ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Дубровнишки договор на цар Михаил Асен от 15 юни 1253 година

Дубровнишкият договор от 1253г.

Договорът на цар Михаил Асен с Дубровник е бил сключен за съвместни действия срещу сръбския крал Стефан Урош І (1243-1276) и брат му, бившия сръбски крал Стефан Владислав (1234-1243). Договорът е бил сключен на празника на св. Вит, т.е. на 15 юни 1253г. От договора се вижда, че Дубровник по това време се е намирал в зависимост от Венеция, тъй като е споменат венецианския дож, макар Рениеро Зено (25.01.1253-07.07.1268) да не е споменат по име. Както е посочено в текста на договора, той се явява продължение на дипломатическите отношения установени от цар Иван Асен ІІ с Дубровнишката грамота.

Ръкопис: Договорът е написан на пергамент с размери 0.80х0.51м., сгънат веднъж вертикално и 3 пъти хоризонтално. Печатите са откъснати. Текстът е написан на кирилица, с полууставнно писмо. Имената на дубровничаните участвали в сключването на договора са разположени в 5 колони, като по-долу началото на всяка колона е посочено в скоби. В регестите за този документ е е отбелязано: Ragusini foedus jungunt cum Michael Asen, Bulgarorum imperatore, contra Stephanum Uroš Serbiae regem.

Запазен е само дубровнишкият екземпляр от договора. Първоначално се е съхранявал в общинската управа на Дубровник, а след това в Архивът на републиката. През 1817г. в архивът избухнал пожар и документите били пренесени във Виена. През 1920г. документа бил предаден на Югославия. През 1941г. отново е бил отнесен във Виена, а през 1946г. отново е бил върнат на Югославия. Днес се пази в Държавния архив на Дубровник със сигнатура Acta et diplomata XIII st. – № 215.

Издания: Договорът на цар Михаил Асен с Дубровник е бил издаван многократно, затова тук са посочени само някои от по-ранните, съотв. от по-достъпните или обстойни издания: Карано-Твртковиђ, Споменици српске, 1840, стр. 16; J. Šafárik, Pamatky dreuniho pisemnistvi juhoslavanu, 1851г., 1873г., стр. 16-20; Ильинский, Г.А. Грамоты болгарских царей, Москва 1911, стр. 155-159; F. Miklosich, Monumenta serbice spectantia historiam Serbiae, Bosnae, Ragusii, Vindobonae, 1858, XLI, стр. 35-40; CD, IV, 462, стр. 528-533; Љ. Стојяновиђ, Старе српске повеље и писма, І/1, Београд, 1929г., № 791, стр. 206-2012; В. Априлов, Болг. грамоты, Одесса, 1845, стр. 64-71; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр. 211-214; Иван Дуйчев Из старата българска книжнина, книжовни и исторически паметници от второто българско царство, 1944, София: Хемус, стр. 46-54, Ив. Божилов. България и Дубровник. Договорът от 1253г., София 2010

Изследвания: В. Н. Златарски, „История на българската държава през средните векове”, т. 3., 2007,стр. 441-445.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

