ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА

09.03.1230г.

След сражението при Клокотница Второто Българско царство достигнало своя апогей. То станало най-силната държава на Балканския полуостров.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия]  [Филми] [Ново]

 

ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В НАВЕЧЕРИЕТО НА БИТКАТА

 

ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

 

          През 1218г. цар Иван Асен ІІ удържал победа над цар Борил и се възкачил на търновския престол. Още в началото на своето управление цар Иван Асен ІІ се оженил за дъщерята на унгарския крал и получил като зестра Белградска и Бранчевска област. Сключил мирен договор и с епирския деспот, а по-сетне и император Теодор Комнин, като оженил своя извънбрачна дъщеря за брат му Мануил.

 

ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЕПИРСКОТО ДЕСПОТСТВО

 

          След като през 1204г. кръстоносците превзели Цариград, някогашната империя се разпаднала на няколко държавици. Епирското деспотство възникнало в европейските предели на империята. След разгрома на кръстоносците при Одрин и последвалото по-късно убийство на маркиз Бонифаций Монфератски, деспотството бързо разширило територията си. Особено заслуга за просперитета на Епирската държава имал Теодор Комнин. Амбициозният владетел се провъзгласил за император и си поставил за цел да възстанови Византийската империя. Но по пътя му към отвоюването на Цариград възникнала пречка.

 

 

КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЕПИРСКАТА ИМПЕРИЯ

 

Разтревожени от успехите на Теодор Комнин, бароните на латинската империя решили да потърсят сила, която да противопоставят на солунския император. И те се насочили към цар Иван Асен ІІ, като предложението било изключително примамливо – дъщерята на царя Елена била сгодена за Балдуин ІІ, а българския владетел бил определен опекун на малолетния латински император – до тогава дори великият цар Симеон І не могъл да постигне подобен успех въпреки многобройните усилия. Този съюз обаче възпрепятствал плановете на Теодор Комнин да отвоюва Цариград. Затова той решил преди да настъпи срещу Латинската империя, да си осигури тила откъм България. Теодор Комнин вероломно нарушил мирния договор и нападнал България.

 

ВОЙСКИТЕ

 

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ

         

Воин – житийна сцена от храма „Свети 40 мъченици” във Велико Търново

             

Сведенията за състава, въоръжението и числеността на българската армия са оскъдни. Основният източник за битката – Г. Акрополит дава съвсем кратко сведение: «...взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори] хиляди...»1. Макар и кратко, сведението показва, че армията включвала както българската войска, така и кумански съюзници. Въоръжението на българската армия, макар да не е подробно описано, едва ли съществено се е отличавало от епирската войска, а съдейки по някои фрески от това време и от въоръжението характерно за ХІІІ-ХІVв.

 

         

ЕПИРСКИТЕ ВОЙСКИ

 

Светци-воини – фреска от храма „Свети Димитър Солунски” в Солун

 

Сведенията за състава, въоръжението и числеността на епирската армия са също оскъдни. Акрополит казва само, че Теодор Комнин: «...събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци...»2. Ефрем само се ограничава да каже, че епирската войска била голяма, а в надписа на колоната от «Св. 40 мъченици» се казва само, че цар Иван Асен ІІ разбил „гръцката войска”.  По запазените фрески от ХІІІв. може да се види какво е било въоръжението на войските на Теодор Комнин, което не се различавало съществено от това на българските войски. Под „италийци” тук явно се имат предвид латинците, които се били присъединили към Теодор Комнин, след като отвоювал някои от завладените от кръстоносците територии. Макар да няма конкретни сведения, една част от тях са били рицари с типичното въоръжение, като най-вероятно обаче водените от тях отряди били от местното население.

 

 

КОМАНДВАНЕТО

 

           

 

КОМАНДВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА

Златна монета на цар Иван Асен ІІ, изобразен заедно със св. Димитър

 

Начело на българските войски стоял лично цар Иван Асен ІІ.  Още в ранно детство той бил свидетел на военните действия, които водели баща му и чичовците му срещу Византия, а по-сетне и срещу латинската империя. След смъртта на цар Калоян Иван Асен ІІ трябвало да отвоюва трона от своя братовчед Борил чрез гражданска война. Въпреки това, Иван Асен ІІ предпочитал да избягва военните конфликти и се стараел да намери мирно разрешение на възникналите конфликти, без обаче да прави прекалени и неоснователни отстъпки. В легендата, използвана в описанието на битката в сборника БВИ е споменато името на военачалника Радослав.

