ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПСЕВДО-ХЕРОДОТ

„ЖИВОТЪТ НА ОМИР”

(Βίος Όμήρου)

Тази биография на Омир започва с думите: „Херодот Халикарнаски е записал следните сведения за произхода, времето и живота на Омир…”. Изследователите обаче поставят под съмнение авторството на Херодот, позовавайки се на някои различия между тази творба и данните от „Историята” на Херодот. Формулировката обаче по-скоро сочи, че тази биография не е дело на Херодот, но за написването й е била използвана някаква негова творба. Доколкото изложените събития се срещат и в други антични описания на живота на Омир, то при всички случаи е съществувало някакво ползващо се с авторитет и популярност съчинение, което е било използвано като източник.

Авторът било защото е подражавал на Херодот, било защото е включил в творбата си преразказ на някакво съчинение на „Бащата на историята”, но определено има сходства с неговия научно-изследователски подход. В съчинението са включени текстове на надписи, анализ на творбите на Омир и сведения за това, което се е разказвало за известния поет.

При все това обаче има и някои различия между този текст и онова, което пише в „Историята”. „Бащата на историята” казва: „Защото Хезоид и Омир, по мое мнение са живели не по-рано от 400години преди мен. Те са и първите, които са установили за елините родословието на боговете, дали са им имена и прозвища, разделили са между тях почестите и сферите им на дейност и са описали техните образи. Поетите, за които се говори, че са по-раншни от тези хора, според мен, са се родили вече след тях. Това, което аз съобщих тук в предишните глави, съм чувал от жриците в Додона, а последния ми разказ за Хезоид и Омир е мое собствено твърдение” (Херодот, ІІ-53). Ще рече, че според „Историята” Омир е живял около 850 г. пр.н.е., докато според направеното тук изчисление излиза, че е бил роден през 1102 г. пр.н.е. Пак тук се сочат разлики в ритуалите по жертвоприношенията между различните гръцки региони, докато според „Историята” съчиненията на Омир и Хезоид са били основни извори за елинския езически култ. Разбира се не може да се изключи напълно възможността при уважението към Омир, което Херодот е демонстрирал в изложението си в своята „История” да е решил след написването й да състави и биография на поета, като е събрал допълнително сведения и е направил внимателен анализ на известните данни, което да е наложило в новото съчинение да се появят някои разлики. Друга особеност е, че тук се твърди, че Омир си е водил записки за посетените от него места, които после е използвал при написването на поемите. Днес се приема, че двете поеми са били записани по времето на тиранина Пизистрат в Атина, като тогава са били вмъкнати и текстовете възхваляващи неговия град. Не е изключено обаче Херодот да е вмъкнал един такъв автобиографичен момент воден от желанието да се сравни с великия поет. В поемите обаче няма такова възпроизвеждане на надписи и други точни данни, каквото откриваме в „Историята” за да има основание да се счита, че Омир си е водил записки или се е стараел да запамети точно определени текстове. По принцип стихотворната форма в предписмената епоха е служела не само за благозвучие на творбата, но също така римата спомагала за по-лесното запомняне и по-точното възпроизвеждане на текста. Благодарение на римата и мелодията у нас по същия начин са се запазили относително дълги епически песни свързани с Крали Марко и цар Иван Шишман.

Въпреки всичко това, началният текст подсказва, че за настоящото съчинение само е била използвана като източник някоя творба на Херодот, а не е точен препис. Тъй че не може да се каже каква част може да е дело на някакво незапазено произведение на Херодот и каква на автора на тази биография. По тази причина автора все пак следва да се обозначи като Псевдо-Херодот, тъй като неговото име е неизвестно, но пък той следва изследователския подход на „Бащата на историята” и така се доближава до неговите произведения.

В тази биография Омир е представен като пътешественик, който е посетил ред места преди да загуби зрението си, а когато ослепял продължил да пътува и да разказва. Не е изключено действително Омир да е бил като нашите гуслари и западноевропейските разказвачи – филиди, бардове, менестрели, трубадури, трувери, минецингери. Това били странстващи или придворни разказвачи, които се препитавали като изпълнявали поетични творби, често пъти използвайки музикален съпровод. Често хора с недъзи практикували подобна дейност, като по този начин изпросвали прехраната си. Епичните разкази били особено подходящи, защото те били интересни и дълги, което позволявало да бъдат разказвани на части и така разказвачът да можел да прекара на едно място докато завърши историята си.

Текст: Vita Herodotea, В: Homeri opera, tom. V, ed. Thomas W. Allen, Oxonii, 1912.

