ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПСЕВДО-ПЛУТАРХ

 

„ЖИВОТЪТ И ПОЕЗИЯТА НА ОМИР”

(Περὶ τοῦ βίου καὶ τῆς ποιήσεως Ὁμήρου; De vita et poesi Homeri)

Издания: Tutti i Moralia. Prima traduzione italiana completa. Testo greco a fronte, Coordinamento di Emanuele Lelli e Giuliano Pisani, Collana Il pensiero occidentale, Milano, Bompiani, 2017, pp. 2304-2391, ISBN 978-88-452-9281-1

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

1. Някои могат да счетат за излишно да се изследва произхода на Омир и откъде е дошъл, след като дори той не е смятал, че си струва да предостави информация за себе си, но е бил дотам сдържан, че дори не е споменал името му [на родното си място]. Но тъй като обширното знание е полезно като въведение за тези, които започват образованието си, нека се опитаме да разкажем, какво е било написано от древните за него.

2. Ефор от Киме в труда си, озаглавен „Местна история”, се е опитал да покаже, че е бил кимеец, казвайки, че Апелес, Майон и Диос били братя от кимейски произход. Диос заради дългове се преместил в Аскра, село в Беотия и там се оженил и родил Хесиод от Пикемеда. Апелес умрял в родния Киме и оставил дъщеря на име Критеиса, като направил своя брат Майон неин опекун: но последния я изнасилил и опасявайки се от осъждането на съгражданите си заради това, я дал за жена на Фемий, смирненски учител по писане. Тя ходила сама на местата за пране край Мелес и там родила край реката Омир. Затова го нарекли Мелесиген („Мелес–роден”). Неговото име било променено на Омир след това, когато той загубил зрението си, тъй като кимейците и йонийците наричали така слепите, защото им били необходими омирионти (ὁμηρευόντων), т. е. водачи. Това е у Ефор.

3. Аристотел в третата си книга „За поетите” казва, че на остров Йос, по времето, когато Нелей, син на Кодър, повел йонийското преселение, местна девойка, която била изнасилена от едно от божествата, които танцуват с музите, и чувствайки срам заради размера на корема си, отишла на мястото, наречено Егина, където някакви пирати, като слезли на брега я поробили и я взели в Смирна, която тогава била под властта на лидийците. Те я дали на царя на лидийците, техен приятел, чието име било Меон. Той се влюбил в нея заради красотата й и се оженил за нея. Когато тя пребивавала с часове край Мелеса, станало така, че започнали контракциите й и тя родила Омир край реката. Меон го приел като свое дете, защото Кретеиса умряла веднага след раждането. Скоро след това, самия Меон умрял. А тъй като лидийците били покорени от еолийците решили да напуснат Смирна, и водачите им обявили, че всеки, който иска да ги последва трябва да излезе от града, Омир, макар да бил още млад, казал, че той също искал да ги последва (ὁμηρεῖν – гр. следва); в резултат на което бил наречен Омир вместо Мелесеген.

4. Когато достигнал зряла възраст и вече бил станал известен със своята поезия, той запитал бога кои са родителите му и откъде е дошъл. И богът му дал такъв отговор:

 

Остров Йос, който майка ти роди,

теб като умреш ще те приеме.

Но се пази от гатанките на малките момчета.

 

Разказват, че друг оракул отговорил следното:

 

Блажен и злочест — и двете са твое рождено право — ти търсиш своето отечество: но тази земя е твоя майка, а не твой баща; града на твоята майка се намира близо до широкия остров Крит, земята на Минос, нито близо, нито далеч. Там твоята съдба е да загинеш, когато няма да успееш да разбереш песен от устата на деца, трудно разбираема и изречена с думи с изкривено значение. На теб са ти дадени два живота: един сив под две слънца, а друг равен на безсмъртие, по един за живеене и един за смърт — и след смъртта ти ще израстеш не по-малко.

 

Скоро след това, плавайки към Тива за Крониите (музикално състезание празнувано от тамошните жители) той отишъл на Йос. Там, когато седял на една скала, той видял няколко рибарчета, плаващи към него и ги попитал дали са уловили нещо. Тъй като заради неуспешния риболов те нямали нищо, освен хванатите въшки, те отговорили така: „Всичко, което сме хванали, ние оставихме след себе си, всичко, което не хванахме, ние носим с нас.”

С тази игра на думи те имали предвид, че въшките, които успели да хванат, те убили и оставили назад и че тези, които не успели да хванат, те носели в дрехите си. Тъй като не успял да разгадае това, то Омир умрял от мъка. Народът на Йос му направил великолепно погребение и написал следното на гроба му:

 

Тук земята покрива свещената глава, украсила воините-герои, божествения Омир.

 

Но има и такива, които се опитват да докажат, че той е бил колофонец, предлагайки като основно доказателство елегията написана на неговата статуя. Тя звучи така:

 

Омир, син на Мелес, ти даде на цяла Гърция и на отечеството си Колофон вечна слава; и ти, с твоята божествена душа, си произвел тези две дъщери-полубогини, като си написал своите текстове. Едната пее за тъй блуждаещото завръщане на Одисей в родината, другата за войната на дарданците при Илион.

 

И епиграмата, написана от епиграматика Антипатър не трябва да се изпуска от внимание, защото тя не е лишена от тържественост. Тя звучи така:

 

Някои от тях (казват), че Колофон е бил твоята кърмачка, Омире, някои - красивата Смирна, за Хиос някои говорят, някои за Йос, някои заявяват, че е процъфтяващия Саламин, после някои казват, че е майката на лапитите, Тесалия, някои са обявили един дом, а други друг. Но ако трябва да кажа за разкритото от мъдрия оракул на Аполон, твоето отечество е огромното небе — ти не си роден от смъртна жена, а Калиопа е твоята майка.

 

5. Що се отнася до хронологията, някои казват, че той се е родил по време на Троянската война, на която е бил очевидец; други го поставят сто години след войната; трети - сто и петдесет. Той е написал две стихотворения – „Илиада” и „Одисея”. Някои погрешно казват, че той също е добавил „Батрахомиомахията” и „Маргита” като учебно упражнение.

 

Към списъка със съчинения на Псевдо-Плутарх >>>