ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ИЗ „СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА”

(БОРИЛОВ СИНОДИК)

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Форум] [Ново]

 

         Запазен е в два преписа известни днес като Палаузов и Дринов по имената на откривателите на ръкописите. Понастоящем и двата ръкописа се пазят в НБ”Кирил и Методий” – София. За съжаление и от двата ръкописа липсват страници и дори от взаимното им допълване не може да се възстанови пълният текст на синодика.

            Палаузовият препис е бил съставен в края на ХІV-началото на ХVв. От него обаче липсват няколко страници, включително и началната със заглавието. Според Николай Палаузов ръкописът е бил открит в Търново, но Григорович (Очерки путешествия по европейской Турции. 1877) разказва, че като му е бил показан в Габрово му е било обяснено, че е принадлежал преди това на духовник от Севлиево.

            Дриновият препис е съставен преди 1614г. , тъй като в най-старата от летописните бележи в него се казва: „През 7122 (1614г.), месец юли,12 ден: да се знае, че придойде река Осъм и стори зло”, като цифрите са означени с букви . В сборника се съдържа поучения на иподякон Дамаскин Студит, който е живял в края на ХV-началото на ХVІв., тъй че сборника е съставен след началото на ХVІв.

            През 1211г.по нареждане на цар Борил  е бил преведен на български език византийския синодик от 843г. В края на ХІV-началото на ХVв. в него са били добавени анатеми срещу еретици и поменик на българските владетели, боляри, патриарси, митрополити и епископи. Тъй като в Синодика са упоменати като починали цар Иван Шишман и патриарх Евтимий, то може да се предположи, че редакцията е направена наскоро след периода 1395-1404г.

            Издания: Временникъ императорскаго москавскаго общества исторiи и древностей россiйских, кн. 21, 1855г., стр.1-27, Палаузов „Синодикъ Царя Бориса по рукописи ХІV века”; ЖМНП, ССХХХVІІІ, април, 1885г., Дринов, Новый церковнославянскiй памятникъ съ упоминанiем о славянскихъ первоучителяхъ” – само откъси, стр. 176-205; „Известия Рускаго арх. дружество, 2,1897г., М. Г. Попруженско, „Синодикъ царя Бориса”, в края, стр. 1-82; М.Г. Попруженко, „Синодик царя Борила”,С, 1928; „Из старата българска книжнина”, т.ІІ,  Ив. Дуйчев,С., 1944г.,  ХИБ, т.2, В. Гюзелев, П. Петров,стр. 182-183, стр. 296-296, стр. 312-313, стр. 340-344, стр.384-385; Сборник „Държава и Църква през XIII в.”, 1999г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.

            В сиво съм поставил някои мои бележки. Тъй като не е поставен целият запазен текст на синодика със сиво са дадени и кратки сведения за пропуснатите откъси в настоящото издание. В червено са текстовете, които в ръкописа са изписани с киновар. Поредността е по посочените страници в публикацията в ИРАД от Попруженко, а номерацията е по ХИБ т.1 и 2 – без скоби е по Палаузовия препис, а в квадратни скоби по Дриновия.

                                       ALD

 

СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ  В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА, КАКТО Е УСТАНОВЕНО ОТ НАШИТЕ БОГОНОСНИ ОТЦИ

 

 

                   Началото , което се придържа към гръцкия текст е пропуснато.  В него е и пасажът: „Всички  преминали към православната вяра християни”, който го няма в гръцкия текст на Синодика.

 

38       [45]. Понеже вселукавият  наш  враг  разсея по  цялата българска  земя  манихейската  ерес,  като я  смеси  с  масалианската,  на  онези,  които  са  основоположници  на  тази  ерес,  анатема,

39       [46]. [На]  поп  Богомил,  който  при  Пе­тър, българския  цар,   възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българ­ската земя, като прибави и това, че Христос бог наш се е ро­дил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил  във  въздуха,   нему,  на  неговите  минали  и  съществу­ващи   понастоящем  ученици,   наречени   апостоли,   анатема.

