ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на охридския архиепископ до цариградския патриарх във връзка с ръкополагане на митрополити в Софийска и Видинска епархии

Архиепископ Матей най-вероятно се е възползвал от опита на император Михаил VІІІ Палеолог да ликвидира на Лионския събор Търновската патриаршия и Сръбската архиепископия, като подтикне тогавашния охридски архиепископ да поиска техните епархии позовавайки се на повелите на императорите Юстиниан І и Василий ІІ. Мануил ІІ и цариградския патриарх явно не от стремеж за справедливост, а от желание да оправдаят присвояването на епархиите на Търновската патриаршия потвърдили правата на Охридската архиепископия, дадени от Юстиниан І и Василий ІІ. По този начин обаче към Охридската архиепископия били придадени и присвоените по-рано от цариградския патриарх Видинска и Софийска епархии, което станало причина за размяната на остри писма между църковните ръководители.

Ръкопис: Трите писма от преписката между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия се намират на л. 150 и сл. от Сборник от ХVв., съдържащ проповеди, писма и образци за писма. Запазили са се 164 листа от сборника. Голяма част от проповедите и писмата са свързани с гревенския епископ Неофит, който е и авторът на писмата изпратени от Охридската архиепископия до Цариградската патриаршия. Писмата са написани на развален гръцки, тъй като в рамките диоцеза на архиепископията се е ползвал българския език, а гръцкият е изпълнявал ролята на международен език в отношенията между автокефалните православни църкви.

Издания: Г. Беласчев, „Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците”, СНУ, т. ХVІІІ, 1901г., стр. 151-152; Г. Беласчев, „Кореспонденцията между цариградския патриарх и охридския архиепископ през ХVв.“, Списание „Минало. Българо-Македонско научно списание“, кн.1, 1909, стр. 9-13; H. Gelzer, Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida bezügliche Urkundensammlungen, Leipzig : Teubner, 1903, Philologisch-Historische Klasse (Königlich-Sächsische Gesellschaft der Wissenschaften), 55,3, стр. 97-102.

Текстът е по преводите на Г. Беласчев, но тъй като езикът за изминалия един век от изданието се е променил, съм осъвременил използваните букви, а и няколко думи.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

А това послание е препис

До Константинополския архиепископ и вселенски патриарх на Новия Рим, от светейшия архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България, (написано) от Неофит, смирения епископ Гревенски, което има следното съдържание:

Като съзряхме медоточивите слова на небесноизрасналата ти душа, пречестни и свети владико, които са пристигнали (при нас), радушно благодарихме на свети Бог. И тези отражения на уважаемия образ на лика ти, като ги целунахме чистосърдечно, ги приехме дружелюбно в мисловните прегръдки на сърцето си. А съдържащото се в тях като го изслушахме като от Божиите уста, премного се насладихме и като в спасително прибежище се успокоихме от лесно станалите наскоро всегорчиви, грижовни и напастни случаи. Само дето малко възбудиха скръб словата, че твое светейшество се е възпламенил поради извършеното ръкополагане на митрополити във Видин и София от страна на предшественика ми, достопохвалния предстоятел на Първа Юстиниана, кир Матей, което, както зная, е станало не просто, нито случайно, тъй като, както знаем, той не е бил несведущ на богоподобните божии и свещени канони, но поради настъпилите метежи на различни народи от незапомнени времена, не е можел да дойде според обичая в столицата, нито един от предстоятелите на България до туй време, докато не встъпиха помежду си в ужасна битка еднокръвните агарянски предводители, именно: сегашният султан с Муса Челеби, там пред вратата на Новия Рим¹.

