ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Летопис на сръбските царе

(По А. Вукоманович)

Хрониката известна под названието „Летопис на сръбските царе” е издавана частично у нас. Поради големите различия в преписите и техните издания, тук се публикуват два варианта – единият е Гласник, т. ХІ, 1859г., стр. 144-160 по А. Вукоманович, а другия е по В. И. Григорович „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV - XV в., преимущественно в XIV и XV столетиях”, Казань, 1859г. въз основа на електронната публикация на сайта „Восточная литература”. Григорович е използвал 4 ръкописа, като редакциите им се различават. Първия от тях е от фондовете на Румянцевия музей, но на съхранение в Дерптския университет. Другия ръкопис е от Виенската императорска библиотека и е в сборник съдържащ Номоканон. Тази редакция обхваща събитията до 1469г. Другите два ръкописа Григорович открил в Хилендарския манастир и село Гебарево, Пловдивско. Хилендарския ръкопис, написан с полууставно писмо, е в сборник с апокрифни произведения и обхваща събитията от сътворението на света до 1482г. Основния ръкопис, по който е издаден летописа е Габаревския. Сборника съдържа текстове с различно съдържание, написан с курсив.

Ръкописа, по който е изданието в „Гласника” е малък сборник, в които има молитви от Требника и текстове с историческо съдържание – „Слово за княз Лазар” и „Слово за архиепископ Макарий”. Летописа и словата били преписани от Вукоманович.

По изданието на Григорович.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Форум] [Ново]

През 6240 [733] година отстъпи Рим от православието с другите западни страни.

През 6360 [852] година написа нашите букви Кирил Философ, учителя на българския език – при цар Михаил и майка му Теодора, които утвърдиха покланянето на светите икони.

През 6647 [1139] година Неман се нарече господин на сърбите и царува 42 години.

Великия жупан от благочестиво племе и древен корен. Правнук на Константия, сестрата на великия Константин, от племето на рашкото господство и в родство с Август Кесар. Имаше пък в Захълмие Тихомил, и стария Чудомил. Техният родител е Бела Урош, косите върху главата му били бели. И майка им Ана, дъщерята на франачаския крал. Неговите родители и прадеди Немани, [били] благочестивия Константин и мъчителя Ликиний, от него беше мъчена дъщеря му, мъченицата Ирина. Тогава цар Константин от Цариград се устреми срещу мъчителя Ликиний и го победи в сражение. Виждайки пък сина му Бела Урош избяга в земята Захълмие. И от там се въздигна Стефан Неман и отиде в отечеството си Рашко, и в църквата на светите апостоли Петър и Павел се покръсти 30-годишен. И там изгради църквата „Свети Георги” с два стълба [в смисъл кули]. И в Топлица църквата „Свети Никола”. И край Косаница храм на пресветата. И в Ибро църквата „Свети Никола”. И храма на Пресвета Богородица в Студеница където и мощите му лежат. Така и по-големите му братя започнаха да изграждат свети църкви. Давид изгради в Лим църквата „Петър и Павел” с два стълба [кули]. Страцимир изгради църква в Морава на Пресвета Богородица с два стълба [кули]. Пръвослав изгради в Будимли църквата „Свети Георги” от два стълба [кули]. Този Стефан беше по-млад от братята си. И беше самодържец на цялата Сръбска и Поморска земя, и на Поморието Дуклийско, и на Требине, и на Захълмие. същия Стефан разсипа гръцкия град Средец и Петрьник, и Стоб, и Землен, и Велбъжд, и още, и град Презрен, и славния град Ниш, и други градове, и земята завладя. Този Стефан роди 3 сина: 1 му син Стефан беше първовенчания крал; 2 син Вълко беше велик княз; 3 син Рашко, наречен Сава – той беше 1 архиепископ на сърбите.

През 6606 [? 6706, т.е.1196] Стефан Неман се подстрига и отиде в Света гора и изгради манастира Хилендар, с храма „Въведение Богородично”.

Тази година се окрали [възцари] сина му Стефан и царува 42 години, като 2 беше жупан. Изгради храма «Възнесение Христово» в Жичи.

През 6727 [1219] година се постави Сава за архиепископ. Със своето ръкополагане постави: 1. епископ в Хлъмската земя, в храма на Пресвета Богородица. 2-ри епископ той постави на Диоклециановото Поморие, в храма на архангел Михаил. 3-ти в Дебър, в [храма на] свети Никола. 4-ти в Будимли, в [храма на] свети Георги. 6-ти – в Ресава – в [храма на] светите апостоли. 7- ми – в Студеница, в храма на Пресвета Богородица. 8-ми – в Призрен, в храма на Пресвета Богородица. 9-ти – в Топлица, в храма на свети Никола. 10-ти – в Бранчево. 11-ти в Моравица, в храма на свети Архилий. 12-ти – в Белград, в храма на Пресвета Богородица. Кир Сава заповяда да държат твърдо светата вяра.

