Цариградският патриарх Самуил се е опитал да представи присвояването на епархиите на Охридската и Ипекската архиепископии като доброволен акт на техните владици. Писмото на черногорският митрополит Сава показва истинското положение - след закриването на Ипекската архиепископия владиците били прогонени или заточени, а на тяхно място били поставени гърци.
Краят на архиепископиите обаче е и начало на борбата за тяхното възстановяване. Именно тогава на историческата сцена се появяват Паисий Хилендарски и Йован Раич. Първите издания на български език на този документ пък са от век по-късно малко преди успешния завършек на тази борба.
