ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Хрисовул даден от цар Иван Александър на емонския манастир „Свети Никола”

(„Български хрисовул”)

Хрисовулът на цар Иван Александър в полза на емонския манастир "Свети Никола" е запазен само в един препис на гръцки език. Бил издаден според документа на 4 април 6903г. (=1395г. от Рождество Христово), през 7 индикт. Годината е сгрешена, а 7 индикт при управлението на цар Иван Александър докато българите са владеели Несебър се е падал през 1339г. и 1354г. Следващия 7 индикт е бил през 1369г., но тогава цар Иван Александър вече не е владеел Емона. В тази грамота цар Иван Александър нарича цар Иван Асен ІІ свой дядо, докато в други документи и преписки само се ограничава да добави към името си Асен и да сочи, че е от царски произход. По-сложен е въпросът с посочената в грамотата баба (μάμμη) на царя – Севина (Σεβίνης). Има различни виждания за въпросната Севина. Първата възможност е това е лично име. Друга възможност е да става дума за съпругата на цар Иван Асен - Ирина Комнина, като преписвача е допуснал грешка приизписване на името и вместо Ερίνη е записал Σαβίνη. Възможно е също да е ползвана по-стара грамота, в която да е спомената титлата севаста, което е гръцкият вариант на августа. Първоначално това е била титла на императриците, но през ХІVв. значението й спаднало значително и е възможно това да е станало причина да бъде променено изписването. При последния вариант обаче е трудно да се посочи коя е вероятната императрица, тъй като в родословното дърво на сестрата на цар Иван Александър в Матейче произхода на българския цар и сръбската царица се извежда от династията на Комнините, като са включени и представители живели преди Ирина Комнина. Макар в гръцкия текст да е дадено като име, то е възможно също като вариант текста да означава „тогавашната триблажена благочестива баба на Мое царство”.

Манастирът „Свети Никола” се е намирал на около 1км. източно от дн. с. Емона, при морския бряг на нос Емине, като останките му са в близост до днешния храм посветен също на св. Никола.

Названието хрисовул иде от гръцки и означава златопечатно слово. Именно това словосъчетание „златопечатно слово” е било използвано и в този документ. Така са били наричани грамотите, които са били скрепени със златен печат на владетеля. Иначе грамотите са били назовавани понякога „оризмо” или „повеля”.

Поради наличието на различия между преводите публикувани от Дуйчев, Гюзелев и Мутафчиев за настоящата публикация се наложи да се направи сравнение и с гръцкия текст, което стана причина да има някои различия от тях.

 

Ръкописи:

І = Цариград, Библиотека на метоха на Йерусалимската патриаршия, Сборник 276, л. 130.

Издания: Α. ΠΑΠΑΔΟΠΟΥΛΟΥ-ΚΕΡΜΕΩΣ, Άνάλεκτα ίεροσολυμιτίκης σταχυολογίας, т. 1, 1891, СП, стр. 470-471, Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 142-147, П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.257, Петър Мутафчиев, „Към историята на месемврийските манастири", стр. 667-669.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Бог на боговете и господаря на господарите, благият и предобър Бог, промислител и закрилник на Своите създания, отреди власти и началства над духовните и ангелски войнства, а след това Неговата благост избра и онези, които Той пожела да началстват над осезаемия и видим свят и да царуват на земята. Когато добрият Бог благоволи и се изпълни въплъщението на Бога Слово, което бяха предизвестили светите и богоносни пророци, тогава започна богопазеното и богопоставено и боговенчано цар­ство на светия боговенчан цар и велик Константин, баща на всички православни царе. След като изминаха много години, благоизволи нашият благ Владика Исус Христос и дарува цар­ството на тогавашния триблажен и благословен цар Иван Асен, дядо на моето царство, и о, Твоя благост, Христе, и многощедри дарове на Твоята небесна слава и царство! — дарува и нашата власт, богодаденото и боговенчано наследствено царство от деди и бащи. И тъй като преблаженият и прочут цар Иван Асен, дядо на моето царство, остави много възпоменания на земята и, на първо място, своето преправославно и прецарствено благочестие, както и много хиляди други добрини, пожела също и божествената власт на моето царство да дарува освободителен и божествен златопечатник на манастира на светия чудотворец и мироточец Никола в Емона. Поради това собственоръчно дарува злато от съкровищницата на моето царство за изпълнение и осъществяване на освободителния и божествен златопечатник. Когато настоящият [игумен] йеромонах господин Макарий, дойде на по­клонение при моето царство, той извести на моето царство, че гореказаният манастир на свети Ни­кола бил построен из основи от треблажената тогавашна Севина, баба на моето царство. Като чу това Мое царство, че споменатият манастир е ро­дителско възпоменание, царството ми прие това с радост. Поради това Мое царство даде на казания манастир настоящия освободителен и свещен златопечатник на Мое царство в ли­цето на йеромонаха господин Макарий, отец и молител на Мое царство, за да го управлява, бащински и наставнически и да пребивава в този манастир, както желае и предпочита, безпрепятствено и несмутимо, заедно с намиращите се там мо­наси. Мое царство чрез настоящия освободителен и божествен златопечатник на боже­ствената власт на моето царство нарежда, щото този манастир на светия мироточец и чудотворец Никола да бъде несмущаван, неощетяван, неприкосновен и необезпокояван с каквато и да било тегоба — царска, църковна и властелска. Ако пък некой от намиращите се там, когато и да било, архиерей на Мое царство дръзне да наруши, разстрои, попречи или обезпокои в нещо настоящия божествен и освободителен златопечатник на божествената власт на царството ми и възпоменанието на Мое царство, дори и на обол, нека си навлече проклятията на 318-те богоносни никейски отци и неговата съдба да бъде еднаква с тази на предателя Юда. За това бе съставен и настоящият освободителен и божествен златопечатник на боговдъхновената власт на Мое царство и бе даден на благочестивия манастир на светия мироточец и чудотворец Никола за обезпечение и предпазване от всякакви възможни тегоби, през месец август, 4-и [ден], година 6903, индикт 7-и, в който подписа и нашата благочестива и боговенчана власт.