АЛД

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1. Херодот Халикарнаски е записал следните сведения за произхода, времето и живота на Омир, имайки за цел да постигне най-голяма точност. Когато се основавал древния еолийски град Кими, различни елински племена се събрали там и сред тези, които пристигнали от Магнезия, бил Меланоп, син на Итаген, син на Кретон, човек не богат, а със скромни средства. Този Маланоп се оженил в Кими за дъщерята на Омирет (Όμύρητος), от този съюз му се родило дете от женски пол, което той нарекъл Кретеида. Когато този Меланоп и неговата жена умрели, той поверил своята дъщеря на човек, когото познавал добре — Клеанакс от Аргос.

2. След като минало известно време се случило така, че девойката забременяла от неизвестен мъж. Отначало й се удавало да скрие своето състояние; но когато Кленакс научил за това, той се разсърдил много, и като извикал Кретеида на личен разговор, той стоварил върху нея цялата отговорност, осъждайки я за безчестието сред съгражданите, причинено от нея. Затова той решил да постъпи с девойката така. По това време Кимийците колонизирали вътрешната част на залива Хермий; те основали град, а Тезей му дал името Смирна, тъй като с такова възпоменание желаел да увековечи името на своята жена; защото нея също я наричали Смирна. Сред вождовете на тесалийците, които колонизирали Кими бил Тезей, потомък на Евмел, сина на Адмет и много богат човек. Кленакс изпратил Кретеида там заедно с неговия много добър приятел Исмений, беотиец, който бил избран за колонист по жребий.

3. Изминало известно време и когато наближавало Кретеида да роди, тя отишла с други жени на празник край река Мелета и родила Омир, който изобщо не бил сляп, а зрящ. Тя кръстила детето Мелесиген, по името на реката. По това време тя била с Исмений. Но след известно време тя си заминала и се занимавала с физически труд, като издържала детето и себе си, като си намирала работа ту при един човек, ту при друг; и тя изучила детето с тези средства, с които разполагала.

4. По това време в Смирна имало един човек на име Фемий, който учел момчетата да пишат и на всички други видове изкуства. Тъй като този човек живеел сам, той наел Кретеида да преработва вълна, която той получавал от момчетата като заплата. Тя работила в неговия дом, при това съблюдавала приличие и пълен самоконтрол, и Фемий бил много доволен. Накрая той й предложил да живее с него, използвайки ред доводи, за които, той считал, че ще я убедят и не на последно място относно нейното дете. Той казал, че ще го приеме като свой собствен син, и че, след това като го подсигури и обучи, детето ще се прослави, защото той виждал, колко е умен и талантлив. И накрая той я убедил да приеме неговото предложение.

5. Детето се оказало талантливо и благодарение на грижите и обучението той бързо постигнал големи постижения в сравнение с останалите. Времето вървяло и когато той достигнал възрастта за възмъжаване, той започнал да преподава не по зле от Фемий. И когато Фемий умрял, той оставил цялото си имущество на детето, а скоро след това умряла и Кретеида. Мелесиген се заел с преподаване. Благодарение на самия него той достигнал видно положения сред хората, и както местните жители, така и гостите от други градове станали негови почитатели. Защото Смирна имала търговско положение и от там изнасяли много зърно, тъй като то се докарвало в града в големи количества от околните поля. И чужденците, когато приключвали своята работа, прекарвали свободното си време, седейки в дома на Мелесиген.

6. Сред тях се оказал корабособственика Ментес, родом от Левкада, който превозвал зърно, тъй като имал кораб. За времето си той бил образован човек и твърде начетен. И той убедил Мелесиген да се откаже от преподаването и да отплава с него като в замяна [ще получава] заплата и всичко, което може да му е необходимо. Той добавил, че така ще му се удаде възможност да посети [много] градове и страни, докато е още млад. И аз считам, че този довод е убедил Омир, защото по това време вече, вероятно, е мислил да се посвети на поезията. Затова той се отказал от преподаването и отплавал с Ментес. И което и място да му се случело да посети, той оглеждал всички забележителности на района и добивал знания чрез въпроси; твърде е вероятно, че той също така си е правил за всичко това бележки.

