ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА МИХАИЛ ВОИН ОТ ПОТУКА

 

Паметта на свети Михаил Воин от Потука се отбелязва на 22 ноември. Освен проложното житие са запазени стиховете в Зимския стишен пролог и Похвално слово написано от патриарх Евтимий. Мощите на светеца са се съхранявали до падането на Търновград през 1393г. в катедралния патриаршески храм „Свето Възнесение Господне”. След като храмът бил превърнат в джамия патриарх Евтимий се преместил в „Св. св. Петър и Павел”, като вероятно пренесъл там реликвите съхраняващи се в патриаршеския комплекс. Славейков („Събрани съчинения”, т. ІV, стр.1979, стр. 186), разказва, че бил чул, че при разбиване на стената на „Св. св. Петър и Павел” била открита зазидана библиотека, в която бил открит също черепа на св. Михаил от Потука. Иларион Критски наредил книгите да бъдат изгорени, а мощите били продадени на гръцки таксидиот, който ги занесъл във Влашко.

Ръкописи (в списъка са само използваните за публикувания по-долу текст):

О – Охридски пролог от ХІVв. № 196, понастоящем № 73 на БАН, л.161а - л. 163а.;

Х – Сборникът, заведен под № 190 в Хлудовата сбирка представлява среднобългарски пролог от ХІVв.

В – Стишен пролог от ХVІв., съхраняващ се в библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад. Сигнатура: РР IV 8. Сборникът съдържа 338 листа (682стр.).Езикът е сърбохърватски. Формат298x220. Закупен е бил от Йоце Вуич от Сенте през 1948г.

         Издания: Й. Иванов, БСМ, 1970, стр. 422-424; Й. Иванов, „Старобългарски разкази”, С., 1935, стр. 184; Б. Ангелов, „Старобългарски текстове”, 1957,7, „Старобългарският разказ за Михаил Воин”, В: „Известия на Архивния институт при БАН”, 1, стр. 297-300; К. Иванова, „Стара българска литература”, С., т. 4, 1986, стр. 219-220, бележки стр. 584-588; Гилфердинг,”Сочиненія”, І, стр. 49-50; Филарет, В: ИИАН, VІІІ, 1859, стр. 153-154 (С); А. Н. Веселовски, „Разысканія”, ІХ, стр. 356-358 (В)..

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Заключителната част с описанието на пренасянето на мощите по нареждане на цар Калоян в Търновград ( вж. В)

 

В СЪЩИЯ ДЕН. УСПЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ПРАВЕДЕН МИХАИЛ ВОИН

 

Този светец божи Михаил беше през годините на благочестивия цар Михаил,1 от град Потука2, родом българин, не някак от низините, но от всечестен и благоверен род, и пръв от първородните християни. Родителите му и мнозина други го нарекоха свято дете. Още от младостта си живееше чист живот, имаше пред очите си страха божи, пребиваваше в милостини и в пост, продаваше ръка към бедните, посещаваше болните, бе кротък и смирен, и украсен с всякакви добродетели. Когато навърши 25-годишна възраст, според военния чин бе избран за примикюр3 над волните войници.

Случи се да се вдигнат етиопленците и агаряните4 срещу Римския град5 и срещу народа на християнската държава и царството6. Вдигнаха се и римските хора с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побягнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се побоя, но непрестанно насърчаваше своите хора. Понеже видя, че всички римляни избягаха, просълзен, падна веднага ничком на земята, молейки се на Бога за християните и говорейки: „Господи, Христе, Боже, Вседържителю …” и прочее. Свършил молитвата, той е устреми срещу иноезичниците със своите воини. И беше насред безчисленото множество от агаряни и етиоплени, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито никой от всичките му воини.

Когато се завърна от тази война, пое пътя към своя дом. Стигна до Тираиското място7 и пожела да си почине там. На това място имаше голямо езеро, а от езерото излизаше змей и изяждаше хора и добитък8. Неговият раб, виждайки дим при езерото, грабна бързо ястието, отиде там, откъдето излизаше димът, и намери седнала една девойка. Рабът започна да разпитва девойката, а тя му каза за онзи змей. Докато той я гледаше и слушаше разказа й, ястията на господаря му загоряха. Той занесе ястията на божия раб Михаил. И Михаил го попита: „3ащо закъсня и ястията са загорели?” А той му разказа всичко, което чу от девойката. Когато божият раб Михаил чу това, накара служителите си да отидат с него. Те обаче не поискаха. Блаженият пък се помоли, направи знака на честния кръст върху лицето си, възседна своя кон, взе своя голям раб и като стигнаха до езерото, където бе девойката, запита я за всичко и как си дошла тук. А тя му се караше да се махне, че ще бъде изяден от звяра. И му каза, че имаше обичай градът да дава своите деца за храна на змея.

Михаил заповяда на своя раб да се оттегли с коня и да стои далече. А пък божият раб падна ничком на земята и се помоли на Бога. Когато се изправи след молитвата, ето - змеят, свистейки, се показа посред езерото; шията му се издигаше на двадесет сажена9 над езерото, опашката му биеше по водата на четиридесет лакътя10, отворил бе три уста. Светецът взе щит и меч, та отсече на лукавия трите глави - привидения. Змеят пък сви опашката си, удари го по дясната буза и по лявата ръка и му нанесе рана. И след като за малко беше в несвяст, бързо стана пак. Рабът му, виждайки това чудо, изтича в града и възвести случилото се. А гражданите излязоха от града със свещи и кадила да посрещнат светеца, като славеха Бога. Той предаде девойката на родителите й.

Продължавайки пътя, светецът стигна до своя дом, поживя малко дни, предаде блажената си душа на Господа, когото бе възлюбил от младини, и премина в небесното царство, като правеше много знамения и чудеса и даваше изцелителни дарове на идващите с вяра при него.

