ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Писмо
на охридския архиепископ до император Мануил ІІ Палеолог във връзка с
ръкополагане на митрополити в Софийска и Видинска епархии
Архиепископ Матей
най-вероятно се е възползвал от опита на император Михаил VІІІ Палеолог да
ликвидира на Лионския събор Търновската патриаршия и Сръбската архиепископия,
като подтикне тогавашния охридски архиепископ да поиска техните епархии
позовавайки се на повелите на императорите Юстиниан І и Василий ІІ. Мануил ІІ и
цариградския патриарх явно не от стремеж за справедливост, а от желание да
оправдаят присвояването на епархиите на Търновската патриаршия потвърдили
правата на Охридската архиепископия, дадени от Юстиниан І и Василий ІІ. По този
начин обаче към Охридската архиепископия били придадени и присвоените по-рано
от цариградския патриарх Видинска и Софийска епархии, което станало причина за
размяната на остри писма между църковните ръководители.
Ръкопис: Трите
писма от преписката между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия
се намират на л. 150 и сл. от Сборник от ХVв., съдържащ проповеди, писма и
образци за писма. Запазили са се 164 листа от сборника. Голяма част от
проповедите и писмата са свързани с гревенския епископ Неофит, който е и
авторът на писмата изпратени от Охридската архиепископия до Цариградската
патриаршия. Писмата са написани на развален гръцки, тъй като в рамките диоцеза
на архиепископията се е ползвал българския език, а гръцкият е изпълнявал ролята
на международен език в отношенията между автокефалните православни църкви.
Издания: Г.
Беласчев, „Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската
епархия през първите години на тяхното завладяване от турците”, СНУ, т. ХVІІІ,
1901г., стр. 152-153; Г. Беласчев, „Кореспонденцията между цариградския
патриарх и охридския архиепископ през ХVв.“, Списание „Минало.
Българо-Македонско научно списание“, кн.2, 1909, стр. 123-135; H. Gelzer, Der
wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida
bezügliche Urkundensammlungen, Leipzig : Teubner,
1903, Philologisch-Historische Klasse (Königlich-Sächsische
Gesellschaft der Wissenschaften), 55,3, стр. 97-102.
Текстът е по преводите на Г. Беласчев, но тъй като езикът за изминалия
един век от изданието се е променил, съм осъвременил използваните букви, а и
няколко думи.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Подобно и
настоящето (послание) до всемогъщия и благочестивия христолюбив наш император1, от всесветейшия архиепископ чрез ръката и
умението на смирения гревенски епископ Неофит и то съдържа следното:
На покълналото от всеславния и благородния царски
корен2
красиво и възвишено стъбло, израснало, като е било откърмено от водите на
знаменития източник и от божията благодат на Светия Дух; прекрасни и
превъзходни корени, които издават по същество двояки клонове, според божието
знание; тебе избрания от Бога, както и Самуил3, още от майчината
утроба на оная съпруга, която е дала добродетелни мъже, като най-благонадежден
и прекрасен, и помазан, като Давид4 с рога на елея от горе по един законен
начин, и облечен, като Соломон5 в царската багреница, и посрещнат от
девици като въздушен цар, идещ отгоре, блестящо украсен; и тъй въздигнат свише
над всеславния царски престол в царстващия град; тебе най-правомислещия негов
вседържец, при това и помощник и покровител над всичките православни в
поднебесния (свят), т. е. ти си крепката и непоколебима стълба па душевнополезното
благочестие, и най-великият помощник и представител на многоценното православие
и по един богоподобен и равноангелски начин най-горещ защитник на правдата,
тебе всемогъщи и свят наш императоре, аз окаяния с увереност призовавам за
свидетел и застъпник. И първо се моля на Тоя, който те е надарил с такова
величие и добродетели и който ти е открил
доста, да дари дълголетие крепко и свещено на държавата ти за поддържане и
покровителство, и трайно прибежище на христоименното общество, да подари и
жезъла на всемогъщата му сила за да се изгонят и преследват далеч противните зверове
на спокойствието6 и да се съкрушат лесно техните
люторазярени уста и, съгласно действителното знамение на името му Емануил7,
той да бъде завинаги с него не само понастоящем, но още повече и вечно в бъдеще,
в когото аз уповавайки се, поради правото най-благочестиво донасям до него.
