ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ НА СТАНЧО ТАНАНОВ

Летописните бележки на Теню Бозвелиев са по-скоро нещо като автобиография или както се нарича напоследък СV. По онова време разбира се не се е изисквало да се представя подобен документ при постъпване на работа, затова подобни текстове не са така често срещани като днес. Затова паметникът е интересен, тъй като свидетелства за условията, при които се трудели наемните работници през последния четвърт век от турското робство.

По време на Освободителната Руско-турска война Станчо Тананов се записал като опълченец и станал кавалер на Георгиевския кръст за храброст. Служил е в 10 опълченска дружина и достигнал до чин унтерофицер. След Освобождението е бил обущар. Починал през 1952г.

Издания: Чолов, П., „История на град Дряново”, С., 1969, 41-42;„Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г., стр. 349, бележки: стр. 418-419.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1854 година съм се родил в Дряново.

1866, 8 март. Цаниха¹ ме за търговец в Горна Оряховица при Петър Танана. Седял съм до една и половина година.

1868. Цаниха ме за половин година в Търново при хаджи Къню Шабан Уста.

1869. Цаниха ме в Дряново при Марин на Печиклъта за една година, за 400 гроша.

Четири години терзия² съм бил.

1870. Умря баща ни и станах дюлгерин³.

1872. Шест месеца дюлгерин на Влашко по Турну-Магурелските села с Донча Бамбуща и с Миндя Мунито.

1873. Ходих тухладжия в село Драганово⁴ с Коста Шопа.

1874. Ходих на руманя⁵ в Нова Загора със Събя Тотев.

1875. Ходих на руманя в Нова Загора със Съби Тотев.

1876. Ходих на руманя в Стара Загора с Генча Боюклията от Русиновци.

1877. Ходих на руманя на Карнобат със Съби Тотев. И като бяхме в Келешкови, дойде Русия. И ние бягахме насам. И ни клаха турците на четири места, докато си дойдохме. Като си дойдохме и отидохме на Търново. И се записах за войник – солдатин⁶. Служих 12 месеца солдатин: по Балкана 40 дена, в Елена - 40 дена, в Сливен и Пловдив - 40 дена. И ни уволниха от служба в Пловдив⁷…

БЕЛЕЖКИ:

1. Цаненето е спазаряване, договаряне за наемане на работа. В случаят авторът ще е бил около 12-годишен, тъй че неговите родители са се договаряли с неговия работодател. Наемането на работа ставало за година – от Димитровден до Димитровден. На това се дължи почти ежегодното отиване на ново работно масто.

2. Шивач.

3. Строител.

4. Село Драганово, Великотърновско.

5. Тъй като в старопланинските селища обработваемата земя не била много, то тяхното население се прехранвало, като ходело на гурбет. По тази причина авторът описва как е работил в различни населени места. В случая става дума за отиването да работят като сезонни работници в Горнотракийската низина, наричана Румелия или Романия. Оттам започнали да наричат и самото отиване да работят като сезонни работници романя или руманя. Авторът е посочил както българската, така и руската дума за войник.

6. Уволнителните билети на опълченците им били връчени в началото на август 1878г., макар в летописа да не е посочена годината.