7. На обратния път от Етрурия и Иберия те пристигнали в Итака. И се случило така, че Мелесиген, който страдал от очна болест, се почувствал тежко болен, и тъй като се нуждаел от грижи, Ментес, който плавал за Левкада, го оставил при своя добър приятел Ментор, итакиец, син на Алкимон, и го уговорил да се погрижи за Омир; той смятал да го прибере на връщане. Ментор без да жали сили се грижил за него, защото той притежавал достатъчно имущество и голяма слава сред итакийците за своето усърдие и гостоприемство. Тук Мелесиген намерил и изучил историята на Одисей. Итакийците казват, че той ослепял по времето, когато живял сред тях; но, според моето мнение, тогава той оздравял, а ослепял по-късно, в Колофон. Колофонците са съгласни с мен за това.

8. Ментес на връщане от Левкада пристигнал в Итака и взел Мелесиген; и в течение на дълго време плавал с него. Но след пристигането в Колофон се случило така, че очната болест се върнала, но този път той не могъл да оздравее и ослепял тук. От Колофон, бидейки сляп, той заминал за Смирна, и в това състояние се насочил към занимаване с поезия.

9. След време, тъй като нямал възможност да заработва за да преживява в Смирна, той решил да отиде в Кими. Пътувайки през равнината Хермия, той пристигнал в Неонтих, Кимийска колония; това градче е било основано осем години след Кими. Тук, както разказват, той застанал край лавката на обущаря и декламирал своите първи стихове:

Уважете този, който се нуждае от гостоприемство и подслон,

вие които живеете сред въздигнатия Кими, девицоокия,

в самото подножие на Сардена с нейната величествена зеленина,

И пиете амброзийна вода от божествената река,

бурния Хермий, потомъка на безсмъртния Зевс.

Планината Сардена е разположена над река Хермий и Неонтих. Обущарят наричан Тихий; чувайки тези стихове, решил да покани човека, защото съжалил слепия бедняк и го поканил в своята работилница, и му предложил да вземе част от това, което имал. Така Омир се настанил. Седейки на сергията на обущаря, когато там се намирали и други хора, той изпълнявал за тях своите стихове: за похода на Амфиарий против Тива и химните, които той съчинил в чест на боговете, и давал своето мнение по въпросите, които обсъждали присъстващите, и той изглеждал забележителен за своите слушатели.

10. Така Мелесиген се заселил край Неонтих, заработвайки от поезия за да преживява. Жителите на Неонтих дори по мое време показваха мястото, където той е седял и изпълнявал стихове и те много почитаха това место. Там расте топола и те казваха, че тя расте там още от времето, когато Мелесиген е пристигнал при тях.

11. След известно време, тъй като обеднял и едва се прехранвал, той решил да отиде в Кими, надявайки се да подобри своето положение. Приготвяйки се за заминаване, той произнесъл тези стихове:

Нека нозете ми ме носят към града на почтени мъже,

Защото всеки от тях е неуморим дух и намеренията им са благи.

Потегляйки от Неонтих той пристигнал в Кими през Лариса, тъй като този път е бил най-лек за него и както разказват кимийците, той съчинил епиграма за царя на Фригия Мидас, сина на Гордий, по молба на негови родственици; и този надпис до сега стои на паметната стела:

Аз съм девойка от бронз и стоя на гробницата на Мидас.

Докато тече вода, и дървета нагоре растат,

докато слънце изгрява и сияе, и свети луна,

и реки текат, и морето бушува,

Оставайки тук на тази скръбна могила,

аз съобщавам на пътниците, че тук е погребан Мидас.

12. Гостувайки на старците от Кими, Мелесиген изпълнявал съчинените от него стихове, и очаровал слушателите със своите думи; и те станали негови поклонници. Забелязвайки, че Кимийците възприемали неговата поезия благосклонно, той произнесъл реч, в която казал, че ако те пожелаят да го издържат на обществена сметка, той ще може да донесе голяма слава на техния град. Слушателите били готови да направят това и го посъветвали да подаде запитване до архонтите. Те му казали, че го поддържат. Както те предложили, той така и сторил, и когато се събрал съвета, той влязъл в залата за съвещания и помолил председателя да го заведе в съвета. Той го приел и в определеното време му позволил да говори. Мелесиген произнесъл същата реч относно своята издръжка, която произнесъл в гостната. Когато приключил, той излязъл на улицата и седнал.

13. Те се съвещавали какъв отговор да му дадат. Човекът, който го довел, бил разположен благоприятно, на това мнение били и другите архонти, които го били слушали в гостните; но, казват, че един от архонтите се изказал против неговата молба, казвайки, между другото, че ако те решат да издържат слепеца, то тогава те ще получат голяма и безполезна тълпа бедняци. От този момент, впрочем, името Омир надделяло над Мелесиген заради недъга му, тъй като Кимийците наричат слепците омерус (όμήρους); така че, макар по-рано той да се наричал Мелесиген, започнали да го наричат Омир.

