ДРАГАНА ЛАЗАРЕВИЧ

 

Княз Лазар Прибайчев Хребленович и княгиня Милица Неманич (след замонашването си монахиня Евгения, а след приемането на великата схима – Ефросина) имали трима сина – Стефан, Вук и Добровой и пет дъщери – Мария (наричана още Вукослава), Драгана, Елена, Теодора и Оливера (наричана още Милева)¹. Понякога дъщерите на княз Лазар са наричани в изворите и Деспина, но това не е собствено име, а е свързано с деспотската титла на брат им Стефан Лазаревич (т.е. сестрата на деспота).

Раваница, Ктиторски портрет на Лазар Хреблянович и семейството му

Османското настъпление на Балканите подтикнало към сближаване цар Иван Шишман и княз Лазар, за да се противопоставят на турския натиск. Според средновековната традиция този съюз е следвало да бъде скрепен с династичен брак. Смутните години, в които са се развили тези събития са станали причина обаче сведенията за този брак да са отразени противоречиво.

На първо място е дискусионен въпроса дали се касае само за проектиран брак или той реално е бил сключен. Името на Драгана не е включено в Бориловия синодик, нито пък в Боянския поменик, където също има изброяване на имената на българските владетелски съпруги. Макар някои извори да са отразили сведението по начин, позволяващ текста да се разбира двусмислено, но благодарение на сравнително големия брой текстове отразяващи събитието все пак има основание да се счете, че бракът е бил сключен.

Вторият дискусионен въпрос е коя от дъщерите на княз Лазар е била дадена за жена на представителя на династията Шишмановци. Повечето извори съобщават, че е била дадена една от дъщерите на Лазар (втората или третата), но не съобщават името й. В Пеятовичения родослов² като съпруга на Българския владетел е посочена Драгана. Мавро Орбини³ и Джакомо Лукари⁴ обаче твърдят, че вдовицата на българския владетел се омъжила за Георги ІІ Страцимирович Балшич (починал през 1403г.), владетел на Зета (1396-1402) и от този брак се родил Балша ІІІ Балшич (починал на 28 април 1421г.). Интересното е, че Шишман е наречен молдавски господар, което вероятно се дължи на ползването на латинския превод на историята на Лаоник Халкондил, където българския владетел е наречен „Odrysiorum sive Moldavorum regi”⁵. Константин Костенечки в житието на деспот Стефан Лазаревич споменава за брака на Георги Балшич и дъщерята на княз Лазар Елена (починала 1443г.)⁶. Този брак Мавро Орбини поставя под годината 1386г. когато все още са били живи и Иван Шишман и синът му Александър, което показва, че не е възможно Елена да е била вдовица. Елена Лазаревич надживяла както своя съпруг Георги ІІ Страцимирович Балшич (починал през 1403г.), така и синът си Балша ІІІ Балшич (починал на 28 април 1421г.). Тя се омъжила повторно за Сандал Хранич Косача, велик воевода на Хум (1382-1435) В Троношкия летопис пък се разказва, че на синът на Балша ІІ първоначално била обещана за съпруга деспина Милева (Оливера), но той като тя била дадена на султан Баязид, то Георги се омъжил за Елена – овдовялата съпруга на Милош. Това обаче също е невъзможно, ако бракът и с Георги Балшич е сключен около 1386г. При това положение може да се направи извод, че най-вероятно първият брак на Елена е бил с Георги ІІ, а грешката се дължи заради втория й брак със Сандал Хранич, който е бил сключен през 1411г.