 

КОМАНДВАНЕТО НА ЕПИРСКАТА ВОЙСКА

 

Билонова монета на Теодор Комнин, изобразен заедно със св. Димитър

 

Носенето на името на Великите Комнини показва, че Теодор Ангел се намирал в родствена връзка с тях, а това ще рече, че бил потомък на някогашните български царе от династията на Комитопулите. Тази му позиция се подсилвала от обстоятелството, че бил коронован за император от охридския архиепископ Димитър Хоматиан – правоприемника на преславските и охридските патриарси. Това правело представителите на династията Асеневци да изглеждат само като узурпатори на българския престол. Двамата владетели често се изобразяват на монетите си заедно със свети Димитър, тъй като за Иван Асен ІІ той е бил покровителя на династията, а за Теодор Комнин – на столицата на държавата му Солун.

Теодор Ангел се проявил като добър държавник и военачалник. Първоначално той значително спомогнал за изграждането на Никейската империя, а след това извикан от брат си Михаил, съдействал и за създаването на Епирското деспотство. По-сетне като деспот, а по-късно и император отвоювал много от загубените земи, принадлежали някога на Византия. Теодор Комнин пленил и убил избрания за латински император Петър дьо Куртене.

 

ПРЕГЛЕД НА ИЗВОРИТЕ ЗА СРАЖЕНИЕТО

 

 

          Сведенията как е протекло сражението са изключително кратки. Най-подробният извор – Г. Акрополит казва само: «...Иван Асен... се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Eврос, което наричат Клокотница. И за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите. Бил пленен от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им...»3 Текста на Т. Скутариот е близък до описанието на Акрополит: «...Като събрал войска от ромеи и италийци, той минал покрай Адрианопол и тръгнал нагоре по река Еврос, възнамерявайки да завърже с българите сражение. А в действителност той търсел своята гибел. Той бил уверен, че варварите дори няма да се мярнат пред очите на войската му. Но Асен окуражен най-вече от клетвонарушенията на Теодор взел малка съюзническа помощ от скити, на брой около 1000 души, събрал своите войски и се понесъл срещу него, като окачил на знамето си писмения клетвен договор с Теодор. Войските се срещнали на някакво място край Еврос (наричат го Клокотница) и Теодор бил победен от българите. Бил пленен самият той, също така мнозина от роднините му, а и изобщо от близките. И всичките им неща били плячкосани от българите. А Асен бил разположен твърде човеколюбиво отношение на войската. Той освободил повечето от незнатните и ги отпратил към селата и градовете им. Но като вършел това той имал известна полза за себе си. Защото той искал да ги откъсне от ромейската власти  да ги владее, в което сполучил. Защото, когато настъпвал срещу тях всички му се подчинявали...»4 В своята «Стихотворна хроника» Ефрем монах, който по принцип за тази епоха ползва сведенията на Акрополит казва:

«...ала когато битката започнала,

той претърпял нечуто поражение,

била безславно смазана войската му.

Бил хванат в плен от тези мизи-варвари

и при Асен отведен бил нещастният,

а с него и тълпа от благородници,

а с тях и множество пленени воини...»5

         

По-късните византийски автори като цяло преповтарят сведенията на Акрополит. Георги Пахимер правейки кратък преглед на управлението на Теодор Комнин казва за битката само: «Прочул се много с делата си, докато ударен от съдбата, бил заловен от Асен и ослепен.»6. Никифор Григора, макар и малко по-обстоен също не съобщава нищо съществено: «В това време управлявал българите Йоан, син на Асен І. Той разбрал, че споменатият Теодор Ангел не възнамерявал да остави незасегната и българската държава и вече протягал тежката си враждебна ръка срещу нея. Взел за свои съюзници скити, влязъл в жестока битка с него, а след като го победил и пленил, извадил му очите.»7   

За нас е изключително важен надписа поставен от цар Иван Асен ІІ в търновския храм «Св. 40 мъченици» в чест на победата, тъй като от него научаваме датата на сражението – празника на св. 40 мъченици, честван на 9 март (по нов стил). Иначе и надписът на колоната съвсем кратко описва събитието: «...излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самият цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри...».

