ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ НА ХАДЖИ КИРО ТАБАКА ОТ СЛИВЕН

Киро Маринов Табака е баща на известния историограф и краевед д-р Симеон Табаков (1882-1918), който включил бележките на баща си в книгата си „Опит за история на град Сливен”.

Киро Маринов Табака бил роден в Сливен през 1844 г. Баща му Марин Стоянов Скубаря бил от котленското село Раково. Киро Табаков е учил първо в сливенското килийно училище, а след това е бил ученик на Добри Чинтулов и на Сава Доброплодни. Завършил е т. нар. подготвително училище през 1861 г. Той упражнявал табашки занаят цели 60 години - до 1912г.

Летописът обхваща събитията от 1865г. до Освобождението на България през 1878г. В него са включени известия за Старозагорското и Априлското въстания, както и за Руско-Турската освободителна война (1877-1878).

Издания: С. Табаков, „Опит за история на град Сливен”, т. II, С., 1924, 267-268, 283-284, 305, 309-310, 322, 332;„Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г., стр. 361-363, бележки: стр. 425-426.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1865, октомври, 15. В град Сливен пристигнаха няколко фамилии чужденци. Едните от тях се наричаха немци, а другите българи, които казваха, че били изселени преди 150 години от Дренчович и от Белина, а другите, които се наричаха немци, не знаят да говорят български (с бръснати мустаци). Някой си по име Албрас ги поканил да се заселят в някои турски чифлици.

Сливен, 1875, септември, 16. В Сливен през текущия месец се пръснаха слухове, че турците ще удрят града на огън¹. Завчера вечерта голям страх обзе населението благодарение на царската редифска войска², която пристигна същия ден вечерта от Загорската каза. На другата вечер пристигна и конно отделение 300 души конници от Казак алай³.

На 19-ти през нощта се дигна едно отделение казаци от 100 души към Стара Загора, дето някои си уж удряли на града, но това излезе гола лъжа.

Сливен, 1875, октомври. Подир гореказаните слухове турците по селата захванаха да убиват, да колят мирните селяни, да безчестят девици и други подобни варварства. Много време не смееха да излязат хората отвън градовете, а по селата един Бог е свидетел. Различни свирепства се извършиха в тези времена, като самите управители ги поощряваха за това.

През текущия месец излезе дядо Серафим⁴ да обиколи епархията си. На връщане пристигна в град Ямбол малко късно. През нощта с камъни щели да го убият, като го мерили цялата нощ.

Сливен, 1876, май, 8. В петък се разпръсна слух в града, че няколко момчета българчета побили знаме в село Нейково⁵ и искали няколко селяни на помощ; в същия ден вечерта заваля дъжд и сняг лапавица. В събота сутринта погледнахме Балкана, покрит със сняг. От правителството се раздаде оръжие на всички мюсюлмани, на цигани и на децата им, които се разтичаха в града нагоре надолу като бесни. Надойдоха и от селата като мравки башибозук и чакаха яма (плячка).

Три дни бесняха турците, като искаха дрехи, цървули, като обираха дрехите, цървулите на бедните хора, които бяха на път или по лозята.

10 май 1876. По пладне донесоха знамето наедно с една глава. В този ден турците бяха много възбудени и зарадвани, като тичаха да гледат знамето; раздаваха се слухове, че водели една кола с глави⁶. Турци и цигани тичаха като бесни нагоре-надолу. Раздадоха се слухове, че управителят рекъл: „Всеки на оръжие!”⁷. Взеха да бягат турци и българи към къщите си, като затвориха дюкяните си. Екна целия град. Децата писнаха, майки и бащи заплакаха. Турците излязоха по улиците с оръжие в ръце и кого де стигнаха от българите биеха.

Сливен, 1876. В Клуцохор, 28 август, в събота срещу неделя през нощта - пожар в черковните дюкяни срещу моста. Подир 5 дни, т. е. на 3 септември в четвъртък срещу петък през нощта, избухна голям пожар, пак посред нощ, на 15 български дюкяни.

Декември, 2, 1876. В четвъртък през деня според повелението на английския консул извадиха главите на момчетата, които бяха донесени от Балкана, и ги погребаха в българските гробища, защото бяха заровени в сметта⁸.

През май (1877) се издаде едно царско повеление за събиране на доброволци от всяка народност. Събирането на доброволци стана със зурли и тъпани на мястото наречено Сахат-мегдан, като побиха едно знаме с „храбрите” около него. Тези „храбри” бяха такива, дето беснееха, както искаха, без да им рече нещо правителството. Грабеха, биеха хората, а най-вече бакалите, като вземаха ракия и хляб без пари и навред в града, без да им рече нещо правителството.Тези доброволци бесняха около 25 дни и заминаха за войната.