40   [47]. И на всички,  които поддържат тази ерес, на тех­ните обичаи, техните нощни събрания и тайнства и безполезно­то тяхно учение, както и на онези, които ходят с тях, анатема.

41       [48]. [На] онези, които се обичат с тях и в единодушие с тях ядат и пият и взимат дарове от тях като техни единомишленици, анатема.

42       [49]. [На]  онези,  които  на  24-ия  ден  от  месец  юни,  на Рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и вла­чене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ,  анатема.

     [50]. [На] онези, които наричат сатаната творец на видимите  неща и  го  назовават разпоредител  на  дъжд,  град и  на всичко, което произлиза от земята, анатема.

44   [51]. [На]  онези,  които  говорят,   че  сатаната   е  създал Адам и Ева, анатема.

45      [52]. [На]   онези,   които   отхвърлят   свещените   писания, що боговидецът Мойсей, Илия Тезвитянин и останалите свети пророци  и  патриарси  приеха  от бога,  и  казват,  че те  са  на сатаната, и тези, подтиквани от тогова, са написали онова, що са написали и което казаха за Христос, и без да желаят и по принуда са говорили и поради това богомилите отхвърлят на­ писаните в Стария завет книги и просиялите в него свети про­роци, анатема.

46      [53]. [На] онези, които казват, че жената зачева в утро­бата си със съдействието на сатаната и оттогава сатаната пре­бивава  неотстъпно дори  и  до  раждането  на  младенеца,  което не  може  да бъде  прогонено  чрез  светото  кръщение,  но  само чрез  молитва  и  пост,  на  онези,  които  говорят така,  анатема.

47      [54]. [На] онези, които ругаят Йоан Кръстител, като казват, че той идва от сатаната, както и кръщението във вода,  и  поради  това  се  отвръщат  от  водното  кръщение  и  се кръщават  без   вода,   само  като   кажат   „Отче  наш",   анатема.

48      [55]. [На] онези,  които  се  отвръщат от  всички  пения  в свещените и божествени църкви и от самия дом божий, какъв­ то е църквата, и казват, че трябва да се пее само „Отче наш", на което и място да се случи, анатема.

49      [56]. [На]  онези,   които отхвърлят  и  ругаят светата и свещена служба и цялото светителско устройство, като казват, че те са изобретение на сатаната, анатема.

50      [57]. [На]  онези,  които  отхвърлят  и  подиграват  причас­тието е честното тяло на нашия господ Исус Христос, като от­ хвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Исуса господа наш заради нашето спасение, анатема.

51 [58]. [На] онези,  които отхвърлят поклонението  на чест­ния и  животворен  кръст и  на  светите  и свещени  икони,  ана­тема.

52      [59]. [На]  онези,  които  приемат  някого от тези  еретици в светата божа църква, преди изповядването им и проклятие на цялата ерес,  както е казано,  анатема.

53      [60]. [На]   Василий   Врач,   който  в Константиновия град разся   тази   триокаяна богомилска ерес при православния цар Алексий Комнин, анатема.

…………………………………………

            [На] Константин Български, който беше Керкирския митрополит [в гръцкият текст Мητροπολίτη Κερκύρας Κωνςταντίνψ Βουλγαρίας] … следва изложение на учението и анатемосване на него и последователите му. После следват анатеми срещу Йоан Ирник, Арий, Евсевий, Македоний, Аполинарий Лаодикийски, Несторий и др. еретици.

             [На]   Петър   Кападокийски,   средечки   дедец,   на   Лука и Менделей Радоболски анатема трижди.

78.        [На] всички еретици анатема.

79.   [На] онези, които не вярват право и благочестиво в све­тата, единосъщна, животворна и неразделна троица, в единния истински бог, анатема: - трижди.

яли да отнемат нещо от онези неща, които са посветени богу, анатема трижди.

