ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА ФИЛОТЕЯ ТЕМНИШКА ОТ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

 

Пространното житие на света Петка Търновска е написано от патриарх Евтимий  и най-вероятно е било прочетено в манастира „Света Богородица Темнишка”, където са се намирали мощите на светицата..

Наред с разказа за живота на света Филотея съчинението на патриарх Евтимий съдържа исторически сведения свързани с военните действия на цар Калоян на юг от Балкана и за пренасянето на мощите в Търново. Похвалното слово за светицата е написано от Йоасаф Бдински и в него има ценни исторически сведения за превземането на Търново от турците.

Времето, в което е живяла светицата не е съвсем ясно посочено в житието. Тъй като са споменати свети Антоний и египетския отшелник Амун, който е живял около 420г., то като долна граница се приема ІV-Vв. Разказът пък за Навкратий от Аморея и Артаван от Филомилия, които били пленени от арабите в Сицилия се свързва със събитията от VІІ-VІІІв., което се явява горна граница. Тъй като в житието се говори, че светицата се борела с езичеството, то някои от изследователите считат, че тя е живяла по времето на Юлиан Отстъпник. Не е изключено обаче езичниците да са варварите, които нападали империята във времето между V-VІІІв.

Дискусионен е също въпросът за местоположението на родния и град Моливот, който е свързан с областта Памфилия. Памфилия се е намирала в Мала Азия (на южното крайбрежие срещу остров Кипър), но Йоасаф Бдински говори за „Тракия Памфилийска”. Малоазийската Тракия или още Мизия се е намирала при Мраморно море, т.е. доста далеч от Памфилия. Според Каружняцки и Дуйчев става дума за Поливот, като името на града е било изписано погрешно.  

Годината на пренасянето на мощите в Търново не е известна, но се предполага, че е станало по време на военните действия на цар Калоян на юг от Балкана в периода 1204-1206г. Датата на която се чествало пренасянето е 28 май. След превземането на Търново от турците, мощите били пренесени във Видин, а след като и той бил превзет били пренесени във Влашко в Куртя де Арджеш, където се намират и до днес. Празникът на света Филотея се отбелязва на 7 декември.

Ръкописи (по номерацията във Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius; публикуваният по-долу текст е базиран на Нямцкия (D1) препис, като е сверен и с О2):

Z – Ръкопис на митрополитския консисторий в Черновиц. Освен житието на света Филотея в сборника се намира и похвала за св. Константин и св. Елена. Ръкописът е от ХVІв., написан е на български език;

Ž - Ръкопис на митрополитския консисторий в Черновиц. Ръкописът е от кр. ХV- нач. ХVІв., написан е на сръбски език;

D1 – Ръкопис № 106 на Нямцкия манастир. Ръкописът е от 1441г., написан е на български език .

U1 - Ръкопис № 175 на Синодалната библиотека в Москва. Ръкописът е от ХVІв., написан е на руски език.

Z1 – Ръкопис № 987 на Синодалната библиотека в Москва. Ръкописът е от ХVІв., написан е на руски език.

С2 - Ръкопис № 192 на Саво-Сторожевския манастир. Ръкописът е от ХV-ХVІв., написан е на руски език;

К2 – Ръкопис № 676 на Троице-Сергиевата лавра (стар № 407) от ХVІІв., руско-славянска редакция;

О2 – Ръкопис № 754 на Троице-Сергиевата лавра (стар № 1644) от ХVв., руско-славянска редакция, л. 311Б- 291Б. В същия сборник се намира и похвалата за св. Константин и св. Елена (л. 174) и Похвалата на епископ Климент за архангелите Михаил и Гавраил;

N3 – Ръкопис № 631 на Соловецкия манастир от ХVІв., руска редакция;

         Издания: Житието е издавано изцяло и отчасти многократно. Текста по-долу е направен по изготвените във основа на Нямцкия и Зографския преписи публикации в: Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393) nach den besten Handscriften hrsg. von Emil Kałužniacki, Wien, 1901, стр. 78-99; „Стара българска литература, стр. стр. 202-216, бел. стр. 581-584.

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

ЖИТИЕ И ЖИВОТ НА НАШАТА ПРЕПОДОБНА МАЙКА ФИЛОТЕЯ НАПИСАНО ОТ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ

 

Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел в са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват неговите заповеди? Затова се сдобиха с похвала ония мъдри деви, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха ликуват, и на неописуема слава се наслаждават1. Като подобно на тях възревнува усърдно, блажената Филотея бе удостоена да влезе в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!

Понеже в началото на началото злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в рая. И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-простата част, най-немощната съдина, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие2. А тя - неопитната за лукавствата му - повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи достойно наказание за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни недъзи и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи наказание.

Но какво направи Бог чрез чудеса? Слезе от небето по начин, само нему известен, роди се от Дева и Богородица Мария, като взе плът от чистата й кръв, и стана съвършен Бог и съвършен човек, та и човеците да удостои, и да изправи женския род, опорочен чрез древното престъпление. И дарува победа на цялото човечество - не само на мъжкия род, но и на женския, та да могат да тъпчат и напълно да низвергнат основоположникът на злото - врагът, прелъстил жената в рая, и всички негови враждебни сили.

