ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Акт на Цариградската патриаршия от 17 май 1767г. във връзка с присвояването на Охридската и Ипечката архиепископии

Актът се намира на гърба на лист 74 от Кодекса (кондиката) на Цариградската патриаршия. В него се съдържат сведения за ликвидирането на българската Охридска и сръбската Ипекска архиепископии и присъединяването на диоцезите им към Цариградската патриаршия. Актът има за цел да оправдае присъединяването, което е станало с Хатишериф на султан Мустафа ІІІ (1757-1774).

Не е ясно кои точно императорски новели се критикуват в този акт. Архиепископията на Първа Юстиниана, за чийто приемник е била считана Охридската архиепископия е била създадена от император Юстиниан І. Малко вероятно е обаче да става дума за него, защото едва ли един от най-способните византийски императори, който възстановил много от разрушените крепости и изградил патриаршеската катедрала „Света София” може да бъде упрекнат, че не е направил нищо добро за народа. Българската архиепископия пък е учредена от възстановителите на иконопочитанието император Михаил и майка му света Теодора. А и Михаил е получил престола по наследство, тъй че едва ли става дума за него. Възможно е да се има предвид Василий І, който не е получил властта си по наследство, но по негово време е решено на цариградският събор българската архиепископия да е подчинена на цариградския патриарх. Най-вероятно е да става дума за император Роман І Лакапин, при който българската архиепископия е била издигната в независима патриаршия със съгласието на останалите поместни църкви. Изложението най-вероятно е под влияние от написаното от неговия зет и съимператор Константин VІІ Багренородни, макар неговата критика да се отнася до признаването на Петър І за цар на българите. Малко е вероятно да става дума за Василий ІІ Багренородни, тъй като той е наследил властта си, а освен това е понижил Охридската църква от патриаршия в архиепископия. Друга възможност е да се има предвид Йоан ІІІ Дука Ватаци, който наследява император Теодор І Ласкарис, но не като син, а като зет, тъй като при неговото управление е станал съборът в Лампсак, на който е била възстановена Търновската патриаршия. Но това също е малко вероятно, защото тогава Охридската архиепископия вече е съществувала и именно тя е била ощетена от решението на този събор. Повишаването на българската църква от архиепископия в патриаршия по времето на Роман І Лакапин и възстановяването на патриаршеският статут на българската патриаршия на събора в Лампсак не е станало само с едноличен акт на владетеля, а със съгласието на всички поместни църкви.

Критиките към охридските архиепископи, че са се прогонвали един друг, са верни, но същата практика е била разпространена и сред цариградските патриарси. Причината е корупцията в Османската империя, в резултат на което за властта било изгодно да вземе подкуп от един кандидат-патриарх, да го постави, а след това да го изгони, за да вземе рушвет от следващия. От тази гледна точка положението на Цариградската патриаршия никак не се отличавало от това на Охридската и Ипекската архиепископии.

Текстът е по превода публикуван в „Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии”, превод Н. Михайловски, Цариград, 1869г., стр. 54-26; на гръцки: Δελικάνη, Πατρ. έγγρ., ІІІ, 1905, стр. 898-900, № 1576; Κώδ. ΣΤ΄ 148.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ЗА ДАДЕНОТО НА ЦАРУВАЩИЯТ ДЕЙСТВИТЕЛНО И ЗАКОННО ДА ЗАКОНОПОЛАГА ЧРЕЗ НОВЕЛИ, КАКЪВТО Е ИЗМЕЖДУ ТЯХ ДНЕШНИЯТ ДЪРЖАВЕН И АВГУСТАЙШ ПОБЕДИТЕЛ И ПОБЕДОНОСЕЦ НАШ ЦАР И ГОСПОДАЛ СУЛТАН МУСТАФА, ЧИЯХО ДЪРЖАВА ДА ПРЕБЪЕ ВЕЧНО И ПР.

Свойствено е на мъдрите хора за проверяват думите с работите и да не ги приемат каквито са; случва се на законоведите да се наложи да извадят измамата наяве и да възвръщат работите към по-добро; защото често биват объркани не само от игродумците, но понякога и от държавниците, които противно на същността на работите правят някак си от почтителни названия покривала собственото си безславие; защото понякога наричат разбойниците царе, които обират от корист и произволът им е закон.

Ние знаем, че „новела” се нарича царска заповед, която има за цел да поправи злестоящите работи или да попълни една нужда, за която няма закон, която ние наричаме διάταξιν и по-просто νόμον βασιλικόν, а римляните Sacra, а на турски Хатишериф. Длъжен е прочее онзи, който ще издава закони първо той да има законно властта и много полезни подвизи за народа да е извършил и тогава да поправя които работи мисли, че не са добре, а не да предприема да разстройва работите, които са си добре, както в старите времена някои от нашите безродни и незнаещи (трябва да изповядаме истината) като са похитили скиптъра не са се погрижили да подкрепят, но да разорят устроеното отначало, а още и за свещените и църковните работи са постановили собствени закони и са ги нарекли новели. Защото съществуващите от древността дружелюбно части и съставни членове на тялото на всеобщата Църква, двете тези епархии и Църкви, говоря за Охридската и Ипекската, като ги отцепиха и отнеха насилнически, оставиха ги самостоятелни или по-точно неограничени и на туй отгоре издали новели и новелите причиниха много злини.

От това като се започна злото и растеше с времето без да има кой да го спре, като застрашаваше двете онези Църкви със съвършена погибел; защото много пъти и мнозина незапознати и прости се вмъкваха и като се изблъскваха един друг, грабвайки архиепископското име тежко обезславиха онези Църкви като ги разоряваха и събаряха, и ги претоварваха с дългове. По този начин и архиереите, които зависеха от тях попадаха на гонения, загуби и несправедливи заточения, а онези Христови стада, благочестивите и православни християни изнемощяха и без малко да изчезнат съвсем от онези епархии. Когато вече злочестините на тези две независими Църкви достигнаха до крайност, религиозните им началници заедно с поверените им словесни стада в съвършеното си отчаяние единодушно прибягнаха тук в столицата и с общото съгласие на християните и на двете страни и с мнението на двамата архиепископи, които си бяха дали оставката от по-рано доброволно прибягнаха до царската държава чрез едно тяхно общо прошение и пламенно се молиха да се поставят тези две архиепископии Охридската и Ипекската с подчинените им митрополити и земи на [подчинение на] нашия светейши, апостолски, патриаршески и вселенски престол и да се съчетаят с другото тяло на Църквата.

Нашият държавен цар, комуто Бог да продължи годините, като склони милостиво на пламенните им молби, издаде новела или хатишериф за да бъдат завинаги подчинени онези епархии Охридска и Ипекска на този наш цариградска престол както и другите митрополии и ще приемат от нашия престол назначението на пастирите си и от него ще се управляват. Ние благодарихме на Бога заради спасението на онези свети Църкви и за това, че вдъхна в сърцето на държавния ни цар туй решение, което е наистина царска новела и го наричаме редовен и добър закон, защото е в съгласие с утвърденото и с ползата на онази Църква и защото е издаден от истински цар, който има и скиптъра по наследство.

Прочее за вечно доказателство на станалото туй в последните времена събитие, сиреч на бъдат светите Църкви Охридска и Ипекска съединени и подчинени на нашия светейши, апостолски, патриаршески и вселенски престол се изложи и настоящото наше патриаршеско и синодално писание в свещения кодекс на нашата Велика Христова Църква в лето Господне 1767, май, 15.