ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
НАРОДНО ЖИТИЕ НА СВЕТИ ПРОХОР
ПШИНСКИ
Запазените преписи от т. нар. Народно житие на свети Прохор Пшински се
отнасят към края на ХVІІ – нач. на ХVІІІв.
Паисий Хилендарски изброявайки българските светци споменава и за житието на
свети Прохор Пшински, което означава, че е съществувал и по-стар препис от
запазените.
Ръкописи
(в списъка са само използваните за публикувания по-долу текст):
Житието е познато по три преписа
произхождащи от Пшинския манастир и един четвърти препис, който е принадлежал
на библиотеката на българският митрополит в Скопие..
Издания: Йован Хаджи Василев, Годишњица
Н. Чупића, ХХ, 65, стр. 66-70 (текста по единия Пшински препис и откъс от
другия препис) Служба преподобному отцу нашему Пропору Пчинскому, Београд,
1879, стр. 33-38; Й. Иванов, БСМ, 1970,
стр. 401-401 (преводът по-долу е по него);„Стара българска литература, стр. 166-169,
бел. стр. 564-566.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
МЕСЕЦ СЕНТЕМВРИ, ДЕН 14, ПАМЕТ НА ПРЕПОДОБНИЯ И
БОГОНОСЕН НАШ ОТЕЦ ПУСТИНОЖИТЕЛЯ ПРОХОР
Той бе от овчеполските села, родом българин1,
отхранен от благочестиви родители - баща му се казваше Йоан, а майка му – Анна.
И те нямаха чедо и се молеха непрекъснато на Бога, та да им даде Господ едно
чедо - мъжко или женско. И бяха родителите му благородни, и се бояха от Бога, и
даваха милостиня, и раздаваха своите имоти на бедните. И Бог видя тяхното
желание, изпълни го и им дари Бог мъжко чедо. Те се възрадваха с голяма радост,
кръстиха го и го нарекоха с името, що му бе дарено от Бога - Прохор.
Наистина този Прохор бе светилник на света, наистина
постник, наистина пророк с пророческа дарба, наистина мъченик лежащ върху
камък. Кой език ще разкаже неговия труд на земен човек и ангел небесен? В
планината той търпеше мъката на зима и студ, а през лятото - горещината и
слънчевия пек. И Бог обдари родителите му с този свят отрок. И той просия с
добродетел като звезда, сияеща от Изток до Запад; и бе наистина сякаш втори
Самуил2,
този свят отец Прохор Пшински, по благодат пустинножител.
Когато порасна, родителите започнаха да му говорят за
бракосъчетание. И му досаждаха майка му и баща му: „Сине мой, да потърсим
девойка за тебе, та да има наследник на нашия имот!” Тогава светецът се смути
що да стори. Отиде тогава в божията църква да се помоли и се молеше светецът на
Бога - Бог да го насочи по пътя на спасението. И когато било време да се чете
светото евангелие, дето Христос говори: „Който обича баща или майка повече от
мене, не е достоен за мене. Който обича жена или деца - не е достоен за мене.
Който иска да вземе своя кръст и да ме последва, ще получи стократно и ще
наследи вечния живот”3 - и веднага светецът се молеше на Бога
и заплака с цялата си душа, та Бог да го насочи по пътя на спасението. Излезе
от църквата, па се запъти да бяга в планината. Както еленът бяга към водни
извори4,
така и свети Прохор - в пустинята. Стигнал той горе до малка теснина и там
намерил малка пещера и малък извор5. И тук светецът се засели сякаш в царския
палат. Храната му беше зеленчуци и тревни корени, а и тях ядеше един път в
седмицата. А кой може да опише неговия труд и сълзи, и подвизи, и лежане
ничком, лежане и през зимата в студа, и през лятото в горещината. И остана на
това място 32 години, невидял човек, но пребиваваше със зверовете.6
И по божия промисъл, когато светецът седеше пред
своята пещера, дойде при светеца морна задъхана сърна. А той, гладейки
животното с ръка, му казваше: „Чедо, защо си морна?” А Диоген7
беше ловец и гонеше това животно и приближи до пещерата и видя старец и
животното, лежащо при нозете му. Уплаши се Диоген и хукна да бяга, и се посвени
от стареца. И старецът го повика по име: „Диогене, не бягай, но се върни! И аз
съм човек!” Тогава Диоген бе обзет от страх, щом чу, че старецът знае името му.
Тогава със страх дойде при нозете му. И поиска Диоген благословия от светеца. И
светецът го благослови и му каза: „Диогене, речено е да идеш в Цариград и да
бъдеш цар. Но когато се възкачиш на престола, помени и мене, стареца, заради
дара, който ти се предрече.”
Диоген си отиде от светеца дивейки се. И забрави стареца,
който му бе говорил. И животното стана, та премина през потока. Старецът го
видя. И напусна светецът пещерата, и отиде във вътрешната пустиня. Докато се
скиташе, намери тясна пещера. Тук светецът се засели и предсказа, и благослови,
и рече: „Бог да благослови това място; тук ще има населени!”Кой ще опише неговите
трудове и мъки, и бесовските страхотии, които изтърпя на това място?