Затова и блаженните ония мироносики3, изпълнени от Пресветия Дух, в женското си естество възприеха мъжка сила и последваха Владиката Христос чак до кръста и смъртта. Не само това - но и след божествената страстна мъка и след възкресението първи се удостоиха да видят Спасителя и първи чуха спасителното: „Радвайте се!”.4

Затова и мъдрите ония деви, които споменава евангелската книга, се приготвиха вседушно за посрещането на небесния Жених; и като счетоха за нищо прелестите на целия този свят, всяка бдеше до своя светилник, пазейки го неугасим, сиреч съхранявайки чистотата на тялото си, та, когато чуят глас: „Ето Жениха!” - готови да се затичат да го посрещнат. И като му покажат чисто и целомъдрено телесна и духовна чистота, с велика слава да влязат с него в небесния чертог. На тях, прочее, подражаваше с цялата си душа и блажената Филотея, потруди се да угоди на своя Жених и да му принесе, чиста и неосквернена, чистотата на своето тяло. Затова непрестанни молби и молитви бяха отправяни от нея непрестанно към Бога. Нему тя служеше чрез дух и истина, а за здравата вяра смесваше най-сладка напитка, не като напитката, наричана сикер, направена от много и различни семена, но друга, в която е разтворено богопредано въображение; й отхвърляше всяко мътно питие, приготвено от еретически измами. Така беше, според Давид, като дърво, посадено при водни потоци,5 пазеща премного чистота и винаги вглеждаща се към висшето блаженство.

Отечеството тази блажена бе град Моливот6, както е обичайно да бъде назоваван, беше в Памфилийстата област. Нейните родители се наричаха патриций Йоан и Ирина. Чеда на благородни родители, те винаги пребиваваха в страх божи, денем и нощем бдяха в божествените храмове, нуждаещите се хранеха и на просяците даваха потребното; тяхното постоянно въжделение бе как да получат чедо. Понеже се молеха така прилежно и лееха от очи топли сълзи, не сгрешиха, че се надяваха. Родиха прочее тази светица и я нарекоха Филотея.7 При това те изпълваха сърцата си с неизказана радост и изпращаха към Бога благодарствени песни. Когато изминаха три години, блажената Ирина, оставила едновременно съпруг и дъщеричка, се пресели в нетленната обител. Патрицият Йоан, като видя, че детето от самото си раждане никак не приема мляко от майка си или от друга жена, изпадна в неизказано недоумение. Обаче тя бе хранена по божествен промисъл и се развиваше все по-бързо. Щом дочакала да навърши шест години, бе дадена да изучава свещените книги. И толкова преуспя в учението, че знаеше наизуст цялото божествено писание, така че всички й се чудеха и славата й проникваше навсякъде. Толкова пък процъфтя във въздържанието, че цяла седмица издържаше без храна, а в събота и в неделя, след като се причестеше с божествените тайни, вкусваше малко хляб, също в накисната леща, а после пак спазваше предишния начин на живот. Нощ в ден тя вникваше в божествения закон и насищаше душата си със свещените писания.

Когато навърши 14 години, макар и да не искаше, бе съчетана в плътски брак. А нейният годеник, благороден и във всичко приличащ на Филотея, беше на 17 години. Боголюбезната, когато се видя наистина омъжена, без да е желала, чудеше се с каква хитрост да запази себе си неосквернена и вседушно, от сърце, отправяше към Господа прилежни молитви: „Господи Боже - казваше, - погледни милостиво към моето смирение и ми дари сила, та да запазя неосквернена своята чистота, докато ти ме приемеш при себе си!”, Докато така всекичасно се молеше, от неизразима печал обзета, намери подходящо време; когато бе доведена, за да се събере с мъжа си и бе затворена в брачния чертог, падна веднага на земята, започна неутешимо да плаче, обливайки земята със сълзи и биейки с ръце лицето си и: „Горко ми - говореше, - горко ми, как пострадах! Разтвори се, земьо, та ме погълни, мене, окаяната, жива!”

Когато я видя плачеща така безутешно, Константин, а такова бе името на годеника й, с мъка я привдигна от земята и я питаше за причината на този безутешен плач. Тя пък, след известно време, едва спряла да плаче, отхвърлила от себе си всякакъв срам, му каза: „Господарю мой, его, аз цяла съм а твоя власт! Но, ако ме почакаш, ако послушаш като приемеш съвета, с който бих те посъветвала, и своята душа ще спасим, и на други ще бъдем полезни.” Той й каза: „Говори каквото искаш, като отхвърлиш от себе си всякакво съмнение, че и страх!”

Боголюбезната рече: «Когато четях божествените книги, намерих древна повест, разказваща следното. Едва благоговейна девойка бе омъжена за мъж - неговото име бе Амун, - благородна издънка от благороден корен8. Когато настъпи часът да се събере с невястата, той, прочее, според обичая си с тих глас и умиление й каза: „Съпруго въжделена, познаваш ли мъжкото изкушение?” Тя му отвърна: „Не, господарю мой, съвсем и никак не я познавам.” А на нея: „Послушай ме внимателно и ще ти разкажа подробно за всичко, що би ни се случило, ако се съчетаем един с друг. На мене ти ще причиниш много грижи, а на себе си - безмерна печал и вечно мъчение. При това, когато заченеш в утробата си, ще те обхванат нетърпими болки, тъй че няма да можеш сладко да се нахраниш, а сънищата ти ще бъдат бодежи и стенания. Когато пък започнеш да раждаш, изнемога и чести стонове, и конвулсии, и - накратко -сигурна смърт те чака; ще отправяш поглед насам-натам и не ще намериш кой да ти помогне. Ако ли пък родиш, те очакват безкрайни грижи и труд, говоря за: кърмене, повиване, къпане, хранене, безкрайна работа; грижи за мъжа, за князете, за църквата, за одеждите. Ако пък и роденото от тебе се окаже безумно, върху ти ще тегне двойна печал; на всичко отгоре - и грижа за зестрата! Ако пък бъдем постигнати от нищета, ще предпочетем смъртта, нежели такъв живот. Послушай ме, добър съвет ти давам, и нека преживеем в чистота този кратък живот, та да наследим бъдещия живот, от който се отдалечава всяка печал, скръб и въздишка.9 Няма там тъма, нито звезда, няма лято, нито пролет, няма студ, нито пек, но - само светлина, само радост! Там е Христос, дървото на живота,10 комуто се наслаждават всички светци, удостоени, според както всеки се е пречистил. Нека им подражаваме, нека се стремим и ние да ги достигнем!”

