ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИС НА ХАДЖИ ВЕЛИКО ОТ ШУМЕН

Няма други данни за хаджи Велико от Шумен, освен сведенията за него, които се намират в летописа му. В спомените си Васил Коларов разказва, че хаджи Велико е негов прадядо по майка. Според него летописа на хаджи Велико е бил запазен от дядо му - поп Васил Стойчев Иконома (Коларов, B. Детство, юношество, възмъжаване”, C., 1966, 14-16)

Ръкописът на хаджи Велико се съхранява в Окръжен музей - Шумен. Публикуван е от Георги Джумалиев, като в изданието не са били включени съдържащите в него лечебни бележки.

Издания: Джумалиев, Г., „Летописът на хаджи Велико”, В:„История на Шуменската крепост”, Шумен, 1927, 55-56; Виж също: Калинков, М. Летописът на хаджи Велико Грамотей;„Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г., стр. 302-304, бележки: стр. 391-393.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ЛЕТОПИС НА ХАДЖИ ВЕЛИКО ОТ ШУМЕН

Да се знае, като дойде ордата в Шумен да квартирува, беше везир Mусиновлу¹, през 1771година².

Да се знае, когато летя едрият град, дето уби лозята, през 1772 година, април, 7.

1768. Да се знае, кога умря Ангелинка.

1772. Да се знае, кога умря Димчо.

Да се знае, кога умря свако Георги и Ваца, през 1772година, май, 15 и на 24 и Жеко, Вациното дете умря през 1773, юли, 4.

1773. Да се знае, кога умря Николчо.

Да се знае, кога се направи на Шумен хендека, 1773³.

Да се знае, като станахме с Върбан ортаци 1774.

Да се знае, аз, Велико кога станах с хаджи Андрей ортак, 1774.

Да се знае, кога умря султан Ахмед⁴, та стана султан Хамид⁵, през 1774 година, януари, 14.

През 1774 година, май, 19. Да се знае, кога се заправи черкват⁶, прави се десет дни, вътре на единадесетия ден направиха света литургия.

Да се знае, кога се биха турчинът и московецът на Козлуджа, месец юни, 9, че стигна московецът до Ени пазар, че като се затвориха при Шумен на юни, 19, стояха там до юли, до 10 ден⁷.

1775. Да се знае, кога станахме с Панче ортаци, имам да вземам.

Да се знае, кога мина московския пратеник, че се настани на Куширю⁸ на Докус тепеси, 1775, септември, 15.

1777. Да се знае, тази година залетя сняг на октомври, 8, има една педя.

Да се знае - 1778, април2 24, летя сняг в понеделник през целия ден, а на другия ден във вторник опари слана лозята и на гората буките.

През 1778 година, август, 1. Да се знае, като минаха щурците.

През 1780 година, април, 14. Известно да е кога взех аз, Велико от хаджи Симеон свещите и восъка⁹.

Да се знае: дадоха куюмджиите за масло гроша 3¹⁰.

Да се знае: взел съм от хаджи Бошко от сиромашката кутия¹¹ назаем 20 гроша, от тях дадох на Юрдан 4 гроша.

От черковната кутия¹² на 30 декември - 5 гроша.

Да се знае файдата: взех 1 грош, от Зопровлу 3 гроша, куюмджиите дадоха за масло 3гроша¹³.

Да се знае: дадох аз, хаджи Савовата бала 5 гроша, 20 пари.

Да се знае: дадох на уста Станчо назаем 10 гроша ...

Да се знае: на Радуш Караянчов дадох 30 гроша за 33 до свети Димитър.

Да се знае: дадох на Желяз Гагата 11 гроша до свети Димитър.

Да се знае: дадох на уста Панчо 10 гроша до свети Димитър.

Да се знае: дадох за хаджи Савовата бала 0.5 гроша, пак дадох 0,4, пак за книгата му - 10, пак за балата му 0.1.

Дадох на Радуш Караянчов от свещите 55 гроша, с файдата с темесюк [полица], има и срок до свети Георги, октомври, 26.

Да се знае: дадох на Желяз Гагата от свещите 80 гроша, с файдата, имам и срок до свети Георги с темесюк [полица] - 1780, октомври.

Да се знае: има у мен от свещите 50 гроша, пак взех 0.5 гроша.

Да се знае: дадох за тифтиша [съдебен акт] за черквата 50 гроша, теслим 0.8 гроша и 10 пари¹⁴.

Да се знае: дадох на деспота 40 гроша.

Да се знае: взел съм за дюкяна назаем 40 гроша, и пак 20 гроша, 1782, октомври, 14. Стана земетресение, че съсипа Влашката земя, много сгради и манастири, беше 7часа, държа колкото половината от четвърт час.