Един ден светецът се молеше на Бога в своята пещера. И
ето - дяволи нападнаха пещерата и го заплашваха. Когато им направи кръстно
знамение, станаха невидими.
Не след дълго дяволът пак се преобрази на звяр на име
лъв и влезе при него. И старецът се смути. И веднага в пещерата пред светеца
застана ангел и дяволът стана невидим. Светецът видя ангела и благодари на Бога,
изпратил своя ангел на помощ на светеца.
И пак светецът се яви на Диоген и му рече: „Да отидеш
в Цариград и ще бъдеш цар. И не забравяй и за мене.” И тозчас Диоген отиде в
Цариград. Когато отиде в Цариград, видя там множество народ, събран, за да
избере цар. Диоген се скри на едно място в гората.8 И застава
патриархът на високо място. И свети Прохор разкри насън на патриарха за Диоген -
че той ще бъде цар. И патриархът го потърси, и не го намери. Хвърлиха жребий и
жребият падна върху Диоген. А хората рекоха: „Не искаме той да бъде цар.” И
втори, и трети път хвърлиха - и падна върху Диоген. И така беше. И го поставиха
на царския престол. А като стана цар, съблече ризата си и я сложи във
вътрешната стая. И забрави Диоген светеца.
Светецът беше на това място 30 години. И чрез Светия Дух
видя светецът своята кончина. И видя свети ангели, дошли в пещерата. И се помоли
много за света и за православните царе, и се представи през месец октомври, 14
ден.9
И тялото му лежеше нерушимо на земята.
А светецът се яви на Диоген и рече на царя: „Забравил
си своите одежди и мене!” И веднага Диоген си спомни пророчеството, изречено от
светия отец. Седна на колесницата си с патриарха и с множество приближава, за
да търси светия старец на мястото, където го видя, когато гонеше животното. И
не го намери на онова място. И се почуди царят къде да търси светия старец. И
съгради прекрасен храм на негово име.10 И искаше да се върне в Цариград, и светецът
му се яви през нощта: „Царю Диогене, потърси ме във вътрешната пустиня и ще ме
намериш.” И отиде царят със своите слуги да търси светеца. И стигна на мястото,
дето смяташе да го намери. И по божия промисъл постави там стражи. А един старец
видял бял орел, долетял в пещерата. И оня старец, що видя орела, съгради там
църква. И отиде царят на това място в пещерата, и намери светеца в пещерата да
лежи нетленен. Царят и патриархът паднаха на колене пред мощите на светеца и му
се поклониха. И взеха царят и патриархът мощите на светеца на рамене и ги пренесоха
на река Пшина. И тук царят направи ковчег и го украси със злато. И намисли
царят да го внесе в своя манастир, създаден от него на името на светеца. А
ковчегът с мощите остана неподвижен. И пак се яви той на сън на царя: „Не ме
отнасяй оттук!” И на сутринта царят стана и създаде тук прекрасна обител на
името на свети Прохор, освети я и положи царят мощите с ковчега в църквата. И
го положи от дясната страна на олтара, където има и малка църква.11
И веднага изтече миро от светеца и се напълниха всички църковни съсъди. То дава
изцеление: на слепите - зрение, на сакатите - прохождане, на недъгавите - здраве.
Тогава царят се възрадва с неизречена радост. И
веднага цар Диоген постави игумен, икономи, йеромонаси и монаси. Даде им и
метоси12
за добро препитание. И отиде в Цариград с благодарност, че се е сподобил с
такъв дар. Така и ние да се сподобим с изцеление на душата, спасение и душевно
здраве.
Амин.
О, дивно чудо! И до днес изтича миро от гробницата на
светеца и дава изцеление на всички, идващи с вяра на поклонение при неговата
света гробница. Слава на нашия Бог во веки. Амин!
БЕЛЕЖКИ:
1. Известието, че Прохор Пшински е българин, се намира в два от запазените преписи на Народното житие — в Пшинския (срв. й. Иванов. Северна Македония, стр. 106) и в Белградския.
2. Става дума за пророк Самуил, който е роден след дълго безплодие на майка си Анна.
3. Мат. 10:37; 19:29 и Лука, 18:29,30.
4. Пс. 41:2 (неточно).
5. В изданието от 1879г. текста е: „Когато стигна в дълбоката Нагорическа пустиня, която е в Жеглиговската страна, намери в нея малка пещера и при нея — малък извор и се засели там.” Народните легенди също сочат Старо Нагоричино, Жеглиговско, като място, където е живял за известно време Прохор Пшински.
6. Марко. 1:13.
7. Император Роман IV Диоген (1068-1071).
8. В ръкописа лѣсѣ , което може да означава гора или решетка.
9. Тук датата на смъртта е 14 октомври, докато в заглавието е посочено 14 септември. Ако това не е грешка на преписвача, трябва да се предположи, че двете дати идват от два различни източника.
10. Църква на името на великомъченик Георги.
11. Църквата Свети Лука.
12. Имоти и постройки на манастира в друго селище.