НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА ЮСТИНИАН ІІ – СЪПРУГА НА ХАН ТЕРВЕЛ

 

 

Предполагаемо изображение на Юстиниан ІІ, Солун, Храм „Свети Димитър”

 

ДЪЩЕРЯТА НА ЮСТИНИАН ІІ

 

Император Юстиниан ІІ  е имал син на име Тиберий, който бил роден от съпругата му Теодора, сестрата на хазарския хаган Ивузир Глиаван¹. Освен него имал и дъщеря, името на която не е известно², както и коя е нейната майка – дали е Теодора или другата съпруга на Юстиниан ІІ – Евдокия³. Дискусионен е и въпросът, дали императорската дъщеря само е била обещана за съпруга на хан Тервел или е бил сключен и брак⁴. Не е ясно, дали наследниците на Тервел - Кормесий и Севар са в родствена връзка с дъщерята на император Юстиниан ІІ, но при тяхното управление няма запазени сведения в изворите за военни действия между България и Византия.

 

Оловен печат на кесаря Тервел

 

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ ВЪВ ВИЗАНТИЯ МЕЖДУ ПЪРВОТО И ВТОРОТО ДЕТРОНИРАНЕ НА ЮСТИНИАН ІІ

 

Юстиниан ІІ се възкачил на византийския престол на 16-годишна възраст през 685г. През 895г. обаче  бил детрониран и по заповед на новия император Леонтий (695-698) и му бил отрязан носът, заради което получил прозвището Ринотмет. Сваленият и осакатен бивш император бил заточен в Херсон. На третата година от управлението си обаче и самия Леонтий бил детрониран от Тиберий ІІ Апсимар (698-705), който също му отразял носа и го затворил в Делматския манастир. Възползвайки се от ситуацията Юстиниан ІІ започнал да се подготвя да си възвърне престола, но това не се харесало на жителите на Херсон и те се опитали да го заловят и предадат на новия император. Юстиниан обаче успял да избяга оттам в крепостта Дорос. Пребивавайки там успял да се договори с хазарския хаган да му даде сестра си Теодора за жена и заедно със съпругата си се установил във Фанагория. Тиберий ІІ Апсимар изпратил пратеници при хагана, които му обещали много пари и подаръци, ако им предаде Юстиниан. Хаганът се съгласил, но Теодора научила от един слуга на баща си за подготвяното залавяне и убийство на съпругът й. Тя съобщила на Юстиниан какво се готви срещу него. Юстиниан изпратил Теодора при нейния баща, а самия той се отправил за България. Чрез един от приближените си на име Стефан той се договорил с хан Тервел да му бъде оказана помощ, за да си възвърне престола. Срещу оказаната помощ Юстиниан обещал на българския владетел много дарове и да му даде дъщеря си за жена. С предоставената 15 000 армия от хан Тервел той успял да си възвърне престола. След като завзел Цариград Юстиниан ІІ удостоил Тервел с кесарска титла, дал му областта Загоре и множество дарове. След завръщането си на трона Юстиниан се отдал на репресии срещу противниците си – Леонтий и Тиберий Апсимар били изтезавани и обезглавени, а патриарх Калиник бил ослепен и изпратен на заточение. Но Юстиниан не се ограничил да отмъщава само на водачите на заговорите срещу него, но репресиите му залели империята. Той замислил мащабен наказателен поход срещу жителите на Херсон. По време на тази кампания обаче Филипик Вардан (711-713) застанал начело на нов заговор, като получил подкрепата и на хазарския хаган. Въпреки че хан Тервел изпратил на помощ на Юстиниан 30 000 армия Филипик Вардан успял да завземе трона. Новият император наредил да бъде отсечена главата на Юстиниан и я изпратил в Рим. Самият Юстиниан и жена му Евдокия били погребани в цариградския храм „Светите Апостоли”. Филипик Вардан обаче също не се задоволил със смъртта на Юстиниан, а наредил да бъде убит и неговия син Тиберий. Тиберий с императрицата-майка Анастасия се укрили в храма „Света Богородица Влахернска”, но патриция Мавър и оръженосеца Йоан Струга въпреки молбите на баба му извлекли от храма престолонаследника и го заклали. Тиберий бил погребан в храма „Светите Безсребреници”, наричан също „Храм на Павлин”.

След второто детрониране на Юстиниан ІІ хан Тервел продължил да се намества във вътрешната и външната политика на Византия. При наследниците на хан Тервел, освен мирния договор с Византия сключен от Кормесий, нямаме други сведения за контакти между двете държави до края на управлението на династията Дуло. Някои изследователи считат, че е възможно в България да се е оформил клон на Ираклиевата династия, но нямаме конкретни сведения за потомци на дъщерята на Юстиниан ІІ от брака й с хан Тервел.