          В едно писмо от Яков Арофе също има кратки данни за битката «...И този Тодорос Гъркът тръгнал да воюва с цар Асене, не търсил мир с него и му обявил война. И цар Асене убил във войната мнозинството от неговите конници и елитни войскови началници (mivhar schalischav) и Тодорос злодеят попаднал в собствената си мрежа и се хванал в собствената си клопка. И цар Асене завързал краката му в окови и стопило се сърцето му и станало вода...».8

      Западните извори също са кратки. Монаха Алберих, към годината 1230 отбелязва, че: „Алсан, крал на България, брат на Александър, пленил и ослепил наследника на Михаил, именно драчкия дук Теодор, който някога бил взел в плен граф Петър Аутисиодорски”.9 Интересно е сведението в Хрониката на друг западен автор – Рикардо от „Свети Джеронимо”, тъй като в него битката се отнася към месец април на 1230г. : «През същия този месец април в Гръцката империя станало при гърците сражение, при което Комнин бил взет в плен и лишен от двете си очи».10 Отнасянето на събитието към месец април на 1230г., навярно се дължи на сбиване на събитията – периода започва със сражението през месец март, следва завземането от българските войски на подвласни територии на пленения Теодор Комнин и накрая следва ослепяването на Теодор Комнин, което също едва ли е станало през април 1230г.

      В „Житието на св. Сава” от Теодосий също на две места се споменава за битката и ослепяването, но съвсем бегло и това с нищо не допълва известното от другите извори: «Защото Константиновия царски град тогава фрузите бяха присвоили и държаха, гръцкото царство беше разсечено на две. Над цяла Тесалия и Илирия крой Солун царуваше Теодор, който след това беше заловен в битка и ослепен от Асен, царя загорски, а над Понта, Галатия и Витиния в Азия царуваше благочестивия цар Калоян Ватаци … Прие го (св.Сава Сръбски – бел. моя,АЛД) цар Теодор, за когото вече казахме, че по-късно цар Асен го ослепи…». 11

          В „Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного” завършен 1550г. на л. 590 от двете страни има миниатюри, на които е изобразена битката при Клокотница. Текстовете към тях са взаимствани от споменатите по-горе жития, което са влезли в сръбските и руските летописи, чрез които са попаднали и в Свода.

       

 

 

 

БОЙНОТО ПОЛЕ

 

Сведенията в историческите извори показват, че Теодор Комнин се е придвижвал по течението на река Марица, като сражението е станало при Клокотница. При всички случаи сражението ще е станало в близост до мястото където река Клокотница се влива в река Марица. Във т.2 от „Българска военна история”12 е изказано становището, че сражението е станало при селището Клокотница, намиращо се северозападно от Хасково, като византийците навярно преди това за завзели и намиращата се наблизо крепост Трапезица. На приложената карта дори крепостта е изобразена като команден пункт на епирската войска. Подобна хипотеза е възможна, но не намира опора в изворите. Ако Теодор Комнин е бил превзел крепостта, то е можел при неуспех да се укрепи вътре. В такъв случай би трябвало в изворите да се споменава за някаква поне кратка обсада, преговори и за предаване. Но такива сведения няма.

Според едно предание, командния пункт на българската войска се намирал в укреплението при дн. с. Сталево, край река Марица. Там се е запазила черква посветена на „Св. Четиридесет мъченици”, където на храмовия празник става народен събор. В близост до нея е скалистия връх на хълма, откъдето по обичай по време на събора хората хвърляли камък с думите „Анатема, кир Тодор!”. Записана е била и песен, в която също се говори за този обичай:

„Момците бял камен фърлят,

хем фърлят и хем проклинат:

„Проклет да бъде кир Тодор,

дето туй чудо направи!”… 13

Разбира се в художествен план като сюжет за картина е интересно да си представим, че Иван Асен ІІ е поставил началото на този обичай, стойки на скалистия връх на хълма над черквата, с копие в ръка, на което е набучен договора. Но за съжаление, липсват каквито и да е конкретни и достоверни данни за нещо подобно.

По вероятното е, сражението да се е разиграло при мястото, където река Клокотница се влива в река Марица. Именно такова място би позволило на  цар Иван Асен ІІ с неголяма армия да притисне между реките епирската армия и по този начин да плени голяма част от нея.

 

СРАЖЕНИЕТО

 

Битката при Клокотница – миниатюра от „Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного”, 1550г.

