ALD * HISTORICAL
MATERIALS * ALD
Летопис на сръбските царе и господари
(по В.И. Григорович)
Хрониката известна под
названието „Летопис на сръбските царе” е издавана частично у нас. Поради
големите различия в преписите и техните издания, тук се публикуват два варианта
– единият от Гласника, т. ХІ, 1859г., стр. 144-160 по
А. Вукоманович, а другия е по В. И. Григорович „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV - XV в.,
преимущественно в XIV и XV столетиях”, Казань, 1859г. въз основа на електронната публикация на сайта „Восточная литература”. Григорович
е използвал ръкописите на 4 редакции. Първия от тях е от фондовете на Румянцевия
музей, но на съхранение в Дерптския университет. Другия ръкопис е от Виенската
императорска библиотека и е в сборник съдържащ Номоканон. Тази редакция обхваща
събитията до 1469г. Другите два ръкописа Григорович открил в Хилендарския
манастир и село Гебарево, Пловдивско. Хилендарския ръкопис, написан с
полууставно писмо, е в сборник с
апокрифни произведения и обхваща събитията от сътворението на света до 1482г.
Основния ръкопис, по който е издаден летописа е Габаревския. Сборника съдържа
текстове с различно съдържание, написан с курсив.
Ръкописа, по който е изданието в
„Гласника” е малък сборник, в които има молитви от Требника и други текстове с
историческо съдържание - Слово за княз Лазар и Слово за архиепископ Макарий. Летописа и словата били
преписани от Вукоманович.
В превода на български всички цифри са дадени с арабски букви, а не
като в ръкописите с кирилски букви с числена стойност. В обикновените скоби ( )
са пояснения на Григорович, а в квадратни скоби [ ] давам моите пояснения, тъй като пояснителните бележки и допълнения от
други ръкописи също са на Григорович. На места липсва превод и там текста
е даден с подчертаване. Тези текстове обаче липсват в Гласника и така е
трудно да се каже какво е тяхното значение.
По изданието на ръкописа в Гласника от Вукоманович.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Това е летописа на сръбските господари и царе.
През 6360 (852) година бяха начертани нашите словеса от свети Кирил -философ и учител славянски. 1
През 6394 (886) година беше (7) събор на светите отци за аполинариите и други еретици.
През 6552 (1044) година отстъпиха латинците от православната вяра към схизматизъм.
През 6647 (1139) година Неман беше
наречен сръбски господар и царствал 42 години. 2 [48]
През 6727 (1219) година бил поставен свети Сава за архиепископ. 3
През 6690 (1182) година приел сръбското
началство сина на Стефан Неман, втория Стефан жупан. [49]
През 6729 (1221) година се представил втория Стефан жупан, сина на Неман, и царувал той 42 години. 4
През 6732 (1224) година приел кралството неговия син крал Радослав и царувал 11 години.
През 6743 (1235) година приел началството [неговия] анефеи Радослав, сипаничавия крал, и царувал 35 години. 5
През 6778 (1270) година се възцарил Милутин, крал Бански (албански?) [бански, пояснението „албански” на Григорович е грешно], и царувал 47 години, и се представил през месец октомври, 25. 6
През 6825 (1317) година се възцарил
Стефан, крал Дечански, и царувал 19 години, и се представил през месец ноември,
11. 7 [50]
През 6838 (1330) година крал Дечански убил българския цар Михаил при Велбъжд.
През 6844 (1336) година бил поставен Стефан-цар за цар.
През 6864 (1356) година се представил Стефан-цар, декември, 24 и царувал 24 години.
През 6845 (1337) година се родил Урош-цар.
През 6865 (1357) година бил поставен цар Урош за цар 8.
През 6880 (1372) година се представил Урош, декември, 2 и царувал 17 години.
През 6880 (1372) година турците убили крал Вълкашин край Марица, септември, 26 и през тази година приел началството сръбския княз Лазар. 9
През 6867 (1359) година дошли турците срещу Калипол.