14. И чужденците разпространили името, когато го споменавали. Но речта на архонта заключавала, че те не трябва да издържат Омир и останалите членове на съвета били преубедени по някакъв начин. Председателят излязъл, седнал редом с Омир и обяснил доводите, които били изказани против неговата молба, и обсъждането в съвета. И когато чул това, Омир бил огорчен и произнесъл следните стихове:

Що за зла съдба си ми подготвил, татко Зевсе, когато съм раснал,

като дете на коленете на почтената моя майчица? Веднъж,

по волята на егидодържеца Зевс, градът бил укрепен от народа фрикони,

ездачи на буйни коне, убийци, които бълват огън в решителна битка.

Еолийската Смирна, близка до морето, с величествен бряг,

през който тече искрящата вода на свещения Мелес.

Започвайки оттам, дъщерите на Зевс, негови славни потомки,

искаха да прославят божествената земя и град на мъже;

но те се отказали от свещения глас, от слава и песни от непредвидливост.

Един от тях ще разбере когато пострада, този, който реши моята съдба с упреци.

Аз ще търпя съдбата, която дал ми е бог,

когато съм се родил, носейки унижението в страдащото си сърце,

но нозете ми не желаят да остават повече на свещените улици на Кими:

моята велика душа ме подканя да отида в чужд град, колкото и малък да е той.

15. След това той напуснал Кими заради Фокея, проклинайки кимийците, да не се роди нито един известен поет в техните земи, за да им донесе слава. Пристигайки във Фокея продължил да живее така, изпълнявайки стихове, както когато седял в гостните. По това време в Фокея имало някой си Тесторид, неприятен човек, който обучавал ученици на писмо. Когато научил за поезията на Омир, той отишъл при него с предложение, че е готов поеме грижата за него и да обезпечи съществуването му, ако Омир се съгласи да му припише всичките си стихове, които е съчинил, и всеки път, когато съчини други, винаги да прави това от името на Тесторид.

16. Когато Омир чул това, той решил да се съгласи, защото се нуждаел от средства за преживяване и грижи. Докато пребивавал при Тесторид той съчинил „Малката Илиада”, която започва с думите:

Аз пея за Илион и дарданските прекрасни коне,

от които данайците, слугите на Арес, премного страдаха.

и така наречената „Фокида”, която, както казват фокейците, Омир съчинил когато бил сред тях. Когато Тесторид преписал от устата на Омир „Фокида” и всичките му други трудове, той решил да остави само „Фокида”, защото искал да завладее цялата поезия на Омир. И той повече не се грижел за Омир като по-рано. И този произнесъл за него такива стихове:

Тесторид, макар много неща да са неочаквани за смъртните,

няма нищо по-непонятно от човешкия разум.

И така, Тесторид напуснал Фокея и отишъл в Хиос, където основал школа; и декламирайки стиховете, все едно са били негови собствени, той завоювал много похвали и получил изгода. Омир от своя страна продължавал да живее във Фокея, заработвайки за препитанието си с поезия.

17. След известно време във Фокея пристигнали хиоски търговци. Чувайки стиховете на Омир, които те често били слушали от Тесторид на Хиос, те казали на Омир, че на Хиос някой си училищен преподавател получавал похвали за изпълнението на същите тези стихове. Омир разбрал, че това е бил Тесторид и с цялото си сърце поискал да попадне в Хиос. Но когато той се спуснал в пристанището, то не намерил кораб, плаващ за Хиос; но някакви хора се подготвяли да отплават за Еретрия¹ за дървени трупи. Омир бил готов да удължи пътя си през Еретрия и той се приближил до моряците и попитал ще го вземат ли за пътник, като представил множество привлекателни доводи, които, по всяка вероятност ги убедили. Те се съгласили да го вземат и го поканили на борда. Омир се качил, похвалвайки тяхната щедрост, а когато седнал, произнесъл такива стихове:

Слушай, Посейдоне, могъщ земетръсец,

управител на свещения Хеликон с неговите обширни простори,

дарувай благоприятен вятър и безопасно завръщане на моряците,

които направляват и управляват кораба. Дарувай, та аз,

когато пристигна до подножието на Мимантос, да срещна внимателни и благочестиви хора,

и накажи човека, който ме измами и разгневи Зевс—Гостоприемец.