[81]. [На] всички крадци и убийци, и разбойници, и на онези, които им помагат, анатема

[На] всички, които правят сина на нашия Господ Иисуса Христа по-малък, а не равен на предвечния негов отец: - анатема трижди

[На този], който не изповядва, че пресветия Божи Дух е равносъщен с Отца и Сина, анатема: - трижди

[На] прибавящите към божеството четвърти Бог, който наричат Утешител, анатема: - трижди

Следват анатеми срещу други отклонения от православните догмати.

 

100     [77]. [На]  всички,  които държат усърдно  и  чисто  пра­вославната вяра и смятат архиереите като притежаващи, обра­за на господа наш Исус Христос според думите на   господа,   рече­ни в евангелието: „Онзи, който слуша вас, слуша мене" и пак: „Каквото  свържете  на  земята   и   прочее",  и   приемат  техните благословии с усърдие и топла вяра, и се боят от техните забрани, вечна памет трижди.

101 [78]. [На]  онзи,  който чрез каквато и да било хитрина или билки, или чародеяние, или обайване, или вражески влъхвувания, или отрова се опита да увреди царя, помазаника гос­поден, нему анатема трижди.

102     [79]. [На] онези, които  се  отдават на  някакво  влъхвуване или  обайване,  или чародеяние,  или  прорицателство,  ана­тема трижди.

103     [80]. [На] всички боляри, малки и големи, свещеници и монаси и на целия народ, които с благопокорство хранят вся­каква чиста и  права любов към  царя и  архиереите, вечна им памет.

[На] всички крадци и убийци, и разбойници и на останалите, които им способстват, анатема.

Христос е победа, Христос царства, Христос е радост и вяра християнска, спаси господи християнската вяра;

[На] Константин Велики и майка му Елена, светите и равноапостолни, първите християнски царе, вечна памет.

[На Теодосий великия цар, и цар [Х]онорий, и Теодосий Млади, цар Маркиан, цар Василий, цар Константин, цар Александър, цар [Х]ристофор, цар Роман, цар Константин, цар Роман, цар Никифор, цар Йоан, цар Василий, цар Константин, цар Роман, цар Михаил, цар Константин, цар Михаил, цар Исак, цар Константин, цар Роман, цар Михаил, цар Андроник, цар Никифор, цар Исаак, цар Алексий, цар Йоан, цар Алексий, гръцките царе, които наследиха царство на земята и небето, вечна им памет.

В полето: Ц[арици] гръцки

[На] Плакила,  царицата на великия цар Теодосий, Поулрия, Евдокия, Теофана, Теодора, Елена, Теофана, Теодора, Зоя, Теодора, Екатерина, Евдокия, Мария, Ири[на], гръцки православни царици, вечна им памет.

[На] Теодора, великата и света царица, която когато бе помрачена славната вяра … липсва края

87. Начало на  българските царе:  [На] Бориса, първия  бъл­гарски цар, наречен в светото кръщение Михаил, който приве­де   българския род   към   богоразумие   чрез   светото   кръщение, вечна   памет.   [На]   неговия  син   Симеон   и   неговия   внук   светия цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гав­рил, Владимир,   Владислав    древни   български   царе,   които със  земното  царство наследиха   и  небесното,  вечна  памет.  На древната българска царица Мария вечна памет.

88.        [На] Кирил   Философ, който преведе божественото   пи­сание   от   гръцки   език на български и просвети   българския род, новия  втори  апостол, през  царуването  на Михаил  и  пра­вославната   царица   Теодора,   неговата   майка,   които украсиха божествената  църква  със  свети  икони и утвърдиха  православието, вечна памет.

89.        [На]   неговия   брат   Методий,   архиепископ на Моравия Панонска. тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.

90. [На] неговия ученик Климент, епископ на Велика Мо­рава, и на неговите ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга, вечна им памет.

 

[91]. [На] царя Иван Асен Белгун, който освободи българ­ския род от гръцко робство, вечна му памет.