Както е известно вероятно на всички, че от онуй време откакто
се утвърдиха потомците на Агар8 в тракийска Романия9
и на Запад10,
никой от предстоятелите на Първа Юстиниана не се е осмелил да обиколи нейните
епархии, нито да посети по обичай често столицата, докато предводителите на
исмаилитяните не встъпиха в най-пагубна битка11 пред очите на
всички вас, там пред вратата на Новия Рим12. Едва тогава се удаде на моя достохвален предшественик, архиепископа кир Матей13,
да пристигне в тамошната спомената столица, който и се явил пред тогавашния
патриарх14
и пред твоето могъщо и свято царство с целия ваш синклит и пред светия синод и
бил приет от вас по най-милостив начин. както той е разказвал;
заедно с туй той,
смело показал подарения хрисовул на неговата светейша архиепископия, както той е казвал, или
по-добре както ние сами виждаме указа издаден през твоето свето царуване, като
го приехте благосклонно, (развихте) поставихте го в действие, и по мнението на
всички били отстъпени от могъщото ти и свето царство с потвърдителен писмен
указ, това което естествено се е посочвало в хрисовула, относно епархиите и
границите на управляваната от него света църква и за по-силно и достоверно
свидетелство се е подписало с киновар. Като получил това божественият мъж с
увереност се върнал на мястото си, като поучавал паството и смело ръкополагал
митрополити на видинския и софийския престол. Но неотдавна светейшият и
вселенски патриарх15 се надигнал против него и изпратил писмено
нареждане, да изгони тези, заради което и се удивявал, тъй като, според
народната поговорка, още не са засъхнали начертанията на твоя застъпнически
свитък и още докато си жив заедно със (онези членове на) синклита се вършат
тези неща. По повод на туй, като съм
принуден, дръзвам да изложа с настоящето си писмо на твоето могъщо и свято
царство, което е ревнител и служител на свещените канони и постановления — а
при това и зрител на нашия хрисовул още и най-достоен наследник на ония славни
императори, които са създали туй синодално и справедливо — което е законодател
и съдия и бърз благодетел, за да даде заповед, щото то да се доведе до край по
законен и справедлив начин, което е и нужно за вас и нас за прекратяването и
успокояването на богоненавистния и душегубителен спор, поникнал сред светата
църква. Защото, струва ми се, че е далеч неразумно и нетактично някой да не се съобразява
със заповядващите хрисовули на уважаемите царе и това (да става) през твоето
свято царуване и още повече с предписанията на онзи (хрисовул), който е издаден
преди малко от тебе, като при това се раздухват и необикновени догми против
уважаемите повеления на царството ти и това става не далеч в последващите
години и царе, нито след неговото преминаване (на оня свят), но още през
неговото съществувание; и събрания да злословят безразборно, които, струва ми
си, дават повод за осъждане не само от близките зрители, но още повече и от далечните
благочестиви и нечестиви, които биха ги чули. А пък на христоимените
православни (дават повод) за болезнено отчаяние, а на имащите лошо мнение
инородци весело настроение; и по този начин подхождат всички да си припомнят
думите на псалмопевеца, които казват: „Да не съревнуваш на лукавите”16,
и „възненавидях събранието на лукавите”17, с които и ние смирено
свършваме, за срам и позор на онези, които увещателно ги поучават. Поклон до
земята пред твоето могъщо и свето царство, което Господ Бог да направи
безболезнено, весело, здраво и дълголетно.
____________________________
БЕЛЕЖКИ:
1. Мануил ІІ Палеолог (1391-1425).
2. „Царският корен” е династията на Палеолозите, встъплението в писмото възхвалява императорското родословие.
3. Старозаветния пророк Самуил, който помазал с елей за владетели цар Саул и цар Давид;
4. Старозаветния еврейски цар, пророк и псалмописец Давид, който е представян като образец за подражание на християнските владетели.
5. Соломон е старозаветен еврейски цар и пророк.
6. Вероятно се имат предвид турците.
7. Името на императора произлиза от еврейското Емануил, което е било дадено на Христос и означава „Бог е с нас”.
8. Турците са считани за потомци на Аврамовия син Исмаил, роден от наложницата му Агар; затова са наричани исмаилтяни и агаряни.
9. Византийците са се наричали ромеи, тъй като се считали за наследници на Римската империя. Византийската област Тракия се е намирала недалеч от Цариград, но е по-вероятно в писмото да е вложен смисъл, по-близък до днешния, т.е. Горно-тракийската низина, Егейска и Беломорска Тракия.
10. Византийската империя се деляла на „Изток” (Анатолия), което днес в турцизиран вариант звучи като Анадол и „Запад”, т.е. балканската част от държавата.
11. Става дума за битката между султан Мехмед І Крисчи и брат му Муса Кеседжия при Космидион през 1409г.
12. Цариград е бил наричан Новия Рим, а столицата на Западната Римска империя е бил наричана Старият Рим.
13. Българският охридския архиепископ Матей е споменат в надпис от 1408г., който се намирал в черквата „Свети Илия” в село Елшани. Оригиналният славянски надпис не запазен, но на 11 юни 1743г. в кодекса на Охридската архиепископия бил включен гръцки превод на текста му.
14. През 1409г. цариградски патриарх е бил Матей І (1397-1410).
15. Най-вероятно става дума за цариградския патриарх Евтимий ІІ (1410-1416), защото Мехмед ІІ е наречен сегашния султан, т.е. писмата са писани след битката при Чамурли.
16. Притчи, 24.19. В Синодалния превод стои „не се раздражавай на злодейци”, вместо лукави.
17. Пс. 26.5.