18. Когато те достигнали до Еритрея след успешния преход, Омир прекарал нощта на кораба. На следващия ден той помолил някой от моряците да го отведе в града и те му отделили един водач. По време на пътуването Омир установил, че земята на Еритрея е неравна и планинска, и произнесъл такива стихове:

Щедра Майко-Земя, подателко на приятно богатство,

колко си плодотворна за някои смъртни, но за други,

на които са сърдиш, си безплодна и коравосърдечна.

След като стигнал до града на еритрейците, той попитал за пътуващи за Хиос. Когато човекът, който го видял във Фокея, се приближил и го приветствал, Омир го помолил да му помогне да намери кораб, за да замине за Хиос.

19. Но в пристанището нямало нито един кораб и той го завел там, където били завързани рибарските лодки. И случайно там се оказали няколко човека, които се приготвяли да отплават за Хиос; неговият водач се приближил към тях и попитал дали ще вземат Омир. Но те не му обърнали внимание и отплавали. Заради това Омир произнесъл такива стихове:

Мореплаватели, които в своята нещастна съдба сте подобни на боязливия буревестник,

водещи нещастен живот, уважавайте светостта на превъзхождащия ви Зевс Ксений;

защото отмъщението на Зевс Ксений е ужасно за тези, които са нанесли оскърбление.

След като отплавали, се случило тъй, че се надигнал неблагоприятен вятър и те се върнали назад, на това място, откъдето потеглили, и намерили Омир все още седящ на брега. Когато разбрал, че те са били изхвърлени обратно, той казал така:

Неблагоприятният вятър, чуждоземци, се надигна и ви хвана;

но вземете ме сега и ще завършите своето плаване.

Рибарите, съжалявайки, че не го взели по-рано, го убедили да се качи на борда, казвайки, че няма да го оставят, ако иска да плава с тях; така, взимайки го за плаване, те го свалили на плажа.

20. После рибарите се захванали със своята работа; Омир прекарал нощта на плажа, и когато той заминал, то на следващия ден се добрал до мястото, наречено „Борът”. И тук, докато си почивал през нощта, плод на борът паднал върху него; плод, който някои наричат конусче, а други — шишарка. И Омир произнесъл такива стихове:

Всяка паднала шишарка е по-добър плод от твоите ветровити върхове,

о, Ида многодолинна, където желязото на Арес ще бъде сред смъртните,

които ходят по земята, докато народа на Кебрения ги владее.

Кимийците по това време се подготвяли да завземат Кебрения край планината Ида и там добивали много желязо.

21. Омир заминал оттам и последвал по звука едно козе стадо. Когато кучетата залаяли по него, той завикал; и Главк (така наричали козаря) бързо притичал на неговия глас, повикал кучетата и ги прогонил от Омир. Той дълго се чудел, как сляп човек сам е отишъл на такива място и защо. Затова той се приближил към Омир и го попитал кой е той, как се е оказал в тези безлюдни и непроходими места, и какво му е нужно. И Омир, разказвайки му всичко, което се е случило с него, го подтикнал към съжаление; защото Главк, както изглежда, не бил безсърдечен. И така, като взел със себе си Омир, Главк го отвел до своето жилище, запалил огън и приготвил храна, и като я поставил пред него му предложил да се наобядва.

22. Тъй като кучетата не били яли и джавкали по тях докато те обядвали, както правят обикновено, Омир произнесъл такива стихове за Главк:

Мили Главк, позволи ми да ти подхвърля една мисъл:

първо нахрани кучетата край вратата на двора,

защото така е най-добре: кучето първо чува приближаващия се човек

или животно, решило да премине оградата.

Чувайки това, Главк се зарадвал на съвета и бил поразен от него. Като се нахранили, те се развличали един друг с разговор и тъй като Омир разказвал за своите странствания и градовете, които бил посетил, Главк бил поразен от чутото. А когато дошло време за спане, той легнал да си почине.

23. На следващия ден Главк решил да отиде в дома при своя господар, за да му съобщи за Омир. Той поверил пасенето на своите другари–роби и оставил Омир в къщичката, като му казал, че скоро ще се върне и като се спуснал до Болисос, който бил в съседство с това място, се срещнал с господаря си и му съобщил цялата истина за Омир, като особено се учудвал на неговото пристигане, и попитал, как трябва да постъпят с него. Но господарят не повярвал много на тази история, наругал Главк за глупостта и за помощта оказана на недъгавия, но все пак поискал да заведе странника в дома му.

