Обновен е един от първите филми на сайтовете (старата версия тук: http://www.vbox7.com/play:e4e2ad96), като е добавен видеозапис на Ахелойското поле. Победата на цар Симеон в битката край река Ахелой съкрушила военната мощ на Византия в резултат от огромните загуби. Това позволило на цар Симеон до края на управлението му да води настъпателна политика спрямо империята.
През настоящата 2013г. се навършват 1100 години от короноването на Симеон І за цар. Последвалите военни успехи направили възможност неговия приемник не само да наследи царската титла, но и българския църковен глава да бъде удостоен с патриаршеска титла.
Във връзка с трите годишнини беше направен малък клип във връзка с 3 юни – датата на която в Никопол мъченически загива цар Иван Шишман, заради отказът му да приеме исляма. В клипът се съдържа Песен І от „Канон-молебен за царя” написан от Ефрем. Това е една от последните творби на Търновската книжовна школа, преди нейните представители да се пръснат из другите страни. Изглежда Ефрем е попаднал след това във Сърбия, тъй като канонът е бил редактиран и за сръбския деспот Стефан Лазаревич. Някои дори предполагат, че авторът е сръбският патриарх Ефрем, който бил един от многото потърсили убежище в съседните страни български духовници. Мелодията е от ирмос „Отверзу уста моя”. В молебния канон Ефрем отправя молитви към Бога и св. Богородица да помогнат на царя и на неговия син в борбата
... Виж още »
Мармарис е един от най-посещаваните турски курорти, като през последните години значително нарастна и броят на българските туристи, които почиват там. Освен проспериращ курорт Мармарис е и град с древно минало, споменат под името Фискос още от "башата на историята" Херодот
Кушадасъ е една от предпочитаните дестинации за българските туристи. В исторически план градът е интересен с добре запазените крепост, замък и кервансарай. Подобни обекти е имало по време на Османското робство и из българските земи, но не са се запазили до наше време и тяхното съществуване може да се проследи само в изворите.
Укрепените градове из българските земи са били основно по границите. Кервансараите са се изграждали на разстояние един от друг равняващо се на пътя, който можел да измине керванът за един ден.
