ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на охридския архиепископ до император Мануил ІІ Палеолог във връзка с ръкополагане на митрополити в Софийска и Видинска епархии

 

Архиепископ Матей най-вероятно се е възползвал от опита на император Михаил VІІІ Палеолог да ликвидира на Лионския събор Търновската патриаршия и Сръбската архиепископия, като подтикне тогавашния охридски архиепископ да поиска техните епархии позовавайки се на повелите на императорите Юстиниан І и Василий ІІ. Мануил ІІ и цариградския патриарх явно не от стремеж за справедливост, а от желание да оправдаят присвояването на епархиите на Търновската патриаршия потвърдили правата на Охридската архиепископия, дадени от Юстиниан І и Василий ІІ. По този начин обаче към Охридската архиепископия били придадени и присвоените по-рано от цариградския патриарх Видинска и Софийска епархии, което станало причина за размяната на остри писма между църковните ръководители.

            Ръкопис: Трите писма от преписката между Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия се намират на л. 150 и сл. от Сборник от ХVв., съдържащ проповеди, писма и образци за писма. Запазили са се 164 листа от сборника. Голяма част от проповедите и писмата са свързани с гревенския епископ Неофит, който е и авторът на писмата изпратени от Охридската архиепископия до Цариградската патриаршия. Писмата са написани на развален гръцки, тъй като в рамките диоцеза на архиепископията се е ползвал българския език, а гръцкият е изпълнявал ролята на международен език в отношенията между автокефалните православни църкви.

            Издания: Г. Беласчев, „Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците”, СНУ, т. ХVІІІ, 1901г., стр. 152-153; Г. Беласчев, „Кореспонденцията между цариградския патриарх и охридския архиепископ през ХVв.“, Списание „Минало. Българо-Македонско научно списание“, кн.2, 1909, стр. 123-135; H. Gelzer, Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida bezügliche Urkundensammlungen, Leipzig : Teubner, 1903, Philologisch-Historische Klasse (Königlich-Sächsische Gesellschaft der Wissenschaften), 55,3, стр. 97-102.

Текстът е по преводите на Г. Беласчев, но тъй като езикът за изминалия един век от изданието се е променил, съм осъвременил използваните букви, а и няколко думи.

                                                                                                                                       ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Подобно и настоящето (послание) до всемогъщия и благочестивия христолюбив наш император1, от всесветейшия архиепископ чрез ръката и умението на смирения гревенски епископ Неофит и то съдържа следното:

 

На покълналото от всеславния и благородния царски корен2 красиво и възвишено стъбло, израснало, като е било откърмено от водите на знаменития източник и от божията благодат на Светия Дух; прекрасни и превъзходни корени, които издават по същество двояки клонове, според божието знание; тебе избрания от Бога, както и Самуил3, още от майчината утроба на оная съпруга, която е дала добродетелни мъже, като най-благонадежден и прекрасен, и помазан, като Давид4 с рога на елея от горе по един законен начин, и облечен, като Соломон5 в царската багреница, и посрещнат от девици като въздушен цар, идещ отгоре, блестящо украсен; и тъй въздигнат свише над всеславния царски престол в царстващия град; тебе най-правомислещия негов вседържец, при това и помощник и покровител над всичките православни в поднебесния (свят), т. е. ти си крепката и непоколебима стълба па душевнополезното благочестие, и най-великият помощник и представител на многоценното православие и по един богоподобен и равноангелски начин най-горещ защитник на правдата, тебе всемогъщи и свят наш императоре, аз окаяния с увереност призовавам за свидетел и застъпник. И първо се моля на Тоя, който те е надарил с такова величие и добродетели и който ти  е открил доста, да дари дълголетие крепко и свещено на държавата ти за поддържане и покровителство, и трайно прибежище на христоименното общество, да подари и жезъла на всемогъщата му сила за да се изгонят и преследват далеч противните зверове на спокойствието6 и да се съкрушат лесно техните люторазярени уста и, съгласно действителното знамение на името му Емануил7, той да бъде завинаги с него не само понастоящем, но още повече и вечно в бъдеще, в когото аз уповавайки се, поради правото най-благочестиво донасям до него.