 

Убийството на Тиберий по заповед на Филипик Вардан, Ватикански препис на хрониката на Манасий

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Анонимния автор описващ старините на Цариград погрешно отбелязва, че не дъщерята на Юстиниан е била дадена за съпруга на Тервел, а че Теодора е била дъщеря на българския владетел. Гевонд пък пише, че Теодора била дъщеря на хагана и че хазарския владетел изпратил Тервел да помага на претендента за византийския трон. Тези известия пораждат въпроса дали не е имало някаква родствена връзка между българската и хазарската владетелски фамилии.
2. Някои условно наричат дъщерята на император Юстиниан ІІ с името на нейната баба Анастасия – съпругата на император Константин ІV Погонат. Но отношенията между Юстиниан и майка му Анастасия изглежда не били особено добри, тъй като макар и в отсъствието на императора, един от влиятелните му служители – евнухът Стефан си позволил да нанесе побой на императрицата-майка. Освен това е възможно не само Тиберий, но и другото дете на Юстиниан да е родено от Теодора и да му е било дадено име, свързано с традициите на рода на майка му.
3. Някои считат, че Евдокия е била първата съпруга на император Юстиниан ІІ и дъщеря му е родена от брака с нея. Единственото сведение за Евдокия е в съчинението на император Константин VІІ Багренородни „За церемониите”, при описанието на гробниците в Херона на Юстиниан Велики в храма „Светите Апостоли” в Цариград. Там е посочено, че съпругата на Юстиниан Млади, наричан Ринотмет е била погребана там в саркофаг от розов мрамор, а гробът на Юстиниан Млади бил направен от проконески мрамор [De Ceremoniis Book II, ch. 42, p. 644]. При това положение Евдокия е възможно и да е втора съпруга на Юстиниан ІІ. Когато хазарския хаган се опитал да залови Юстиниан, тъй изпратил съпругата си при него преди да замине за България. Теодора и Тиберий все пак били отведени в Цариград от кубикулария Теофилакт, но отношенията с хагана останали проблемни и при последвалата военна кампания срещу Херсон, хазарите били на страната на противниците му. В една анонимна хроника описваща забележителностите на Цариград се споменава, че след като Юстиниан си върнал трона в „Базиликата със златния покрив” били поставени неговата статуя и тази на Теодора, а също, че там гостувал хазарския хаган и че в същата сграда Тервел получавал дарове. Това известие и обстоятелството, че Тиберий е изобразяван на монетите като престолонаследник показва, че въпреки възникналите проблеми не е настъпил пълен разрив между Юстиниан и хагана, а също и че поне известно време бракът с Теодора се е запазил.
4. Известно е, че Юстиниан изпълнил обещанието си да даде щедри подаръци на хан Тервел, но не и дали му е дал дъщеря си за съпруга. Обстоятелството, че хан Тервел е бил удостоен с титлата кесар обаче показва, че най-вероятно е бил сключен такъв брак. Титлата кесар се давала на най-близките роднини на императора – син, братя или зет. По тази причина, ако не е имало сродяване, то въпреки ценната помощ оказана от българския владетел е малко вероятно да бъдел удостоен с втората по значение титла в империята. Косвено потвърждение за сродяването между двамата владетели е и обстоятелството, че при втория преврат срещу Юстиниан бил сключен нов договор за помощ и била изпратена 30 000 българска армия, за да му помогне да се справи с противниците си. Дъщерята на Юстиниан ІІ не е спомената и сред репресираните негови близки, които пострадали след второто му детрониране.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

1. НИКИФОР ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ – „КРАТКА ИСТОРИЯ”, 1997, стр.54-57, 62-62
2. CONSTANTINI PORPHYROGENTI IMPERATORIS, „DE CEREMONIIS AULE BYZANTINAE”, Bonnae, 1929, vol. I., p. 644, Book II, ch. 42.
3. В: ИБИ-VІ, ГИБИ-ІІІ: Анонимна хроника – стр. 224; Св. Теофан Изповедник, Хронография, стр. 266-267; Патриарх Никифор, „Кратка история”, стр. 298-299.
4. В: ИБИ-VІІІ, ГИБИ-ІV: Георги Монах, „Хроника”, стр. 249
5. В: ИБИ-ІХ, ГИБИ-V: Лъв Граматик, „Хронография”, стр. 149; „Свидас”, стр. 309-310; Анонимен автор, „Старините на Цариград”, стр. 324, стр. 325.
6. В: ИБИ-ХІ, ГИБИ-VІ: Брюкселска хроника, стр. 75; Скилица-Кедрин, „Кратка история”, стр. 216-217.
7. В: ИБИ-ХІV, ГИБИ-VІІ: Йоан Зонора, „История”стр. 156-157
8. В: ИБИ-ХХІІ, ГИБИ-Х: Константин Манасий, „Хроника”, стр. 89-90.
9. Васил Златарски, История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 1, С., 1970, стр. 226-231.
10. В: ХИБ, П. Петров, В. Гюзелев, С., 1978, НИ, т.1, Оловен печат на Тервел – текст, стр. 87; Именник на българските ханове, стр. 87; Теофан Изповедник, „Хронография, стр. 89-90; Надписи около Мадарския конник, стр. 94; Гевонд, „История на халифите”, стр. 94-95; „Византийски аноним”, стр. 96; Михаил Сирийски, „Хроника”, стр. 96.

 

Юстиниан ІІ и синът му Тиберий - монета