Не по-малко дискусионен е въпросът и за кой е била омъжена Драгана, тъй като изворите се разделят и по този въпрос. Според Пеятовичения родослов² Драгана е била омъжена за българския цар Александър. Това известие е в синхрон със сведението на Мехмед Нешри⁷, според който Александровия син Шишман взел дъщерята на княз Лазар за своя син. Лаоник Халкондил⁵ и останалите сръбски родослови съобщават, че дъщерята на Лазар е била омъжена за Шишман, но не посочват първото име Иван, което оставя възможността под Шишман да се разбира и Александър. Халкондил говори едновременно за брака на две от Лазаровите дъщери, но докато българския владетел е наречен само Шишман, то за Вълко е посочено, че е потомък на Бранко и на Младен. В това отношение е интересен латинския превод на Халкондил, където въпросния Шишман не е наречен цар на мизите, а на молдавците и вероятно оттам този вариант на сведението е преминал у Лукари и Орбини. Това сведение може да го свържем с една грамота на воеводата Радул ІІ (1375-1380), в която той се обръща към „цар Александър” с указания за събирането на налози. С оглед времето на управлението на Радул ІІ не е възможно да става дума за цар Иван Александър (починал 1371г.), а и воеводата се обръща към него като към свой васал. В публикуваните от Милетич⁸ грамоти обаче титлата „цар” се използва за българския владетел и за турския султан, което значително намаля алтернативните възможности. При това положение остава възможността Радул да се обръща към Александър като на притежател на наследствени земи, но на негова територия, заради което макар да го нарича цар му дава разпореждания. Вероятно от него изхождат заповедите, чийто издател се назовава „Господин Търновски”.

Като аргумент, че Драгана не е била съпруга на цар Иван Шишман се сочи също⁹, че в периода между 01.09.1935г. и 31.08.1396г. княгиня Милица, която вече е била замонашена под името Евгения се е договорила с монасите от атонския манастир „Свети Пантелеймон” да поемат издръжката на дъщерите й, ако някоя от тях овдовее. Тъй като според автора цар Иван Шишман е бил посечен на 3 юни 1395г., а изложението в документа показва, че става дума за евентуално овдовяване, а не за настъпило вече такова, то се прави извод, че Драгана не е била омъжена за този владетел. Но в анонимна византийска хроника № 91 (по Шрайнер) пак под годината 1395г. е дадена и друга евентуална дата на посичането на цар Иван Шишман – 29 октомври, която вече може да е след изготвянето на документа. Възможно е живота на Шишман да е бил в опасност и това да е подтикнало Милица да се погрижи за обезпечението на дъщерите си при евентуално вдовство, тъй че от това сведение трудно може да се направи категоричен извод.

От така прегледаните извори най-прецизни са Пеятовичения родослов и Нешри, като първия дава имената и на двамата съпрузи, а вторият уточнява, че дъщерята е дадена на синът на Шишман, който пък е син на Александър.

