ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Георги
Акрополит за Регинският договор на цар Михаил Асен с Византия 1256 година
Договорът на цар Михаил Асен с византийският
император Теодор ІІ Ласкарис не е запазен. За щастие текста на договорната
грамота е бил съставен от византийския историограф Георги Акрополит,
благодарение на което сведенията в неговото историческо съчинение съдържат
ценни сведения за обстоятелствата около сключването му и дават представа за
съдържанието му .
Мирният
договор е бил сключен преди 6 август 1256г. между император Теодор ІІ
Ласкарис и българските пратеници водени
от синът на убития от татарите руски черниговски княз Михаил Всеволодович - Ростислав
Михайлович, който бил тъст на цар Михаил ІІ Асен (1246-1257) и зет на унгарския
крал Бела ІV (1230-1270). Договорните условия били неизгодни за България и цар
Михаил ІІ Асен отказал да признае валидността на споразумението. Въпреки това
неуспешната военна кампания срещу Византия и сключването на неизгодния Регински
мирен договор разклатили положението на цар Михаил ІІ Асен и скоро той бил убит
от братовчед си Коломан ІІ. Коломан ІІ не успял да се задържи дълго и също бил убит. Последвала тежка политическа криза
в България, по време на която за трона претендирали Ростислав Михайлович, Мицо
Асен и Константин Тих, като последният надделял над останалите.
Публикации:
Троицкий, Иван Егорович, „Летопись великого
логофета Георгия Акрополита”, Санкт-Петербург, 1863; Георгий Акрополит, „История”,
СП, 2013, стр. 109-110; Георги Акрополит, „История”,
в ГИБИ, т. 8, стр. 195-196.
Изследвания: В. Н. Златарски, „История на българската
държава през средните векове”, т. 3., 2007,стр. 466.; П. Ников,
„Българо-унгарските отношения от 1257-1277г., стр. 80
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
61. …Измамвайки се в своите сметки, императорът разпънал
палатка около река Регина и спрял там с цялата си огромна войска.
62. Междувременно българския владетел, тъй като нямал възможност
да предприеме каквото и да е против ромеите,
понеже императорът вече бил с такива сили на Запад и се приближавал до пределите
на неговата страна, прибягнал до преговори и искал да сключи мир с посредничеството на своя тъст,
русинът Ур, който бил зет на унгарския крал. И първо той изпратил при императора
посланици, които предварително уредят идването му при него без каквито и да е опасения
и да бъде приет с почести от страна на императора. Така и станало и Ур отишъл
при императора. Самодържецът го прел ласкаво и с подобаващи почест както него
самия, така и тези, които били с него. Мирът бил сключен и законно скрепен с клетва
от страна на Ур, който я произнесъл и за самия себе си, и за своя зет, владетеля
на българите, за това, че ще върне на императора крепостта Цепена - това била
единствената крепост от онези, които били в държавата на император Йоан, която
българите все още удържали за себе си - а императора да бъде в мир с българите;
накрая, той и другата страна да се задоволяват с предишните си граници. Когато
по такъв начин било извършено всичко това, по желание на владетеля, Ур, разделяйки
се с императора, се отправил, обсипан с царски щедрост – всички откарани от
него вещи: коне, тъкани и друго наброявали до двадесет хиляди, а императорът
останал близо да Регина да чака предаването на Цепена.
63. По това време се случи едно удивително обстоятелство,
достойно за паметта и историята. Беше един от преславните и тържествени дни,
именно този, в който ние, вярващите, празнуваме Преображение Господне. Тъй като
при светото тайнство, според обичая, трябва да присъства императорът, то обяда
бил доста късно. След като обядвахме и като отдъхнахме малко, станахме. Слънцето
на хоризонта вече склоняваше на запад. А императора имаше навик всяка вечер при
залеза на слънцето да излиза и да обхожда целия лагер, а после близо до единия
му край да се изкачва на едно равно и немного възвишено място и от там да оглежда
цялата си войска, която той наричал подвижен град, охраняващ всички други ромейски
градове. … Пристигнахме на обичайното място; велможите застанаха около императора,
аз се присъединих към тях, и всички ние се наредихме в кръг. Императорът каза:
«Знаете ли вие, какво известие получихме неотдавна?» — «Не, господарю! —
казахме ние - Не знаем». Императорът: «Един човек, който пристигна неотдавна, донесе
неприятна вест, че русинът Ур ни е измамил, неговото посредничество за
сключването на мира е чиста лъжа; той е дал лъжлива клетва и е дошъл тук за своя
изгода.
Всичко, което той е направил е една
измама; и между другото той има благовиден предлог, както казват, за нарушаването
на клетвата: че неговия зет, българския владетел, не приема мира при такива
условия. Как ви се струва? Истина ли е това, или е безумна измислица на лъжец?»
Ние отговорихме: «На нас ни се струва, че във всичко това няма никаква истина. Това
го е казал някой лъжец и не заслужаващ доверие човек, защото русинът Ур не само
за себе си се закле, но и за своя зет, българския владетел. Възможно ли е християнин
да стигне такова вероломство?» Императорът: «Страстта към парите го е довела до
това, че той се е решил на такова безчестно дело. И ние не само не придобихме любовта
на българите, но и напразно похарчихме толкова
пари».— «Не, господарю,— казахме ние,— не може да бъде, това да е истина». Тогава
императорът, обръщайки се лично към мен, каза: «А ти какво ще кажеш за това?» —
«Аз споделям общото мнение,— отговорих аз,— и мисля, че в казаното има много
повече лъжа, отколкото истина. Ако пък, как понякога правят някои, Ур е решил да
даде клетва, предварително замисляйки да ни измами, то ще има за свой противник
Бога, който ние заради нашата правдивост и истина ще имаме за свой защитник».
Така казахме и императорът се съгласи с нашите думи. После всички ние
потеглихме от това място, за да се върнем в палатките, тъй като беше вече нощ.
Но пълната луна ни осветяваше пътя. Императорът по пътя отново ни попита: «Какво мислите за казаното?»
— «Това е лъжа, господаря», - отговорихме ние. И той не веднъж, не два и не
три, а много пъти ни пита за това. А ние като на всички негови въпроси дадохме
един и същ отговор замълчахме. Накрая той още веднъж попита. А като видя, че всички
мълчат, то, обръщайки се към мене, попита: «А ти какво ще кажеш за това?» И този
път не само ме нарече по име, но и по длъжност. «Тази работа е повече твоя,
отколкото на някой друг, има отношение и е преимуществено твоя работа». Това
той каза, тъй като искаше да намери предлог за гнева си. Тогава аз казах: «Защо
пък да е мое? Ако аз не бях състави добре договорната грамота или бях направил
някакъв пропуск при извършването на клетвите, ако бях приел неприлично Ур и тези,
които бяха с него, то действително моя би била грешката и моя би била вината. На
ако всичко това е било направено правилно и както трябва, то какво отношение имам
за отмятането му?»