ЦАРИЦА АНА-МАРИЯ АРПАДСКА

 

Цар Иван Асен ІІ, с майка си овдовялата царица Елена и с жена си Ана Мария посрещат мощите на света Петка Търновска, детайл от фреска от катедралата в гр. Роман, Румъния

 

 

 

Родителите на царица Ана-Мария: крал Андрей ІІ и Гертруда Меранска

 

Царица Ана-Мария е дъщеря на унгарския крал Андрей ІІ (1205-1235) от първата му съпруга Гертруда Меранска. Ана-Мария е сестра на унгарския крал Бела ІV, света Елисавета (1207-02.05.1270), галицкия херцог Коломан и галицкия херцог Андрей. От втория си брак с Йоланда дьо Куртене - дъщерята на латинския император Пиер дьо Куртене и Йоланда дьо Ено крал Андрей имал дъщеря също на име Йоланда, която била омъжена за крал Хайме І Арагонски, а от третия с Беатрис д’Есте се родил Стефан Постум, бащата на крал Андрей ІІІ. Едната сестрата на Гертруда Меранска – Ядвига Силезка също е канонизирана за светица и е покровителка на сираците, а другата й сестра Агнеса е била омъжена за френския крал Филип ІІ Август. Благодарение на тези родствени връзки Ана-Мария била свързана с много от владетелските домове в Европа.

Херцог Бертолд ІV със семейството си –отляво на дясно първата е внучката му света Елисавета, след нея е майка и кралица Гертруда, третата е френската кралица Агнеса, а четвъртата е света Ядвига

 

В първите години от управлението си крал Андрей ІІ се замесил в във вътрешните борби на Галичкото княжество с намерението да го подчини на Унгария. Предполага се, че по това време в Галичкото княжество е пребивавал и Иван Асен ІІ, но няма сведения дали са се срещали с унгарския крал. В отсъствието на краля Гертруда Меранска управлявала страната като негов наместник. Тя започнала да облагодетелства братята си Бертолд и Отон, а също да раздава земи на чужденци, което предизвикало широко недоволство. На 28 септември 1213г. бил устроен лов в чест на гостуващия австрийски херцог Леополд ІV. По време на лова те попаднали в засада. Бертолд и Леополд успели да избягат, но кралицата била убита, а тялото й нарязано на парчета. Когато се завърнал Андрей ІІ отмъстил на част от убийците, а останалите били наказани от нейния син Бела ІV.

Около 1214г. унгарците отнели от България Белград и Бранчево. През 1215г. крал Андрей се оженил за племенницата на император Анри Фландърски – Йоланда. Сестрата на новата унгарска кралица се омъжила за българския цар Борил, което довело до сближаване между двамата владетели. Срещу отстъпените територии Борил си осигурил унгарска помощ за да се справи със своите противници във Видин.

След загубата на майка си и довеждането на мащехата преди да стане царица Ана-Мария трябвало да премине през още едно изпитание.

Крал Бела ІІІ определил за свой наследник Имре още приживе за да осигури мир в страната, а на Андрей оставил значителни средства и го накарал да обещае да организира кръстоносен поход. Андрей обаче използвал парите за да се добере до унгарския трон. Макар и със закъснение, вече като крал на 23 август 2017г. той все пак потеглил от Сплит с венециански кораби начело на Петия кръстоносен поход. Военните действия не протекли успешно, а по време на престоя в Светите земи Андрей заболял и решил да се върне в Унгария.

Крал Андрей ІІ начело на Петия кръстоносен поход – миниатюра от Унгарската илюстрована хроника

 

Завръщайки се обратно в Унгария, той уговорил брак между сина си Андрей и дъщерята на Киликийска Армения Лъв, а след това и между престолонаследника Бела ІV и Мария Ласкарина - дъщерята на никейския император Теодор І Ласкарис. От бракът между Бела ІV и Мария се родила Ана, която се омъжила на Ростислав Михайлович и тяхната дъщеря била съпруга на цар Михаил ІІ Асен и на Калиман ІІ.

По време на отсъствието на крал Андрей лишения от неговата подкрепа цар Борил бил детрониран, а на българския трон се възкачил Иван Асен ІІ.

Достигайки до България кръстоносците били спрени от новия цар Иван Асен ІІ. Той поставил като условие за преминаването им Андрей ІІ да бъде сключен съюз между двете държави, който да бъде скрепен с брак между българския владетел и принцеса Ана-Мария, а като зестра да бъдат върнати на България отнетите Белградска и Бранчевска област. По времето на отсъствието на краля в страната му настанала анархия, а оставения да я управлява като наместник естергомски архиепископ Йоан бил принуден да я напусне. Кралят, не желаел да върне отнетите територии, но притиснат от една страна от необходимостта да премине през българските земи, а от друга от нуждата да си осигури съюзници за да се справи с политическия хаос в Унгария след дълго колебание приел условията.

