ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на цариградския патриарх до охридския архиепископ във връзка с ръкополагане на митрополити в Софийска и Видинска епархии

Архиепископ Матей най-вероятно се е възползвал от опита на император Михаил VІІІ Палеолог да ликвидира на Лионския събор Търновската патриаршия и Сръбската архиепископия, като подтикне тогавашния охридски архиепископ да поиска техните епархии позовавайки се на повелите на императорите Юстиниан І и Василий ІІ. Мануил ІІ и цариградския патриарх явно не от стремеж за справедливост, а от желание да оправдаят присвояването на епархиите на Търновската патриаршия потвърдили правата на Охридската архиепископия, дадени от Юстиниан І и Василий ІІ. По този начин обаче към Охридската архиепископия били придадени и присвоените по-рано от цариградския патриарх Видинска и Софийска епархии, което станало причина за размяната на остри писма между църковните ръководители.

            Ръкопис: Трите писма от преписката между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия се намират на л. 150 и сл. от Сборник от ХVв., съдържащ проповеди, писма и образци за писма. Запазили са се 164 листа от сборника. Голяма част от проповедите и писмата са свързани с гревенския епископ Неофит, който е и авторът на писмата изпратени от Охридската архиепископия до Цариградската патриаршия. Писмата са написани на развален гръцки, тъй като в рамките диоцеза на архиепископията се е ползвал българския език, а гръцкият е изпълнявал ролята на международен език в отношенията между автокефалните православни църкви.

            Издания: Г. Беласчев, „Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците”, СНУ, т. ХVІІІ, 1901г., стр. 150-151; Г. Беласчев, „Кореспонденцията между цариградския патриарх и охридския архиепископ през ХVв.“, Списание „Минало. Българо-Македонско научно списание“, кн.1, 1909, стр. 6-9; H. Gelzer, Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida bezügliche Urkundensammlungen, Leipzig : Teubner, 1903, Philologisch-Historische Klasse (Königlich-Sächsische Gesellschaft der Wissenschaften), 55,3, стр. 97-102.

Текстът е по преводите на Г. Беласчев, но тъй като езикът за изминалия един век от изданието се е променил, съм осъвременил използваните букви, а и няколко думи.

                                                                                                                                      ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Патриаршеското послание до всесветейшия архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България гласи следното:

 

Възлюбени брате на Наше смирение и съслужителю, нека имаш благодат и мир от Бога. Дошъл е до нас някакъв си слух, на който поради голямото зло, почти вярваме, че е тъй; понеже сме чули, че като си си послужил властта си завзел наши епархии и си ръкоположил в София и Видин митрополити и сега си се готвел да постъпиш така и с други (епархии), като си твърдял, че уж за нас оставала само Солунската епархия и че останалите митрополии на Запад1 принадлежали на твое светейшество, за което сега предявяваш хрисовули, които както казваш са от блаженопочившия Юстиниан и потвърдителна (грамота) от нашия велик самодържец2. Обаче аз зная, че такова нещо не съществува, нито е станало така и от това можем за заключим, че и останалите, за които говориш са лъжливи3. И тъй важността на делото ни заставя, както казахме, да се отнесем с недоверие, защото твое всесветейшество, както сме чули от тези, които са се запознали с тебе, когато си идвал тук, си бил и разумен, и стар, и опитен, та не би се осмелил да изложиш себе си на явна опасност, а именно: да ръкополагаш в неподведомствени на теб църкви; защото те не ти е дадени от божествените и свети канони, нито от благочестивите закони, нито от черковните обичаи. Но ние ръкополагаме там митрополити от незапомнени почти времена и за ръководство на това имаш не само и божия и свет събор относно епархиите на Константинополската патриаршия, но теб те наставлява и самият опит, тъй като нито един от охридските архиепископи, на които ти си наследник, освен твое светейшество, не е ръкополагал в София или във Видин, или в каквото и да е друго място, където ти искаш да направиш това, но тези епархии са принадлежали на вселенския патриарх и предишните свети патриарси са изпращали там митрополити до учредяването на Търновската патриаршия и след като тя отново ни се подчини. И тъй, заради голямата дързост, както се спомена, ние не повярвахме на онова, що чухме, но предпочетохме да считаме за измислица, или това, че някои непосветени и чужди епископи са отишли в София и Видин и са захванали да управляват тези църкви разбойнически, като са си послужили лъжливо името на твое светейшество, че са ръкоположени от тебе.

Заради това пишем, да им припомниш и да ги отстраниш от там, като непосветени и като такива, които са грабнали епархия, която не е подчинена на друг, освен на цариградския (патриарх); тъй като с духовното не става тъй, както със светското, където по-силният граби (принадлежащото на) другия. Не е по-силен оня, който има (на своя страна) светска власт и посредством нея притеснява другите, но тоя, който притежава правото и има на своя страна свещените и божествени канони като свои помощници. А ако те не бъдат изгонени от твое светейшество, както пишем, само по себе си следва, че каквото сме чули, е вярно и тогава, като си послужим със силата и пълномощието на светите и божии канони с благоволението на всесилния и светия наш император, от Бога поставения защитник на такива дела и с мнението на събралото се около нас сонмище от пресветите митрополити, ще направим каквото следва за защита на Христовата църква срещу онези, които я потъпкват.

Нека божията благодат бъде с твое светейшество.

           

 

____________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                          Запад наричали територията на Балканския полуостров, а Изток – Мала Азия, като това название от византийската епоха (Анатолия) е преминало и в използваното и днес (Анадола).

2.                          Император Мануил ІІ Палеолог наскоро след битката при Космидион, която станала на 15 юни 1410г. издал грамота, с която потвърдил правата на Охридската архиепископия дадени от предишните императори Юстиниан І Велики и Василий ІІ Българоубиец.

3.                          Цариградският патриарх откровено лъже, защото Мануил ІІ Палеолог по това време още е бил жив и е управлявал Византия, в резултат от което в крайна сметка така възникналия спор бил решен в полза на Охридската архиепископия. Още папа Григорий І в своето писмо до сердикийския епископ Феликс категорично е заявил, че софийските владици трябва да се подчиняват на архиепископите на Първа Юстиниана (ЛИБИ, т.1, стр. 376).