Когато царуваше великият цар Калоян и превзе Потука, той пренесе свети Михаил. Чувайки за това, патриарх Василий излезе с целия клир и с болярите със свещи и кадила да посрещне светеца. Цар Калоян и патриархът взеха светеца, внесоха го в богоспасяемия Царевград Търнов и го положиха във великата патриаршеска църква «Свето Възнесение» в нов ковчег. С неговите молитви Господ Бог наш да ни сподоби със своето царство, амин!

 

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. Някои изследователи отъждествяват този цар Михаил с княз Борис-Михаил І. Като аргумент се сочи, че е посочено, че светецът е описан като пръв от първородните християни. Съдейки по контекста е по-вероятно да става дума, че е бил с аристократичен произход, а не от първите, които били покръстени след въвеждането на християнството в България. До пренасянето на мощите на светеца в Търново във Византия са управлявали 7 императори с името Михаил: Михаил І Рангеве (811-813), Михаил ІІ (820-829), Михаил ІІІ (842-867) – при който станало покръстването на българите, Михаил ІV Пафлагон (1034-1041), Михаил V Калафат (1041-1042), Михаил VІ Стратиотик (1056-1057) и Михаил VІІ Дука (1071-1078). Това означава, че при всички случаи свегецът е живял или през ХІв. или през ХІв. Някои изследователи считат, че военните действия са били срещу арабите в Сицилия, но в Похвалното слово по-скоро има някакво разместване и частта за превземането на Цариград, с която изложението преминава към пренасянето на мощите в Търново е била пренесена при войната с арабите, при която според житието столицата на Византия само била нападната.
  2. За Потука има противоречиви мнения (вж. Бурмов, „Избрани съчинения”, І, С., 1968, стр. 233 и бел. 99; Шафарик, Древн., ІІ, 364). Император Йоан Кантакузин в своята история (ГИБИ, Х, 225-226) разказва, че след смъртта на цар Георги ІІ Тертер византийския император обсаждал Пловдив. В това време българите избрали за свой владетел Михаил Шишман и той потеглил на поход срещу византийците. Императорът се отправил срещу българите и „на третия ден дойде в Потука, градче, разрушено както изглежда от някаква война. То отстоеше на един ден от мястото, където се бил разположил на лагер Михаил. Там императорът щеше да го чака.”. Според Кантакузин Войсил заминал за родния си Копсис за да се подготви за война, а императорът поставил за стратег на Станимака и Цепена Георги Вриений за да не можели пловдивчани за извършват нападения. От това известие се вижда, че Потука се е намирал недалеч от Пловдив и Асеновград. Това показва, че крепостта Потука е била изоставена през 1205г. след като по нареждане на цар Калоян били сринати стените на Пловдив и околните градчета заради военните действия с византийците и латинците. Вероятно тогава е станало пренасянето на мощите в Търново за да не пострадат от военните действия в Тракия.
  3. Примикюр или примикир - (primicerius – съставено е от думите „пръв” и „господин”) – титул от втори ранг, носен от ръководители на различни светски и църковни служби. В началото на турското робство примикюрите били помощници на кнезовете, след което тази длъжност била премахната. Патриарх Ентимий в своето Похвално слово определя длъжността му като воевода. В случая свети Михаил е бил командир на войскова част от „волни” воини. В някои от изданията на осъвременен български език думата „волни” е предадена като „свободни”.
  4. Етиопците са африканските араби, а агаряните са малоазийските. Авторът е използвал доста особено название за етиопците, като вместо обичайното етиопи тук са наричани „етиопленни”. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че думата не му е било ясна.
  5. Римския град е Цариград. Византийци е понятие от по-ново време. Самите византийци се самоназовавали ромеи, а когато авторите ориганалничели, използвали и авзони. Своята столица те обикновено освен с името й Константинопол наричали само Градът, като по този начини подчертавали уникалното му положение спрямо другите селища.
  6. Византийците често обичали да се назовават християни, което по-често е правено през първото хилядолетие от н.е. и по-рядко след това, когато християнството се било разпространило из цяла Европа.
  7. Топонимът не е особено ясен. Изглежда е бил непонятен и за автора, който го е свързал с думата „тиранин”. Някои изследователи, които считат, че военните действия са се развили в Италия срещу настъпващите там араби, считат че става дума за Тиренско море. Макар авторът да говори за велико, т.е. за голямо езеро, той едва ли би го объркал с море, още повече с Тиренско, което е открито. А и в разказа никъде не се говори светецът да е пътувал с кораб. По-вероятно е да става дума за кампания в Мала Азия и да става дума примерно за района на древния град Тир. Тъй като обаче в разказа ясно е посочено, че нападението е било срещу Римския град, т.е. Цариград, то езерото би трябвало да е някъде между него и Потука. Може би става дума за Боюкчекмедже или Кючюкчекмедже, в чийто район обикновено се събирала при мобилизация византийската армия. Възможно е Тиранско място да е изопачено от Деркос и да става дума за тамошното езеро (дн. язовир „Теркос”). Руините на крепостта се намират близо до езерото, на около 1км. от днешното селище.
  8. Драконът е бил отъждествяван с дявола. Възможно е алегорична сцена от някакво по-старо житие представяща борба с дявола да е била схваната като действителна случка. Свети Георги също е представян като убиец на дракони. Когато се описва случката, то изрично се споменава „лукавия” и че трите глави са били привидение.
  9. Саженът (разтег) е мярка за дължина, равняващ се на 5 лакътя, т.е. около 2м.
  10. Един лакът (аршин) е около 70см. 40 лакътя следователно са около 28м.