В началото на 1219г. било изпратено писмо от крал Андрей ІІ до папа Хонорий, към което били приложени и писма от Теодор Ласкарис, цар Иван Асен ІІ и Лъв ІІ, с което се искало неговото одобрение за проектираните бракове. По това време България все още не била скъсала унията с Рим, затова този въпрос не представлявал проблем. Усложнението идвало от обстоятелството, че царят вече бил женен. Проблемът бил решен, като първият му брак бил анулиран, а царица Ана била замонашена под името Анисия.

Предполага се, че царица Ана-Анисия е била от Галичкото княжество и заради влиянието там на крал Андрей ІІ тя не получила подкрепа за да запази брака си.

За лелята на бъдещата българска царица подобно обстоятелство имало доста неприятни последици – макар на 5 ноември 1193г. асамблеята на епископите да анулирала бракът на Филип ІІ Август с Ингеборга Датска, то на 13 март 1195г. папа Целестин ІІІ обявил решението на асамблеята за незаконно. Въпреки папското решения крал Филип ІІ Август се оженил за Агнеса Меранска, като при това те били в родствена връзка: прадядото на Филип ІІ - Енгелберт ІІ Истрийски бил брат на нейната прабаба Ришардис. Папа Целестин ІІІ починал на 8 януари 1195г. без да успее да застави кралят да се върне при втората си съпруга, но следващия папа Инокентий ІІІ наложил на 13 януари 1200г. интердикт на Франция. Филип ІІ бил принуден да прибере Ингеборга, но я затворил в замъка Дуран. През март 2001г. църковния събор в Суасон поискал от краля да спазва брачните си задължения към Ингеборга и да се раздери  с Агнеса. Филип ІІ успял да постигне единствено отсрочка, под предлог, че неговата „допълнителна жена” е бременна. На 20 юли 1201г. Агнеса починала при раждането на третото си дете Тристан, което скоро след това също починало. След като проблемът се решил по този начин на 2 ноември 1201г. папата узаконил дъщерята и сина на Агнеса – Филип и Мария.

Крал Андрей ІІ въпреки династичния брак все пак трябвало да направи сериозни отстъпки на своите поданици. През 1222г. той издал Златната була, която по своето предназначение е близка до Великата харта на свободите издадена от английския крал Йоан Безземни през 1215г. През 1231г. Златната була била допълнена с няколко привилегии в полза на висшето духовенство, с което броя на параграфите в нея достигнал до 35. Въпреки, че Магна харта и Златната була често да се представят като проява на слабост от страна на краля, то и двата документа оставили трайна следа в историята на страните си. Златната була запазила своето действие чак до Първата световна война, като единствено през 1687г. бил отменен параграф 31, който позволявал на поданиците да въстанат, ако краля не спазва този документ.

Златния печат на крал Андрей ІІ, дал името на скрепената с него Златна була

Известни са 3 деца на цар Иван Асен ІІ и царица Ана Мария.

Най-голямото от тях е Елена. Тя се родила около 1225г. Когато навършила 9 годишна възраст тя била омъжена за бъдещия никейски император Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258), който по време на бракосъчетанието бил на 11г. Цар Иван Асен ІІ и царица Ана-Мария съпроводили дъщеря си до Галиполи, където я посрещнал бъдещия и свекър император Йоан Ватаци.  Цар Иван Асен ІІ останал в Галиполи, а царица Ана-Мария преминала заедно с дъщеря си и сват си в Лампсак, където патриарх Герман извършил бракосъчетанието. Там се състоял и църковният събор, който провъзгласил българския църковен глава за патриарх. След брачната церемония императрица Ирина със сина си и снаха си се върнали в Никея, а цар Иван Асен и царица Ана-Мария в Търново. Императрица Елена е майка на никейския император Йоан ІV Ласкарис (1258 – 1261), на царица Ирина – съпругата на цар Константин Тих и на съпругата на деспот Яков Светослав. Елена имала още три дъщери: Мария била омъжена да епирския деспот Никифор І Комнин, Теодора, която се омъжила за Мотьо дьо Мон и Евдокия, която била омъжена за граф Пиетро ди Вентимилия.

Второто дете на цар Иван Асен ІІ и царица Ана-Мария бил бъдещият цар Коломан (1241 – 1246), който се родил около 1234г.

Третото им дете е Тамара. За нея е известно, че се е планирало да се омъжи за по-сетнешния император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282), но бракът не се осъществил.