Да се знае, кога умря домовницата ми Кера, 1785, август, 2, света неделя, в Драгоюво¹⁵.

Да се знае кога умря Стоянка, 1785, септември, 12, в сряда, като дойде от Драгоюво в Шумен. 1787, февруари, 25, когато умря Мария.

1787, август, 5, в пет часа, в четвъртък срещу Преображение отведоха московския пратеник, затвориха го в Едикуле¹⁶, та предизвикаха война¹⁷, в Крим отидоха и където имаше московски гемии, всички ги вързаха в корабостроителницата. Везир беше Юсуф паша, капитан пашовия кехая. Бурята донесе една московска гемия с 85 топа¹⁸.

1788. Да се знае, кога умря Колчо, април, 30, в неделя вечер, в 2 часа, беше на 8 години.

1788, май, 24. Да се знае, като помръкна слънцето в сряда срещу Възнесение, в 1 часа …

1789, март 28. Умря султан Хамид, че стана султан Ceлим във вторник.

1789 година, октомври: да се знае, като се разпиля ордата на Боза²⁰, че дойде в Шумен …, а него го отстраниха от Шумен²¹, че дойде Хасан паша Джезаерлията и стана везир, и си направи теке, докато се правеше умря²², че стана везир Челебиаговият син от Русе, който също се носеше името Хасан паша²³, той сключи мир с немците и върбишкият султан разби немците при Гюргево, като взе 3 топа²⁴.

1790. Да е известно кога се въведе мито на виното - на оката по 2 пари, на ракията по 4 пари.

1796. Да е известно, че Аджемовлу Ахмед взе винарлик за 180 гроша с хасасите.

Да се знае: 1796, декември, 20, нека е известно че сме дали за гурината 70 гроша, от махалата 20, от черквата 5 ²⁶…

През 1798 година като отидохме в Ерусалим: аз, х. Велико и хаджийката Каля и син ми х. Димо; имаше кавга. Французинът дойде срещу Масър²⁷ и на Аке²⁸, и на Яфа²⁹ и на Равне и на Зини³⁰. Затвориха светите порти през Сирната неделя в четвъртък. Седяхме затворени 71 дни, пуснаха ни на Гергьовден, в понеделник.

1799, август, 22. Да се знае, като отидохме в Ерусалим, излязохме от Шумен на август, 22, отидохме през Узунджово. Тая година плячкоса панаира³¹ Кара Фейзи, дето го наричат даалия, оттам отидохме в Енос³². Известявам тук кои бяха другарите ни: аз, х. Велико и хаджийката Каля и син ми х. Димо, и зет ми х. Георги, на поп Пантелей сина, и х. Паню и хаджийката му Калица, от Дедепунар, х. Тихчо и хаджийката му Параскева и братовото му момче. Ходихме на панаира в Кику³³, излязохме на Лемесон³⁴, от там излязохме в Аке, отидохме в Назарет и на Кана Галилейска ходихме, дето благословил я³⁴ на сватбата водата, че станала вино, че оттам излязохме на Яфа, че отидохме на Ерусалим през коледните пости. Първата неделя седяхме при „Свети Димитър” и французинът имаше книга, беше направил обсада и на Яфа дойде, седя вътре 70 дни и на Равне седя 12 дни, че отиде на Аке, не можа да влезе³⁷, седя вън, че на малкия байрам пристигна Англичанина и го разгони, че се върна, отиде: назад в Масър и ерусалимските араби станаха на крак да секат раята, че ни събраха хаджиите и арабите християни, че ни затвориха долу при Божи гроб и портите не отваряха. Затвориха ни през Сирната неделя във вторник, февруари, седяхме затворени до свети Георги, на втория ден ни пуснаха, седяхме 73 дни вътре, не излизахме навън.

1803; Да се знае, кога се биха нашите аги с Каровлу⁴² от Ени Пазар, че дойдоха на Стража⁴³ в чифлика на Аджемовлу и на х. Осман. Шуменски аянин беше Хамамджиовлу Челебия и сердар беше Кел Юмер. Каровлу от Ени Пазар изцяло изгори селата и дойде Пазвантов аскер⁴⁴ и той беше (воден) от Манаф Ибрахим⁴⁵. Каровлувите хора седяха в Стража дни … и шуменци докараха от Русе 2 топа и енипазарлиите донесоха 1 топ от Ени Пазар.