Източниците са категорични, че Теодор Комнин вероломно нарушил мирния договор и нападнал България. Войската му минала покрай Одрин и тръгнала по горното течение на р. Марица. За придвижването на българските войски към бойното поле няма конкретни сведения. Двете войски се срещнали при Клокотница. За плановете за сражението и подреждането на войските няма конкретни сведения.

Поради кратките и твърде оскъдни сведения в изворите в „Българска военна история” – т.2 при описанието на битката е използвана една легенда, включена в „Българското военно изкуство през феодализма”. Но ред подробности, като структурирането на армията в колони и крила не само не намира опора в изворите, но трудно може да се изведе с положителност от една легенда. Затова макар и за сметка на едно по-обширно описание тук ще се пропуснат някои предположения, за които няма конкретни податки. На базата на легендата и изворите е изказано становище, че битката се е развила по следния начин:  цар Иван Асен се намирал на височината Хисаря, а българската армия била скрита зад височините Хисаря и Чоплука; първо българската конница атакувала епирците и предприела мнимо отстъпление, като така увлякла противника в гората и там той бил разгромен; след това българската войска се строила в три колони, т.е. център и две крила, а в разгара на битката в тила на епирците са е появила куманската конница; епирците се опитали да отстъпят по течението на река Клокотница, но пътят им бил преграден от български отряд, командван от Радослав. Тук авторите логично задават въпроса как набързо събраната българска армия е успяла да плени по-голямата епирска войска. Обяснението е крайно неубедително – че епирците били разбити на части и най-вече заради ентусиазма породен от набития на копие договор. Това може да обяснява победата, но не и пленяването на една значителна част от епирската армия. Макар през ХІІІ век армиите все още да са сравнително големи в сравнение с тези от ХІVвек, те далеч нямат онази численост, която е можело да има една войска от периода на Първото българско царство. Съдейки по картата, сражението се е разиграло на доста голямо пространство, за да може една армия с типичната численост от ХІІІ век да го загради.

Може би най-логичния вариант на сражението е следният. Теодор Комнин се е придвижвал по течението на река Марица, като е имал намерение да потърси брод през реката на северозапад, тъй като с приближаването на изворите пълноводието на реката намаля. Цар Иван Асен ІІ е тръгнал с по-малка войска залягайки повече на изненадата, отколкото на числеността на армията си. Тук опора може да се потърси в пасажа от писмото на Яков Арофе : «... Теодорос злодеят попаднал в собствената си мрежа и се хванал в собствената си клопка...», т.е. Теодор Комнин нападнал вероломно България, но той самия се оказал в капан от неочаквано появилата се българска войска. Това позволило на цар Иван Асен ІІ да нападне изненадващо епирската войска когато е форсирала река Клокотница. Така практически епирската войска се оказала разделена от река Клокотница, а в същото време преминалите войници се озовали в капан между двете реки и българската армия. Притискането на преминалите епирци към реките същевременно ограничило пространството за преминаването на останалата част от войската.  „Жестоката битка” за която говори Григора най-вероятно се е разиграла при опита на епирската войска да отблъсне българите първоначално за да даде възможност и останалата част от силите им да прехвърлят река Клокотница, а когато това се оказало невъзможно, до извършат пробив за бягство. След като и това не успяло, император Теодор Комнин е бил принуден да се предаде. Подобен сценарий на битката обяснява, защо в изворите се говори за големи жертви именно сред конницата, т.е. онази част от армията, която има решаващо значение при атаката. В такъв случай, брата на Теодор Комнин – Мануил Комнин ще да се е намирал сред непреминалите войските, защото той не бил пленен, а успял да избяга, достигнал до Солун и поел властта над земите на епирската държава.

 

 

ПОСЛЕДИЦИ ОТ БИТКАТА

 

ЗА УЧАСТНИЦИТЕ

Цар Иван Асен ІІ побеждава и ослепява Теодор Комнин – миниатюра от „Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного”, 1550г.

 

          Теодор Ангел Комнин бил отведен като пленник в Търново, заедно с роднините и велможите си. Цар Иван Асен ІІ пуснал обикновените войници свободно да се приберат по домовете си. На мястото на Теодор, Иван Асен поставил за епирски деспот неговия брат и царски зет – Мануил. По-късно заради участие в заговор, по нареждане на царя Теодор Комнин бил ослепен. След смъртта на царица Ана-Мария, Иван Асен се оженил за дъщерята на Теодор – Ирина, от който брак се родил цар Михаил Асен. Казват, че Иван Асен бил влюбен в Ирина както Антоний в Клеопатра. По-късно разтревожен от успехите на имп. Йоан Ватаци, цар Иван Асен ІІ освободил Теодор Комнин и го изпратил в Солун на мястото на зет си, който не могъл успешно да противодейства на възхода на никейската империя.  