Този Стефан роди 4 сина. Първия му син – Радослав. 2. син – Предислав. 3. Владислав. 4. Стефан. И имаше 1 син Стефан – Урош.

През 6732 [1224] година се представи първовенчания крал Стефан.

Тази година се възцари сина му Радослав и царува 11 години.

През 6743 [1235] година се представи крал Радослав.

Тази година се възцари неговия анепсей (братовчед) Драгослав, наречен Сипаничавия крал и кралува 35 години. Издигна църква в Сопочани – храма на Съшествието (спускането) на Светия Дух. Този Драгослав роди 3 сина: 1 негов син е Драгутин. 2. Милутин, който имаше син Милутин. 3. Урош.

През 6778 [1270] година се представи Драгослав - Сипаничавия крал.

През тази година се окрали [възцари] Милутин и царува 47 години. Той беше много милостив и над много страни владееше. Изгради църквата на светия първомъченик Стефан в Банска, където и мощите му лежат. И в Призрен митрополията на светия мъченик Стефан. И в Скопие храма на света Троица. И в Цариград много църкви, и болници, и хрисовул утвърди – даде го в областта на Хилендар. Този Стефан роди 3 сина: 1 му син – Стефан. Той беше Стефан. 3. Урош. 2 му син – Константин. Този пък Стефан много скръб и озлобление претърпя от своя баща.

През 6852 [1317] година представи се крал Милутин.

Тази година се окрали [възцари] сина му Стефан, 3 Урош. И царува 14 години. Изгради храма на Христовото Възнесение в Дечани, където и неговите мощи лежат. Този Стефан роди 3 сина: 1 му син беше 1 цар на сърбите, нарича се Душан. 2 син Симеон царува в гръцката земя, в град Трикала и там прие [своя] край.

През 6838 [1330] година крал Стефан уби българския цар Михаил при Велбъжд. И подчини българите.

През 6844 [1336] година се представи крал Стефан, удуши го сина му в град Венчан.

Тази година се възцари сина му Стефан Душан и царува 20 години. Изгради храма на архистратега Михаил в Призрен. Този Стефан роди син Урош.

През 6865 [1357] година се възцари сина му Урош, второ лето беше гладна година.

През 6867 [1359] година дойдоха турците в Галиполи.

През 6869 [1371] година уби цар Отман храбрия Момчил, и завзе Перитор.

През 6870 [1372] година представи се цар Урош, декември.

Тази година уби Отман крал Вълкашин, и деспот Углеша в Македония, на Марица, септември, 26, и превзе Дренопол [Одрин].

Тази година прие сръбското началство княз Лазар.

Да се върнем към предното. Великия жупан Стефан, великия княз, брата на Първовенчания крал и свети Сава – този Вълко роди син – жупана Димитър, който беше монах, наречен Давид, [който] изгради [храма] „Свето Богоявление” в Лим. този Димитър роди син Вратко, който беше велик княз. Този пък Вратко роди син Вратислав, който беше тъст на княз Лазар. този Вратислав роди дъщеря Милица, която беше монахиня. Тази Милица беше от племето на благочестивия Симеон Неман. Дадена беше за жена на княз Лазар. Този пък княз Лазар ходи в Йерусалим и в Света гора. Неговото отечество [роден град] беше град Прилец, негов баща пък Прибац. Изгради великия храм Раваница, където неговите мощи лежат. Този Лазар роди 2 сина и 5 дъщери: 1 негов син Стефан, който беше велик деспот на сръбската, зетската, босненската и унгарската земя. 2 му син Вълко, който беше девственик и нямаше жена. 1 негова дъщеря Мара, която беше дадена на Вълко Бранкович. 2 дъщеря беше дадена в Зета на Балша. 3 [беше дадена] на българския цар Шишман. 4 [беше дадена] в Унгария за Загареч Целиш. 5 [беше дадена] на цар Баязид.

Тогава разсипа княз Лазар жупана Никола и го ослепи.

През 6887 [1379] година разсипа княз Лазар Радич Бранкович от Браничево.

И другата година беше киропас.

През 6889 [1381] година уби Черепи Витомир турци при Дубровнице.

През 6894 [1386] година се помрачи слънцето по цялата земя, 1 януари.

Тази година прие цар Мурад Повдин [Пловдив] и други градове и плени българската земя.

През 6895 [1387] година побягна цар Мурад пред княз Лазар от Плочник при [река] Топлица.

През 6897 [1389] година беше сблъскване и сражение на Косово. Там загина цар Мурад, и княз Лазар след него прие блажен край, 15 юли.

Тази година се одеспоти [възцари] неговия син Стефан и царства 38 години. Този Стефан изгради великия храм „Света Троица” в Ресава.