24. Като се върнал при Омир, Главк му съобщил за това и го убеждавал да потегли на път, казвайки му, че така ще е по-добре за него; и Омир бил готов да постъпи така. И така, Главк го взел и го завел при господаря си. Когато той заговорил с Омир, хиосецът счел, че той е умен и опитен за много неща. Затова той го убедил да остане и да се грижи за неговите деца, защото хиосецът имал пълнолетни синове. И така, той му възложил възпитанието на своите деца, и Омир изпълнявал това задължение. И там, в Хиоския Болисос, той съчинил Керкопите, Батрахомиомахията, Псаромахията, Хептапактика, Епикихлида и всички други хумористични поеми на Омир; така че той скоро станал знаменит в града благодарение на своята поезия. И Тесторид, още щом разбрал къде се намира Омир, напуснал Хиос с кораб.

25. Като минало известно време, той помолил хиосците да го приемат в Хиос, той пристигнал в града; и, като основал там училище, учел децата. Хиосците го признали за много мъдър и станали негови почитатели. След като събрал достатъчно средства, той се оженил за една жена, която му родила две дъщери; едната от тях умряла неомъжена, а другата той омъжил за човек от Хиос.

26. Захващайки се да се занимава с поезия, той се отплатил за получените благодеяния, на първо място в „Одисея” на Ментор от Итака за усърдните грижи, когато той боледувал заради очите, като споменал неговото име в поемата и твърдял, че той е бил другар на Одисей; и че уж Одисей му поверил своето семейство когато заминавал за Троя, защото той бил най-добрия и най-справедливия от всички итакийци. На много други места от поемата го прославял; той съчинил, че все едно Атина приемала външността на Ментор, когато се появявал да говори с някой. Също така в „Одисея” той се отблагодарил на своя учител Фемий и за помощта, и за науката, особено в тези стихове:

и глашатая подаде звънката лира на певеца Фемий²,

и още:

тогава вдъхновено запял пред гостите Фемий…³

Също споменал в стихове корабовладелеца на име Ментес, с който той плавал навсякъде и видял много градове и земи.

…казвам се Ментес, син съм на мъдрия цар Анхиал,

който управлява народа на

веслолюбивите тафийци;⁴

Освен това той се отплатил за благодеянието на обущаря Тихий, който го приел в Неонтих, когато той влязъл в неговата работилница, представяйки го в тези стихове от „Илиада”:

Бързо пристъпи Аякс, носещ пред себе си като кула,

меден щит седмокожен, изкусно направен от Тихий,

майстор-кожар най-прославен, който в Хили отдавна живее⁵

27. Благодарение на тази поезия Омир бил на голяма почит из цяла Йония и славата му достигнала до континентална Гърция. Живеейки на Хиос и сдобивайки се с известност благодарение на своята поезия, тъй като много хора идвали при него, то тези, които се срещали с него, го съветвали да замине за Гърция. Той одобрил тази идея и много искал да замине.

28. Разбирайки, че е съчинил множество забележителни възхвали за Аргос, но не и за Атина, той добавил в своята поема, „Голямата Илиада”, такива стихове, за да възвеличае Ерехтей в „Списъка на корабите”:

обширната област на цар Ерехтей, когото отгледа Атина, дъщерята на Зевс,

него Земята-Майка го беше родила⁶

И нахвалил техния пълководец Менестей, като най-добрия от всички мъже, подреждащи пехотата и колесниците, в тези стихове:

Тях ги предвождаше Менестей, син Петеидов, нямащ равен

сред смъртните хора по умение

да подрежда за битка коне и мъже щитоносци.⁷

И той включил Аякс, сина на Теламон и неговите саламинци в „Списъкът на корабите”, изричайки такива стихове:

Аякс от Саламин дванадесет кораба бързи

подреди там, където стояха атинските фаланги⁸

И в „Одисея” добавил, че Атина, отивайки да поговори с Одисей, пристигнала в град Атина, която тя почитала повече, отколкото всички другите градове:

…достигнала до Маратон; до обширната Атина,

влязла в здравостроения дом на цар Ерехтей⁹

29. Добавяйки такива стихове в своите поеми и като се приготвил, желаейки да отплава в Гърция, той пристигнал в Самос. Случило се така, че местните жители по това време празнували Апатуриите. И един от самосците, когато видял приближаващия се Омир, тъй като той го бил виждал по-рано на Хиос, отишъл при своите съграждани и им разказал за него, като много го похвалил. И съотечествениците му го помолили да го доведе; намирайки Омир, той му казал: "Чуждоземецо, тъй като нашия град празнува Апатуриите, нашата община те кани да ги отпразнуваш с нас". Омир изразил съгласие и тръгнал човека, който го поканил.

