ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Георги Акрополит за Регинският договор на цар Михаил Асен с Византия 1256 година

 

            Договорът на цар Михаил Асен с византийският император Теодор ІІ Ласкарис не е запазен. За щастие текста на договорната грамота е бил съставен от византийския историограф Георги Акрополит, благодарение на което сведенията в неговото историческо съчинение съдържат ценни сведения за обстоятелствата около сключването му и дават представа за съдържанието му .

            Мирният договор е бил сключен преди 6 август 1256г. между император Теодор ІІ Ласкарис  и българските пратеници водени от синът на убития от татарите руски черниговски княз Михаил Всеволодович - Ростислав Михайлович, който бил тъст на цар Михаил ІІ Асен (1246-1257) и зет на унгарския крал Бела ІV (1230-1270). Договорните условия били неизгодни за България и цар Михаил ІІ Асен отказал да признае валидността на споразумението. Въпреки това неуспешната военна кампания срещу Византия и сключването на неизгодния Регински мирен договор разклатили положението на цар Михаил ІІ Асен и скоро той бил убит от братовчед си Коломан ІІ. Коломан ІІ не успял да се задържи дълго и също  бил убит. Последвала тежка политическа криза в България, по време на която за трона претендирали Ростислав Михайлович, Мицо Асен и Константин Тих, като последният надделял над останалите.

            Публикации: Троицкий, Иван Егорович,  „Летопись великого логофета Георгия Акрополита”, Санкт-Петербург, 1863; Георгий Акрополит, „История”, СП, 2013, стр. 109-110; Георги Акрополит, „История”, в ГИБИ, т. 8, стр. 195-196.

Изследвания: В. Н. Златарски, „История на българската държава през средните векове”, т. 3., 2007,стр. 466.; П. Ников, „Българо-унгарските отношения от 1257-1277г., стр. 80

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

61. …Измамвайки се в своите сметки, императорът разпънал палатка около река Регина и спрял там с цялата си огромна войска.

62. Междувременно българския владетел, тъй като нямал възможност да предприеме каквото и да е  против ромеите, понеже императорът вече бил с такива сили на Запад и се приближавал до пределите на неговата страна, прибягнал до преговори и искал  да сключи мир с посредничеството на своя тъст, русинът Ур, който бил зет на унгарския крал. И първо той изпратил при императора посланици, които предварително уредят идването му при него без каквито и да е опасения и да бъде приет с почести от страна на императора. Така и станало и Ур отишъл при императора. Самодържецът го прел ласкаво и с подобаващи почест както него самия, така и тези, които били с него. Мирът бил сключен и законно скрепен с клетва от страна на Ур, който я произнесъл и за самия себе си, и за своя зет, владетеля на българите, за това, че ще върне на императора крепостта Цепена - това била единствената крепост от онези, които били в държавата на император Йоан, която българите все още удържали за себе си - а императора да бъде в мир с българите; накрая, той и другата страна да се задоволяват с предишните си граници. Когато по такъв начин било извършено всичко това, по желание на владетеля, Ур, разделяйки се с императора, се отправил, обсипан с царски щедрост – всички откарани от него вещи: коне, тъкани и друго наброявали до двадесет хиляди, а императорът останал близо да Регина да чака предаването на Цепена.

63. По това време се случи едно удивително обстоятелство, достойно за паметта и историята. Беше един от преславните и тържествени дни, именно този, в който ние, вярващите, празнуваме Преображение Господне. Тъй като при светото тайнство, според обичая, трябва да присъства императорът, то обяда бил доста късно. След като обядвахме и като отдъхнахме малко, станахме. Слънцето на хоризонта вече склоняваше на запад. А императора имаше навик всяка вечер при залеза на слънцето да излиза и да обхожда целия лагер, а после близо до единия му край да се изкачва на едно равно и немного възвишено място и от там да оглежда цялата си войска, която той наричал подвижен град, охраняващ всички други ромейски градове. … Пристигнахме на обичайното място; велможите застанаха около императора, аз се присъединих към тях, и всички ние се наредихме в кръг. Императорът каза: «Знаете ли вие, какво известие получихме неотдавна?» — «Не, господарю! — казахме ние - Не знаем». Императорът: «Един човек, който пристигна неотдавна, донесе неприятна вест, че русинът Ур ни е измамил, неговото посредничество за сключването на мира е чиста лъжа; той е дал лъжлива клетва и е дошъл тук за своя изгода.

         Всичко, което той е направил е една измама; и между другото той има благовиден предлог, както казват, за нарушаването на клетвата: че неговия зет, българския владетел, не приема мира при такива условия. Как ви се струва? Истина ли е това, или е безумна измислица на лъжец?» Ние отговорихме: «На нас ни се струва, че във всичко това няма никаква истина. Това го е казал някой лъжец и не заслужаващ доверие човек, защото русинът Ур не само за себе си се закле, но и за своя зет, българския владетел. Възможно ли е християнин да стигне такова вероломство?» Императорът: «Страстта към парите го е довела до това, че той се е решил на такова безчестно дело. И ние не само не придобихме любовта на  българите, но и напразно похарчихме толкова пари».— «Не, господарю,— казахме ние,— не може да бъде, това да е истина». Тогава императорът, обръщайки се лично към мен, каза: «А ти какво ще кажеш за това?» — «Аз споделям общото мнение,— отговорих аз,— и мисля, че в казаното има много повече лъжа, отколкото истина. Ако пък, как понякога правят някои, Ур е решил да даде клетва, предварително замисляйки да ни измами, то ще има за свой противник Бога, който ние заради нашата правдивост и истина ще имаме за свой защитник». Така казахме и императорът се съгласи с нашите думи. После всички ние потеглихме от това място, за да се върнем в палатките, тъй като беше вече нощ. Но пълната луна ни осветяваше пътя. Императорът по пътя  отново ни попита: «Какво мислите за казаното?» — «Това е лъжа, господаря», - отговорихме ние. И той не веднъж, не два и не три, а много пъти ни пита за това. А ние като на всички негови въпроси дадохме един и същ отговор замълчахме. Накрая той още веднъж попита. А като видя, че всички мълчат, то, обръщайки се към мене, попита: «А ти какво ще кажеш за това?» И този път не само ме нарече по име, но и по длъжност. «Тази работа е повече твоя, отколкото на някой друг, има отношение и е преимуществено твоя работа». Това той каза, тъй като искаше да намери предлог за гнева си. Тогава аз казах: «Защо пък да е мое? Ако аз не бях състави добре договорната грамота или бях направил някакъв пропуск при извършването на клетвите, ако бях приел неприлично Ур и тези, които бяха с него, то действително моя би била грешката и моя би била вината. На ако всичко това е било направено правилно и както трябва, то какво отношение имам за отмятането му?»