Като чу това сгодената от годеника си, с очи, пълни със сълзи, каза: „Ако тези неща, господарю, стават така и ако светът води такъв живот, ето, аз съм готова за всичко да те слушам. Прави, прочее, както искаш, аз никак няма да отстъпя от твоята воля!” Така двамата, убедили се един друг и укрепили се с клетви, пребиваваха, съхранявайки девство и чистота. Като поживяха там достатъчно време, с взаимно съгласие решиха в най-кратък срок да се разделят от света и да живеят в уединение, понеже е бояха да не би някой от злите и развратни люде да ги прелъсти и да ги насочи към страстта и душата си заедно с тялото да погубят. По съвета на великия Антоний11 те стигнаха до Нитрийската планина12 и там, в пустинята, направиха бедна колиба и останаха дълги години, често се молеха коленопреклонно и измъчваха тялото с пост и бдение.

Но дяволът, ненавиждащ доброто, понеже не можа да търпи дълго чистотата и добродетелта на божиите угодници, загнезди страстни помисли в жената, та тя страдаше много и непрекъснато се измъчваше. Когато онази премъдрата и христолюбива невяста разбра, че страда от тези неща, разказа премъдро и разумно на блажения Амун и прилежно го помоли да съгради за нея отделна малка колиба. Той изпълни молбата й. И така, запазили докрай чистота и целомъдрие, те преживяха всичките 18 години. Не след много време блажената заспа блажен сън и отиде при Христос, за когото жадуваше. А добродетелният Амун, жилище на Светия дух, като преживя малко дни и прие кончината си. Великият Антоний, макар и отдалечен на 15 дни път от него, видя душата му, понесена от ангела към небето. И мнозина други преживяха подобно превелико житие. Ако и ние бъдем техни следовници, ще получим подобна на тяхната отплата.13

Сега прочее, дано ти бъде угоден съветът ми, господарю, мъжо мой, и да пребиваваме в чистота, като пазим неосквернени телата си. Защото никак не ще ни е полезна кратковременната наслада; и дълго време да живеем, пак в пръста ще се върнем. Нека пребиваваме в страх божи и да получим отредените блага с всички, боящи се от Господа!

Когато Константин чу това от годеницата, започва да говори и й рече: „Ако можех да повярвам, че всичко, що казваш, е истина, с радост бих го сторил, но се боя да не би да е някаква измама и защото не ще избегнем присмеха.” А тя бързо му отговори: „Кълна се в праведния съдия, който ще съди живите и мъртвите! Истината ти казах, че ще запазя тялото си неосквернено чак до края на своя живот, дори и ако изтърпя безброй пъти смъртта!” Той, повярвал, че казаното е вярно, веднага се подчини на съвета. И, укрепени взаимно с клетви, прекарваха прочее в чистота и целомъдрие.

Измина малко време и Константин бе избран да получи сан в църковния причт. Не след много дни и бащата на блажената Филотея достигна края на живота си. А те пребиваваха, следвайки всички божи заповеди: бедните хранеха, голите обличаха, не се отделяха от църквата денем и нощем. И всички им подражаваха и взимаха пример от тяхното добро съжителство. По такъв начин те преживяха около 6 години и Константин също прие кончината си. Блажената, като видя мъжа си отишъл при Господа, направи му добро и според чина погребение и отправяше към Бога благодарствени песни.

Когато намери подходящо време, освободи всичките роби и робини, а останалия имот и богатство раздаде на бедните и убогите, според казаното: „Пръсна и раздаде на сиромасите и правдата му пребъдва вечно.”14 За църквите и за манастирите изхарчи голямо богатство и ги украси добре. И като взе една от робините със себе си, излезе прочее от дома си.

Близо до град Моливот има някакво езеро, а в него се намираше един остров. Филотея навлезе там, направи си малка килия и живееше, отхвърлила от себе си всякакъв метеж, като измъчваше тялото си с пост, бдение и с лежане ничком на земята. И толкова се бореше срещу страстите, че костите й прилепнаха към кожата.