През 6866 (1358) година била гладна година, това била втората година от царуването на Урош.
През 6882 (1374) година княз Лазар разбил Никола-жупана (воевода).
През 6888 (1380) година била
киропасха. [51]
През 6889 (1381) година турците убили цар Витомир при Дубравнице, декември, 25 ден.
През 6890 (1382) година Лазар разбил Радич Бранкович.
През 6894 (1386) година тръгнал цар Мурад срещу княз Лазар и превзел Ниш, и в през тази пак година помръкнало слънцето, януари, 1 ден.
През 6881 (1373) година се представил великия Георги Балшич.
През 6897 (1389) година загинал княз Лазар на Косово, месец юни, 15 ден, и царувал той 17 години, и през същата тази година приел сръбското началство неговия син - великия деспот Стефан.
През 6901 (1393) година турците превзели град Търнов.
През 6903 (1395) година бил разбит Баязид във Влахия и с него Марко Кралевик и Констандин. 10
През 6905 (1397) година турците били разбити в Босна.
През 6907 (1399) година се представил Вълк Бранкович, месеца октомври, 6.
През 6910 (1402) година цар Демир [Тимур] убил Баязид край Янгур [Анкара], месец юни, 29 ден, и същата тази година деспот Стефан пленил Георги Вълкович в Цариград.
През 6911 (1403) година Родоп откраднал
Георги Вълкович в Цариград от плен, септември, 3 ден. [52]
През 6912 (1404) година били сражения на деспотите на Триполи с Георги Вълкович и с турците, ноември, 20, и през същото това лято деспот Стефан пленил Ситница.
През 6915 (1407) година се представила княгиня Милица, месец ноември, 11.
През 6916 (1408) година се представил Григор Вълкович, март, 14, и също тогава била зла зима.
През 6917 (1409) година турците пленили Вълко и с него всички сърби.
През 6918 (1410) година Mycа заклал Вълк и Лазар, князовия син Вълк и Лазар, сина на Вълк Бранкович, в Пловдив, юни, 6 ден.
През 6919 (1411) година Mycа удавил Челепи [Челеби Сюлейман], юни, 5 ден.
През 6920 (1412) година Mycа пристигнал под град Новобердо.
През 6921 (1413) година бил убит Mycа-цар под Коприан на Искър, юни, 5 ден, и същата тази година пристигнал Георги от Солун, октомври, 23. 11
През 6922 (1414) година се оженил Георги Вълкович.
През 6927 (1419) година цар султан [Мехмед І Кришчи] пленил влашката земя. 12
През 6930 (1422) година цар султан умрял. 13
През 6933 (1425) година се представила госпожа Mapa, април, 14.
През 6935 (1427) година се представил великия господар [53] сръбски и на всички страни от Подунавието деспот Стефан, юни, 19, вечерта, в петък срещу събота, и господствал той 29 години.
През 6936 (1428) година приел сръбското началство Георги Вълкович.
През 6938 (1430) година цар Амурат [султан Мурад ІІ] превзел град Солун, март, 29.
През 6940 (1432) година, през месец юни, 17 ден, помръкнало слънцето по сред ден, и се виждало да светят звездите небесни, като в полунощ.14
През 6944 (1436) година воювал цар Мурад в сръбската земя и завзел град Борч, и превзел Раваница, и през същата тази година умрял крал Жигмунт [Сигизмунд].
През 6945 (1437) година пристигнал Мурад-цар под Сибин, и през тази година бил нещастния понеделник. 15
През 6947 (1439) година Мурад превзел Смедерево и Ресава и умъртвил Алберт.16
През 6948 (1440) година ходил Мурад под Белград.
През 6949 (1441) година превзел
Хадом-баша [румелийския бейлербей
Хадим Шехабедин паша, наричан още Кула Шехин] Новобердо и други градове. 17 [54]
През 6950 (1442) ходил Баша под Белград и дошъл до Жернован, и през същата тази година Янкул убил Мезит Бег при Власе (във Влахия?)[турските войски преминали Влашко и достигнали до Унгария, но били разбити, а Мезид Бей загинал], март, 25.
