ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Круйска грамота на Стефан Душан (погрешно приписвана на цар Иван Стефан)

Круйската грамота е била издадена от Стефан Душан (крал на сърбите 1331-1346; цар на сърбите 1346-1355) през месец юни 1343г. Издаването на грамотата е свързано с разширението на сръбската държава през 1342г., когато към нея били присъединени земите на Албания и Тесалия. Във връзка с това разширение Стефан Душан добавил към титлата си „крал на сърбите“ също и „на българите“ заради завоюването на територии в Македония, от 1343г. било добавено и „честник на гърците“, като през октомври 1345г. това било променено на „крал и самодържец на Сърбия и Романия“, а след 16 април 1346г. започнал да се титулува „цар на сърбите и гърците“. Макар включването на България в титулатурата на Стефан Душан да е сравнително рядко, но все пак има и такъв пример - в Хилендарската грамота от 1 декември 1347г. (Новакович, цит. съч. , стр. 417).

Круйската грамота не е запазена в оригинал. Нейният текст е бил цитиран заедно с грамота на император Андроник II Палеолог в една Привилегия на Алфонсо V, крал на Арагон и Неапол (1414-1458). Привилегията е била издадена на 19 април 1457г. В увода е посочено, че грамотите, които  жителите на Круя са представили за да удостоверят правата си са били на гръцки език. Затова се приема, че оригиналът на Душановата грамота е бил написан на гръцки език. Печев, а след него и Начев са приели, че това е грамота на детронирания цар Иван-Стефан от времето, когато той е бил владетел на Драч и Круя. Макар да е запазен документ, според който бившата царица Ана-Неда е получила материална помощ от дука на Драч, няма надеждни доказателства, че по това време детронираният Иван Стефан е бил още жив, а също така никъде не е документирано, че е управлявал Драч и Круя. Действително Мавро Орбини („Царството на славяните”, С, 1983 г., стр. 154-156) разказва историята на един самозванец Никола Цапина, който се представял за син на цар Михаил Шишман и успял да се установи за известно време в Драч, но в крайна сметка бил прогонен от Балшичите. Сред приближените на царица Ана-Неда по време на изгнанието й действително се споменава лице на име Николай, а също неин син на име Людовик. От разказа на Орбини излиза, че този Никола Цапина се е появил в Драч след смъртта на Людовик Неаполски, т.е.това ще да е станало след 1362г. При това положение няма как този Никола Цапина да е автор на Круйската грамота, тъй като тя е издадена през 1343г. В разказа за Цапина Орбини е споменал като извори Сципион Амират, Марин Барлетий и Лаоник Халкокондил. Но изглежда тяхното цитиране са отнася само до неаполските владетели Роберт, Йоана и Людовик, а също за Карло Топия и баща му драчанския дук Андрей. Съвременникът на Орбини дубровничанинът Лукаревич (G. Lvccari, Copiso Ristretto de gli Annali di Ravsa, V, 1605, стр. 53) също пише за този Никола, макар да го нарича Сапина. Споменатия от него историк Микеле Ричо обаче изглежда също е използван като извор само относно събитията в Неаполитанското кралство. Така вероятно единият извор ще е да е хронистът Мануил Грък. При все това обаче изглежда е имало поне два извора, защото освен в името Орбини и Лукаревич имат и други разминавания, напр. във връзка със смъртта на Никола. Българските учени са се отнесли скептично към разказа за този Никола Цапина или Сапина. А. Бурмов е счел, че описаните събития са с легендарен характер и не заслужават никакво доверие („История на България през времето на Шишмановци“, ГСУ ИФФ, 43, 1946/7, 2, 3-20; Ал. Бурмов, „Избрани произведения“, т. 1, стр. 278). Иречек пък нарича разказа „роман за Псевдо-Шишман от Лукаревич“ („История на българите“, С, 1939, стр. 215). Ников („История на Видинското княжество, стр. 99) в бел. 2 също е отбелязал, че не дава вяра на тези вести. Макушев “История болгар в труде К. О. Иречка“, стр. 75-78) показва склонност да приеме, че е възможно сведенията да са верни. Доколкото няма достоверни данни, опровергаващи разказа за Никола Цапина, то не е възможно това известие да бъде отречено напълно. Същото важи и за допускането, че Иван Стефан може с неаполитанска помощ временно да е управлявал Драч и Круя през 1342г. след което да е бил прогонен оттам от Стефан Душан. Но всичко това ни най-малко не спомага да приемем, че става дума за грамота на цар Иван Стефан. В неаполитанските документи Людовик е наричан: „Ledoyco filio incliti imperatoris Bulgarie“. В Сиенските анали също се говори за пленяването през 1363г. на „imperator Bulgarie“. При това положение независимо дали Круйската грамота е била издадена от истинския Иван Стефан, Людовик (в случай че този „син на императора на България“ е лице, различно от детронирания цар) или от самозванеца Никола, то титлата в нея би трябвало да е като в неаполитанските документи – цар, съотв. император на България. Но както се вижда в латинският текст стои: „Stephanus fidelis in Christo crales Bugarorum“. В цитираната след това Андроникова грамота обаче е използвана думата император: „Andronicus fidelis in Christo Imperator Paleologus“. Че титлата „крал“ е възпроизведена от текста на оригиналната грамота личи по начина по-който е записана, докато неаполитанския владетел се е подписал като: „Rex Alfonsus“, т.е. употребена е славянската дума, която се използва и в гръцките извори, а не латинската. Едва ли Иван Стефан след като е бил наричан от неаполитанските крале император издавайки грамота като самостоятелен владетел би се понижил на крал.

