Дворецът на Великия магистър на ордена на хоспиталиерите е бил построен в северозападния ъгъл на укрепения град на мястото на по-раншния византийския акропол от VІІв. след като през 1309г. орденът на рицарите-йоанити превзели Родос и го превърнали в свой политически и културен център. Сградата е с четириъгълна форма с вътрешен двор. След разширението на градът замъкът се намирал в северозападния ъгъл на Вътрешния град, наричан от рицарите „Колакион”, т.е. кастел, който бил отделен от Външния град наричан „Хора” или „Бург” с крепостна стена. Първото сериозно изпитание за острова било нападението на египетските мамелюки през 1444г., което било успешно отбито с помощта на бургундците командвани от Жофроа дьо Тойси. През първия строителен период (1309-1408г.) от управлението на хоспиталиерите за архитектурата на Родос е характерен готическия стил с някои византийски елементи. След щетите причинени на градът от турската обсада през 1480г. и земетресението през 1481г. постройките били възстановени, но през този втори строителен период (1480-1522г.) архитектурата е в късноготически стил, като се долавя влиянието на италианския Ренесанс. Възстановителните работи протекли под ръководството на Великия магистър Пиер д’Обюсон. Във връзка с надвисналата над острова нова османска заплаха през 1520г. по поръка на Великия магистър Фабрицио дел Карето били предприети укрепителни дейности под ръководството на Де ла Скала. През 1522г. обаче султан Сюлейман стоварил цялата военна мощ на Османската империя срещу Родос. Въпреки доброто укрепяване и упоритата съпротива ограничените ресурси на хоспиталиерите се оказали крайно недостатъчни да отблъснат турците и било постигнато споразумение за предаване на острова, като на рицарите и жителите било позволено да напуснат града с цялото си имущество. След като през 1522г. османците превзели острова, те използвали замъка като затвор, докато през 1856г. сградата била разрушена от експлоадирането на намиращите се в подземията боеприпаси. През 1912г. Родос бил окупиран от италианците и в периода 1937-1940г. дворецът бил възстановен и превърнат в лятна резиденция на италианския крал Виктор Емануил и Бенито Мусолини. При реконструкцията на двореца били направени множество промени на оригиналния дворец.