Шуменците бяха с Тръстениклията от Русе, аянинът Каровлу беше с Еликоглу46 от Ташаул47, че дойде срещу Силистра и шуменците пазиха на хендека и турци и българи, от Велики четвъртък до Възнесение48, сетне дойде от Цариград и браилския назарин, че останаха от махала по 15 души нощем, а денем …

1804. Да се знае, като умря деспот Неофит в Котел⁴⁸, че стана дяконът Антим владика на Търново.

1804, октомври, 23, в неделя залетя сняг, че летя 3 дни.

Да се знае, какво съм дал за черквата, когато ми даде хаджи Андрей имаха да вземат Йорго за масло, взехме от Петър маслина от хаджи Иванчовите пари; дадох на Йорго 55 гроша и 29 пари за масло и за тамян.

1810, юни … като се биха при Пазарджик московецът с Баба Пехливан, че го плениха вътре московците50, че дойдоха на Разград и на Арнауткьой, после дойдоха срещу Шумен. Ордата беше в Шумен и везир беше Кьор Юсуф паша. Дойдоха московците в Стража на юни, 11 и захванаха да се бият в 1 [часа], биха се цял ден до 12часа, докато мръкна. Уловиха московци 40 живи, отрязаха 500 глави. Юни, 12, в неделя захванаха да се бият в 3 часа, биха се цял ден докато мръкна⁵¹.

Войската им беше от Дирекьой до Мараш, на двете места направиха редути и хендеци, и окопи, и седяха там до юли, 7, на третия ден, в неделя, през нощта се дръпнаха до Буланлъшката река; юли, 10, удариха се, че се отблъснаха турците и паднаха от тях 5000; от 5 юли дръпнаха се назад русите в 10 часа от Шумен, отидоха към Русе. Държаха русенците в обсада, че с предаване превзеха Русе; някои останаха, някои излязоха от турците, българите си останаха на мястото⁵².

1810, ноември, 2, когато тази година залетя сняг: в четвъртък.

1811, юни…. Известно да е, като направиха на черквата плета, за два дни го направиха. Ордата беше в Шумен, и везир беше браилският назарин, и преводач беше синът на Мурузи – Димитраки⁵³, той настоя да се направи плета.

1810, ноември, 1811: като беше ордата тука, стана скъпо, тук съобщаваме всичко: 52 пари брашното оката, 18 пари дажба хляб, 64 пари ориза оката, 100 пари сиренето оката, 56 пари белия боб оката, 44 пари чесана оката, 56 пари лука оката, едрия, 12 пари яйцето, 24 пари прясното мляко оката, 64 говеждата пастърма, 48 пари козята пастърма, 20 пари виното. 80 пари ракията, 100 пари смокини, 80 пари черни смокини, 80 пари червени бейлерже, 64 пари рошкови оката, 48 пари влашка сол, 32 пари морската сол, 120 пари тахан халва, с топтан 100 пари оката и до 180 пари козето месо, 200 пари червеният пипер - 2 драма за 1 пара.

Тези, дето ги записваме, все се намираха, беше скъпо, затуй записвам и някое време да се поменува: 24 пари оцета, 32 пари лещата, 2 пари един праз, 8 пари една зелка, 12 пари ряпата оката, 32 пари ябълките, 40 пари москупе, 80 пари леблебията, 70 пари нахут, 40 пари круши зарчки, 200 пари оката свещи.

БЕЛЕЖКИ:

1. Мусин Зааде Мехмед паша (1702-1774).

2. По време на Руско-турската война {1768-1774) през 1770г. руската армия разгромила турската войска, като овладяла Бесарабия, Молдова и Влахия и излязла на Дунава. Великият везир преминал към отбрана, като изтеглил войските си на десния бряг на Дунав и ги съсредоточил в гр. Шумен, където установил и главната си квартира.

3. Заради опасността от руско настъпление в Добруджа укрепването на Шумен започнало през 1771г. и завършило през 1773г. (Джумалиев, Г. История на Шуменската крепост”, Шумен, 1927, 56-62.)

4. Султан Мустафа III (1757-1774).

5. Султан Абдул Хамид I (1774-789).

6. Църквата „Св. Възнесение" била основно поправена през 1774г.

7. В битката при Козлуджа на 9 (20) юни 1774 г. бележитият руски пълководец Суворов разгромил 40 000-та турска войска. Оцелелите турски войници в пълен безпорядък се оттеглили към Шумен. На 19 юни 1774 г. руските войски на генерал Каменскн достигнали Шумен и го блокирали в продължение на 20 дни. На 10 юли 1774г. в с. Кючук Кайнарджи (Силистренско) Турция сключила с Русия мирен договор.