През 6951 (1443) година Янкул разбил Баша при Яловница, септември, 2.
През 6952 (1444) година тръгнал деспота с крал Владислав и Янкул към Златица, и през същата тази година се върнал в Сърбия и превзел Смедерево, август, 23. 18
През 6953 (1445 ) година крал Владислав загинал при Варна, месец октомври, 22 ден.
През 6955 (1447) година се оженил деспот Лазар и деспота приел властта, декември, 18.
През 6957 (1449) година Тома разбил крал Томаш, септември, 16, и през същата тази година Мурад-цар разбил Янкул на Косово, октомври, 18.
През 6959 (1451) година умрял Амурат-цар, февруари, 4, и през същата тази година Мехмед-цар воювал при Топлица.
През 6961 (1453) година Мехмед-цар превзел Цариград, май, 29, и през същата тази година по земята бил студ.
През 6962 (1454) година завзел цар Мехмед Топлица, и през същата тази година завзел Сърбия и разбил Остревица, месец юли, 30.
През 6963 (1455) година Янкул хванал Феризбегович [Фериз бей] при [55] Крушевац, октомври, 2, и през същата тази година Димитър Радович убил Петър Ковачевич под Сребреница, май, 5, и през същата тази година Мехмед-цар превзел Новобердо, месец юни, 1 ден и всички градове Ситнички.
През 6964 (1456) година Михаил Силаги хванал деспот Георги в Купиник и го отвел в Белград, декември 19 ,17, и през същата тази година през март се възцарил крал Владислав, сина на Алберт-крал, и през същата тази година Янкул разбил Мехмед под Белград, тогава с Янкул били множество кръстоносци, юни, 22, в четвъртък, и през същата тази година умря Янкул в Белград, август, 11.
През 6965 (1457) година Михаил
Силаги разбил Орлех в Белград, ноември,
През 6965 (1457) година се представил господаря деспот Георги, месец декември, 24 ден, в петък, в 5 час на ден, и през същата тази година краля се освободил от заточението в град Будим и убил всички, които не му били верни, март, 13.20
И през същата тази година превзел
господаря деспот Лазар град Ковин и други крайбрежни градове, април, 24,
и през същата тази година се представила благочестивата госпожа деспотица Ерина
[Ирина], май, 3 21, и през същата тази година умрял крял
Владислав, май, 23. [56]
През 6966 (1458) година се представил благочестивия господар деспот Лазар, януари, 20, в петък вечер, в 4 час на нощта. И през същата тази година приел сръбското началство Михаил Агловик (Ангел?), който бил при деспота Лазар велик воевода, февруари, 23 и царувал заедно с госпожа деспотица Елена и със Стефан, брата на Лазар, и Михаил бил низложен, март, 31.
И през същата тази година Махмут-баша превзел Ресава и град Вишеслав, и Голубец, и Жернован, май, 31.
И през същата тази година се възцарил Матеаш Анкуловик [Матиаш Корвин, сина на Ян Хуняди], месец юни. 22
През 6967 (1459) година Матеаш пленил Михаил Силаги в Карловац, и през същата тази година приел сръбското началство княз Стефан, сина на крал Томаш, март, 21, на Велика сряда. И през същата тази година била киропасха. И през същата тази година прогонили господина Стефана от родителското отечество триклетите и злочести предатели, април, 8. И през същата тази година цар Мехмед превзел Смедерево, юни, 20, в средата на деня. 23
През 6970 (1462) година ходил
царя срещу Синап и превзел Трапезонт. [57]
През 6971 (1463) година цар Мехмед ходил срещу Босна и превзел град Яйце и другите босненски градове. През същата тази година ходил срещу власите, и разбил през нощта Дракула. И през същата тази година завзел земята на Амурея.