[92]. [На] неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет.

110 [93]. След тези [първите Асеновци] прочее, когато прие царството техният сестринец, преблагочестивият цар Борил, из­никна като някакви зли тръни триклетата и богомерзка бого­милска ерес, чийто основоположник тогава се яви прескверният поп Богомил със своите ученици, както някога Аний и Ямврий, които се противяха на Мойсей. Те като някакви жестоки вълци безпощадно разхищаваха Христовото стадо, за което той проля своята пречиста кръв. Като узна това прочее преблагочестивият цар Борил, разпали се от божествено желание, изпрати да ги съберат по цялото негово царство подобно на някакви плевели в снопи и повели да се събере събор. Когато прочее се събра­ха всички епископи, свещеници и иноци, а също така и всички боляри и голямо множество избран народ и когато царят узна, че всички са се събрали, веднага излезе със светла багрени­ца, седна в една от тогавашните големи църкви, а съборът на­сяда оттук и оттам. Той заповяда да доведат сеячите на нечестието, но не ги отрече изведнъж, а ги улови с голяма хи­трина, като им рече да отхвърлят от себе си всякакъв страх и с дръзнование да изкажат своето [бого]хулно учение. С цел да  уловят  царя  и  онези, които  бяха  с  него,  те  подробно  изложиха цялата своя злоумишлена ерес. Царят и намиращите се с него с мъдри въпроси им отговаряха в много нещо по бо­жието писание, докато изобличиха злоумишленото тяхно мъд­руване. А те, като стояха безгласни подобно на риби, бяха обзети напълно от недоумение. Благочестивият пък цар, като ги видя съвсем посрамени и дявола паднал и победен, а Хрис­тос възвеличен, изпълни се с радост. Той повели да бъдат по­ставени под |Страха те самите, както и прелъстените от тях. Те, щом като видяха това, отново се възвърнаха към съборна­та църква. А онези, които не се покориха на православния съ­бор, бяха предадени на различни наказания и заточение, След това благочестивият цар Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език сборникът. По негова по­веля и този свет събор бе вписан между православните събори, за да бъде прочитан в първата неделя на светите пости, както светите отци предадоха изначало на съборната и апос­толска църква. Преди неговото царуване прочее никой друг не е свиквал такъв православен събор. Всичко това бе сторе­но и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718 [= 1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV, месен, февруари, 11 ден, петък на сиропостната неделя. И като нареди добре всичко това, православ­ният наш цар завърши събора, влезе в църквата и след като отблагодари богу, отпусна всекиго в своята област. Вечна му памет! Трижди.

111.      [На]  триклетия   Богомил  и   неговия  ученик  Михаил   и Теодор, и Добре, и Стефан, и Василий, и Петър, и останалите негови   ученици   и   единомишленици,   които   бледославеха,   че Христовото  въплъщение е  станало  само  привидно,  а  не  че  е приел плът от светата и пречиста наша владичица Богородица, на тях всички анатема!

112.  [На] всички   архиереи,   епископи,   свещеници,   иноци   и на  всички  български   боляри,  които  се  събраха  с цар   Борил против тази триокаяна ерес и я сразиха, вечна памет! Трижди.

113. Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към бога, просла­ви и просвети българското царство повече от всички българ­ски царе, които бяха преди него, който създаде манастири и ги украси богато със злато, бисери и многоценни камъни, и всич­ки свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна свобода за тях, а всички свещенически чинове — ар­хиереи, свещеници и дякони — почете с голяма чест. Още по­вече той потърси с голямо желание да възобнови патриаршия­та на българското царство. Това обновление прочее стана така: Преосвещеният вселенски патриарх Герман по благово­ление божие и поради голямата ревност от страна на христолюбивия велик цар Иван Асен, син на стария Асен, с остана­лите свои братя патриарси: Атанасий, всеосвещен патриарх на Ерусалим на Христовите страдания и на неговото възкресе­ние — светата църква Сионска, майка на всички църкви и на цяла Палестина; Симеон, всеосвещен патриарх на божия град Антиохия и на цяла Сирия; Николай, всеосвещен патриарх на Александрия и на целия Египет. Тези всеосвещени патриарси прочее получиха послание, изпратено до тях от благочестивия гръцки цар Калоян Дука, написано така: „Нашето самодържавно царство моли и призовава ваше отечество да изпълни­те нашата молба към вас, като съставите ваше послание и го изпратите на моето царство в утвърждение на вашето и мое­то решение да се прогласи и да се дарува равна вам патриар­шеска степен на града Търново — на църквата „Възнесение Христово", майка на църквите в българското царство, защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат и сват на царството ми, настойчиво иска от нашето царство и от наше­то свето отечество да се дари това на негово царство."

След като преосвещените патриарси прочетоха това писа­ние, те решиха, че това е добро решение, и всеки от тях даде на царските пратеници своето съгласие чрез тях. Те също така написаха послание до вселенския патриарх Герман, като му съобщиха следното: „До Герман, вселенски патриарх, наш брат — поздрав. Получихме изпратеното ни от тебе и като го> приехме за добро решение, даваме на твоята обич подписа на нашето свидетелстване. Стори, както е угодно нам и на ваше отечество, тъй като имаш властта на по-висш [патриар­шески]  престол."

Когато гръцкият цар заедно с патриарха получи това, съ­бра от цялото свое царство митрополитите, архиепископите,, епископите и всечестните монаси, архимандритите и игумени­те. Така също и христолюбивият цар на българите Иван Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископи­те, епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се съ­браха с източния цар Калоян на Понтийското море и провъз­гласиха за патриарх благоговейния и свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвещения архиепископ Йоаким не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което всички източни епископи подписаха, запечатаха го с печат и го дадоха на благочествия цар и на новоосвещения тогава па­триарх, Йоаким за вечен незабравим спомен. Заради това прочее вписахме тези неща за всички православни, за знание на онези, които слушат и за спомен на българския народ. На този велик благочестив Иван Асен, цар на всички българи, веч­на му памет!

114. [На] Калиман, благоверния цар и неговия брат Михаил, Тамара и Елена, благочестиви деца на великия цар Асен, веч­на памет.

115.      [На] Александър, севастократора, брат  на  великия  цар Асен, и на севастократор Стрез и деспот Слав, вечна им  [па­мет] .

116. [На] Константин,   благочестивия   и   православен   наш цар. [следващите страници липсват]

[94]. И на онези, които положиха своята душа за словес­ното стадо на Христа бога и спасителя наш и своята кръв проляха за рода на българското царство, и сменилите земно­то царство с небесно, вечна памет.

[95]. На благочестивия цар Георги Тертерий стари вечна памет.

[96]. На  благоверния цар  Шишман  вечна  памет.

[97]. На благочестивия цар Теодор Светослав вечна памет.

[98]. На благочествия цар Георги Тертерий вечна [памет].

[99]. На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав
и Димитър вечна памет.                                                                   

[100]. На благочестивия цар Михаил вечна памет.              

[101]. На цар Иван Стефан, син на благочестивия цар Михаил, вечна памет.

[102]. На  тези прочие  правоверни,   благочестиви,  приснопаметни и православни царе, които са управлявали богопазения   престол на българското царство и поред всичко са устройвали   и   са   имали   попечение  за христоименните  люде,   както   са   им    били по-верни от бога. . .

130.        [На]  монаха  Силвестър,  който  бе  епикерний (чашник)  на  великия цар Иван Александър, вечна памет.

131.       [На] монаха Теодосий, който бе протосеваст на великия цар Иван Александър, вечна [памет].

132.       [На] протокелиотина  Проданко вечна   [памет].

133.       [На] протокелиотина Приязд и воеводата Балдьо, които бяха убити за вярата на своя господар, вечна памет.

