ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ НА ТЕНЮ БОЗВЕЛИ

Летописните бележки на Теню Бозвелиев обхващат периода 1852-1866г. и представляват семейна хроника, в която са описани основно фамилни събития, без да се отделя особено внимание на значимите обществени процеси протичащи през този период. Тази особеност на летописа дава възможност да се проследят някои особености на епохата, които в хрониките описващи по-значимите събития остават в сянка. В това съчинение например се вижда както високата смъртност на малките деца в онази епоха, тъй също и голямата раждаемост.

Авторът Теню Бонев Бозвелиев (1816— 1871) от Казанлък е бил търговец на тютюн в Цариград заедно с брат си Иван. Въвеждането на бандероли при продажбата на тютюна разорило търгуващите с тази стока. Разорен и болен Теню Бозвели се завърнал в Казанлък, където две години след това починал, оставяйки семейството си без всякакви средства за препитание (Бозвелиев, К. „Спомени”, Казанлък, 1942, стр. 7-17).Според записаните семейни спомени от сина му Константин Бозвелиев родовият корен на Теню Бозвелиев бил от Котел, а Неофит Бозвели е бил негов чичов син. Проучванията на Михаил Арнаудов обаче показват, че Бозвелиевци в Казанлък, Бургас и другаде нямат общо с Неофит Бозвели. който получава прозвището по-късно (Арнаудов, М,. „Неофит Хилендарски Бозвели”, С., 1930, стр. 208-212; Арнаудов, М., „Из миналото на Котел. . .”, 1931, стр. 50-52).

Летописните бележки са записани в търговското тефтерче на Теню Бозвелиев.

Издания: Бозвелиев, К., „Спомени”, Казанлък, 1942г., стр. 15;„Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г., стр. 348-349, бележки: стр. 417-418.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1852, септември, 27 ден. Мених се за Тяна Милева; малка мина¹. Голям годеж, през ноември, 5 ден. Венчах се през ноември, 12 ден, 1852.

1854. Иванчо се роди през ноември 16 ден, живя 2 месеца и три дни, помина се на януари, 19 ден, 1854.

1856. Правих къщата, захванах я през юни, 25 ден. Свърши се по Димитровден.²

1858. Стефанка се роди на април, 22 ден, помина се през август, 1 ден, живя два месеца и осем дни.

1860. Николчо се роди през декември, 22 ден, помина се през август, 16 ден, 1861, като живя 8 месеца без шест дни.

1861. Тяна идва в Цариград, дойде по Димитровден като стояхме една година, отидохме си пак по Димитровден. Костадин се роди в Цариград през септември, 10 ден, през нощта, през 1862 год.³

Бончо се роди през юни, 2 ден на 1866 г.⁴

БЕЛЕЖКИ:

1. Малък годеж или малък главеж. И малкият, и големият годеж са срещи, на които подробно се уговарят материалните изисквания на двете страни, като се разменят установени от традицията дарове: накити за годеницата, дарове за годеника. „Размяната или доставянето на всички уговорени неща може да стане на няколко пъти до сватбата. Всички годежи са явни, съпроводени с музика и гощавки, на които участват близки и роднини" (Вакарелски, Хр. Етнография на България. С, 1977, стр. 476).

2. 26 октомври. На Димитровден се наемали работници за една година до следващия Димитровден, когато ставало разплащането и приключвала стопанската година. По този причина Димитровден се споменава в летописа като ден за започване и завършване на някаква работа.

3. Константин Бозвелиев. В своите интересни спомени той пише: „И така, според бележките на баща ми, аз съм заченат и роден в Цариград. Това не е станало по някаква случайност. Голямата смъртност на децата им (измрели всички в първата година от рождението си) е озадачавала моите родители и те са търсили лек против това нещастие. Някои им казали, че трябва да променят климата. Водим от тия съвети, баща ми е завел майка ми в Цариград. Може би на това се дължи, дето от петте деца на моите родители аз единствен оцелях. . ." (Бозвелиев, К., Спомени,. Казанлък, 1942., с. 15).

4. Бончо е починал през 1868 г. от „лошо гърло".