Дяволът, ненавистник на доброто, не изтърпя задълго да я остави несъблазнена, но повдигна срещу й различни войни. Смущаваше нейното сърце веднъж със страхове, друг път - разни видения; плашеше я, преобразен веднъж в змия, а друг път - в звяр. Но тя върху устните си носеше псаломското слово, говорейки: „Отстъпете от мене всички, които вършите беззакония!”15

В една от нощите, докато бе заставала за обичайната молитва, с ум и сърце, отправени към небето, мястото внезапно е разтресе. Отвън се чуваше силен вик и шум, сякаш бе дошъл някой цар. И едни се мъчеха да изкъртят вратата, други започнаха да рушат колибата, крещейки един на друг: „Хванете я по-бързо! Хванете я и я хвърлете в езерото!” Боголюбезната, разбрала, че това е дяволска проява, към молитвите си прибави още молитвата: „Исусе Христе, единородно на Отца Слово, ти, който благоизволи да се въплътиш чрез жената, та да излекуваш женското престъпление; ти, приелият плът от чистата Дева п Богородица, погледни към мене, твоята смирена робиня, уединила се заради тебе. Ето злоначалният враг върви, ревейки като лъв и иска да ме погълне,16 защото е свикнал многократно да се нахвърля върху женския род, да го покрива с позор и да подбужда срещу него обвинения и голям присмех. Но ти, който неизречено си възсиял от девицата Мария и си благословил женската природа, и си унищожил без остатък нейното безчестие, низпосли сега на мене, убогата, своята помощ, та позорът да падне обратно върху главата му и да бъдат посрамени всичките му неприятелски сили, защото си благословен във вековете, амин!» И така, като се обозначи с кръстен знак, внезапно всички ония привидения изчезнаха безследно, а тя не престана да пее и славослови Бога до утрения час. И подвизи към подвизите непрестанно и подеми на сърцето полагаше.17 Но как да опиша извора на сълзи, непрекъснатите въздишки, прекрасното мълчание, непрестанните моления, честите коленопреклонения, пълното безстрастие, любовта към Бога, ангелското житие и другите неща, що прояви заради божествената любов?

Понеже тя живееше така и бидейки в плът, съществуваше като безплътните, Господ не пожела този й живот да остане скрит за дълго, но всички около онова място възвестяваха нейното житие. И голяма прослава се разнасяше за нея и чрез нея Бог бе прославян навсякъде. А при нея се стичаха мнозина от благочестивите и се поучаваха от божествените й думи. Тогава много люто елинско прелъстяване бе обхванало всичко и демонските чтилища винаги бяха пълни със сквернота и дим. Тогава безброй мъченици бяха покосени, а верните, сред бури и размирици, се колебаеха премного. Когато Филотея чуваше, че подобни неща стават, така да се каже, всекидневно, беше поразена от силна печал. Тя поучаваше всички, които идваха при нея, по божествените книги и напълно унищожаваше елинското прелъстяване. Придоби и дар да лекува; мнозина недъгави и прокажени получиха изцеление от нея. Бе изучила прочее съвършено цялото божествено писание и проповядвайки богобоязливо, привличаше всички, както магнитът според своята природа привлича желязото.

Някоя си жена дойде при нея, обзета от ужасно страдание. Гърдите й бяха разядени от тежката болест и въпреки че беше пръснала твърде много богатство за лекари, не получи облекчение. Когато боголюбезната я видя страдаща така, силно се наскърби в сърцето си и й дожаля за нея. Веднага започна да се моли и ронеше от очи поток сълзи, говорейки: «Боже, вседържителю, пощади своето създание и не го оставяй да се мъчи толкова!” Взе масло от светото кандило на Божията майка, помаза двете й гърди и с ръка стори кръстен знак на тях. И за кратко време я отпрати здрава у дома й.

След като бе изминало немалко време и това чудо се бе разчуло, някакъв мъж на име Евтимий, със сакат крак, дойде на острова при светата, търсейки да получи изцеление. А блажената, когато го видя, питаше го за причината на болестта. Стенещ с жален глас, той показваше болния си крак и лееше сълзи от очи. Най-добрата между жените и блажена Филотея, както някога Христос попита парализирания, така и тя го питаше, казвайки: „Искаш ли да оздравееш?”18 А той бързо й отвърна: „Искам, госпожо, и много искам! Помилуй мене клетника! Вярвам, че каквото молиш от Бога, ще ти даде Бог.” Тя му каза: „Ето, ако страдаш, от езика си страдаш! Той ти е дарен от Бога за божие славословие и хвала, а ти го употребяваш за празнословия, за глуми и за лоши слова. Дай, прочее, дума да не дръзваш повече за тях и освен това - да се пазиш от елинските басни и служби и мъдрувания, от хулните им слова и умовредните им мъдрувания; и моят господар бързо ще те изцери! Той веднага с радост стори заповяданото и даде дума, че никога повече няма да дръзва за такива неща. Светицата тутакси настъпи крака му, призова пресветото Христово име и след няколко дни го отпрати здрав в дома му, радващ се, и славещ, и благодарящ на Бога. Когато и това чудо се разчу навсякъде, всички славеха Бога и отправяха благодарствени похвали.

Блажената никак не се възгордяваше от такива чудеса, но винаги пазеше в ума си онова Давидово, а всъщност на Светия дух, слово: „Не нам, Господи - казваше, - не нам, но на своето име дай слава! И непрестанно мокреше постелите със сълзи.20 Съзираше пред лицето си оня страшен и ужасен съд и неподкупния съдия, и немилостивите ангели, и ония места на мъките и срама, който ще обземе грешните, и жестокия и окончателен отговор: „Махнете се от мене, проклети!”21 И от звука на въздишките забравяше да яде хляб.22