Тогава прочее дошъл там гореспоменатият архиепископ и се явил според обичая пред тогавашния патриарх² и пред целия пречестен клир и Светия Синод и още пред държавния защитник на православието и най-достопочтения владетел³ заедно с неговите благородни велможи, от които бил приет най-благосклонно по милостта и промисъла божии. Той с увереност показал открито пред лицето на целия синклит и синода хрисовула на подведомствените му епархии, който хрисовул, като го разгледали, намерили че границите на неговия диоцез се простират до самите граници на Адрианополската епархия и, както трябвало да се очаква, заявили като с една уста и всички заедно се съгласили, като отстъпили това, което й принадлежало и то било потвърдено с указ на пратения от Бога държавен и свет наш самодържец, помощник, защитник, вожд и съревнител на свещените канони, които предписват на всички да се подчиняват на царя. А той според повелите на закона, и за по-сигурно скрепяване и за по-твърдо заверяване, се подписал с киновар. После достохвалния мъж (Матей), като взел това, се отправил смело подведомствените си епархии, като извършвал и ръкополагания. И ако твоя величайша светост го клевети, че уж той, като се ползвал от своето независимо положение, извършвал там беззаконно ръкополагания и го поставяте наред със силните на този свят, като упоменавате, как силните грабят слабите, то това не е било така, и нека никога не се случва! Той е знаел божествените указания дадени от светите и почтени наставници; знаел е, че който би възлюбил беззаконието, ненавижда собствената душа и не е забравил евангелските заповеди на Бога, и е обърнал внимание на туй: ”какво ще бъде полезно на човека, ако той придобие целият свят, а погубва своята душа”!⁵ И ако не е проумявал учението на всехвалните апостоли, нима този достопочтен мъж не е имал на ум да не посяга на чуждото!?! Но доколкото зная той е бил изпълнен не само с тези, но и с много по-висши съвършенства и като благоразумен човек е взел под внимание повелята на държавния и свят наш император: излязъл е, както по-горе казахме на твое всесветейшество, уверен и убеден, че не се разпорежда като силните светски (лица) с немощните достопочтени служители на църквата, но като онези, които имат на своята страна правото и свещените и божествени канони за помощници. Така и той, окуражен от правото на подведомствената му светейша архиепископия, вършеше ръкополагания. Обаче защо аз, окаяния, приказвам толкова на твое всесветейшество? Защото ти самия, като носиш титула вселенски и като си законодател, съдия и магистър на божествените и свещени канони, действително си най-правомислещ. И вселенските (патриарси), знаейки с точност самостоятелните диоцези на светите божи църкви по цялата вселена и границите на епархиите най-достоверно, и още, че поради стеклите се недобри обстоятелства, като близки до царския град са ограбвали правата на тази архиепископия и са изпращали там митрополити; и знаейки, че е задължение на твое всесветейшество да знае, че дори и да не притежава потвърдителните хрисовули на преславните царе, трябва да се задоволява от синодалните дарувания и разпоредби за границите, то следователно и ние сме длъжни да възприемем това. Но ми се струва, че не е както би трябвало да бъде! Обаче, според мен, ако е необходимо, о божествена главо, ще последваме твоите непреклонни слова. Но както ми се струва, страх ме е да не би, като презреш даруваното и границите на връчената ми свещена църква при разследването на тези неща да бъда задочно подводен под отговорност. Затова не намирам за достойно да поддържам това, като имам (за подкрепа) пълното единогласие и единомислие на подведомствения ми Свети Синод.

Моля всемогъщия Бог понастоящем да дарува дълголетие на твое светейшество за успокоение и покровителство не само на близките до него, но и на далечните навсякъде христоименни, сиреч на целокупния състав на светата Божия църква.

Привет и поздрав с Бога, амин.

____________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Става дума за битката между султан Мехмед І Крисчи и брат му Муса Кеседжия (наречени еднокръвни, т.е. от един баща, но от различни майки) при Космидион през 1409г. Тъй като Мехмед І е наречен „сегашният султан”, то ще рече, че писмото е писано след края на междуособиците, т.е. след 1413г.

2. През 1409г. цариградски патриарх е бил Матей І (1397-1410). При това положение настоящото писмо вероятно е било адресирано до наследника му Евтимий ІІ (1410-1416).

3. Мануил ІІ Палеолог (1391-1425).

4. (Марко 8:36; Лука 9:25)