135.       [На] Цамблак, великия примикюр, вечна   [памет].

136.       [На] великия воевода Константин,  който  биде  наречен Теодул в монашески образ, вечна памет.

137.    [На]   великия   [? лого]тет   Добромир,  наречен  в  мона­шески образ Доро [тей], вечна му памет.

В полето: Български царици

 

117.  [На]   Елена,  новата  и   благочестива  царица,  майка   на великия  цар   Иван  Асен,  приела  след това   ангелски  образ и наречена Евгения, вечна памет.

118.   [На]  царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата  майка  на  христолюбивия  цар  Михаил, нарече­на в монашески образ Ксения, вечна памет.

119.       [На] Мария, христолюбивата царица на Тертернй Старий, и на другата благоверна царица Кира Мария, вечна памет.

120.       [На] Ефросина,   благочестивата  царица на  цар  Свето­слав, вечна памет.

121.       [На] Кераца,   благочестивата   деспотница,   майка    на великия цар Иван Александър, приела  след това  ангелски об­раз и наречена Теофана, вечна памет.

122.       [На] Теодора,   благочестивата   царица   на   великия цар Иван  Александър,  приела  след това  монашески   ангелски  об­раз и наречена Теофана, вечна памет.

123. [На] Теодора,   благочестивата   царица  на  великия  цар Иван Александър, която бе от еврейски род, приела след това обновителка на много църкви, въздигнала различни манастири, майка на великия цар Иван Шишман, вечна памет.

124.       [На] Кера-Тамара, дъщеря на великия цар Иван Алек­сандър,   велика   госпожа,   обрученица (съпруга)   на   великия   амир   Амурат, която му бе отдадена заради българския род. А тя, като оти­де там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет.

125.       [На] госпожа Десислава  и  госпожа  Василиса,  дъщери на великия цар Иван Александър, вечна памет.

126.       [На] Кира-Мария, благочестивата   царица   на  великия цар Иван Шишман, вечна памет.

127.       [На] госпожа Десислава, майка на благочестивата ца­рица Мария —  [съпруга] на великия цар Иван Шишман, наре­чена в ангелски образ Девора, вечна памет.

128.       [На] Кераца,  дъщеря  на  великия  цар  Иван Шишман, вечна  памет,  и  на  неговия  син  Асен,  и  на  другия  негов син Асен, и на другите починали негови чада вечна   [памет].

129.       [На] Домца,  тъща   на  великия  влашки  воевода   Йоан Негоя, вечна й памет.

134.       [На] логотетица Зоя вечна й памет.

 

[На] Арсений, архиепископ на Константиновия град и вселенски патриарх и нов проповедник, вечна [памет]

[На] Йосиф, новият изповедник, вечна памет.

В полето: Преславски патриарси

140. Преславски патриарси.

[На] Леонтий, Димитрий, Сергий, Григорий — преславски патриарси, вечна памет.

 

Преосвещени патриарси на Търново

141.       [На] Йоаким, първия патриарх на богоспасения Цариград Три­ново, вечна памет.

142.       [На] Василий, Йоаким и Игнатий, преосвещените патриарси, вечна памет.

143.  [На]  Макарий, триблажения  патриарх  и  свещеномъченик, вечна памет.

144.       [На] Йоаким, Доротей, Роман и Теодосий,  [пре]освещените патриарси, вечна памет.

145.       [На] Йоаникий,  преосвещения   патриарх, вечна   памет.

146.       [На] Симеон, преосвещения патриарх, вечна памет.

147.       [На] Теодосий, преосвещения патриарх, вечна памет.

148.       [На] Йоаникий, преосвещения   патриарх,  вечна   памет.

149.       [На] Евтимий, преосвещения патриарх, вечна памет.

150.       Преславски   митрополити:

Стефан,   Димитрий,   Лъв, Григорий, Герасим, Аарон, Мелетий, Макарий, Сава, Доротей, Висарион, Макарий.