30. Докато вървял, срещнал жени, които извършвали жертвоприношение на Ковротрофой (Κουροτρόφωι) на мястото, където се пресичали три пътя: жрицата се разсърдила, виждайки го и казала: "Човеко, отдръпни се от жертвата". Омир приел този упрек близко до сърцето и попитал съпровождащия го коя е била тази и на кой бог принасяли жертва; той отговорил, че това е била жена, която принасяла жертва на Ковротрофой. Чувайки това, Омир произнесъл такива стихове:

Чуй моята молитва, Ковротрофой, и направи така,

че тази жена да отхвърли любовта и ложето на юношите,

но нека се наслаждава на беловласи старци,

чийто сили са се притъпили, макар желанията им да са по старому остри.

31. Когато пристигнал на събранието и застанал на прага на зданието, където те пирували, там, както казват някои, горял огън в помещението, а други казват, че го запалили след като Омир произнесъл тези стихове:

Синовете са украшение за мъжа, стените за града;

конете са украшение за равнините, корабите за морето,

богатството възвеличава дома; и благородните царе,

седящи в събранието, са прекрасна гледка за другите.

А когато гори огън, домът изглежда по-почтен.

Като влязъл и възлегнал, той пирувал заедно с гражданите и те го чествали и му се възхищавали. А после Омир пренощувал там.

32. На следващият ден, когато си заминавал, някакви грънчари, които изпичали в пещи крехки гърнета, го повикали и тъй като били научили за неговата мъдрост, го помолили да изпее нещо за тях, казвайки, че ще му дадат няколко гърнета и още нещо, каквото имат. Омир изпял за тях тези стихове, които се наричат "Песен на грънчарите":

Ако за моята песен, грънчари, дадете награда,

нека Атина да ви помага, простряла длан над пещта ви,

та добре да почернеят и чаши, и всякакви купи.

Изпичането да е успешно и печалбата да е задоволителна!

Навсякъде — на пазара, на улиците оживено да търгувате!

Печалбата ви да е щедра и нека това да узная!

Ако пък се покажете безсрамни и ми се отплатите с измама,

аз не ще закъснея да призова срещу вас враговете на пеща —

налеп на сажди, разтърсване, разчупване ведно с напукване,

Неизсъхване, нанасящо вреда на вашата работа.

Нека работилницата да изгори и дома ви, а с тях и пеща,

цяла да рухне и да изтръгне гръмък вопъл от грънчарите!

Нека подобно на скърцането на конската челюст да заскърца пеща!

Нека напълни утробата си с купчина от малки парчета!

Дъще на Хелиос, чуй ме, ти изкусна в отварите Кирка!

Дива отвара подхвърли за вреда на грънчарите и съдовете!

Нека се появи и Хирон с огромна тълпа от кентаври —

Тези, които са избягали от ръцете на Херакъл, и тези, които са загинали,

нека натрошат безпощадно съдовете и да разрушат пеща!

Нека грънчарите опечалени да гледат злите дела!

А аз като видя това ще възкликна, че тяхното майсторство е злополучно!

А който се наведе към пеща, — нека в лицето му пламък избухне!

Нека страшното падение на всички да бъде за поука!

34. Той прекарал зимата на Самос и посещавайки най-преуспяващите домове по време на новолуние той изкарвал пари, пеейки стихове, наречени иресиони¹⁰; също така напътствал и обучавал някои от местните момчета:

Ние дойдохме в дома на почтен човек, който има голяма власт,

и вдигаме голям шум, благославяйки всички. Врати, отворете се сами:

нека богатство дойде изобилно, а с богатството още веселие и добър мир.

Нека да са пълни със зърно гърнетата и нека ечемичен хляб винаги да излиза от нощвите.

Нека дойде невеста във вашия дом, мулета със здрави крака да доведе със себе си,

и нека така да тъче на стана, както ходи по кехлибарения под.

Аз ще се върна, ще се връщам всяка година подобно на лястовица.

Аз стоя на верандата и …

ако вие ми дадете нещо; а ако не, ние не ще останем тук,

защото ние дойдохме тук за да живеем с вас.

В Самос дълго след това децата пеели тези стихове, докато събирали пари по време на празника в чест на Аполон.