Предполага се, че детето, което е почитало заедно с Ана-Мария се е казвало Петър. То не е споменато поименно в историческите извори и в Бориловия синодик сред децата на владетеля. Васил Берон твърди, че в двора на храма „Свети 40 мъченици” е имало надгробен надпис, на който е било написано, че е бил поставен на гроба на сина на цар Асен І - Петър, но след Освобождението плочата не е била открита.

Подобно на своята леля света Ядвига и сестра си света Елисавета царица Ана-Мария се отличавала със своето благочестие.

Заедно със съпругът си Иван Асен ІІ и свекърва си царица Елена тя участвала в тържественото посрещане на мощите на света Петка в Търновска.

Царица Ана-Мария подкрепила решението на цар Иван Асен ІІ да скъса унията с Рим и да възстанови българската патриаршия. В „Похвалното слово за свети Йоан Поливотски” патриарх Евтимий възхвалява царицата за това й решение: „след това царството прие Иван Асен, сина на стария цар Асен, който напълно утвърди православната вяра. Понеже за същото възревнува и благоверната му царица Ана, нова Теодора по вяра, и тя издигна много църкви за слава на Бога и на неговите светии.” Ана-Мария е ктиторка на търновския манастир „Светите Апостоли” (храмът „Свети Петър и Павел” или намиращия се на Трапезица манастир, за който се предполага, че обозначения под № 8 храм), в който тя положила мощите на свети Йоан Поливотски.

Но щастливите дни на царското семейство били помрачени от избухналата чумна епидемия. На 14 януари 1236г. в Търново починал гостуващия на българския владетел негов сват – сръбският архиепископ свети Сава.

През 1237г. цар Иван Асен ІІ се съюзил с латинците и им оказал подкрепа при обсадата на Чорлу. Докато траели военните действия дошло съобщение от Търново, че е починала царицата и едно от децата му. Българският владетел използвал повода да се оттегли от кампанията, тъй като от една страна тя не му носела никаква изгода, а със смъртта на царицата била прекъсната и династическата връзка с Унгария.

Царица Ана-Мария била погребана в храма „Св. 40 мъченици” в Търново. Предполага се, че нейният гроб е този, който се намира в притвора до стената. Гробът е бил иззидан от тухли споени с вар, като е бил широк 90см, дълъг 2.42м. и дълбок 1.25м. Гробът е бил разравян преди това. В него са били открити, кости, но не и цял скелет, късове от оловни листи, гвоздеи, железни скоби, както и много мраморни парчета. Сред находките в гроба Москов е описал и следната: „Ала най-важното, което се намери в тоя гроб е едно парче от мрамор, върху което е останало релефно изображение, представляваше женска глава с корона; главата е сложена върху възглавница, която от четиритях краища имала нещо като пискюли, издълбани в камъка. Около самата глава има нещо като ореол. Окото е тъй издълбано щото представлява заспал човек. Тоя къс изглежда е отчупен от голям камък представлявал е навярно цялата легнала фигура и е бил сложен върху гроба. Релефният образ представлява млада хубава жена, малка въздълголика, с тънки черти. От тоя същи камък се намери парче, върху което личи нещо като пръсти.”. За съжаление този фрагмент не е запазен, което е породило дори версии, че може да става дума за мистификация. Ореолът, за който се споменава е възможно да е свързан с причисляване на царица Ана-Мария към светиците, подобно на канонизираната през 1235г. от папа Григорий нейна сестра Елисавета.

Възможно фреските в храма „Свети 40 мъченици”, на които са „Света Ана Млекопитателница” и „Света Елисавета Млекопитателница” да са били изобразени в чест на царица Ана-Мария и нейната сестра света Елисавета, тъй като това са техните именни светици, а двете изображения са се намирали едно срещу друго.

_____________________

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. ГИБИ, т. VІІІ, т. Х, т. ХІ;

2. П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т. 2, 1978;

3. ЛИБИ, т. ІV, т. V.

4. Ив. Дуйчев, СБК, т. 2;

5. Павлов, Пламен: „Търновските царици”, В.Т.:ДАР-РХ, 2006; „Първите дами“ на Средновековна България”; „Още веднъж за съпругите, дъщерите и „сватбите на Йоан Асен“ В: „Bulgaria mediaevalis”, (в чест на проф. Илия Илиев) , т. 6. София, 2015, стр. 285-298;

6. Иван Божилов: „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография”, 1994; „Българите във Византийската империя”; България и Дубровник. Договорът от 1253 г. София 2010

7. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. т. 3, 2007.

8. Москов, М., Разкопките в черковите „Св. Димитрий" и „Св. Четиридесет мъченици" в Търново, Търново, 1912.