През 6972 (1464) година цар Мехмед ходил срещу Босна, и бил разбит под Яйце. И през същата тази година прелетял като да е бил огън от изток на запад, септември, 1. И през същата тази година царя убил босненския господар [става дума за крал Стефан Томашевич (1361-1363)].
През 6976 (1468) година царя разбил арбанасите и изградил (град) Конюх, и през същата тази година умрял Скендербег [ на 17 януари].
През 6978 (1470) година царя превзел Негрип, август, 17. 24
През 6982 (1474) година цар Мехмед ходил срещу Юзун-Хасан и влязъл в бой при Ефрат. И през същата тази година бил убит Махмуд Баша. И през тази година ходил Сулиман Баша под Скадр и сьтвори iaгмy и не прими га.
През 6983 (1475) година Баша ходил срещу власите, и Карабогдан го разбил.
През 6984 (1476) крал Матеаш и деспот Вук се потеглили и превзели Заслон, февруари, 15.
През 6986 (1478) година цар Мехмед победил Янию Катакузин с братята и синовете.
През 6988 (1480) година царя превзел Скадр на вяра (по уговорка), и пуснал всички хора невредими, април, 3.
През 6989 (1481) година цар
Мехмед умрял, 18, в четвъртък. 25 [58]
През 6989 (1481) година през октомври, 28 се тресла земята и още един път през юни, 29, и през същата тази година започнал да царува Баязит. 26
През 6990 (1482) година цар Баязит погубил Ахмат-баша.
И през същата тази година загинал Якшик на Езавския мост в Смедерево. 27
През 6993 (1485) година Баязит превзел Килия и Белград.
През 6994 (1486) година татарите разбили зетя на царя и цялата царева войска.
През 6995 (1487) година зградисе витешка трьпеза каменомь.
През 6996 (1488) година земята потреперила през септември, 28 и през същата тази година през септември се представила госпожа царица Мара.
През 6998 (1490) година ударил сняг рупеник в Запланине.
През 7004 (1496) година реката потопила хората.
През 7007 (1499) година турците били разбити от руснаците.
През 7012 (1504) година упалисе цех рупеник в Запланине и Поморие, юли, 17.28
През 7072 (1564) година султан
Сулимен пленил Карабогдан и погубил Митрашин. [59]
През 7074 (1566) година този Солимен ходил и превзел Сегетвар и там умрял под Сегетвар, и през същата тази година Пертат Баша приел Гюлю.
През 7075 (1567) година пуснал Селим елеазаджи и продал църкви и манастири.
През 7078 (1570) година пристигнал Мустафа Баша в Кипър.
През 7079 (1571) година франките разбили Пертат Баша и убили Али баша, 2 сина моу поробише (и двамата му сина заловили?).
През 7083 (1575) година Сяуш Баша ходил срещу Карабогдан.
През 7083 (1575) година Селим цар умрял и през същата тази година се възцарил Мурат.
През 7084 (1576) година бил глад по цяла Македония и във Влахия....
През 7086 (1578) година се явила падаща звезда.... войската ходила срещу Карабогдания и отиде татархан цароу клвти ? Михала Катакузна и царь га обеси... [отиде татарския хан при царя да клевети Михаил Кантакузин и царя го обеси] месец март, 28, на Велики петък изгоре София куки (1600) освен сиромашке.... [изгоряха в София 1600 къщи, освен сиромашките] 29
Бележки на Григорович с допълнения от другите ръкописи:
1. През 6360 [852] година бяха начертани нашите словеса от Кирил Философ, учител на българския език при цар Михаил и неговата майка Теодора, които утвърдили поклонението пред светите икони. През 6647 [1139] година Неман бил назован сръбски господар и царувал 42 години, а пък бил велик жупан (воевода) — този Стефан добил от гърците град Средец, и Петреник, и Стоб и Землен, и Влебужд, и други, и град Призрин, и славния град Ниш, и други градове, и земята приел. — Ръкопис на Виенската Императорска библиотека.