34. В началото на пролетта Омир предприел пътуване до Атина от Самос. И като отплавал с някакви местни жители, той бил отнесен на Йос. Те пристанали не в града, а на брега. Случило се така, че Омир се почувствал много зле; той напуснал кораба, легнал на брега, чувствайки слабост. Тъй като те стояли на котва много дни заради лошото време и народа постоянно идвал от града и прекарвал времето си с Омир, като го слушали и му се възхищавали.

35. Докато моряците и няколко граждани седели с Омир, няколко момчета–рибари пристанали на брега на това място, и, като слезли от лодката, се приближили към тях и казали: „Е, чужденци, послушайте ни, разберете, ако можете, какво казваме”. И един от присъстващите ги поканил да говорят, при което те казали: „Ние изхвърлихме това, което хванахме, а това което не хванахме, носим със себе си". Някои твърдят, че те са говорили в рима:

Ние изхвърлихме своя улов,

а със себе си носим неулов.

Тъй като никой от присъстващите не могъл да разбере, какво са имали предвид, момчетата пояснили, че когато са ловили риба, те нищо не са могли да хванат, но седейки, те ловили въшките по тях, и тези които хванали, изхвърлили, а тези които не хванали си ги носят у дома. Омир, чувайки това, произнесъл тези стихове:

От рода на такива бащи сте родени,

които не са имали нито обилна земя,

нито безчислени стада.

36. Заради болестта станало тъй, че Омир умрял на Йос, а съвсем не заради неспособност да разбере, какво са казали момчетата, както някои мислят, а заради своята слабост. След смъртта той бил погребан на Йос, на брега, на това място, където неговите другари–моряци и някои граждани беседвали с него. И като изминало много време, когато неговата поезия станала знаменита и всички се възхищавали от нея, народа на Йос издълбал [на паметната плоча] следната елегия; това не е от Омир:

Тук земята покрива свещената глава,

прославила изтъкнатите герои, божествения Омир.

37. Това че Омир е бил еолиец, а не йониец или дориец, аз посочих по-горе, и самият той дава възможност да се направи такъв извод на основание на следните факти: напълно е вероятно, че поет от значимостта на Омир, когато описва обичаите на хората, или търси най-добрите от тях и ги включва в своите стихове, или пък описва своите собствени обичаи. Следователно, вие сами можете да прецените това, когато чуете следните стихове. В случая с жертвоприношението, той или е намерил и описал най-добрия способ, или принадлежащия на неговото отечество. Защото той казва:

Първо ги издърпаха, заклаха и одраха,

после бедрата отрязаха, с тлъстина ги покриха

двоен слой положиха, а над него парчета сурово месо.¹¹

В тези стихове не се казва нищо за използването на чреслата на жертвите; защото от всички гърци само еолийците не изгарят чреслата. Той по-нататък в същите тези стихове пак показва, че тъй като е бил еолиец, той правилно е следвал своите обичаи:

Старецът на дървата ги гореше, ръсейки ги с багрено вино;

Юноши около него стояха държейки в ръце петозъбци.¹²

Защото само еолийците пекат вътрешностите на петозъби вили, докато всички други гърци на тризъби; а също на еолийски πεντε (пет) е πεμπε.

38. И така, аз изложих подробностите за неговия произход, живот и смърт. Що се касае до времето когато е живял Омир, него може да изчислим точно и правилно, взимайки предвид следното. От времето на похода срещу Троя, организиран от Агамемнонон и Менелай, били изминали сто и тридесет години докато Лесбос не бил колонизиран от гражданите (до тогава те нямали градове). Еолийският Ким, а също така наречения Фриконийски Ким, били основани двадесет години след колонизацията на Лесбос. Смирна била основана от Кимийците след осемнадесет години след Ким; и Омир се родил по това време. От раждането на Омир били изминали шестстотин и двадесет и две години до преминаването на Ксеркс от Азия в Европа, която той извършил като съединил Хелеспонта по време на похода срещу гърците. От този момент всеки, който иска лесно може да установи хронологията въз основа на списъка на атинските архонти. Омир се родил сто шестдесет и осем години след Троянската война.

_______________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Античен град-държава на остров Евбея.

2. Одисея, I, 149-150.

3. Одисея. XVII. 359-360.

4. Одисея, I, 175-177.

5. Илиада, VIII. 219-221..

6. Илиада, II, 547-548.

7. Илиада, II, 552-554.

8. Илиада, II, 557-558.

9. Одисея, VII, 79-81.

10. Εἰρεσιώνη – песни, които се изпълнявали по празници или от странстващи просяци.

11. Илиада, I, 459-461.

12. Илиада, I, 462-463.