Ръкопис: Archivio general de la Coróna de Aragon, Barcelona, R.2623, f.118-119v.

Издания: Круйската грамота е била издавана многократно, затова ще бъдат посочени само някои от по-важните издания: Ludwig v. Thallóczy und Constantin Jireček, „Zwei Urkunden aus Nordalbanien“, „Archiv für Philologie“,  21, 1899, стр. 97; Ст. Новаковиҕ, Законски споменици српских држава средњега века, пета книга, Б., 1912г., стр. 787-789; Ив. Печев, „Грамота на цар Иван Стефан от 1343г.“, „Векове“, 1975, 2, стр. 65-67; Венцеслав Начев, „Български царски грамоти“, 1996, стр. 100-102.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Понеже достопочтеният епископ на Круя и неговият уважаем клир от същата света църква и знатните люде на същия този град Круя ни известиха за всички права и привилегии на споменатия вече град, както за тия, които живеят в него, така и за живущите извън него, притежаващи винарни, земи, имоти, маслинени насаждения, рибарници, зимовища, и за всички останали други правдини, които имат и притежават до днешно време, и преди всичко за зимовището, наречено Селмашо, с неговата винарница, за зимния склад Контело,  за зимния склад Безо, за зимното поселение Кастрато, за зимовището Палашо, за зимовището Света Еуфомия ведно с неговите околности, за зимовището Зала с неговите околности и извори, за зимовището Фентоплето със землището му, за зимовището Белица с неговите земи, за зимовището Херено с неговите земи, за зимовището Метро с неговите земи, за зимовището Хострати с неговите земи, за зимовището Коли с неговите земи, за зимовището Ферза със земите му, за зимовището Берва със земите му, за зимовището Монтемагно Кроми със земите му дори до съседния Нобал и Кудин, за зимовището Каламаскути заедно с неговите земи и лозя и маслинени насаждения, за зимовището Церкулесес неговите земи, овощни дървета и неовощните такива, които всички права те притежават от древно време и ги имат като бащино наследство от своите прадеди и с привилегиите и заветите на останалия с добър спомен император Мануил Комнин1, а също и на предшествениците ни и на останалия с щастлив спомен Ласкарис - нашия дядо2, и на нашия баща3 и неговия: по същата тази причина поради властта и правото за тази наша привилегия ние отстъпваме и даряваме на всички от споменатия град Круя, както знатни, така и незнатни, да притежават всички тия неща свободно и без всякаква пречка или смут да се наслаждават на тях през всички времена, по какъвто начин това се съдържа в техните привилегии и права.

