ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА ПАТРИАРХ
ЙОАКИМ І
Йоаким І
(1227-1246) е бил първият търновски патриарх. Тъй като в житието е
посочено, че е починал на 18 януари 1246г. и че е бил архиерей 19г., то това
означава, че е бил избран за архиепископ около 1227г. За съжаление от ръкописа
е откъсната една страница и липсва около половината текст и то в частта,
отнасяща се до периода, в който свети Йоаким е бил архиепископ и е осъществена
подготовката за издигането му в патриаршески сан. Освен в това житие, патриарх
Йоаким е посочен поименно в Разказа за пренасянето на мощите на света Петка във
връзка с донесеното от него житие на светицата, в Бориловия
синодик, в Боянският поменик и в Житието на свети
Сава І Сръбски. За събитията от времето на неговото църковно управление се
разказва и в ред други извори. С патриарх Йоаким І е свързан и един уникален
български манастирски комплекс – Ивановските скални
църкви. Според Л. Мавродиева т. нар. „Затрупана църква“ е храмът „Свети
Архангел Михаил“, за който се говори в текста. За съжаление ктиторската
композиция е силно повредена, като от царският образ е запазена само короната
на владетеля.
Ръкопис:
БАН, Празничен миней № 23 от ХVв., л.156а-157а. Житието е запазено само в един
ръкопис, като липсва един лист, съдържащ средата на съчинението, на който
вероятно са били описани обстоятелствата свързани с избора на Йоаким І за
архиепископ и удостояването му с патриаршески сан след това.
Издания: Ив. Снегаров,
„Неиздадени жития“, стр. 162-168, 173-175; Хр. Кодов, „Опис на славянските
ръкописи в Библиотеката на БАН“, С.,
1969г., стр. 44-48; ХИБ, т. 2, стр. 332-333; „Стара българска литература”, т. 4
„Житиеписни творби”. София 1986, стр. 87-88, бел.
стр. 528-531.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
В СЪЩИЯ ДЕН1 ПАМЕТ НА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ
ЙОАКИМ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Този преподобен наш отец Йоаким беше родом българин,
роден от благородни родители. Достигнал зряла възраст, той възневидял
измамата на този свят, остави света в отиде на Света гора. И там прие върху
себе си великия ангелския образ. И живееше, подчинявайки се на всички отци и
непрестанно в молитва, с пост и бдение прекарваше чист живот. Никога не са даде
сън, ни покой, но [се молеше] понякога прав, а понякога седнал. И никога не постъпваше
по своя воля, но бе послушен на игумена и на всички братя. И когато игуменът и
братята го пращаха на каквато и да е дякония, никога
не отказваше, но изпълняваше манастирските дяконии. И
винаги бе в състояние на умиление и в сълзи, и в пост, и във въздържание, и
изтезаваше тялото си. Изпълнявайки така устава на отците, той бе прочут сред
всички отци. В тази планина той видя много свети старци и преуспяваше, станал
ревнител на техния живот и благодеяния. А след като остана там много време,
излезе от там и стигна до Дунав. И като изсече пещера над Красен, пребиваваше
там с трима ученици. Имената им бяха Диомид, Атанасий и Теодосий. И изсече
малка църквица „Свето Преображение” и на това място
показа много подвизи, по-големи от първите.
В началото на своето царуване христолюбивият цар Асен,
син на стария цар Асен, чул за неговите добродетели и за подвизите му, отиде
при него и му даде много злато. А старецът нае за златото наемници, изсече
пещера и направи в името на великия архистратег
Михаил голям манастир, който съществува и до ден днешен. И събра там множество
монаси. Като трудолюбива пчела той ги учеше без отдих на монашеско достойнство,
сиреч на пътя към спасението. Те пък се изпреварваха един друг в добродетел,
възкачвайки се по Лествичниковите стъпала. По същото
време патриарх Василий достигна края на живота си. И се събраха архиереите на
цялата българска земя, та направиха събор. Те търсеха подходящ за архиерейския
сан и намериха… 2
Царят се завърна с голяма радост в своя град Търнов. А всички западни архиереи поставиха патриарха на
престола във великата патриаршия на Царевград Търнов.
Блаженият патриарх Йоаким седна на патриаршеския престол, като
благослови и просвети цялата българска земя. И като съсредоточи разума си,
спазваше всички наредби. И изпълняваше добре и монашеския, и архиерейския
устав, държейки ката добър кормчия и двете кормила, и управляваше кораба през
бездната на този свят. Бе милостив към сираците, даваше необходимото на
бедните, посещаваше онези, що са в тъмница; а всеки час въздаваше непрестанни
молитви и мнозина осъдени на смърт избави, а мнозина, които прибягнаха към
него, спаси от гнева на царя.
Той пасеше добре повереното му от бога стадо. И тъй,
държейки двете кормила на този живот, прекоси света, стигна до тихо пристанище,
като въведе там ония, които добро го слушаха и които вървяха след него.
Предусетил своята кончина, той благослови повереното
му стадо, което бе пасъл добре, поучи го да се придържа към православието,
извика учениците са и целия клир. След като ги благослови, поучи и настави
добро, той завърши живота си и предаде своята душа в ръцете на живия бог,
когото бе възлюбил.
Този блажен патриарх Йоаким живя в архиерейство 19
години и се представи в 6754 година3, 4 индикт,
на 18-ня ден на месец януари Чрез неговите молитви да утвърди Бог българското
царство за вечна векове и да ни сподоби със своето
царство.
БЕЛЕЖКИ:
1. 18 януари;
2. Това е краят на първият лист от житието. Вторият лист липсва и следващия текст е от третия лист.
3. 1246г. от Рождество Христово