151.       Червенски   митрополити:

Неофит,   Калиник,   Захарий.

152.         Ловешки   митрополити:

Лонгин,   Мелетий,   Киприан, Симеон и другият Симеон.

153.      Средечки   митрополити:

Дионисий,  Дамян,   Леонтий, Дометиан, Партений.                   

154.      Овечки митрополити:

 Теостирикт, Лазар.

155.      Дръстърски митрополити:

Кирил, Аверкий,  Теодул, Йосиф, Дионисий, Калиник.

А тези митрополити, които ще споменем сега, те бяха при благочествия  цар  Асен  под властта  на  Търновската патриаршия и тогава починаха;

156.      Антоний   и   Даниил,   митрополити   серски,   вечна   им памет.

157.      Анастасий, Епифаний и Димитрий, епископи велбъждки, вечна им [памет].

158.      Йоаникий и Сергии, архиепископи охридски, вечна им памет.

159.      Яков,   Порфирий   и   Йоаникий,   епископи   браничевски, вечна  [им памет].

160.      Сава,   Теодосий,   Димитрий   и   Симеон,   епископи   бел­градски, вечна им памет.

161.      Кирил   и   Дионисий,   епископи   нишавски,   вечна   им памет.

162.      Стефан, Климент, Йосиф, Харитон, митрополити Бдински, вечна им памет.

163.      Симеон,   митрополит   филиписийски,   вечна   му   памет.

164.      Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей и Пар­тений, митрополити месемврийски, вечна  им  памет,

165. [На]  всички   български  митрополити   и   епископи,   архи­мандрити   и   игумени,   които  са   починали  в   благоверие,   вечна [им памет].

166. [На] всички боляри, малки и големи, поборници и съ­трудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква на българското царство, вечна [им памет].

167. [На] Семир, Иончо, Добромир, Иваншо и на всички, които заедно с тях проявиха мъжество против безбожните тур­ци и проляха кръвта си за православната християнска  вяра, вечна |им памет].

168.       [На] Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стано, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав,   Константин,   Годеслав, Чръноглав   [вечна   им   памет].

169.  [На]   новоосвещения   велик   крал   Стефан   Урош   вечна памет.

170.       [На] краля Вълкашин вечна памет.

171.       [На] деспот Углеша вечна памет.

172.       [На] молдовския господар Стефан вечна памет.

173.       [На]   молдовския   господар   Йоан  Петър   вечна   памет,

174.  И на неговата госпожа Елена, и на техните чада вечна памет.

175.       [На] всички, които крадат от християнските домове или кра­дат коне или волове, или обират по пътища за вреда и щета на християните, и на всички, които ги изпращат към такава зло или ги знаят, че са такива, и ги прикриват, анатема.

176.  [На] Акиндин, Варлаам и попа Прохор Кидоний, които изрекоха хули за бога повече от всички еретици, а също бледословеха, че божествената светлина, която се е явила на планината Тавор на апостолите [била сътворена, която светлина господ], показал тогава на учениците [си] за уверение на всич­ки, че при възкресението така [ще  възсияят] праведниците, както [сам] себе си [?] показал спасителят, и [всички] ще се преобразят и тъй ще просияят и ще пребъдат на вечни векове заедно с господа, както учи апостолът — на тях, като на нечестивци  и противници  на  господните  думи, както  и  на  техните единомишлеиици анатема трижди.

        [На] Фудул и неговия учител Пиропул, които тъпчеха всечестните икони на пречистата Богородица, занимаваха се с различни  вдъхновения, нападаха с различни хули владиците, свещениците и иноците, опоганиха свещените църкви, [както, и] животворния кръст, чрез който бяхме белязани [за деня на?] избавлението, показаха и много други безчинства, анатема.

 

Следват два чина, като наименованието на първия липсва, а втория е озаглавена „Молитва при поставяне на кесар, също и при поставяне на пазител на палата, който се нарича и куропалат”.

 

Hosted by uCoz