ЦАРИЦА АНА-НЕДА (СВЕТА ЕЛЕНА ДЕЧАНСКА)

 

 

Царица – дъщерята на крал Стефан Милутин, детайли от фреските на Лоза на Неманичите в  манастира Грачаница и Дечани

            Първата съпруга на цар Михаил Шишман се споменава от архиепископ Данило и в официалните документи като Ана¹, в Дечанския поменник е упомената като „Неда, монахиня Елена”², а Мавро Орбини я нарича „Неда, т.е. Доминика”³. Названията Неда и Доминика произхождат от вариантите на името на света  Кириакия, която е била кръстена на неделния ден (от слав. „не делать” – т.е. неработен ден), в който била родена и неговия латински вариант е Dominica, а славянския Неделя.

Крал Стефан Милутин, ктиторски портрет в манастира Студеница, 1315г.

            Ана Неда е дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин. Стефан Милутин е имал пет брака: първата му жена Елена е била дъщеря на сръбски болярин, втората му жена, чието име не е известно е била дъщеря на тесалийския владетел севастократор Йоан І Ангел (1271-1296), третата му жена Елисавета е била дъщеря на унгарския крал Стефан V, сестра на Владислав ІV Куман, сестра на съпругите на Стефан Драгутин и Андроник ІІ, петата му съпруга Симонида е била дъщерята на император Андроник ІІ Палеолог. Това поражда известни затруднения да се посочи коя майката на Ана Неда, а също и дали Стефан Урош Дечански и Константин са й били пълнокръвни или само еднокръвни  братя. Григора ⁴ пише, че Стефан Милутин нямал деца от дъщерята на Йоан І Ангел, Елисавета и Ана. Троношкият летопис ⁵ създава впечатление, че Стефан Урош Дечански е бил син на първата му съпруга, а Константин и Ана-Неда са били деца от друг брак и по тази причина тя подтикнала Михаил Шишман да нападне Сърбия. Но това е малко вероятно, защото преди да предприеме походът срещу Сърбия Михаил Шишман вече се е бил разделил с Ана-Неда и е бил женен за Теодора. В сръбската редакция на Синодика стои текста: „На Стефан, нашия крал и на благочестивата кралица Ана и на чедата й: многоя лета”⁶. На фреската с Лозата на Неманичите в Грачаница и Дечани има изображение на дъщерята на Стефан Милутин – Царица. Сръбските изследователи обаче приемат, че това не е изображение на Ана-Неда, а на друга негова дъщеря, която се е казвала Царица или Зарица. Според Троношкия летописец Стефан Милутин е имал и втора дъщеря, която била омъжена за Прибац Хреблянович.

Михаил Шишман се оженил за Ана-Неда преди възцаряването си. Бракът между двамата по същество бил политическа сделка между деспот Шишман и сръбския крал Стефан Милутин. Ето как това е описано в Житието на крал Милутин: „И този [Шишман] с радост отговорил: "О, мой господине, ще изпълня според твоята заповед”. Уверил се, че всичко е по негова воля и желание, благочестия крал му върнал държавата, която му бил взел и града наречен Бдин. Като извършил всичко според волята си се върнал с велика слава към своя престол. И след това му дал за жена дъщерята на своя велик жупана Драгош и го отличил с голяма чест и много дарове. Виждайки неговата голяма привързаност и истинско послушание и служене, този благочестив крал от всесърдечна любов дал своята дъщеря за неговия син, наречен Михаил, който станал цар на цялата българска земя.”⁷. Бракът на Шишман с дъщерята на великия жупан Драгош всъщност била скрепяване чрез брак на мирния договор, с който с сложил край на „частната война” между видинския деспот и сръбския крал. При развития феодализъм аристократите разполагали с толкова широки привилегии и имунитети, че дори можело да водят т. нар. „частни войни” дори владетелят да бил в мирни отношения с техния противник. Разбира се връщането на Видин от Милутин е не толкова резултат от доброта, колкото от намесата на българския цар. В случая сюзеренът на деспот Михаил – цар Тодор Светослав – имал причина да е недоволен от крал Стефан Милутин и причината е била именно заради династичните бракове: сред няколкото разтрогнати брака на сръбския крал бил и този с Ана - дъщерята на цар Георги І Тертер. Бракът на Михаил Шишман с Ана-Неда засилил неговите позиции и несъмнено е бил между причините, допринесли за избирането му за български цар. За значението на родството със сръбския крал е показателно как са отразени данните за Михаил в един  венециански документ: „Михаил, български деспот, роднина на крал Урош”⁸.

            Михаил Шишман бил амбициозен владетел и не смятал да се задоволи с избирането му за български цар. Възкачвайки се на трона той се опитал да отвоюва завзетите от Византия български земи след смъртта на цар Георги ІІ Тертер и дори имал план да завземе Цариград. След като военните му действия срещу Византия не се увенчали с успех, той решил да насочи своя устрем срещу Сърбия.

