ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Повеля дадена на несебърския митрополит

([Препис] от този същия на тази простагма от императора господин Йоан)

 

Простагмата  в полза несебърския митрополит е запазена само в един препис на гръцки език. Изказани са становища, че издател на простагмата може да е цар Иван Александър, но тъй като е посочено само името Йоан, то съществуват и мнения, че може да е бил издаден от император Йоан V Палеолог, а не е изключено да е издадена и от Йоан VІ Кантакузин. Документа е бил издаден на 30 септември, през 3 индикт, който при управлението на цар Иван Александър докато българите са владеели Несебър се е падал през 1335г., 1350г. и 1365г. Манастирът „Света Богородица Елеуса” се е намирал в североизточната част на Несебър и днес е запазен в руини. Предполага се, че манастирът „Христос Акрополит” се е намирал на градския акропол в източната част на полуострова. Манастирът „Света Богородица Агиосоритиса” според братя Шкорпил (вж. СНУ, т. ІV, 1891, стр. 107) се е намирал сред лозята край брега по крайбрежната пътека водеща към Поморие. От него били останали руини, от които се различавало малко здание заобиколен с насип; имало два мраморни откъслека от стълб и полукръгъл камък с надпис: „† (Ε)ΝΕΤΗ· Α(Χ)ΙΟ· ΑΝΕΚΕΝΗСΟ(ΤΗ)(Ρ)ΟС.  Манастирът „Свети Власий” е бил край днешното село Свети Влас. Несебър е минал под българска власт през 1332г.

За разлика от хрисовула простагмата или както е българското название на този документ „повелята” е с доста по-опростена форма. Тя е царско разпореждане съдържаща заповед за пряко изпълнение. Повелите се изписвали на квадратен лист с неголям размер с обичайния шрифт, като се е посочвал индикта и месеца и е завършвала с подписа на императора. Тъй като настоящата повеля завършва с датата, то това е един от аргументите, че документа е фалшификат. От бележката в края на текста става ясно, че текста, с който разполагаме е заверен от солунския митрополит Исидор препис от оригинала. От този текст се вижда, че от царя освен подписа са били изписани само месеца и индикта. В това издание добавката на митрополит Исидор в края е изписана с курсив за да се отличава от основния текст на повелята.

Поради наличието на различия между преводите публикувани от Дуйчев, Гюзелев и Мутафчиев за настоящата публикация се наложи да се направи сравнение и с гръцкия текст, което стана причина да има някои различия от тях.

 

Ръкописи:

І = Цариград, Библиотека на метоха на Йерусалимската патриаршия, Сборник 276, л.124.

Издания: Α. ΠΑΠΑΔΟΠΟΥΛΟΥ-ΚΕΡΜΕΩΣ, Άνάλεκτα ίεροσολυμιτίκης σταχυολογίας, т. 1, 1891, СП, стр. 468-470, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 146-149, П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.258, Петър Мутафчиев, „Към историята на месемврийските манастири", (В Избрани произведения, т. 1, 1973, стр. 653-678).

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Светейшият митрополит и ипертим на Месемврия изложи пред моето царство правата на неговата света митрополия, въз основа на които — преди крепостта Месемврия да премине към българското царство — той е владеел намиращите се в нейните предели манастири, а именно [манастира], почитан на името на Господа и Бога, и Спасителя наш Исуса Христа [наречен] Акрополит, както и този на пречистата Владичица и Богородица, наречен Агиосоритиса, а още и този на светия свещеномъченик Власий, а пък в манастира, почитан на името на пречиста­та Владичица и Богородица Елеуса, с благоволението на някогашния негов ктитор се държеше от тамошният архиерей, който въздигна за възпоменание свое и само. Тези манастири, след като крепостта премина към царството на българите, били от­нети от казаната света митрополия и били дадени на други. И оттогава и до днес тя е лишена от тях. [Митрополитът] поднесе молбата си относно това и Мое царство, като прие неговата молба, пожела и повели чрез настоящата повеля, щото този пресвети митрополит и ипертим на Месемврия да вземе [под своя власт] и да владее тези манастири и да има над тях такава [власт], каквато са имали светейшите предстоятели на подчинената му пресвета митро­полия преди споменатата крепост Месемврия да пре­мине под [властта на] царя на българите, както се каза, в обема на признатите нему основателни права. И при това, нека не се върши никакво посегателство или каквато и да било друга пречка било отстрана на вселенския патриарх, било отстрана на някого другиго, като се взима за предлог владението и обичаят за това от онова време, та и до днес. За това му бе дадена на­стоящата повеля на моето царство, издадена на тридесетия [ден от месец септември, индикт 3-и].

Има [написано] с червени букви от царската и божествена ръка месец септември, индиктион 3. Настоящето, сравнено и намерено във всяко отношение еднакво с първообраза, се подписа и от нас.

Солунски [митрополит] Исидор