8. Местност, която се е намирала източно от града. След като била включена в регулацията на Шумен там бил оформен пазарен площад „Кошур” (сега пл. „Освобождение"). Наименованието Кошур е във връзка с „кошия" (надбягване), тъй като там са ставали конни надбягвания.

Руският пратеник (посланик) е минал през Шумен на път за Цариград, където е отивал да възстанови дипломатическите отношения с Турция.

9. Хаджи Велико е приел свещите и восъка, понеже бил избран за църковен настоятел. В летописа е отбелязано колко свещи и восък е получил.

10. Следва подробна сметка по месеци, която хаджи Велико си е водил през 1780 г. за получени и разходвани църковни суми.

11. Във всяка църква е имало нарочна каса. в която са се пускали пари за подпомагане на сиромасите.

12. Каса.

13. Следват отново сметки за месеците януари, февруари и март.

14. Следва сметка за покупка на дърва-восък, тамян и други потребности на черквата.

15. Драгоево. Шуменска област.

16. Става дума за Булгаков, руски посланик в Цариград, който, след скъсване на дипломатическите отношения между Турция и Русия бил затворен. Йедикуле е укрепление със 7 кули при някогашната Златна порта. То било използвано за затвор, а също като хранилище на султанската хазна. Коджа Юсуф паша е бил велик везир два пъти: 25 януари 1786-28 май 1789г. и 12 февруари 1791-1791г. Това събитие е станало по време на първото му везирство.

17. Руско-турската война (1787-1791), в която участвала и Австрия.

18. Разказът е за 66-оръдейния руски линеен ветроход „Мария Магдалена", който бил в състава на ескадрата на контр-адмирал Марко Войнович. На 8 септември 1737г., когато ескадрата била край нос Калиакра, се разразила силна буря. Корабите се разпръснали, а „Мария Магдалена" претърпял тежки повреди: били счупени всички мачти и бушприта, кърмата, руля, румпела, а също се откъснали и двете котви. Течението отнесло кораба на юг и след 5 дни се озовал при Босфора. След като офицерите разубедили командира на кораба В. Тиздел да потопи кораба, плавателния съд бил пленен от турците на 13 (24) септември 1787г.. По принцип броя на оръдията на корабите от типа „Славата на Екатерина” сред които бил и „Мария Магдалена” имали между 66 и 72 оръдия. Те били оборудвани с 30-, 12-, 8- или 6-фунтови оръдия. Тези кораби били с размери 48,8×13,5×5,8м.

19. Султан Селим III (1789—1807).

20. Бузеу – град, който е бил център на епископство и област със същото име във Влахия, дн. Румъния, както и река с това име приток на Серет. След разгрома на Юсуф паша от генерал Суворов и фелдмаршал Фридрих Кобург при Фокшани на 21 юли (1 август) 1789г. турците побягнали към реките Бузеу и Римник.

21. След неуспеха великият везир Юсуф паша бил отстранен.

22. След като бил назначен за велик везир през 1789 г. Джезаирли Гази Хасан Паша реорганизирал турските войски и настъпил срещу русите, но при Римник на 11(22) септември бил разбит. По нареждане на Селим ІІІ Хасан паша бил удушен и погребан в построеното от него теке в Шумен.

23. Русчуклу Челебизаде Шериф Хасан-паша се бил отличил при отбраната на родния си град Русе през 1773-1774 г. Той бил велик везир от 16 април 1790г. до 12 февруари 1791г.

24. На 20 февруари 1790г. починал австрийският император Йосиф ІІ. През август 1790г. Австрия претърпяла тежко поражение в битката при Гюргево. На 19 септември в Гюргево било подписано примирие между двете страни. Под натиска на Прусия и Великобритания новият император Леополд ІІ сключил Рейхенбахската конвенция, в изпълнение на която на 19 септември 1790г. Австрия подписала в Свищов сепаративен мирен договор. В боя при Гюргево особено се отличил Чингиз Мехмед Гирай. След неуспехите на Хасан Шериф паша срещу русите на 13 февруари 1791г. той бил обезглавен в Шумен и погребан в Ески джамия. Войната между Турция и Русия завършила с мирния договор, подписан на 29 декември 1791 (9 януари 1792 г.).

25. Не е ясно какво означава тази дума.

26. Следва не твърде ясен текст за 1797 г., за дадени суми на субашите и др.

27. Египет.

28. Акя, Акия, Сен-Жан д'Акр - град в Сирия.

29. Пристанищен град и крепост в дн. Израел.

30. Равне и Зини, укрепени градове в Палестина, между Яфа и Бейрут. Завладяването на Египет и Палестина е било извършено от френски експедиционен корпус, начело на който стоял генерал Наполеон Бонапарт.