И да не бъде позволено нито на префект, нито на капитан, нито кастелан да изисква от тях нещо било като наказания, било като ангария, било като данък, било като мито, т.е. габела или някакво друго плащане, но изобщо да се запазят и да се смятат свободни и освободени от задължения за в бъдеще.

Освен това ние постановяваме те да не бъдат задължени да плащат никаква габела, където и да се намират, било в Драч, било другаде, но да бъдат изобщо свободни и необлагаеми по какъвто и да е начин в своите привилегии, както се съдържа и нарежда в настоящата привилегия.

По същия начин желаем пред крепостните врати на същия гореспоменат град да не се върши нищо от тия самите люде, било като докарване на дърва или някаква друга ангария, но дори и в тази част те да се смятат свободни и необвързани с каквото и да било мито или каквото и да е друго плащане, ако биха пожелали било да влязат, било да излязат.

И от властимащите лица не трябва да бъдат задържани, но за всяка тяхна вина и съдебен спор да бъдат наказвани само след провеждане на съд и следствие.

И никой при наличието на тази наша привилегия да не се осмелява да им причини неправда, оскърбление или пречка за всички тези неща, които настоящата наша привилегия постановява и съдържа, защото за спокойствие и необвързаност, за покровителство им е отстъпена тази наша привилегия и им е дадена през месец юни на XI индикт в годината от сътворението на света седем хиляди осемстотин петдесет и първа.

 

Стефан верен в Христа крал на българите †

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. Византийският император Мануил I Комнин (1143-1180)
  2. В Душановата грамота не е посочено кой точно Ласкарис се има предвид. В Андрониковата грамота са споменати Йоан Ватаци и неговия син Теодор Ласкарис. Връзката на Стефан Душан с византийските родове Комнин и Ласкарис изглежда е по майчина линия – Теодора е дъщеря на цар Смилец, който е бил женен за дъщерята на севастократор Константин и Ирина Комнина Ласкарина Врана.
  3. Стефан Урош III Дечански, сръбски крал (1322-1331), зет на цар Смилец и брат на царица Ана-Неда, а неговия баща е крал Стефан II Милутин (1321 – 1331). В съюз с неаполитанския крал Карл Анжуйски той успял да превземе Скопие и други селища в Македония. Стефан Дечански побеждава при Велбъжд Михаил Шишман, а преди това Стефан Милутин печели войната с бащата на този цар – видинския деспот Шишман.

 

***

 

Пълният текст на латински на Привилегията на крал Алфонс, в която са включени текстовете на грамотите на Стефан Душан (с удебелен шрифт) и император Андроник Палеолог

 

 

PRO UNIVERSITATE OPPIDI CROARUM

 

Nos Alfonsus etc. consuevimus pro nostro more nedum iis, qui sua sponte libentique animo nostro sub imperio se posuere, sed et iis etiam, quos arduis horrendisque bellis domitos nostra virtute subiugavimus et antiquas gratias ac privilegia confirmare et nostris etiam nobis (novis?) eos donare. Et quoniam ad nostram maiestatem a clero, comunitate et hominibus oppidi Croarum oratores advenere nos piis vocibus miserandoque humilitatis deprecantes, ut eis, quum nostri subditi sint et nostro imperio, ut ante dictum est, non inviti, sed libentes ferventique animo dediti, privilegia quedam libertates ab antiquis imperatoribus eisdem sucesive refirmatis eisdem confirmare et de novo concedere dignaremur. Quorum quidem tenores privilegiorum e greco in latinum conversi tales habentur.