След като преживя така дълго време и бе наредила по този начин своя живот, тя предусети, че ще се пресели от тук. И, както й бе присъщо, полагаше големи грижи за църковните догмати. Наставлявана от благия дух, тя отсъди добре и разумно, та, както приживе бе укрепвала църквата чрез истинни повеления, така и след смъртта си да не я остави без закрила. И призова целия църковен клир и им изрече много свещени в медоточиви слова: „Настъпва - рече времето на моето отхождане, та счетох за правилно да ви припомня всичко за православната вяра, предадено и узаконено от светите апостоли и божествените отци. Понеже както не е възможно за нямащия очи правилно да върви, така не е възможно и на неспазващия благочестието по Божията воля да живее. Знайте, че главата на целия ни живот е благочестивата вяра. Апостолите, що радееха за нея, претърпяха различни смърти, та да ни я предадат чиста и непорочна. Затова, прочее, достойно е за вас с всякакъв страх н боязън да я пазите и съблюдавате чиста и непорочна и да следвате непоколебимо църковните предания, а не да се носите насам-натам от различни ветрове. Въпреки че врагът на нашия живот по различен начин разпръсна скверното и нечисто езичество и се старае да унищожи нашата православна вяра, но нашият Господ Исус Христос пролял кръвта си за нас, не остави своята църква да бъде опустошена до край, но и помощ ще даде, и ще изведе до победа съда. Та и аз, убогата, от младини бях възпитана в благочестие и го приех от родителите си като многоценно съкровище! Моля се на вашето свещено върховенство да не забравяте преданията на светите пророци и апостоли, както великият апостол Павел пише до Тимотей: „Чедо Тимотее, каквото чу от мене, това предай на верните човеци, които ще бъдат достойни и други да научат.” 23 А за вас е достойно да се придържате към правата вяра и никак да не обръщате внимание на елинските блудословия. Ако ще и хиляди да ни укоряват, хиляди да ни хулят, но лъжата никак не ще победи истината, нито злобата ще надвие мъдростта. Понеже те приравниха името на божеството в сътворени неща - в хора, о нечестие! - и в дървета, в камъни, и котки, и псета! И никак не се срамуват, и считат, че творението е възникнало от само себе си, като безчинстват и зле мъдруват, без да разбират, безумците, че всички неща бяха преобразени от небитие в битие от единствения Бог, който е сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо. А боговете, що не са сътворили небето, ни земята, да погинат!24 Подобни на тях да бъдат тези, които ги правят, и всички, които на тях се надяват.25

Затова елините станаха суетни и неразумното им сърце се омрачи. Понеже се мислеха за мъдри, обезумяха, измениха славата на единия Бог в подобие на четириноги и влечуги, и птици.26 Нека разсъдят, окаяните, откъде бяха съставени небесните и земните, нещата, които са във въздуха и които са във водата, и най-вече тези неща, що са преди другите - небето, земята, въздухът и природата на водите. Кой ги смеси и раздели? Какво е отношението им един към друг, и развитието и съгласието? Кой е, който ги движи и ръководи? Как стихии, по естество противоположни, се смесват невредимо за пълнота на единния свят? Как се съгласуваха и как се съгласуват, без да имат съвет или дума? Всички тези неща са дело на божествения промисъл! А ония, [елините], изоставяйки Създателя, служеха и почетоха сътвореното повече от Твореца27 и всуе се гордеят, беснеейки срещу нашата благочестива вяра и срещу християните, спазващи благочестието. Насилват ги с безпощадни мъчения и ги принуждават да се отвърнат от сладкото Христово име. А вие пренебрегнете забраните им! И ако ви отвеждат към колелото, ако - към казаните, ако [ви готвят] за меч или за огън - не се страхувайте от тяхната заплаха! Нас ни чака друг живот, друго време, което не отминава, където пророците ликуват, апостолите се радват, чиновете на преподобните постници [пребивават] с ангелите, с архангелите, с мъчениците и с всички светии. Това винаги премисляйте, това напишете в сърцата си, бдете за себе си и за цялото стадо, на което Бог ви постави пастири в учители,28 та да опазите чисто и непорочно и себе си, и тях. Защото всички приятни и красиви неща от този свят като прах ще се разпръснат и без следа ще изчезнат, а добродетелта единствена пребъдва, преустремена во веки веков. Прочее, постарайте се да се запазите чисти и да изведете повереното ви паство на живоносни пасбища, та и Владетелят на всичко, видял това ваше старание за тези неща, да ви въздаде достойна за трудовете отплата и да ви сподоби със своето царство.”

След като тя изрече това към целия причт и утвърди сърцата на всички, отпрати ги по домовете, заповядвайки им да дойдат пак след четири дни. А преподобната Филотея, затворила се в килията, прекара 4 дни, без да вкуси никаква храна, но всичките ония дни преживя в бдения, сълзи и чести коленопреклонения. На четвъртия ден, както вече се каза, цялата църковна общност пак дойде при нея и се наслаждаваха на обичайното поучение. И след като ги поучи достатъчно, в страх божи приведе сърцата на всички. Когато дойде вечерта и тя усети приближаващия се вече час на своята кончина, подтикна всички на молитва, говорейки: „Настъпи вече времето на моето отхождане29 и е редно вие да се потрудите малко с мене. Защото твърдо се надявам, че поради вашите молитви ще мога да получа милост в страшния ден на праведния съдия, в оня страшен час!” И много други подобни [думи] изрече със сълзи към оня свещен причт. А те, като чуха това, бяха силно уязвени в сърцето и плачевният им вопъл се издигаше във висините. Понеже настана ропот и голямо хлипане, преподобната помаха с ръка, та накара всички да спрат оня неутешим плач, казвайки: „Не ми смущавайте душата, владици и господари, защото още съм с вас и с вас ще прекарам толкова време, колкото Господ желае. И тъй, побдете малко с мене и отпратете за мене към Бога благодарствени молитви.” А те всички, едва престанали да плачат, започнаха моление и единогласно, от всички се възнасяше за нея песнословие, докато те пееха, тя предаде духа си на Господа.