            След неочаквания развой на битката при Велбъжд и смъртта на цар Михаил Шишман българските боляри сключили мирен договор със Сърбия по силата на който на тронът се възкачил най-големият син на покойния владетел роден от брака с Ана-Неда. Това обаче довело до изгонването на втората съпруга на цар Михаил Шишман – Теодора. От случая незабавно се възползвал брат й – император Андроник ІІІ. Той насочил срещу българските земи войската, с която трябвало да помага на Михаил Шишман като едновременно с него нападне Сърбия. Династичната връзка отново се оказала идеалния повод за промяна на външната политика на Византия. Улеснен от настъпилата политическа криза в България императорът отнел крепостите Анхиало, Месемврия, Аетос, Ктения, Росокастро и Диамполис. Това разклатило позициите на цар Иван Стефан и на майка му Ана-Неда. През 1331г. протовестиарият Раксин и логотетът Филип извършили преврат и детронирали цар Иван Стефан. Ана-Неда заедно с децата си избягала при племенника си крал Стефан Душан, който междувременно на 08.09.1331г. завзел престола, детронирал и на 11.11.1331г. убил баща си Стефан Урош Дечански⁹.

Цар Стефан Душан и царица Елена, детайл от фреска в манастира в Лесново, 1347г.

Стефан Душан се помирил с новия български владетел цар Иван Александър и на 19.04.1332г. се оженил за сестра му Елена. При новата политическа обстановка в Сърбия положението на Ана-Неда се оказало сложно и тя се преместила да живее в Дубровник.

С Ана-Неда се свързва един дубровнишки протокол от 13.11.1336г., в който са описани оплаквания пред княза на Дубровник от Гуджо Касачич и Гавдже Поцич, че „госпожа царицата, съпруга на царя на България” им е отнела насила платове „на Пасха преди 3г.” в Алнезе. В случая обаче може да става дума и за Теодора, съпругата на цар Иван Александър, тъй като от документа става ясно, че царицата е употребила сила, а не е ясно доколко в положението, в което се е намирала Ана-Неда през пролетта на 1333г. й е позволявало да действа по този начин.

                                               

Крал Роберт І, миниатюра от 1336г.                              Кралица Йоана

Поименно е спомената в документ издаден от крал Роберт от 1 ноември 1337г. да бъде пропуснат пратеникът на „nuncium principisse domine Anne Imperatricis Bulgarorum consobrine nostre carissme”. Текста в писмото показва, че Ана-Неда е била в родствени отношения с неаполитанските Анжуйци, като се предполага, че връзката е по линия на баба й Елена Анжуйска. В този документ е споменато, че нейният пратеник се връщал в „страната България” („ad partes Bulgarie”). От друг документ 5 юли 1338г.на същия владетел от става ясно, че той й е подарил жито. От този документ е видно също, че бившата царица живеела със семейството си в Дубровник (quas ad terram Ragusii de partibes Sclavonie, ubi habet aliquot tempore cum sua familia commorari). Относно членовете на семейството й пак от документите в неаполитанските архиви е споменат в писмо на крал Роберт от 12 януари „Ludovico filio incliti Imperatoris Bulgarie nepote nostro carissmo”. Материалното положение на бившата царица явно обаче е било доста затруднено, защото Малкия съвет на Дубровник взел решение за сметка на републиката да бъде заплатен наема на къщата, в която тя живеела. В документ на кралица Йоана от 09.08.1943г. отново е споменато семейството на Ана Неда, както и името на един неин служител: „Martucio de Mencia, familari domestico Imperatricis Bulgaroriae et filiorum eius …”. От документ от 20.10.1345г. узнаваме, че кралица Йоана също изпратила жито на Ана Неда, а от друг документ от 20 юни става известно, че бившата царица получила субсидия и от дука на Драч. Във връзка с подареното жито е споменат и нейния пратеник като „Николай от България”.

Името на Ана-Неда вече като монахиня се свързва със св. Елена Дечанска. Света Елена Дечанска е известна като ктиторка на храма „Света Богородица” в село Крушево, където е запазена надгробната й плоча. Преданието свързва нейната ктиторска дейност и с изграждането на манастира Убожац и неговата черква „Въведение”. Мощите на св. Елена се намират в Дечанския манастир. През 1692г. по чудодеен начин светицата попречила храма в Дечани да бъде превърнат от турците в джамия. Сръбската православна църква чества паметта на св. Елена Дечанска на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни.

Приема се, че от брака си с Ана-Неда цар Михаил Шишман е имал поне трима сина: Иван Стефан, Шишман и Людовик.

 

БЕЛЕЖКИ:

1. П. Ников, История на Видинското княжество до 1323г., ГСУИФФ, ХVІІІ/1922, стр. 91; Дринов, Избрани съчинения, т.1, 1909г., стр. 83-84; Макушев, С. Петербург, 1871, Итальянские архивы (Приложение към т. ХІХ Записок имп. акад. наук, № 3), стр. 29-30; Животи краљева и архиепископа српских, Архиепископ Данило и други, Данчиђ, Загреб, 1866, 119

2. Српски споменици от ХV-ХVІІІв.”, Ст. Новаковиђ, Гласник ХLII, стр. 31;

3. „Царството на славяните” – Мавро Орбини, С, 1983г., стр. 128;

4. ИБИ – 25 / ГИБИ – 11, стр. 140

5. Троношки летопис

6. Византийский временик, 17/1960, стр. 302

7. Животи краљева и архиепископа српских, Архиепископ Данило и други, Данчиђ, Загреб, 1866, 119

8. S. Lubic, Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalium, T. 1, Zagrabie, 1868, p.192; Васил Гюзелев - Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ-ХV в., 2001, стр. 58-59.

9. ИБИ – 22 / ГИБИ – 10, стр. 265-266