 

Quoniam reverendus episcopus Croensis et venerabilis clerus eiusdem sancte ecclesie et nobiles oppidi eiusdem Croarum retulerunt ad nos de Omnibus juribus et privilegiis predicti oppidi tarn intra quam extra habitis, videlicet de vineis, terris. possesionibus, olivetis, piscinis, hibernis, ceteris Omnibus juribus, que ad hoc usque tempus habent ac possident, atque in primis de hiberno vocato Selmazo cum eius vinario, de hiberno Contelo, de hiberno Bezo, de hiberno Castrato, de hiberno Pallaso, de hiberno Santa Euphomia cum eius terris, de hiberno Zale cum eius terris et fönte, de hiberno Phentopleto cum eius terris, de hiberno Bellice cum eius terris, de hiberno Santo Blasio cum eius terris, de hiberno Hereno cum eius terris, de hiberno Metro cum eius terris, de hiberno Hostrati cum eius terris, de hiberno Colli cum eius terris, de hiberno Pherza cum eius terris, de hiberno Beroa cum eius terris, de hiberno Montemagno Cromi cum eius terris usque ad propinqunm Nobalum et Cudinum, de hiberno Calamascuti cum eius terris et vineis et olivetis, de hiberno Cercoleso cum eius terris acque arboribus fructil'eris et non fructiferis, que omnia jura possident ab antiquo et maiorum suorum patrimonio habent et privilegiis mandatisque felicis memorie imperatoris Manuelis Magni Comini et superiorum atque etiam felicis memorie Lascarii, avi nostri et patris nostri et nostris; hac de causa robore et facultate presentis huius privilegii nostri concedimus et largimur omnibus predicti oppidi Croarum tarn suporioribus, quam inferioribus, ut hec omnia possidiant libere et sine ulla molestia et perturbatione fruantur iis per omnia tempora, quemadmodum in suis piivilegiis ac reliquis juribus continetur. Et non prcfeeto, non capitano. non castellano penitus liceat exigere ab iis aliquid vel pene vel angarie vel colecluri vel vectigalis, hoc est gabelle, vel alicuius solutionis, sed omnino liberos et inmunes apud omnes serventur et habeantur. Preterea volumus, ut nullam ipsam gabellam exsolvere debeant, ubicumque reperiantur, sive Durachii sive alibi, sed sint omnino liberi et inmunes, quemadmodum in suis privilegiis continetur et presens hoc nostrum Privilegium precipit. Similiter volumus etiam, ut in portis eiusdem predicti oppidi nihil ab his ipsis hominibus exigatur, vel lignorum vel alicuius angarie, sed ea quoque in parte sint et habeantur liberi et inmunes ab omni vectigali et quavis alia solutione, sive ingredi sive egredi velint. Nee ab officialibus de facto debeant retineri, sed quecumque culpa eorum et causa sit, facto judicio et examine puniantur. Presentia igitur huius privilegii nostri nemo audeat injuriam aut molestiam aut impedimentum hiis inferre in hiis omnibus, que presens hoc nostrum Privilegium declarat et continet. Nam securitatis, inmunitatis tuteleque gratia nostrum hoc Privilegium concessum iis datumque est mense junio, indictionis XI, anro ab initio mundi septies sie) millesimo octingentesimo quincuagesimo primo.

 

Stephanus fidelis in Christo crales Bugarorum

 