През 6901 [1393] година прие цар Баязид Трнов [Търново] и други градове, 17 юли.

През 6903 [1395] година разби влашкия воевода Мирчо цар Баязид на Ровине, и загинаха Марко Кралевик, и Костадин, и Драгаш.

През 6904 [1396] година разби цар Баязид крал Жигмунт [Сигизмунд] при Никопол и след три години изгоря Раваница.

Тази година превзе цар Баязид Видин и Никопол.

През 6907 [1399] година се представи Вълко Бранкович, 6 октомври. Той роди 3 сина: 1 негов син Дюрадж [Георги], който беше деспот. 2 син – Г(ъ)ръгур. 3. Лазар.

През 6910 [1402] година цар Демир [Тимур] уби цар Баязид при Янгур [Анкара]. Него го издаде деспот Стефан.

Тази година избяга деспот Джурджа [Георги] Вълкович в Цариград.

През 6911 [1403] година разби деспот Стефан Муса на Триполе, 20 ноември. И тази година превзе Стефан Ситница. Тази година Родоп [Радоп] открадна [от плен – по речника на Ч.Даничич, Белград, 1863г.] Джурджа [Георги]в Цариград.

През 6914 [1406] година се представи княгиня Милица, в монашество Евгения, майката на деспот Стефан, 11 ноември.

През 6914 [1406] година се представи Г(ъ)ръгур Вълкович. И на другата година плени Вълко с турците Сърбия.

През 6918 [1410] година Муса закла кнежича Вълко. И Лазар Вълкович, сестриника му, Гюргевия брат в Пловдин, 16 юли. И удуши Муса брат си Челепи [Челеби Сюлейман] .

През 6920 [1412] година Муса ходи до Ново Бърдо и на другата година Муса разби деспот Стефан при Връбница, и разсипа Крушевац, и Петрус и други градове. И посече безчислен [брой хора от] християнски род. Тази година дойде Гюраг [Георги] от Селун [Солун].

През 6922 [1414] година загина цар Муса от брат си Кришчия [султан Мехмед ] и от деспот Стефан.

През 6927 [1419] година се представи влашкия воевода Мирчо. И после на другата година цар Мурад подчини власите.

През 6930 [1422] година умря Баоша [Балша], господаря на Зета.

Същата година умря султан Кришчия. после другата година деспот Стефан ходи до Скадар [Шкодра].

През 6933 [1425] година се представи Мара Вълковица. И другата година Мурад ходи до Крушевац и подчини сърбите.

През 6935 [1427] година се представи деспот Стефан, 14 юли, и останаха сърбите с много плач [много опечалени].

Стефан, великият деспот, тъй като беше без потомство предаде деспотството на своя сестриник Гюрг Вълкович [Георги Бранкович].

През 6936 [1428] година се отметна Еремия в Голубац, и се предаде на турците и покориха Бранчево.

Тази година се одеспоти Джурадж Вълкович и царува 29 години. Този Дюрадж роди 3 сина и дъщери 3: 1 му син е Гръгур [Григорий]; 2 – Стефан; 3 – Лазар. 1 му дъщеря Мара, тя беше дадена за жена на цар Паязит [Баязид, всъщност е била съпруга на Мурад ІІ]; 2 му дъщеря беше дадена при немците на Урхил.

През 6938 [1430] година превзе цар Мурад Солун.

През 6941 [1433] година помръкна слънцето по цялата земя, 17 юли.

През 6944 [1436] година цар Мурад подчини сърбите. И разори Островица и манастира Раваница. Тази година умря крал Жигмут [Сигизмунд].

През 6945 [1437] година ходи цар Мурад до Сибин, и беше зъл понеделник.

През 6947 [1439] година превзе Муран [?, Мурад] Смедерево. И другата година ходи Мурад до Белград.

През 6949 [1441] година превзе Хадом паша Ново Бръдо [Ново Бърдо] и други градове. Тази година цар Мурад залови Гръгур [Григорий] и Стефан в неделя и през месец май ги ослепи.

През 6952 [1444] година изведе деспота крал Владислав и Янкул [Ян Корвин] до Златица. Тази година разбиха деспота и Янкул Хадом паша при Куновици. И тази година върна Мурад на деспота Смедерево и цялата сръбска земя. И другото лято цар Мурад уби при Варна крал Владислав.

През 6955 [1447] година ожени се деспот Лазар и се постави за деспот.

През 6957 [1449] година разби Тома крал Томаш. Тази година Мурад разби при Косово Янкул и умря цар Мурад.

През 6961 [1453] година превзе цар Мехмед Цариград.

През 6962 [1454] година подчини цар Мехмед сърбите и разсипа Островица. Тази година Димитър Радоевич уби Петър Ковачевич край Сребреница.