През тези времена данъци връз данъци, пари за дрехи на войската, пари за волна помощ, пари за кола, за волове, за коне. От друга страна, обири и убийства от турците вред, а най-вече по селата. На юни 27, в понеделник, пристигнаха в Сливен няколко фамилии турци бежанци, които казваха, че били от три кази от Търновско. След това цяла неделя слизаха турци от Балкана.

Във вторник (28 юни) пристигнаха черкези конница; през нощта пристигнаха зейбеци с ножове на кръста и пушки от царските. В събота те заминаха за Балкана през боазите.

Сливен, четвъртък, 7 юли. В него ден рано побягнаха по-главните агалари от града като мутесарифина, мюдюрина от фабриката (императорската фабрика в Сливен), кадията и гюмрюкчията⁹.

7 юли 1877, в четвъртък, обесиха двама селяни от Кадъкьой. Войската ги взела за съгледвачи.

От 8 юли до края на месеца всичките селяни се пръснаха. Черкези, башибозуци и турци тръгнаха по яма из селата. Сливен се напълни със селяни. Те дойдоха голи в града¹⁰.

5 януари 1878г. пристигнаха нашите герои, именно Панайот Хитов с 6 дружини, които се отправиха в митрополията при стареца дядо Серафим. На 6 януари пристигна войводата Дядо Желю с няколко момчета. На 6 януари Богоявление стана едно голямо тържество на Йордановден посред града на шадравана. Дядо владика с няколко свещеника служи там. Подир службата се поздрави с няколко топовни гърмежи от българската артилерия¹¹.

БЕЛЕЖКИ:

1. На 16 септември 1875 г. Стефан Стамболов. извел старозагорските въстаници на Чадър могила. Във въстанието се канели да участват и сливенци, заради което се събирали на съвещания в домовете на Нено Господинов и Дянко Цонков.

2. Редифите били запасни войници от редовната турска войска.

3. Казак алай били турски военни части съставени от християни. Те били създадени по идея на полския емигрант Садък паша (Михаил Чайковски), който постъпил на турска служба след потушаването на полското въстание от 1830-1831г. В тези части постъпвали момчета от бедни семейства или авантюристи. Според Черновежд тази формация взела участие в погромите в Панагюрище: „Един войник от тая сбирщина, наречена казак алай (казашки полк) е убил в черквата старите свещеници и иконом поп Нестор Юруков и поп Иван Гуринов. След като извършил убийството, тоя кръвник се не свенил да се похвали, че макар и да е поповски син от гр. Русе, той заклал двамата попове" (Черновежд. Кратко описание на Панагюрското въстание, провъзгласено на 20 април 1876г. С, 1893, стр. 55).

4. Сливенския екзархийски митрополит Серафим (1873-1896). Той бил роден в Пирдоп на 14.10.1819г. Светското му име е Златан Груев Кинов. През 1873г. е бил ръкоположен за Велички епископ, като същата година е избран за пръв митрополит на новоучредената Сливенска епархия. По време на Априлското въстание той успял да спаси града от опожаряване. Починал на 11.08.1896г.

5. Бележката е свързана с избухването на Априлското въстание. Въстаниците се събрали на 3 май 1876г. На 6 май четата поела към с. Нейково начело със Стоил войвода. През нощта на 7 май навалял сняг. На 9 май се стигнало до сражение между четата и потерите, в което бил ранен Георги Тихов Обретенов, който за да не бъде заловен жив се отровил. След това четата се разпръснала. На 12 май в района на Сатма-чешма Стоил войвода и останалите с него четци били обградени и се предали. Войводата бил посечен, а главата му била отнесена в Сливен.

6. Главите на убитите въстаници били изложени на чершията, след което били погребани.

7. Всъщност управителят на града Хайдар бей се застъпил за населението на Сливен пред Шевкет паша и убедил местното турско население да остави оръжието и да се прибере по домовете си. Вероятно затова в бележката призива на управителя турското население да грабва оръжието е определен като слухове.

8. Данаил Константинов разказва друга версия: че сливенският управител Хайдар бей, като видял главите, казал: „Дайте ги на близките им!", след което една бабичка взела главите и ги погребала (Константинов, „Жеравна”, Жеравна, 1948, стр. 269).

9. След като генерал Гурко преминал Балкана, той разбил турските части на 29 юни 1877г. при Твърдица, а след това при Оризаре на 3 юли 1877г. Това предизвикало паника, в резултат на което мютесерихинът Рафи ефенди, градоначалникът Мустафа ага и Рафат бай от Ямбол избягали от града. (Табаков, С, Цит. съч., с. 309).

10. При отстъплението си турските нередовни части подлагали местното население на грабеж, като обирали дори турското население, вкл. и по-видните първенци.

11. Руските войски влезли без бой в Сливен на 4 януари 1878г.