син на Самуил, което означава, че царят е имал и извънбрачна връзка, от която също е имал деца. Това създава известно колебание относно майката на Самуиловите дъщери в случаите, когато няма изрично посочване коя е тя.

     Назначеният за управител на Драч Самуилов зет Ашот Таронит и съпругата му Мирослава избягали и се добрали до византийските кораби, които осъществявали блокадата по море на града. Ашот занесъл писмо от велможата (δυνάστου) от Драч Хрисилий, който обещал да предаде града, ако бъдел почетен заедно с двамата му синове с титлата патриций. Императорът потвърдил с писмо, че ще изпълни искането му и Драч бил предаден на византийците. Ашот бил почетен с титлата магистър, Мирослава получила титлата зости, а синовете на междувременно починалия Хрисилий получили титлите патриции. Съвместните действия на Мирослава и семейството на Хрисилий подсказват, че тя е дъщеря на цар Самуил от брака му с Агата. Предаването на Драч на византийците според В. Златарски е станало през 1005г. Скилица обаче съобщава за отправяне на Василий ІІ към Драч след смъртта на Гаврил Радомир, без да уточнява защо била необходима намесата там, а вместо това разказва за убийството на Иван Владимир от Иван Владислав. Това показва, че причината за предаването на Драч на византийците вероятно е свързана с убийството на съпругът на Теодора-Косара, което е породило опасения у Ашот, Мирослава и близките на майка й от рода Хрисилий, че и тях ги очаква подобна участ. Обстоятелството, че въпреки тревожното положение на източната граница Иван Владислав е бил убит именно опитвайки се да получи Драч, също показва, че предаването на града вероятно е станало едва след смъртта на цар Гаврил Радомир, т.е. в периода 1015-1017г.. Косвено потвърждение има и в Дуклянския летопис, където е посочено, че целта на похода на цар Иван Владислав била да завладее не само Драч, но и земите на Иван Владимир, т.е. владенията на двамата зетя на цар Самуил.

Печат на Хрисилий, протоспатари и съдия на Хиподрума и Драговития

     Скилица разказва за българинът патриций Никола Хрисилий, на който била поверена отбраната на крепостта Перкри във Васпурикан, която била отвоювана от арабите и били избити 6000 византийски войници. Интересни са два печата, в които се споменава името Хрисилий, тъй като е възможно да принадлежат на лица, които са били роднини на царица Агата и да дадат допълнителна информация за семейството й. Единият за съжаление недобре запазен печат на Хриселиос датиран към Х-ХІв., който е бил императорски протоспатарий и съдия на Хиподрума и Драгувития. Печата е отчупен и липсва първото му име. Драгувития е била област между Солун и Бер населена със славяни, които били подчинени на Византия и именно там са се били установили и Куберовите българи. Към ХІв. се датират няколко печата на Теодор Хрисилий, който бил императорски чиновник в Арменикон, а също доместик на оптиматите. Скилица споменава сред сподвижниците през 1057г. на Исак Комнин (съпругът на императрица Едатерина – дъщерята на цар Иван Владислав) патриция Теодор Хрисилий. В писмото си до протоасикрита Георги Каматир св. Теофилакт Охридски възхвалява като военачалник и математик Теодор Хрисилий, който бил управител на вардариотите и препоръчва да бъдел изпратен в Лариса. В писмото е посочено и значението на думата Хрисилий – тя била съчетание от думите „злато” и „слънце”. Това писмо обаче се датира към 1094г., а най-ранните печати към 1035г., което показва, че е вероятно става дума за различни лица, което обаче не е пречка да са от рода на царица Агата (т.е. споменатия от св. Теофилакт Теодор вероятно е правнук на Йоан Хрисилий, внук и съименник на сина му). Наличните данни за представители на рода Хрисилий показват, че те са били от български произход, като най-вероятно имената на братята на царица Агата са били Никола и Теодор.

Печат на Теодор Хрисилий, протоспатарий и доместик на оптиматите

_____________________

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. ГИБИ, VІ, стр. 279-280, 284, 299-230; John Skylitzes, A Synopsis of Byzantine History, trans. John Wortley 011-1057, C., 2010, стр. 324-325, 332, 463

2. ГИБИ, ІХ,2, стр. 221-225, Писмо № 127

3. ЛИБИ, ІІІ, стр. 178

4. Nesbitt, Oikonomides, McGeer - Catalog of Byzantine Seals at Dumbarton Oaks and in the Fogg Museum of Art - 1991-2005, Vol.1. Italy, North of the Balkans, North of the Black Sea, стр. 85, 21.3; Vol.3. West, Northwest, and Central Asia Minor and the Orient, стр. 121, 71.12.

5. V.S. Šandrovskaja - W. Seibt, Byzantinische Bleisiegel der Staatlichen Eremitage mit Familiennamen, 1 Teil: Sammlung Lichačev - Namen von A bis I. Vienna 2005, № 66; стр. 84, № 72, 74, 75;

6. Wassiliou – Seibt, BBÖ II , стр. 180, №. 174, 249

7. Ив.Божилов "Българите във Византийската империя",1995 г.

8. Византийский словарь, т.1-2, Санкт-Петербург, 2011

 

Търсене
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031