Драгана носи името на своята леля по бащина линия, която е била омъжена за воеводата Муса¹⁰. Живота и е бил изпълнен с трудности и поврати – през 1389г. баща й е бил убит на Косово поле, а сестра й Оливера попаднала в султанския харем. По-нататъшната й съдба вероятно е била свързана с тази на Александър Шишман. През 1393г. Търновград бил превзет от турците, а през 1395г. цар Иван Шишман е бил екзекутиран. След катастрофалния разгром на войската на Сизимунд край Никопол, то и тази последна резиденция на Шишмановци била анексирана от султана. Вероятно благодарение на влиянието на деспина Оливера върху Баязид Александър Шишман е бил назначен за управител на Самсун, център на някогашния емират Кастамуни на племето Цани (Джаник). Но за да запази живота си Александър е трябвало да приеме исляма. След разгрома нанесен от Тимур на османците при Анкара през 1402г.  победителя върнал Самсун и Синоп на Исфендиар, сина на емира Кетюрюм Баязид. Сестрата на Драгана – деспина Оливера заедно със съпруга си султан Баязид І била пленена от Тимур. Александър вероятно се е върнал в земите си. Следващото известие, което може да се свърже с Александър е от Константин Костенечки – някой си Каралюк или Новак освободил пленените от турците маджари, заради което Сюлейман предприел поход към Темско срещу „синовете на българските царе”.¹² За съжаление не е посочено поименно кои са тези синове и не може да се твърди със сигурност, че единия от тях е Александър. В резултат от тази военна кампания наречена „Второ разорение на България” българските крепости били завзети отново. Военните действия на Муса започнали около 1404г.¹³ и приключили на 23 април 1413г.¹⁴ Кампанията започнала срещу Видин, но били завладени също Мадара и Провадия, които се намират на територията владяна от Иван Шишман. Муса не се ограничил само с нападението срещу България, но предприел настъпление и срещу земите на деспот Стефан Лазаревич – брата на Драгана. Нападенията срещу територията, която приживе владял Иван Шишман и срещу земите на Стефан Лазаревич подсказват, че вероятно е направен такъв избор заради съюзните отношения породени от династичния брак на Александър и Драгана. Скоро обаче Муса Кеседжия бил разбит от брат си Мехмед Крисчи в битката при Чамурли и бил убит след поражението си. Според Псевдо-Сфранцес в битката участвал и владетелят на България. Константин Костенечки само отбелязва, че Мехмед върнал българските пленници, които Муса бил отвел. Дука отбелязва, че султанът обещал мир на пратениците на балканските владетели, включително и на българския. В едно съчинение от ХVІІв. наречено „Хроника на турските султани” има една интересна бележка, според която Мехмед подарил на принцепса на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово. Не е ясно обаче кой е този принцепс и за кое място става дума. Повече светлина по въпроса хвърля обаче Дука. От него научаваме, че Мехмед дал на смирненския емир Джунеид Никополската област, а в неговите владения изпратил Александър Шишман. През 1418г. Александър се отправил на поход срещу укрепилите се в планината Стиларий последователи на шейх Бедреддин, ръководени от видния му последовател Бьорклюдже Мустафа. В завързалото се сражение Александър бил разбит и убит.

В изворите съдбата на Александър е проследена бегло и инцидентно, без да се споменава за неговата съпруга. Може само да се предполага, че вероятно го е съпровождала до края на живота му или да е починала рано и това да е причината за нея да има много по-малко сведения в балканските извори, отколкото за сестрите й.

 

БЕЛЕЖКИ:

1.     Миодраг Пурковиђ, „Кђери кнеза Лазара”, Боград, 1996, стр. 1, Константин Костенечки, „Житие на св. Стефан Лазаревич”, 16.

2.     Стојановић, Стари Српски родослови и летописи, Београд — Сремски Карловци, 1927, № 64, стр. 50.

3.     Мавро Орбини, Славянское царство, М., 2010, стр. 337, Мавроурбiна, Кнiга исторiография , СП, 1722, стр. 246, Краљевство Словена, Мавро Орбин, Б., 1968, 134

4.     Giacomo Luccari, Copioso ristretto de gli annali di Rausa 1605, p. 53 (1790, p. 89)

5.     Patrologiae graecae CLIX, 1866, стр. 59 (лат.) - 60 (гр.).

6.     Константин Костенечки, „Житие на св. Стефан Лазаревич”, 45

7.     Мехмед Нешри, „Огледало на света. История на османския двор”, превод – М. Калицин, стр. 92.

8.     Милетич, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть ІI. Нови влахо-български грамоти отъ Брашов, в Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 47 (в книгата под № 2, арх. № 299).

9.     Ћорђе Сп. Радојичиђ, „Стари српски књижевници ХІV-ХVв, 1942, стр. 62-65

10. Ћорђе Сп. Радојичиђ, „Женско лично име Драгања”, „Етнологија, 1, 1940, 97-108.

11.  За Александър Шишман вж: Иван Божилов - Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография, 1994, стр. 241-242 (№53), П. Ников, „Турското завоевание на Балканите и съдбата на последните Шишмановци”, ИИД, 1928, 7-8, с. 85, Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев - Българите и Османското завоевание (края на ХІІІ - средата на ХV в.), 1995, стр. 118-122.

12.  Константин Костенечки, „Житие на св. Стефан Лазаревич”, 55

13. Вж. Кратка византийска хроника № 72а

14.  Вж. Хилендарски препис на сръбските летописи; Обрешков, Истории на османските султани, 2007, стр. 59