Фотоалбуми

Виториано

ald-bg — Sun, 16 Jun 2013 15:01:25 GMT

„Олтарът на Отечеството“ или както е по-известен - мемориала „Виториано“ се намира на площад „Венеция“ в подножието на Капитолийския хълм. Съоръжението носи тези названия, тъй като той е издигнат за възпоменание на първия крал на обединена Италия Виктор Емануил ІІ Савойски, а също така е и паметник на Незнайния воин. Мемориалът е изграден в стил ампир, но е твърде еклектичен и претрупан с детайли, което е станало причина да му се прикачат и някои подигравателни названия като „Сватбената торта“, „Пишещата машина“ и други. Постройката е повлияна от архитектурните образци на Пергамския олтар и храмът на Фортуна в Пренесте.
След смъртта на крал Виктор Емануил ІІ през 1878г. било решено да се издигне паметник в негова чест за възпоменание на „Бащата на Отечеството“. През 1880г. бил обявен първия конкурс, който бил спечелен от Анри-Пол Нено. Проекта обаче не бил реализиран, тъй като авторът бил отхвърлен, защото не е бил италианец. През 1882г. се състоял нов конкурс, който бил спечелен от Джузепе Сакони.
Работата по мемориала продължила от 1885г. до 1935г., макар официалното му откриване да е станало още на 4 юни 1911г. от крал Виктор Емануил ІІІ. За изпълнението на мащабния проект се наложило да бъдат съборени ред постройки в намиращия се там средновековен квартал, сред които кулата на папа Павел ІІІ, арката „Сан Марко“ на пътепровода свързващ Капитолия с двореца „Венеция“ и част от сградите на манастира „Аракоели“. При премахването на старите сгради били открити останките от Сервиевата стена, руини от голяма къща, а под храма „Света Рита” били открили „Инсула Аракоели” и храма „Свети Власий”. Черквата „Света Рита” била демонтирана и била преместена. Плановете са били сградата да се направи от травертин, но бил използван мрамор от Бреша, тъй като по-лесно се подавал на обработка.
Монумента е изграден по подобие на античните олтари. В центъра се намира конната статуя на крал Виктор Емануил ІІ. Барелефите отляво са вдъхновени от Вергилиевите „Буколики” и „Георгики” и символизират земеделието и индустрията, а тези отдясно са посветени на любовта към Родината. Между тях се намира фигурата на богинята Рома на златен фон, а в подножието й е паметника на незнайния воин. От двете страни на паметника на незнайния воин има по един жертвеник с горящ вечен огън.
В двата края на покрива има по една квадрига с крилатата богиня на победата Виктория. Счита се,че за модел на фигурата на Виктория е послужила Витория Колона, херцогиня на Сермонета. Под всяка от квадригите има надпис, единия от които гласи: „Единство на Отечеството”, а другият: „Свобода на гражданите”. В „короната” над колоните са поставени статуите, които символизират шестнайсетте региона на Италия, според броя им към момента на изграждане на мемориала: Пиемонт, Ломбардия, Венето, Лигурия, Емилия-Романя, Тоскана, Марке, Умбрия, Лацио, Абруци, Кампания, Пулия, Базиликата, Калабрия, Сицилия и Сардиния. Всяка от статуите е направена от различен скулптор, роден от региона, на който е посветена фигурата. В подножието на конната фигура на крал Виктор Емануил ІІ са изобразени 14-те благородни града на Италия: Генуа, Милано, Палермо, Флоренция, Венеция, Неапол, Болоня, Равена, Торино, Ферара, Пиза, Мантуа, Амалфи, Урбино.
Има още 4 мраморни и 2 бронзови скулптурни групи символизиращи Мисълта (бронз, ляво), Действието (бронз, дясно), Пожертвуванието (дясно), Законът (дясно), Силата (ляво) и Съгласието (ляво).

Ефес, Библиотеката на Целз

ald-bg — Sun, 14 Apr 2013 19:35:46 GMT

Посетете раздела с фотоалбуми на исторически места и сгради:
http://ald-bg.narod.ru/Galery/galerii-gradove.htm

Вълчитрънско съкровище

ald-bg — Sun, 14 Apr 2013 19:35:46 GMT

Съкровището от Вълчитрън се състои от 13 златни предмета с обща тежина 12.425кг. Предметите са 4 типа: 1) Голям съд с 2 дръжки; 2) 1 голяма и 3 малки чаши с по една дръжка; 3) 2 големи и 5 малки диска; 4) троен съд, от части с бадемовидна форма, съединени помежду си. Съкровището е открито през 1925г. край с. Вълчитрън, Плевенска област. Оригиналът се намира в НАМ, а в РИМ-Плевен е изложено копие.
Посетете раздела на сайта посветен на съкровищата.
http://ald-bg.narod.ru/Galery/galerii-sakrovista.htm

Захари Зограф - автопортрет

ald-bg — Sun, 14 Apr 2013 19:35:46 GMT

Посетете раздела на сайта посветен на изобразителното изкуство. Там ще намерите снимки на произведения на известни художници или на исторически картини.
http://ald-bg.narod.ru/Galery/galerii-kartini.htm

Родос - дворецът на Великия магистър

ald-bg — Sun, 14 Apr 2013 19:21:27 GMT

Дворецът на Великия магистър на ордена на хоспиталиерите е бил построен в северозападния ъгъл на укрепения град на мястото на по-раншния византийския акропол от VІІв. след като през 1309г. орденът на рицарите-йоанити превзели Родос и го превърнали в свой политически и културен център. Сградата е с четириъгълна форма с вътрешен двор. След разширението на градът замъкът се намирал в северозападния ъгъл на Вътрешния град, наричан от рицарите „Колакион”, т.е. кастел, който бил отделен от Външния град наричан „Хора” или „Бург” с крепостна стена.
Първото сериозно изпитание за острова било нападението на египетските мамелюки през 1444г., което било успешно отбито с помощта на бургундците командвани от Жофроа дьо Тойси. През първия строителен период (1309-1408г.) от управлението на хоспиталиерите за архитектурата на Родос е характерен готическия стил с някои византийски елементи. След щетите причинени на градът от турската обсада през 1480г. и земетресението през 1481г. постройките били възстановени, но през този втори строителен период (1480-1522г.) архитектурата е в късноготически стил, като се долавя влиянието на италианския Ренесанс. Възстановителните работи протекли под ръководството на Великия магистър Пиер д’Обюсон.
Във връзка с надвисналата над острова нова османска заплаха през 1520г. по поръка на Великия магистър Фабрицио дел Карето били предприети укрепителни дейности под ръководството на Де ла Скала. През 1522г. обаче султан Сюлейман стоварил цялата военна мощ на Османската империя срещу Родос. Въпреки доброто укрепяване и упоритата съпротива ограничените ресурси на хоспиталиерите се оказали крайно недостатъчни да отблъснат турците и било постигнато споразумение за предаване на острова, като на рицарите и жителите било позволено да напуснат града с цялото си имущество.
След като през 1522г. османците превзели острова, те използвали замъка като затвор, докато през 1856г. сградата била разрушена от експлоадирането на намиращите се в подземията боеприпаси. През 1912г. Родос бил окупиран от италианците и в периода 1937-1940г. дворецът бил възстановен и превърнат в лятна резиденция на италианския крал Виктор Емануил и Бенито Мусолини. При реконструкцията на двореца били направени множество промени на оригиналния дворец.