В разделът "Връзки към други сайтове" са обновени линковете. За разлика от сборниците с библиография, в които едно съчинение веднъж издадено, то данните за него не се променят, то при списъците със сайтове местонахождението им е значително по-динамично.Някои от списъците не бяха актуализирани от 2006г. и много от хипервръзките се оказаха неработещи. За съжаление част от сайтовете са престанали да съществуват и в повечето случаи актуализацията се сведе до изтриване на част от хипервръзките. Много от сайтовете се отказаха от практиката да публикуват връзки към други сайтове със сходна насоченост. Обмисляше се този раздел да се премахне и тук. От няколко години обаче се забелязва тенденция търсачките да не показват в резултатите си съдържанието на сайтове, които не са им рекламодатели. Тази практика сериозно затрудни и обновлението на раздела, тъй като част от страници съществуваха със същото съдържание, но с нов адрес, но не се откриваха от търсачките. Това засяга основно бе
... Виж още »
На 27 ноември е Денят на победите. Тъй като с въвеждането на Григорианския календар датата на този празник е била променена, то беше направено едно малко полезно допълнение на материалите на сайта. В раздела със Закони и документи на Третото царство е добавен текста на Закона за въвеждането на Григорианския календар.
В разделът за Български летописи са добавени летописните бележки на Станчо Тананов. Макар да са писани от опълченец, бележките са по-скоро автобиография или казано по-модерно СV. По това време не се е изисквал такъв документ за постъпване на работа, тъй че подобни текстове не е имало толкова много, колкото днес. Тъй че е интересно да се проследи каква е била съдбата на един гурбетчия през последния четвърт век от турското робство.
По случай 22 ноември, на който ден се отбелязва паметта на свети Михаил Воин от Потука в разделът за Жития с исторически сведения е добавено неговото Проложно житие от Стишния пролог.
Заключителната част от житието, в която се разказва за пренасянето на мощите на светеца в Търново по заповед на цар Калоян. Събитието вероятно е станало през 1205г.
В Хрониката на Мачей Стрьйковски при описанието на Варненската битка сред авторите, от чийто известия е черпел сведения е посочен и летописа на Димитър Българин. Мачей не е дал повече подробности за летописа, освен че го е донесъл от пътуването си да Цариград заедно с още някои турски и византийски ръкописи. В списъка на авторите Мачей не е посочил името на Димитър Българин, а е отбелязан "Български аноним". При това положение не става ясно дали е използвал две български хроники, или след като е съставил библиографията на книгата си е открил, че авторът на българския летопис се казва Димитър и е посочил името му. И в двата случая обаче съчинението е поставено сред имената на крупни историографи, което означава, че не се касае за някаква кратка хроника, а за някакво по-обширно съчинение.
Когато става дума за българските летописи, в повечето случаи за широката читателска публика не е известно, че някои от тях, макар и да са изгубени или поне засега не са открити, то
... Виж още »
На 1 ноември е денят на народните будители. Днешното ново попълнение в разделът "Български летописи" е краткия летопис на Вело Негрев, в който той разказва за българското училище в Солун и за откритата там печатница на хаджи Теодосий. Вело Негров е автор и на Солунския летопис, чийто текст преди време също беше добавен към този раздел.
При настоящата публикация е добавен пълният текст на летописа на осъвременен език, тъй като при предишните издания е даден оригиналния текст, който съдържа голям брой остарели и диалектни думи и по тази причина е трудно разбираем за един по-широк кръг читатели.
По случай 19 октомври на който ден почитаме паметта на свети Иван Рилски в разделът "Жития с историческо значение" е добавено неговото Житие от Стишния пролог, което Йордан Иванов нарича "Първо проложно житие" и счита, че е възможно то да е написано от съвренник на пренасянето на мощите на светеца в Търново. Най-старите преписи са от ХІVв. Когато популярността на свети Иван Рилски надхвърлила пределите на българската държава, в сръбските редакции пасажът бил допълнен: „еднородния ти народ, българи и сърби”. През ХVІв. тази формулировка получила по-нова редакция „еднородния ти народ, българите изтреби”. Приема се, че погрешно „и сърби” е схванато от руския редактор като „изтреби”, като се имали предвид волжките българи, които били мюсюлмани.