Quoniam constat habitatores oppidi Croarum habere jura antiqua et snper hiis juribus privilegia felicis memorie imperatoris Joanis Ducis et Teodori Lascari eius filii acque etiam Privilegium et mandatum Serenissimi imperatoris nostri patris, ut suis bonis tarn intra quam extra predictum oppiduui: habitis vel habendis fruantur libere et sine ullo impedimento, sine ulla molestia sua possideant ombia et tractent, supplicant vero, ut super his ipsis etiam a nobis Privilegium consequantur, nos supplicationem et petitionem eorum probantes presens hoc Privilegium iis concedimus et largimur, quo privilegio jubemus, mandamus acque precipimus, ut quemadmodum in antiquis eorum juribus et in privilegiis super his juribus habitis predictorum imperatnrum Joanis Ducis et eius filii Theodori Lascari et nostii patris continetur, sie sua possideant omnia, sive intra sive extra predictum oppidum habeantur, verbi gratia domos, vineas, segetes, plana, hibcrna et eorum colonos sive agricolas, item oliveta, pisccina et omne, quicquid ex antiquo in hoc usque tеmpus possideant, hec omnia habeant rata et firma sine ulla molestia, sine ullo detrimento aut impedimento, et fruantur iis omnibus libere et tranquille, nee in hiis ipsis possideudis potiendisquc aliquid vi fiut iniuria a vicinis vel baronibus vel quibusvis aliis infestentur. Volumiis enim, ut non prefecto eius proviacie, non publico procuratori, non capitano predicti oppidi, non custodibus, non castellano loci eiusdem, non alicui penitus liceat capere quicquid ex rebus aut possesionibus eorum predictis vel aliquid iis inferre iniurie aut molestie et impedimenti, sed omnes servare debeant eos liberos et omni perturbatione, omni infestatione iimunes circa suas predictas possesiones et possesionum colonos aut agricolas. Robore enim et facultate preseutis huius nostri privilegii servari omnino debent etiam imposterum omne tempus habitatoribus predicti oppidi Croarum inmunitas acque securitas atque omnis publice infestationis exactionisque libertas circa predictas eorum possesiones, quam ex antiquo in hoc usque tempus assequebantur, iuxta argumenta privilegiorum et mandatorum, que iis esse concessa ab imperatoribus diximus. Et quoniam idem Croite retulenmt ad nos preterea sese preter inmunitatem et libertatem, qua fruuntur ex privilegiis et mandatis, liberos acque inmunes servatos semper fuisse etiam a vectigalibus, hoc est gabellis Durachii oppidi pro mercibus, quas ipsi vel portarent ad id oppidum vel inde exportarent et pro ea ipsa in imnitate et libertate vectigalium Privilegium quoque nostrum obtinuerunt, itemque suplicarunt, ut etiam ab ea predicta solutione vectigalium sint imposterum quoque liberi, inmunes et omni molestia, omni impedimento absoluti, nos haue etiam eorum suplicationem petitionemque probantes j überaus et precipimus homines eosdem Croitas servari baberique etiam imposterum omne tempus liberos et inmunes a solutione vectigalis, id est gabeile Durachii oppidi pro mercibus, quas ipsi vel portent in illud oppidum vel inde exportent. quemadmodum in eo, quod iis concessimus, privilegio continetur, ita ut ad nuuam solutionem vocari trahique debeant, nihil ab iis exigi aut peti pro eorum quibusvis mercibus liceat. Nam libertatum munitarum securitatis, tutele tranquillitatisque gratia presens hoc nostrum Privilegium sigillo pendenti aureo iis predictis habitatoribus oppidi Croarum concessimus largitique sumus mense octobris, indictionis II.

 

Andronicus fidelis in Christo Imperator Paleologus.

 

His itaque attentis et nostro animo repetitis episcopo, clero et communitati et hominibus Croarum oppidi antedicti tenore presentis uostri privilegii concedimus et quam liberaliter assentimus volumusque et jubemus, quod ex nunc in antea teneant, habeant et assequantur libere et sine contradictione aliqua omnia et singula privilegia, gratias, libertates et inmunitates et exemptioues, que in preinsertis privilegiis continentur, quas et unam quamque ipsarum eisdem episcopo, clero, comunitati et hominibus dicti oppidi Croarum confirmamus et de novo utique concedimus, mandantes propterea quibuscumque in partibus Albanie nostre viceregibus, guberuatoribus, comisariis et aliis officialibus nostris, presentibus et futuris, et presertim prefecto, capitano, castellano et custodibus dicti oppidi Croarum ipsas (?; huiusmodi nostram confirmationem, novam concessionem et gratiam ac omnia et singula in preinsertis privilegiis contenta episcopo, clero, comunitati et hominibus oppidi Croarum antedicti teneant firmiter et observent tenerique et observari faciantcumulatira, et in diminutis non contrafaciant ratione aliqua sive causa. In quorum testimonium presens Privilegium exemptionis fieri jussimus nostre bulla aurea pendente ujunitum. Datum in Castello Novo civitatis nostre Neapolis die XVIIII aprilis, anno a nativitate Domini MCCCCLVII, regni huius Sicilie citra Farum anno vigesimo tertio, aliorum verum regnorum nostrorum XXXXII.

 

Rex Alfonsus. Yo he leido la presente e plaze me, que asi se faga.

Dominus Rex mandavit mihi Arnaldo Fonolleda.