ЦАРИЦА ИРИНА ЛАСКАРИНА АСЕНИНА
Цар Константин Асен Тих и съпругата му царица Ирина Ласкарина Асенина – стенопис от Боянската църква
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Царица Ирина Асенина Палеологина е дъщеря на император Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258) и императрица Елена – дъщерята на цар Иван Асен ІІ (1218-1241).
Царица Ирина имала един брат – император Йоан ІV Дука Ласкарис (1258-1261) и четири сестри: Мария, която била омъжена за епирския деспот Никифор І Комнин, Теодора, която първо била омъжена за барона на Валигости Матиьо дьо Монс, а след това за паракимомена Йоан Макрин и Евдокия, която първо била омъжена за граф Пиетро ди Вентимиля, а след това за граф Арно Рожер де Пилар, както и още една, чието име не е известно, която станала съпруга на деспот Яков Светослав.
Бащата на царица Ирина - император Теодор ІІ Ласкарис и брат й Йоан ІV Ласкарис (миниатюри от ХVв. към Историята на Зонора в ръкопис от библиотеката в Модена (gr. 122, fol. 294r)
Когато Михаил ІІ Асен бил убит от братовчед си Калиман ІІ не останали повече живи синове на цар Иван Асен ІІ. На престола се възкачил Мицо, който бил женен за Мария, дъщеря на цар Иван Асен ІІ от третия му брак с Ирина Комнина. Мицо обаче не успял да се задържи дълго на престола и се стигнало до гражданска война между него и Константин Тих. Стремейки се за проточи и поддържа конфликта Византия подкрепяла ту единия, ту другия от претендентите. Мицо бил зет на цар Иван Асен ІІ, а Константин тъй като нямал родствена връзка Асеневци, за да засили позициите си трябвало да потърси начин да се сроди с династията. Теодор ІІ му предложил да го омъжи за дъщеря си Ирина. По това време Константин Тих вече бил женен и за да встъпи в нов брак му се наложило да се разведе с първата си съпруга, която била изпратена във Византия.
Бракът на българския цар с Ирина осигурила на претендента така необходимата връзка с династията на Асеневци, а от друга страна по този начин се осигурявал мир с Византия. Изследователите отнасят сключването на брака към края на управлението на император Теодор ІІ, т.е. в периода 1257-1258г.
Мицо първо се оттеглил в Преслав, после в Несебър, а накрая за голямо разочарование на императора се отказал от борбата и се установил в Мала Азия.
През 1259г. цар Константин и царица Ирина са били изобразени в Боянската църква.
През 1258г. Теодор ІІ починал и на престола се възкачил малолетният Йоан ІV Дука Ласкарис (1258-1261). На 1 януари 1259г. неговият настойник Михаил Палеолог бил обявен за съимператор. Разчиствайки пътя си към престола новия съвладетел омъжил дъщерите на император Теодор ІІ и императрица Елена за чужденци и така успял да ги отстрани от Византия.
На 25 юли 1261г. византийска войскова част командвана от Алексий Стратегопул преминавайки покрай Цариград се заела с поставената задача да извърши демонстративна атака срещу града, за да се сплашат намиращите се там латинци. Военачалникът разбрал от местните жители, че има разрушен участък от крепостната стена и насочил своя удар там. Нападението обаче станало в момент, когато част от латинската армия отсъствала от града и атаката вместо сплашване предизвикала паника, при която Балдуин ІІ и гарнизона побягнали. Михаил се отправил за Цариград, а малкият Йоан ІV бил оставен в Никея. На 16 август 1261г. Михаил ІХ тържествено влязъл в освободената столица, където повторно бил коронясан в храма „Света София”.
На 25 декември 1261г. Йоан ІV бил принуден да абдикира, след което бил ослепен, замонашен под името Йоасаф и изпратен в манастир в Дасибиза (дн. Гибзе, Турция). Детронирането на малкия съимператор предизвикало бунт във Витиния, но Михаил успял да го потуши. Патриарх Арсений Автореан през 1262г. отлъчил Михаил Палеолог от Църквата, а през 1265г. го анатемосал. Императорът обаче се справил и с този проблем, като свикал събор, който решил патриарх Арсений да бъде свален и изпратен на заточение.
Царица Ирина не останала равнодушна към случилото се с брат й, а подтикнала съпругът си да започне военни действия срещу Михаил Палеолог. Тъй като българският цар се бил възползвал от мира на юг за да се опита да си върне Северинския банат, то се стигнало до война с маджарите, които на свой ред нападнали и завзели Видин. В Унгария обаче избухнала война за трона между Бела ІV и сина му Стефан V, тъй че и маджарите не могли да се възползват от успеха си и мирът с България бил възстановен. Цар Константин насочил своето внимание на юг, като първо предприел мащабна дипломатическа дейност, като си осигурил подкрепата на татарите, Сицилианското кралство и Сърбия. Военните действия започнали през 1262г. и с прекъсвания продължили до смъртта на царица Ирина, която починала около 1268г. Овдовелият Константин се помирил с император Михаил Палеолог, който му дал за жена Мария – дъщерята на сестра му Евлогия. Скоро след това обаче враждебните действия между двете държави се подновили, като византийските летописци обвинили за това новата царица Мария и майка й.
Няма данни дали Константин и Ирина са имали деца.