Когато прочее те така бяха постигнати неочаквано от бедата, веднага плач прекъсна пеенето. И бе ридание и немалък ропот; плачевни гласове изпълваха въздуха. А всички околни, узнали, се стекоха заедно, оплаквайки общата загуба. След като подредиха достойно тялото на преподобната и достолепно го почетоха с надгробни служби, положиха го в храма на пречистата Богородица, която бе наречена и „Света София”. Там то прави безчислени дивни и преславни чудеса. Ако започнем да говорим подробно за тях, годината ще измине, без да съм завършил разказа. Но за да не разтеглим надълго словото, ще кажем малко за тях и те ще бъдат достатъчни за имащите ум да вярват убедено и в другите.

Някой си мъж, известен и прославен, на име Навкратий от град Амория, бе посветен за воевода в Елада от оня, който тогава управляваше с царския скиптър. Случи се той да се бие с безбожните агаряни.30 И когато двете [страни] започнаха битка, не зная поради какви божествени предопределения, той бе победен, а също и цялото му войнство. И едни, прочее, бяха избити, а други пленени, бяха отведени в Сикелия. С тях бе пленен и един стратилат31 на име Артаван от град Филомилия. И когато бяха откарани от ония безбожните, бяха затворени в някаква тъмна тъмница. И бяха пазени с всякаква строгост. А те, държани там, недоумяваха какво да направят или какво да измислят. И, обхванати от безмерна печал, призоваваха на помощ всесилния Бог и неговите близки угодници. На Артаван му дойде наум за света Филотея и той започна да им разказва за преславните чудеса на тази блажена; как тя получи дар да изцелява всякакъв недъг и различни болки. Когато стратилатът чу това, възпламеняваше се сърдечно и вседушно я призоваваше на помощ. И понеже се изпълни с божествено желание и се разпали с гореща вяра, не изтърпя за дълго да ги прикрива, но веднага скочи усърдно и прикани всички на молитва, като се обливаше в сълзи и река сълзи изливаше от очи. А те, с неуморна душа, всички единодушно се устремиха за молитва и призоваваха на помощ боголюбезната Филотея, говорейки: „Христова ближна рабиньо, невесто непорочна, чиста гълъбице, обиталище на Светия дух, застъпнице пред Христа, пустинна гургулице! Ако, гледайки, погледнеш към нас, смирените и отчаяните, и ни освободиш от тази печална тъмница, то и ние ще бъдем тръби на безбройните ти чудеса, велегласно ще ги възгласяваме и ще преживеем чисто и целомъдрено цялото останало време на нашия живот! Ей, преподобна майко, не ни отблъсквай нас, които бедстваме люто в този горък и бедствен затвор!”

С такива и подобни молби те прекараха цяла нощ, изливаха топли сълзи и изтръгваха от сърце чести стенания. Когато всенощното бдение свърши и молитвите им спряха, полегнаха да починат, та чрез съня да дадат малко утеха на тялото. Докато бяха обзети от сън и всеки от тях лежеше на своето място, преподобната им се явява и обрадва сърцата им с утешителни думи, казвайки: „Чута бе вашата молитва и въздишките ви не презря Бог! Прочее вървете с мир и когато стигнете благополучно до своите домове, прилежно въздайте моления на Бога, който мъжествено извежда окованите.”32 А пък те, събудени от радост, зърнали и железата да лежат безсилни, и тъмницата широко отворена, повярваха, че виденията са истинни. Веднага хукнаха да бягат, като оставиха тъмницата отворена, а стражите - лежащи като мъртви. И не се завърнаха по домовете си, докато първо не отидоха на острова и не въздадоха достолепно благодарности на преподобната. Когато това се извърши достойно, всеки се върна у дома си. И разказваха на всички преславните чудеса на преподобната.

Понеже това се разнесе навсякъде и стигна до ушите на всички, един прокажен като чу, укрепи се с вяра, дойде с топло усърдие и с желание в църквата на преподобната майка. С прилежни молитви и чести поклони той подтикна светата към милосърдие; прекарвайки дълго време безсънни нощи, измъчвайки се с пост и злострадание, неотстъпно престояваше в нейния божествен храм. А когато блажената видя, че той е много усърден и че телесната проказа скоро ще го разсипе напълно, веднага се смили над него. И се яви насън пред еклисиарха,33 който беше тогава в нейния храм, заповядвайки да го помаже по цялото тяло с масло от светото кандило на пречистата Богородица. Той, щом се събуди от съня, прилежно стори заповяданото. Не след дълги дни го отпрати вкъщи здрав, славещ и благодарящ на Бога и на неговата във всичко приближена угодница.

