"Материали по история" вече е публикувал биографията на кралица Яквинта - съпругата на ръководителя на въстанието за независимост на България от 1072г.
Новото попълнение като приложение към раздела с Документи на българските владетели е грамотата на кралица Яквинта и синът и Георги Бодин от 1115г. Те разбира се не са български владетели, но пък този документ обогатява информацията за съдбата на единия от лидерите на въстанието, който след избухването му е бил провъзгласен за български цар под името Петър. Изборът на Константин Бодин за цар се е дължал на обстоятелството, че той е потомък на цар Самуил. В тази насока съдбата на Георги Бодин не е съвсем безинтересна за нашата история, тъй като подобно на баща си и той е бил потенциален претендент за българския трон и е
... Виж още »
В раздела с документи на цариградския патриарх Николай Мистик е добавено неговото 8-мо писмо, което е петото му писмо до Симеон І. Това писмо е написано след като цар Симеон и Николай Мистик се срещнали лично и патриарха извършил церемония, при която положил своя епириптарий на главата на българския владетел. Писмото показва каква е била същността на тази церемония, тъй като патриархът говори за оказаната чест на българския владетел и му напомня за задълженията му като такъв, казвайки: "царската власт, която стои по-горе от всяка земна власт". Тази фраза показва, че щом на Симеон І се напомня, че той има най-високата власт, която е тази на императора, то това означава, че му е била призната императорска титла. За останалите владетели с оглед византийската теория за "семейството на народите" над тях стои цариградския императо
... Виж още »
В разделът с документи на българските владетели е добавено е известие от „Походът на император Фридрих І” приписвано на Ансберт за писмо на цар Петър до Фридрих Барбароса. Сведението е интересно също с информацията, че българският владетел се е титулувал при преговорите с Фридрих Барбароса като император.
В раздела с писма на патриарх Николай Мистик е добавеното неговото 7 писмо, което е 4-то писмо до българския цар Симеон І, както и коментарът на Васил Златарски за това писмо.
В разделът с Български летописи е добавен е Солунският летопис на Вело Негрев. Вело Негрев е автор на два кратки летописа, като този е единият от тях. Обхваща събитията от 1833г. до 1874г. По същество представлява въведение към Възпоменателен бележник на българския шивашки еснаф в Солун.
Добавен е предговорът на сръбският архиепископ Данило ІІ към съчинението му "Живота на сръбските крале и архиепископи". Планира се в този раздел да бъдат публикувани част от житията на някои от сръбските владетели и църковни ръководители