31. Става дума за прочутия панаир в Узунджово, който е траял 40 дни.

32. Малко пристаните на Егейско море при устието на Марица.

33. На малоазийския бряг при Смирна.

34. Пристаните на о. Родос.

35. Иисус Христос.

36. Яфа е бяла превзета от Наполеон Бонапарт след тридневна обсада на 7 март 1799г.

37. Макар да обсаждали крепостта два месеца (16 март - 20 май 1799г.), французите не могли да влязат в нея.

38. Англичаните. Става дума за помощта на английската ескадра, която участвала в отбраната на крепостта.

39. 23 април.

40. Преди това хаджи Велико посочва, че са стояли затворени 71 дни.

41. В летописа следват сметки за 1803г. за дадени църковни пари в заем на различни лица.

42. Мехмед Каровлу успял да заграби властта и да се обяви за аянин на Нови пазар. С помощта на силистренския аянина Яълъхоглу през 1803 г. се опитал да овладее Шумен.

43. Малко селище на 2 км северно от Шумен, сега изчезнало.

44. Войска на Осман Пазвантоглу.

45. Манаф Ибрахим е един от най-прочутите кърджалийски главатари,а след това сподвижник на Осман Пазвантоглу.

46. Сюлейман Йълъкоглу е син на кърджалийския главатар Йъльк, името на когото се среша в документа за размириците в Добруджа и Делиорман по време на войната (1787—1791).

47. Кюстендженско. Северна Добруджа.

48. От 2 април до 14 май 1803г.

49. Епископ Неофит е бил убит на 18 септември 1809г.

50. Става дума за гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич). Градът е бил превзет с щурм от войските на ген. Николай Каменски на 21 май 1810 г. От целия десет хиляден турски отряд успели да се спасят само 1500 души. Пленен бил с 2057 войници и офицери и техният командващ Пехливан паша {Димитров, Стр. Стопанско, културно и политическо развитие на града през Възраждането: В: История на гр. Толбухин. С. 1068.. 68-70.)

51. След овладяването на Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич) и Силистра руските войски се съсредоточили пред Шумен и на ,, юни 1810г. щурмували крепостта. Турците отблъснали руските войски, които понесли големи загуби. Крепостта е била отбранявана с крайно упорство от Къор Мехмед Юсуф паша, поради което войната е запомнена като „Шумна кавгасъ” или „Кьор везир".

52. След неуспешния щурм на силно укрепената крепост русите я блокирали. На два пъти, на 8 и 22 юли, а не на 10 както е записал хаджи Велико, турските войски излизали от крепостта и нападали руските отряди, но били отблъснати. Още на 5 юли ген. Каменски отдръпнал част от войските си, една част от конто след сражението на 22 юли. отправил за усилване обсадата на Русе. В помощ на Русе се придвижил с петдесет хиляден корпус и Юсуф паша, но при Батин бил разбит (на 26 - 27 август). Русе бил превзет от руските войски на 15 септ. 1810 г.

53. Димитър Мурузи (1768—1812) е бил от знатен гръцки род. Баща му Константин и брат му Александър са били князе на Молдова и Влахия. Димитър Мурузи е бил велик Драгоман и през 1812 г. взел участие като секретар и преводач на турския представител Галиб ефенди при сключването на мирния договор между Турция в Русия в Букурещ. Мурузи е хранел силни симпатии към Русия и е допринесъл за прибързаното сключване на мирния договор, неблагоприятен за Турция. Обвинен в измяна, Димитър Мурузи бил обезглавен в Шумен на 15 (27) октомври 1812 г. Според гръцкия историк В. Д. Теофандис, по заповед на Високата порта, турският главнокомандващият в Шумен извикал Мурузи, за да го награди за заслугите му в мирните преговори. На излизане от церемонията обаче Мурузи бил съсечен от поставените на изхода палачи. Главата му била изпратена със специален куриер в Цариград, в късовете от тялото му погребани в шуменската църква „Св. Възнесение". Според друга версия Димитър Мурузи е бил посечен на площада „Дермендере" в Шумен. Запазен е потир на църквата „Св. Възнесение” в Шумен, на който е записано на гръцки език: „Помени, Господи, своя раб Димитър Мурузи.1812." Запазена е и надгробната му плоча с текст: „Тук е погребан убитият на 15 октомври 1812г. приснопаметен велик Драгоман бейзаде Димитър Мурузи. Нека му простят от душа онези, конто четат" (Маслев, Ст., „Надгробната плоча на Димитър Мурузи в Коларовград,.”Известия на Нар. музей в Коларовград”, кн. 1, 1960, 101-103)