Измина много време и станаха много чудеса. Гръцкото царство се изнемощя докрай, а тези, които държаха скиптъра му, бяха твърде притеснени. Тогава римляните намериха благоприятно време, нахвърлиха се люто и сурово и нанасяха непоносими беди на гръцката власт.34 По това време пък българското царство, беше крепко и много силно, превземаше и покоряваше всички околни страни. Тогава царският скиптър се управляваше добре и прекрасно от преблагочестивият и преславният цар Калоян. Когато той видя, че гръцкото царство всячески изнемогва, надигна се мъжествено и срещу него, та превзе и разори много градове и села. Всичко хубаво, което бе там, събра и пренесе в своя славен град Търнов, а всички хора, и освен това всичкия добитък, пресели в своята държава. Докато той тогава се занимаваше с това, чу за чудесата на преподобната Филотея и твърде много се разпали сърдечно. Защото душите на боголюбезните са привикнали да бъдат усърдни за добродетелта и да проявяват голямо усърдие. След като прочее той завоюва и завладя цялата онази страна, стигна и до там, където лежеше честното тяло на преподобната. Изпълнен с неизказана радост, той въздаваше прилежно възхвала и благодарност към Бога; преклони се пред честните мощи на преподобната, обля ги с много сълзи и ги целуна с почит и благоговение. Заповяда и да се извърши всенощно бдение и раздаде много богатства на бедните и нуждаещите се. На сутринта, след като свърши божествената служба, царят се радваше и веселеше много заедно с цялото си войнство. Той замисли и добър план - да пренесе тялото на преподобната в своята държава. Обаче благоизволи да изкаже ясно тази мисъл и на своите тайни съветници и князе, което и стори. А те, чувайки това от царя, възгласиха като едни уста: „Царевото сърце е в божиите ръце!35 Прави по-скоро, царю, намисленото от тебе! Защото вярваме, че ако превърнеш в дело намеренията си, ще пренесеш голяма полза на нашите души. Не само това, но и земята ни и нашият град ще получат велика помощ!”

Не след много дни [царят] заповяда да отнесат с много почест и благоговение тялото на преподобната в славния град Търнов. Затова бяха определени 300 избрани воини, над които началстваше някой си Теодор, мъж благоговеен и честен, благочестив, че и верен като никой друг, храбър в бран и в разцвета на възрастта си. От много години той имаше белмо36 на лявото око; раздавайки големи богатства на лечители, полагаше много старания за него, а никак не получи никаква полза.

Когато прие от царя последното указание и събра накуп цялото войнство, веднага приближи усърдно към светите мощи, целуваше ги вседушно, процеждаше от очи капки сълзи и молеше да получи милост за увреденото си око. Разпален от гореща вяра, като взе лявата ръка на светицата, сложи я върху окото си. И, о чудо! - изведнъж белмото, що измъчваше окото му, изчезна безследно; и той с чисти очи гледаше чисто светлия свят и беше много радостен заради преславното си проглеждане. Когато и това чудо се разнесе навсякъде, всички славеха Бога и преподобната Филотея. А Теодор с цялото войнство взе с почести мощите на боголюбезната и вървеше по пътя, радвайки се и тържествувайки, както някога богоотецът пред ковчега на Завета.37 Тогава, заради пренасянето й Бог извърши много и различни изцеления, които не могат да се разкажат подробно на вярващите, а трябва само с вяра да се приемат и да се ревностно [да се следва] добродетелта.

Когато, прочее, започнаха да се приближават до Търнов, патриархът узна, събра целия църковен причт и излезе да ги посрещне със свещи, кадила и благовонни масла. Той целуна благочестиво честните мощи на преподобната и показвайки чрез сълзите сърдечно усърдие, с трепет в сърцето изрече такива обрадвани думи:

„Блажена на Христа рабиньо, добродетелен доме, обиталище на Светия дух, пустиножителнице, съжителнице на мъдрите деви, невесто Исусова, гургулице пустинна, духом позлатена, как прилетя от Изток и чак до нас, смирените, достигна? Добре дойде в нашите земи не само да ни посетиш, но и с нас вечно да пребъдеш и да учиш ненаставените да следват по твоя божествен път и да възревнуват на твоята богодарена чистота.

И тялото си прочее тук като залог полагаш, а духом се наслаждаваш на небесната красота! И не като през огледало и с гадаене, но лице в лице виждаш38 своя жених - Исус сладкия, Исус любимия, Исус - своя застъпник, за когото ти се подготви! И не се смути, и не чрез ходатайство беседваш с него, но като с близък, и чисто му принасяш молитви за нас. За нас, прочее, се моли винаги, за своето стадо, та животът ни да завърши мирно в благочестие и правда. Бъди щедра, когато идваш при нас, когато ни пазиш, когато се застъпваш, когато помагаш, когато наставляваш, когато ни закриляш от враждебен набег. Защото вярваме, че каквото би молила от Бога, ще ти даде Бог! Ще се възрадваме и възвеселим за тебе, защото те спечелихме :а топла застъпница!”

И като взеха веднага тялото, пренесоха го в славния град Търнов и го положиха в църквата на пречистата Богородица, истинната Божия майка и приснодева Мария, наречена Темнишка, където лежи и до днес, правейки безброй дивни и преславни чудеса за всички, които с вяра и любов прибягват към нея.

Такова е житието на преподобната майка, такива са чудесата на непорочната Христова невяста. За кратко време тя с подвизава в пост и бдения, и молитви, и сълзи, и в различни други злострадания, и [сега] се весели в безконечните векове, където и чист гласа на празнуващите и неописума радост, където всяко славословие е към Бога, където всичко е светлина, където няма плач и въздишка. Защото, макар и да живя в плът на земята, но сега духом се весели на небесата, сега се наслаждава на ония неща, що човешкият ум не може да изрази, що окото на плътския човек не е виждало, ни ухото на ленивия е чувало, ни в ума на човека са идвали, и които Бог приготви за обичащите го.39 Тези неща гледа сега, тях съзерцава, заради тях се и постара, отхвърлила всякакъв телесен покой. Издънка от благороден корен, тя отхрани неизброими плодове на различни добродетели, влезе в небесния чертог заедно с мъдрите деви и сега, прочее, духом се весели там, а тялото си ни остави на земята, както някога Илия - кожуха си на Елисей.40 И не само това, но и духом сега стои сред нас, на всички според трудовете им дава достойна отплата, изпълнява молбите на всички верни, недъзите изцелява, прокажените очиства, бесовете прогонва; всеки набег на противника и всяка казън на лукавия далече прокужда; пази ненападан нашия град41 и закриля в благочестие и единомислие царя.

