ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Съгласително решение за присъединяване на Охридската архиепископия към Цариградската патриаршия през 1767г.

(Υποσχτικον τών ύπό Άρχιεπίσκοπον Άχριδών Μητροπολιτών)

 

Притиснати от финансови затруднения шест от владиците принадлежащи към Охридската българска архиепископия взели решение да поискат нейният диоцез да се присъедини към Цариградската патриаршия. Година по-рано същото поискали и няколко от владиците на Ипечката сръбска архиепископия. Въз основа на тези Съгласителни решения патриарх Самуил успял да издейства закриването на двете автокефални църкви и присъединяването им към Цариградската патриаршия. Но надеждите на владиците, че това ще реши проблемите им не се оправдали. Патриарх Самуил разхвърлял дългът на архиепископията на подведомствените архиереи. В резултат от това някои от владиците били принудени да подадат оставка. Сред тях бил и последният охридски архиепископ Арсений, който трябвало да се откаже и от пелагонийската епархия, която си бил запазил след абдикацията. Арсений заминал за Света гора и се установил в метоха на Зографския манастир в Карея. По-късно на патриарх Самуил също се наложило да абдикира, след което и той се озовал на Атон.

            Текстът е по превода публикуван в „Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии”, превод Н. Михайловски, Цариград, 1869г., стр. 25-26; поправките са взети от изданието на гръцки: Δελικάνη, Πατρ. έγγρ., ІІІ, стр. 894-895, № 1574; Κώδ. ΣΤ΄ 138.

                                                                                                                                      ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

            С настоящото наше Съгласително писмо ние подписаните обявяваме, че понеже в продължение на малко време, откакто архиепископите започнаха често да се сменят, ни се случиха нетърпими вреди и безредие и много безчестие, поради което и животът ни дотегна; прочее, за да се отървем от тези непрестанни гонения и нетърпими загуби, и различни опасности, решихме, че трябва да изкупим спокойствието си за да сполучим спокойствие.

         И тъй съгласяваме се с една уста и с едно сърце да помолим нашата майка света Христова църква, която е Премъдрост и светейшият владика и вселенски патриарх к[ир] к[ир] Самуил, да склони да приеме нас, достойните за милост в оградата  и в стадото на нейната В. Христова църква и да се съчетае члена в съвкупността й, и да стане наистина едно стадо, един пастир и да има същия промисъл и попечение за нас, както има за всичките; и ние обещаваме да стоим твърди срещу противопоставянето на туй богоугодно дело чрез защитата на общия наш владика Вселенския патриарх, и за да не се съмнява и двоуми и владиката, и светейшия му Синод, заклеваме се в душата си и в свещеничеството си. А който от нас би променил ума си и би повдигнал съблазни против някого или тайно, или явно, и за напред се улови и се засвидетелства от достоверни свидетели, той, който и да е, като неверен и злонравен да бъде самонизложен и проклет от светата и единосъщна и неразделна Троица, и подсъдим на вечното проклятие.

         Прочее, за доказателство на твърдото наше решение, пишем нестоящото и със собствените наши печати го подпечатваме за да има всякаква сила, което и покорно принасяме в ръцете на общия наш отец всесветейшия владика и вселенски патриарх кир Самуил и на негови свят и свещен Синод. 1767г.

 

Касторийски Антим (Евтимий, по Δελικάνη) обещава.

Воденски Герман обещава.

Коричански Гевадий обещава.

Тивериупулски Ананий обещава.

Сисанийски Никифор обещава.

Гревенски Григорий обещава.