2. През 6647 [1139] година бил назован Неман сръбски господар и царувал 42 години. Бил пък негов родител в Захлемие Техомил и стрико (чичо) Чудомир. Техен пък родител бил Белаурош, на който имало вече бели коси на върха на главата му, и майка Ана, дъщеря на френския крал, и от тях пък се въздигна Стефан Неман и отишъл в отечеството си Рашко, в църквата на светите апостоли Петър и Павел, и там се покръстил на 30 години. И тогава построил църква на хълма на името на светия великомъченик Георги на два стълба [т. е. с 2 кули]; и на Топлица църква на свети Никола; и край Косаница храм на пречистата Богородица; и в Иброу (Ибра?) църква на свети Никола; и храм на Пречистата в Студеница, където лежат неговите мощи. И неговите по-големи братя започнали да поставят (sic) свити църкви. Завид поставил църква в Лим на светите апостоли Петър и Павел с два стълба, Срацимир поставил църква в Морава, храм на пресвета Богородица с два стълба, Православ поставил църква в Будимли на свети великомъченик Георги с два стълба. Този пък Стефан Неман бил по-млад от своите братя и бил самодържец на всички сръбски и поморски земи и на Поморието на Диоклетиана и Травуние, и Захлемие. И добил от гърците град Средец и Петреник, и Землен, и Велебужд, и Житомлеск, и Скопл, и Лешек, и Градец, и Призрен, и славния град Ниш, и Сврелиг, и Равно и други градове, и земята приел от гърците, и родил 3 сина: Стефана, Вълк, който бил велик княз, и Раско, наречен Сава.
През 6690 [1182] година този Стефан приел постригване. Стефан, неговия син, царствал 42 години, установил архиепископията в Жича, в храма Възнесение. Ръкопис на Дерптския университет.
3. През 6727 [1219] година бил поставен Сава за сръбски архиепископ и със своето ръкополагане поставил епископи: 1) в Захлемската земя, в храма на Пресвета Богородица; 2) в Стон, Диоклетанското Поморие, в храма на архистратега Михаил; 3) в Дебър, в храма на свети Никола; 4) в Будимл, в храма на свети Георги; 5) в Расе, в храма на светите апостоли Петър и Павел; 6) в Студеница, в храма на Пресвета Богородица 7) в Призрен, в храма на Пресвета Богородица; 8) в Грачаница, в храма на Пресвета Богородица; 9) в Топлицау в храма на свети Никола; 10) в Браничево; 11) в Моравца, в храма на свети Архил; 12) в Белаград, в храма на Пресвета Богородица. Ръкопис на Дерптския университет.
4. Синове на Стефан: 1) Радослав; 2) Предислав; 3) Владислав; 4) Стефан.
През 6732 [1224] година се представил Стефан, първовенчания крал, наречен Симеон-монах. През същата година се възцарил неговия син Родослав и царувал 11 години, и оставил кралството, и се подстригал, и бил неговия брат Владислав крал, и умрял бездетен; той поставил храма Възнесение, наричан Милешево, където и неговите мощи почиват. И след него бил третия му брат Стефан, наречен сипаничавия крал, и първия с името на своя прадядо. Поставил е пък църквата Сопокиани (Покояния? [става дума за Сопочани]), „Съшествието на светия Дух. Ръкопис на Дерптския университет.
5. Стефан родил синове - Драгутин и Милутин. Драгутин управлявал малко, защото счупил крак при лов под Илеч планина (?), затова последвал (примера) на своя баща — подстригал се и бил наречен Теоктист-монах, и почива в Георгиевите стълбове в Раче. Милутин, втория по рождение. Ръкопис на Дерптския университет.
6. Милутин поставил Банската църква, „Свети първомъченик Стефана”, където лежат неговите мощи, и в Призрен поставил Митрополията „Свети първомъченик Стефана”; в Скопие храма „Света Троица”, в Нагоричене на Жеглигове църквата „Свети мъченик Георги”, и в Солун храма „Света Троица”, и в Цариград църквата „Пресвета Богородица, и още много, на брой 42 църкви. Стефан Милутин родил Стефана III-и и Константина. Ръкопис на Дерптския университет.