Както е известно вероятно на всички, че от онуй време откакто се утвърдиха потомците на Агар8 в тракийска Романия9 и на Запад10, никой от предстоятелите на Първа Юстиниана не се е осмелил да обиколи нейните епархии, нито да посети по обичай често столицата, докато предводителите на исмаилитяните не встъпиха в най-пагубна битка11 пред очите на всички вас, там пред вратата на Новия Рим12. Едва тогава се удаде на моя достохвален предшественик, архиепископа кир Матей13, да пристигне в тамошната спомената столица, който и се явил пред тогавашния патриарх14 и пред твоето могъщо и свято царство с целия ваш синклит и пред светия синод и бил приет от вас по най-милостив начин. както той е разказвал; заедно с туй той, смело показал подарения хрисовул на неговата светейша архиепископия, както той е казвал, или по-добре както ние сами виждаме указа издаден през твоето свето царуване, като го приехте благосклонно, (развихте) поставихте го в действие, и по мнението на всички били отстъпени от могъщото ти и свето царство с потвърдителен писмен указ, това което естествено се е посочвало в хрисовула, относно епархиите и границите на управляваната от него света църква и за по-силно и достоверно свидетелство се е подписало с киновар. Като получил това божественият мъж с увереност се върнал на мястото си, като поучавал паството и смело ръкополагал митрополити на видинския и софийския престол. Но неотдавна светейшият и вселенски патриарх15 се надигнал против него и изпратил писмено нареждане, да изгони тези, заради което и се удивявал, тъй като, според народната поговорка, още не са засъхнали начертанията на твоя застъпнически свитък и още докато си жив заедно със (онези членове на) синклита се вършат тези неща. По повод на туй, като съм принуден, дръзвам да изложа с настоящето си писмо на твоето могъщо и свято царство, което е ревнител и служител на свещените канони и постановления — а при това и зрител на нашия хрисовул още и най-достоен наследник на ония славни императори, които са създали туй синодално и справедливо — което е законодател и съдия и бърз благодетел, за да даде заповед, щото то да се доведе до край по законен и справедлив начин, което е и нужно за вас и нас за прекратяването и успокояването на богоненавистния и душегубителен спор, поникнал сред светата църква. Защото, струва ми се, че е далеч неразумно и нетактично някой да не се съобразява със заповядващите хрисовули на уважаемите царе и това (да става) през твоето свято царуване и още повече с предписанията на онзи (хрисовул), който е издаден преди малко от тебе, като при това се раздухват и необикновени догми против уважаемите повеления на царството ти и това става не далеч в последващите години и царе, нито след неговото преминаване (на оня свят), но още през неговото съществувание; и събрания да злословят безразборно, които, струва ми си, дават повод за осъждане не само от близките зрители, но още повече и от далечните благочестиви и нечестиви, които биха ги чули. А пък на христоимените православни (дават повод) за болезнено отчаяние, а на имащите лошо мнение инородци весело настроение; и по този начин подхождат всички да си припомнят думите на псалмопевеца, които казват: „Да не съревнуваш на лукавите”16, и „възненавидях събранието на лукавите”17, с които и ние смирено свършваме, за срам и позор на онези, които увещателно ги поучават. Поклон до земята пред твоето могъщо и свето царство, което Господ Бог да направи безболезнено, весело, здраво и дълголетно.

 

 

____________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

1.                            Мануил ІІ Палеолог (1391-1425).

2.                            „Царският корен” е династията на Палеолозите, встъплението в писмото възхвалява императорското родословие.

3.                            Старозаветния пророк Самуил, който помазал с елей за владетели цар Саул и цар Давид;

4.                            Старозаветния еврейски цар, пророк и псалмописец Давид, който е представян като образец за подражание на християнските владетели.

5.                            Соломон е старозаветен еврейски цар и пророк.

6.                            Вероятно се имат предвид турците.

7.                            Името на императора произлиза от еврейското Емануил, което е било дадено на Христос и означава „Бог е с нас”.

8.                            Турците са считани за потомци на Аврамовия син Исмаил, роден от наложницата му Агар; затова са наричани исмаилтяни и агаряни.

9.                            Византийците са се наричали ромеи, тъй като се считали за наследници на Римската империя. Византийската област Тракия се е намирала недалеч от Цариград, но е по-вероятно в писмото да е вложен смисъл, по-близък до днешния, т.е. Горно-тракийската низина, Егейска и Беломорска Тракия.

10.                        Византийската империя се деляла на „Изток” (Анатолия), което днес в турцизиран вариант звучи като Анадол и „Запад”, т.е. балканската част от държавата.

11.                        Става дума за битката между султан Мехмед І Крисчи и брат му Муса Кеседжия  при Космидион през 1409г.

12.                        Цариград е бил наричан Новия Рим, а столицата на Западната Римска империя е бил наричана Старият Рим.

13.                        Българският охридския архиепископ Матей е споменат в надпис от 1408г., който се намирал в черквата „Свети Илия” в село Елшани. Оригиналният славянски надпис не запазен, но на 11 юни 1743г. в кодекса на Охридската архиепископия бил включен гръцки превод на текста му.

14.                        През 1409г. цариградски патриарх е бил Матей І (1397-1410).

15.                        Най-вероятно става дума за цариградския патриарх Евтимий ІІ (1410-1416), защото Мехмед ІІ е наречен сегашния султан, т.е. писмата са писани след битката при Чамурли.

16.                        Притчи, 24.19. В Синодалния превод стои „не се раздражавай на злодейци”, вместо лукави.

17.                        Пс. 26.5.