През 6963 [1455] година Янкул залови Фериз бег при Крушевец. Тази година превзе Мехмед Ново Бърдо и Призрен, и Бихор и други градове. И порази мнозина от християнски род.

През 6964 [1456] година Михаил Силагиевич залови деспот Джурджа [Георги] в Купиник и го отведе в Белград. През тази година се яви опашата звезда и имаше чума по цялата земя. Тази година Янкул разби цар Мехмед край престолния Белград.

През 6065 [1457] година почина деспот Джурадж [Георги], на 24 декември. тази година Ласло закла немския княз Урхил в Белград. И тази година Владислав закла Ласло в Будим [Буда].

През 6966 [1458] година почина деспот Лазар.

През 6967 [1459] година цар Мехмед завладя за втори път Смедерево. И през тази година Мехмед паша превзе Вишесав, и Голубац, и Ресава и Жрьнов, и Бяла стена. И тази година беше киропасха. И тази година Матеаш плени в Белград Михаил Силаги.

През 6971 [1463] година цар Мехмед превзе Трапезонт. И тази година ходи в Аморея.

През 6972 [1464] година отиде цар Мехмед срещу Коск и хвана крал Стефан. И превзе Бобовац и Яйце, и други босненски градове. И пристигна в Скопия, на 17юли. И тази година почина Тома, шурея на деспот Джурджа [Георги].

През 6973 [1465] година град Яйце изневери [отметна се от] на цар Мехмед.

През 6974 [1466] година цар Мехмед ходи срещу арбанасите [албанците] на Скандер бег, и побягна пред него. И изгради град Конюх. И пак ходи срещу арбанасите [албанците].

През 6980 [1472] година Ахмат ходи срещу Караманович [Караманоглу]. И го уби, и му взе ризницата. И тази година Хадом паша ходи срещу Скадар [Шкодра]. И тази година умря влашкия воевода Радул. Тази година ходи Мехмед паша срещу Стефан Молдовски, и нищо не получи, беше разбит, а власите предадоха войската му на мъки и я поробиха.

През 6981 [1473] година царя ходи срещу Узан-Хасан през морето, и го уби, и му превзе града. И придойде река Ефрат.

През 6984 [1476] година крал Матеаш и деспот Вук превзеха град Заслон край Сава.

През 6987 [1479] година цар Мехмед ходи срещу Скадар и не го превзе, а превзе Дривост, и Крину. И пак го превзе другата година, и след това другата година умря цар Мехмед. Тази година деспот Вук превзе Бранчево.

През 6992 [1484] година цар Баязид ходи срещу Карабогдания. И превзе Килия, и Белград край морето – градове на Стефан Молдавски.

През 6993 [1485] година почина деспот Вук.

През 6994 [1486] година загина воеводата Димитър Якшич в Смедерево.

През 6997 [1489] година почина воеводата Стефан Якшич в Беч.

През 6998 [1490] година крал Матеаш умря в Беч.

До тук 6-хилядната година.

През 7011 [1503] година почина деспот Йоан, сина на благочестивия Стефан, на 10 декември.

През 7017 [1509] година умря влашкия воевода Радул.

През 7018 [1510] година уби Димитър Якшик воеводата Михно в Сибин.

През 7019 [1511] година имаше бой между цар Баязид със сина му Селим.

През 7021 [1514] година удуши цар Селим Курт и Ахмат. И всичко свои братя, и целия си род до корен. тази година Мехмед бег уби воеводата на власите Влад.

През 7024 [1516] година умря крал Владислав.

Това лято се представи владиката Максим, брата на деспот Йоан, на 18 януари. Другата година цар Селим подчини Мисир [Египет].

През 7028 [1520] година умря цар Селим.

През 7029 [1521] година неговия син цар Сюлейман превзе Беч.

През 7031 [1523] година цар Сюлейман превзе Родос.

През 7034 [1526] година цар Сюлейман ходи срещу крал Лайош. И го уби при Мохач. И превзе престолния му град Будим [Буда] и разсипа цялата унгарска земя.

През 7037 [1529] година цар Сюлейман ходи срещу Беч [Виена] и не получи нищо.

През 7049 [1541] година цар Сюлейман превзе Будим [Буда].

През 7060 [1552] година Ахмат паша превзе Темешвар, на 26 юли. И тази година превзе и Липов и други градове. И през есента на тази година се яви опашата звезда.

През 7062 [1554] година беше киропасха.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

През 7169 [1661] година помръкна слънцето посред деня и се виждаха звездите, месец март, 20 ден, в сряда на Кръстопоклонна неделя от честния пост и беше мрак 1 час и повече.

И пак помръкна слънцето през 7171 [1663] година, месец юни [нечетлив текст, възможно и да е юни], 22 ден, 3-я час от деня и стана тъмно като черно 1 час и тогава се виждаха звезди.