ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПСЕВДО-ПЛУТАРХ

Псевдо-Плутарх (Лъже-Плутарх) е условно название на анонимния автор или автори на няколко разнородни по тематика и стил псевдоепиграфи (произведения лъжливо приписвани на автор различен от истинския) на гръцки език, за които в миналото се е считало, че са били дело на Плутарх. Сборникът „Моралии” съдържа 78 произведения на Плутарх, но за 5 от тях се счита, че не са негово дело и тъй като действителния им автор не е известен, то за него се използва условното обозначение Псевдо-Плутарх.

Тези 5 съчинения, чийто автор е обозначен като Псевдо-Плутарх са следните: „Малки сравнителни животописи”, наричани също така „Сбирка на паралелни гръцки и римски истории” (гр. „Συναγωγή ιστοριών παραλλήλων Ελληνικών και Ρωμαϊκών”, лат. „Parallela minora”), „Утешение на Аполоний” (гр. „Παραμυθητικός προς Απολλώνιον”, лат. „Consolatio ad Apollonium”), „За съдбата” (гр. „Περί ειμαρμένης”, лат. „De fato”, II в.), „Животопис на десет оратора” („Βίοι των δέκα ρητόρων”, лат. „Vitae decem oratorum”), „Мнения на философи” (гр. „Περί των αρεσκόντων φιλοσόφοις φυσικών δογμάτων”, лат. „De placitis philosophorum”), „За музиката” (гр.„Περὶ μουσικής”, лат. „De musica”, II-III в.). Освен тях е поставено под съмнение авторството на Плутарх и за още някои произведения: „За възпитанието на децата” (гр. „Περὶ παίδων ἀγωγῆς”, лат. „De liberis educandis”), „За монархията, демокрацията и олигархията” (гр. „Περί μοναρχίας και δημοκρατίας και ολιγαρχίας”, лат. „De unius in republica dominatione, populari statu, et paucorum imperio”) и на „Любовни разкази” (гр. Ερωτικαί διηγήσεις”, лат. „Amatoriae narrationes”).

 „Псевдо-Плутарх” се използва за обозначаване на автора на още няколко съчинения, които не са били включени в сборника „Моралии” като: „За реките” (гр. „Περί ποταμων”, лат. „De fluviis”), „Стромати” (гр. „Στρωματεῖς”), „За живота и поезията на Омир” (гр. „Περὶ τοῦ βίου καὶ τῆς ποιήσεως Ὁμήρου”; лат. „De vita et poesi Homeri”). Счита се, че повечето от тези произведения са написани през късната античност (ІV-Vв.). Относно произведението „За благородството” (лат. „Pro nobilitate”), Д. Бланк (Blank, D. (2011). Martínez, J. (ed.). 'Plutarch' and the Sophistry of 'Noble Lineage'. Fakes and Forgers of Classical Literature. Madrid: Ediciones Clásicas. pp. 33–60) е счел, че то е дело на Арнолд Ферон и е било публикувано за първи път през 1556г.За „Писмото до Траян” (лат. „Epistola ad Traianum”) също се счита, че не е дело на Плутарх, а е било съчинено през Средновековието.          

 

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

 

„ЖИВОТЪТ НА ОМИР”