ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Хрисовул даден от цар Иван Александър на несебърския манастир „Света Богородица Елеуса”

([Препис] от този същия на български златопечатник на манастира Елеуса)

Хрисовулът на цар Иван Александър в полза на несебърския манастир „Света Богородица Елеуса” е бил запазен в два преписа на гръцки език. Според грамотата, тя е била издадена през 9 индикт, който при управлението на цар Иван Александър докато българите са владеели Несебър е бил през 1341г. и 1356г. Тъй като владетелите потвърждавали правата, привилегиите и имунитетите на манастирите в началото на управлението си, то и в случая по-вероятната година на издаването е 1341г. Тъй като обаче в текста се отправят предупреждения към разни народи, то е възможно да е и втората дата, тъй като в житието на св. Теодосий Търновски написано от патриарх Калист се говори за нападения на турците по това време и че цар Иван Александър ги заплашил с война.

Манастирът „Света Богородица Елеуса” се е намирал в североизточната част на Несебър близо до склона на морския бряг, като до днес са останали от него само руини. Чичото на Иван Александър – Самуил също подарил обкована със сребро икона и други култови предмети на манастира.

Названието хрисовул иде от гръцки и означава златопечатно слово. Именно това словосъчетание „златопечатно слово” е било използвано и в този документ. Така са били наричани грамотите, които са били скрепени със златен печат на владетеля. Иначе грамотите са били назовавани понякога „оризмо” или „повеля”.

В това издание добавката, която вероятно е дело на солунския митрополит Исидор в края е изписана с курсив за да се отличава от основния текст на грамотата.

Поради наличието на различия между преводите публикувани от Дуйчев, Гюзелев и Мутафчиев за настоящата публикация се наложи да се направи сравнение и с гръцкия текст, което стана причина да има някои различия от тях.

Ръкописи:

А = Атон, Лаврата „Свети Атанасий”, 1191, saec. XVII, стр. 6^rv.

І = Цариград, Библиотека на метоха на Йерусалимската патриаршия, Сборник 276, л. 123.

Издания: Α. ΠΑΠΑΔΟΠΟΥΛΟΥ-ΚΕΡΜΕΩΣ, Άνάλεκτα ίεροσολυμιτίκης σταχυολογίας, т. 1, 1891, СП, стр. 470-471, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 140-143, П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.256, Петър Мутафчиев, „Към историята на месемврийските манастири", стр. 654-655.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Молитвите на назареите [т.е. монасите], сиреч на подвижниците, и тяхното застъпничество достигат с предимство и най-често се приближават до Бога, и, както казва богоявителят Василий: когато молитвата на монаха започне веднъж да действа, то тя съвсем не позволява човекопогубителят дявол да има дързост против онези, над които молитвата се простира. И това е съвсем естествено: бърза като светкавица и бляскава като злато, разсичаща въздуха по-рязко от крило на орел и за миг преминаваща през първия човек на второто небе, тя незабавно се представя пред господния престол и свободно получава от [небесния] Цар онези неща, за които и поради които е била изпратена. Затова и Мое царство, като цени, както се каза, божествените молитви на подвижниците повече от злато и скъпоценен камък, пожела царството ми, та монасите, които се подвизават в светия манастир на пресветата Богородица Елеуса в Месемврия, да бъдат напълно необезпокоявани и манастирът, заедно с монасите в него, да бъде освободен от всякаква ангария, псомозимия, градозидане и каквато и да било друга тегоба. Също така и онези, които, от откъдето и да било, се случи да пребивават в манастирските предели, и те да се наслаждават на пълно спокойствие. Не само това, но и неговата лодка-еднодръвка да бъде освободена на вечни времена от плащане на всякакво мито. Съвсем да не дръзва да обременява манастира нито дукът по това време, нито някой от местните жители на Месемврия или измежду чужденците, ако ли очакват своето спасение от Бога или пък снизходителност от Мое царство. И онзи, който бъде уличен, че върши противното и безпокои пребиваващите в манастира монаси, той ще си навлече гнева на Мое царство веднага, тъй като гневът е царев вестител. Царството ми, напротив, желае щото манастирът да не бъде тревожен и обезпокояван от никого, та намиращите се в него монаси, като се наслаждават на спокоен живот, по-продължително да се молят за Мое царство бързо да подчини всеки враг и всеки противник и скит, и варварин, а също хуни, руси и ксантикото [Ξανθικόν – ксантик е месец от македонския календар, който съответства на април, думата в българските преводи е дадена като светлокосото, златисторусото] и германско племе. Също така нито бъбривец, нито просещ да не избегне мрежите му. За това, прочее, Мое царство дарува настоящата златопечатна сигилия на манастира Елеуса за негова сигурност през месец [април], индикт [девети].

Мое царство, освен това, желае, щото архиереят на Месемврия да стои вън от манастира Елеуса, сиреч да няма никакво право в него, или въобще да не се меси в манастира или да нарушава нещо от онова, което е писано от моето царство, или да се опита в нещо, но само името на архиерея да бъде вписано в свещените поменици. Месец април, индикт, 9-и.

Има и български подпис с червени букви.