 

ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ СРАЖЕНИЕТО

 

          Постигнатата победа довела до най-голямото териториално разширение на Второто царство. Както казва Акрополит «...когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон, Серес, Пелагония и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия14, завладял и Албанион и плячкосал чак до Илирик...» В надписа на цар Иван Асен ІІ в чест на победата той отбелязва: «...И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арабанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...». В „Житието на св. Петка” патриарх Евтимий също описва разширението на българската държава: «...намерил време, благоприятно за победа над нечестивите, вдигна се храбро и покори цялата Македонска област, също и Сяр с цялата Атонска, а по-точно да кажа – Света гора; освен тях славния град Солун с цяла Тесалия, и Тривали, сиреч Сърбия, и Далмация, що се нарича арванашката държава. В тях тържествено и благочестиво постави митрополити и епископи, както с ясния си лик свидетелстват светлите му хрисовули в славната Лавра на Света гора и в Протата. Царят не се задоволи само с това, но крепко и мъжествено покори и овладя всичко чак до царстващия град. Той завоюва и покори и самия този царстващ град, а франките, които господстваха там, обложи с данък.”15. Макар патриарх Евтимий да цитира само царските хрисовули, по всичко личи, че е ползвал и текста на колоната. В текста на житието са посочени като завзети и земи също Сърбия, епирското деспотство и Латинската империя (Цариград). Това лесно може да се обясни с времето на написването на житието – в условията на процъфтяващ феодален сепаратизъм през ХІVв. централната власт често се сблъсквала с неподчинение и своеволия на болярите и нерядко владетеля дори в подвластните си земи, нямал възможност да упражнява такова влияние, както цар Иван Асен ІІ спрямо споменатите страни.

След като Теодор Комнин бил разбит, латинците се отметнали от споразумението и сгодили Балдуин ІІ за дъщерята на бившия йерусалимски край Йоан дьо Бриен, който поел управлението на империята. Въпреки това нарасналия в резултат на победата престиж на държавата позволил през 1235г. да бъде възстановена българската патриаршия. Този военен успех още през средновековието е бил символ на гордост и национално самочувствие за българина и както свидетелства по този повод в своето стихотворение Йоан Катрари: «...Щом те срещне, непременно

той „Клокотница” ще каже...»16

                                                                            

                                                                   ALD

 

1. По Христоматия по история на България, т.2, под ред. на П. Петров и В. Гюзелев, София, стр.96-97; ГИБИ,т. VІІІ (ИБИ-т.ХV) стр.161-162.

2.  Пак там.

3. Пак там.

4. ГИБИ,т. VІІІ (ИБИ-т.ХV) стр.

5. По Гюзелев,В. „Самият Търновград ще разтръби победите”, С.,1981г.

6. ГИБИ т.Х, стр. 150.

7. ГИБИ – т. ХІ, стр. 127

8. ИИБИ, 6, 1956, Е. Ешкенази и Е. Ханаиел, „Един еврейски документ за Иван Асен ІІ”, стр. 577-588.

9. ЛИБИ, т. ІV, стр. 183.

10. Pertz, Georg Heinrich: Ryccardi de Sancto Germano notarii Chronica, 1864, с.93 (по Monumenta Germaniae Historica - Die digitalen Monumenta (dMGH) )

11. „Житие на свети Сава” от Теодосий, по „Стара српска књижевност” т.2, Нови Сад, Београд, Матице српска; Српска књижевна задруга, 1972г., стр. 259-261.

12. БВИ, стр. 102-105.

13. Сп. „Отечество”, бр. 5/98г. стр. 37.

14. Става дума за област, която до тогава влизала в територията на Епирското деспотство, а не за земите на север от Дунава

15. Стара българска литература, т. 4, стр. 198

16. По Гюзелев,В. „Самият Търновград ще разтръби победите”, С.,1981г., „Стихове на Катрари, възпяващи най- философстващия и най-ораторстващия сред философите Неофит”

 

ãALD, 18.05.2005