7. Този Стефан много скръб и ослепяване понесъл от своя баща подтикван от неговата мащеха-гъркиня. Родил пък Стефана, който е царя на сърбите Душан и Симеон, който в гръцката земя в град Тривале господствал. Ръкопис на Дерптския университет.
8. През 6869 [1361] година загинал Момчил.
Хилендарски
ръкопис.
9. През 6865 [1356] година се възцарил Урош, него пък убили болярите Мрлиавчеви. И завзели началството трима братя Углеш, Вълкашин и Гойко-Воевода. През 6880 [1371] година убил Отман крал Вълкашин и деспот Углеш в Македония, край [река] Марица, септември 26-ти. Ръкопис на Дерптския университет.
10. През 6903
[1395] година разбил Мирчо, воевода
Влашки Цар Паазита (Баязид) при Ровине, и тогава пък загинали Марко Кралевич и
Костанадин и Драгаш, октомври, 10. През 6907 се представил Вълк Бранкович в
Белиград, октомври, 6. Ръкопис на Дерптския университет.
11. През 6921 [1413] година Муса разбил българите. В през същата тази година той бил убит, юли, 5. Хилендарски ръкопис.
12. През 6926 [1418] година се представил великия Воевода Угро-влашки Йоан Мирчо. Хилендарски ръкопис.
13. През 6930 [1422] година умрял великия султан. Хилендарски ръкопис.
14. През 6940 [1432] година ходил Мурад срещу унгарците при Брашов. Хилендарски ръкопис.
15. ...и подпалили унгарците турските Древа край Крушевец и разбили Али-бег под Смедерево на Годилин. — През 6946 [1438] година завзел Мурад Сърбия и превзел Борч и Равеница. Хилендарски ръкопис.
16. На Ковило. Хилендарски ръкопис.
17. През 6949 [1441] година цар Мурад хванал Грегор на Възкресение Христово и Баша превзел Новобердо, юли, 27. Хилендарски ръкопис.
18. И през същата тази година се помирили деспота с царя, месец август, 15. Хилендарски ръкопис.
19. Купиник в сряда. Хилендарски ръкопис.
20. И през същата тази година убил крал Владислав Власловия Янкулович в Будим, а Матеаш пленил. Хилендарски ръкопис.
21. Във вторник в Рудник, и в този ден избягал Игор (?) и царицата, сестрата на деспот Лазар при цар Мехмед в Портата. Хилендарски ръкопис.
22. Превзел башата Ресава и Вишесав, и Жернован, и Белостен, май 23, пленил Срем, и изгорил Демитровац. Хилендарски ръкопис.
23. През 6968 [1450] година се представил господин Гург, сина на деспота Гург, в ангелски образ преименуван на Герман-монах, октомври 17. Хилендарски ръкопис.
24. Тук на гръцки стои цифрата 7, а не 17.
25. През 6971 [1463] година се представил Тома Катакузин юли, 25. Хилендарски ръкопис.
26. През 6989 [1481] година земята потреперила в събота през деня, октомври 28 и така се тресла 108 дни, и през същата тази години умрял цар Мехмед април, 29, във вторник, и тогава пък станал цар Ильдръм Баязид, и през същата тази година била чума, проточила се 3 години, и в през същата тази година бил на земята голям урожай от пшеница и продължило [така] 3 години. Хилендарски ръкопис.
27. През 6990 [1482] година турците разбили турките край Дунав и хванали воеводата. Хилендарски ръкопис.
28. Тук на гръцки стои числото 19, а не 17.
29. От 7072, т. е. 1564 година бележките са писани с различни почерци. Отначало те са задоволително ясни, после все по-малко и по-малко. С точки съм обозначил пропуснатите от мен места, които или са нечетливи, или съвсем не различими