На тази добра майка подражавайте и вие, инокини,42 и вие, които живеете в пустините - млади, възрастни и стари. Принесете и вие девство чисто и неосквернено, молби и молитви непрестанни, истинско усърдие от чисто сърце! Защото затова се отрекохте и отхвърлихте всички суетни познания, та да спечелите духа и заедно с блажената Филотея да влезете в небесния чертог, който Бог приготви за обичащите го. Дано и всички ние го получим чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, нему слава с Отца и Светия дух сега и винаги и във вековете, амин!

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                            Тъй като монахините са били считани за Христови невести, то патриарх Евтимий в съчиненията си сравнява отшелничките с мъдрите невести от евангелската притча (Мат. 25:1-13), които старателно се подготвили и бдително очаквали своя жених.

2.                            Битие, 3:1-5. Приведен е разказът за първородния грях – дяволът, преобразен като змия изкусил Ева да вкуси от дървото на грехопознанието, а после тя на свой ред подвела и Адам. Това встъпление има за цел да възвеличи духовния подвиг на света Филотея, която подтикнала своя съпруг да водят свят и богоугоден живот.

3.                            Става дума за жените-мироноски (Мат., 28:9; Лука, 24:10; Йоан 20:15-16): Мария Магдалена, Мария Яковова, Самолия и др. Чрез тях Евтимий прави преход от съгрешилата Ева към някои от най-ревностните последователки на Христос, които отишли да помажат тялото му с миро и открили, че той е възкръснал.

4.                            Мат., 28:9

5.                            Пс., 1:3;

6.                            Не е ясно за кой точно град става дума. Според Каружняцки и Дуйчев става дума за Поливот, като името на града е било изписано погрешно. От Поливот цар Калоян пренесъл мощите на св. Йоан Поливотски. Патриарх Евтимий е написал за свети Йоан Поливотски похвално слово, което ще рече, че е знаел правилното изписване на името на града. При посрещането на мощите в Търново при приветствието патриархът пита как е долетяла от Изток, т.е. от Анатолия (Анадола), което показва, че мощите първоначално са били там. Вероятно са били пренесени на Балканите било по време на настъплението на селджуките, било от кръстоносците, след което са били взети от цар Калоян и отнесени в Търново.

7.                            Имено на светицата е гръцко и означава „богообична”.

8.                            Житието на египетския отшелник Амун е било включено като самостоятелна творба в „Лавсаика”.

9.                            Ис., 35:10, 51:11;

10.                        В рая е измежду останалите растения и блага имало две по-специални дървета – едното било дървото на грехопознанието, а другото – на живота. Когато Адам и Ева вкусили от дървото на грехопознанието, то Бог поставил ангел да пази другото дърво, което давало вечен живот. В Новия завет Христос е представен като извор на живата вода и дърво на живота, които дават истинската насита и вечен живот.

11.                        Става дума за свети Антоний Велики (поч. 356), който е един от основоположниците на монашеството и общежителните манастири.

12.                        Нитрийската планина, наричана още условно пустиня се намира в района на Червено море.

13.                        Евтимий е използвал изцяло разказа за Амун от Лавсаика.

14.                        Пс. 111:9;

15.                        Пс. 6:9;

16.                        1 Петр. 5:8;

17.                        Пс. 83:6;

18.                        Йоан 5:6;

19.                        Пс. 113:9;

20.                        Пс. 6:7;

21.                        Мат. 25:41;

22.                        Пс. 101:5-6;

23.                        2 Тим. 2:3;

24.                        Йер. 10:11;

25.                        Пс. 113:16;

26.                        перифраза на Римл. 1:21-23;

27.                        Римл. 1:25;

28.                        перифраза на Деян. 20:28;

29.                        2 Тим. 4:6;

30.                        Става дума за арабите, които били считани за потомци на Агар;

31.                        Стратилат – военно звание;

32.                        Пс. 67:7;

33.                        Еклесиарх – иконом на храма;

34.                        Става дума за превземането на Цариград от участниците в ІV кръстоносен поход, което довело да разпадането на Византия;

35.                        Притчи 21:1.

36.                        Белмо – перде на окото;

37.                        Богоотецът – става дума за цар Давид, от чието коляно е Христос. Давид танцувал пред кивота на Завета (2 Цар. 6:14).

38.                        1 Кор. 13:12;

39.                        1 Кор. 2:9;

40.                        4 Цар. 2:13;

41.                        По подобие на византийците, които за да подчертаят върховенството на Константинопол над останалите селища го наричали „Полисът”, т.е. „Градът”, така и Евтимий използва тази дума, за да обозначи Търново;

42.                        Това обръщение показва, че вероятно житието е било прочетено в манастира „Света Богородица Темнишка”. Предполага се, че той се е намирал на мястото на днешния храм „Успение Богородично”.