В името на Господ Бог наш Исуса Христа. Амин. В годината на въплъщението на Господа наш Исуса Христа 1253, месец юни, в деня на свети Вит, индикт единадесети. За да съществува чисто приятелство и съвършено чиста любов, както е било изпърво между светото и преславно царство на цялата българска и гръцка земя на Йован Осен и между общината на славния наш град Дубровник, както са живели в правда и любов и в истина, още повече да расте и плод да донесе както ти, светият и верен в Христа Бога цар самодържец на цялата българска земя господин Михаил Асен, роден от благоверни и свети царе, отдавна желаеше това. Аз, Марсили Георги, по повеля на славния венециански дож, княз на град Дубровник, и всички съдии и съветници, цялата община на преславния наш град Дубровник, малки и големи, верни приятели на твоето свето царство, като желаехме отдавна да имаме любов с царството ти, кълнем се в Бога и в светото Евангелие божие, и в светата Дева Мария, Негова майка, и в честния животворен кръст, и в светите апостоли Петър и Павел, и в блажените четирима евангелисти Марко, Матей, Лука и Йован, и в светите мъченици на Господа Власий, Лаврентий, Петър и Андрей, наши светители, и във всички светии, които са угодили на Господ Бог, и се обещаваме пред твоето велико свето царство да държим против злотворството на неверния крал Урош и срещу неговия брат и рода му, и против всички, които живеят в неговата земя, и против онези, които биха имали в тяхната земя някакво владение, ако бъдат неверници и неприятели на твоето свето царство, така също да бъдат неверници и неприятели на нашия град Дубровник. Ако ли някой от гореказаните или всички се обърнат към твоето свето царство и преславното ти царство ги приеме за приятели, то и ние да ги имаме за приятели. Ако ли Урош или някой от гореказаните от неговия род бъде враг на нашия град Дубровник, да бъде враг на твоето свето царство. Ако ли някой от гореказаните бъде приятел на града Дубровник, твоето високо царство да го има за приятел. И ако Бог помогне на твоето свето царство да изпъди твоя и нашия враг Урош от сръбските земи, и брат му Владислав и техния род или други властелини, и се обърнат към града Дубровник, ние да ни ги приемаме, нито тяхното слово, но да им вредим, доколкото можем. И светото ти царство да не сключва без нас мир с Урош, и нас да не ни оставя без [да сключим] и ние мир с него, и още повече да бъдем с твоето свето царство против Урош, твоя и нашия враг, и против целия негов род, и против онзи, който би бил после на неговия престол, и заедно война и мир да имаме с тях през живота на твоето свето царство и нашия. На светото твое царство ще дадем помощ според нашата мощ по крайбрежието, по море и по суша, и ако Бог помогне на твоето свето царство и завземеш Рашката земя с всичките и предели, и нам Бог помогне да завземем всички градове и крепости, които са крайбрежни и подчинени н рашкия престол, да ги предадем на светото твое царство, с добра вяра, без загуби, или на онзи човек, който би бил изпратен от твоето свето царство, според нашата мощ. Когато ние узнаем, че твоето свето царство е навлязло в сръбска земя, то ние де се приготвим най-много в продължение на две седмици, след като чуем, с цялата наша сила и мощ, и да се отправим по море против крайбрежните градове и земи с онези люде, които се намират по това време в града Дубровник, като оставим, обаче, толкова люде, колкото да могат да пазят дубровнишкия град. И ако Урош или неговият брат Владислав или някой друг от неговия род или властелин би пожелал да ни увреди или би ни увредил, то твоето свето царство да ни помага според своята мощ против тях, и да им вредиш. Людете и търговците от светото ти царство и от севастократора, зет на светото ти царство, и имуществото им, ако дойдат в нашия град Дубровник, да бъдат пазени и закриляни в Дубровник и в неговите предели, подобно на самите дубровничани, и да стоят в Дубровник по своя воля и да направят свое тържище, като продават и купуват, без всякакъв данък и без всякаква щета, и да не им се взима никакъв данък, нито на врати, нито на мост, нито на брод, нито на път, а да си купуват всякаква стока, каквато им е потребна: злато, сребро, одежди и златни тъкани, или що друго им трябва, освен пшеница, която не бива да се изнася извън града Дубровник без повеля на княза, който по това време би бил в дубровнишкото княжество. Така също и людете и търговците на преславния град Дубровник, които идват в земята на светото ти царство и в земята на зетя на светото ти царство севастократор Петър, да купуват и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля, и да не им се взема мито или някакъв данък, нито в града, нито на събор, нито в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да бъдат свободни на всяко място, и да пребивават и ходят по своя воля, и да се връщат и да бъдат пазени и закриляни техните личности и тяхното имущество. Ако пък се случи смърт на някой човек, или търговец от твоето свето царство, или човек или търговец на височайшия севастократор Петър в дубровнишкото княжество, или със завещание или без завещание, и да бъде без дружина, разпореждаме да бъде описано цялото имущество на този покойник, и когато твоето свето царство изпрати свое писмо за него, да го дадем, и от имуществото на този покойник да не се изгуби нищо от нас. Така също, ако на дубровнишки люде и търговци се случи смърт, или със завещание или без завещание, в земите на твоето свето царство и в земите на високия севастократор господин Петър, а не биха имали дружина, имуществото на този покойник да бъде запазено от твоето свето царство и да се предаде на оногова, който би бил изпратен за имуществото на горепосочения покойник с писмо от господина дубровнишкия княз. А ако людете на твоето свето царство или на Петър, височайшия севастократор, имат да предявяват някакъв правен иск срещу човек от дубровнишкото княжество, ние се задължаваме да извършим съдебно правораздаване за него без каквито и да е съдебни разходи и без какъвто и да е данък, според нашия закон на пълна правда. Така също да има справедливост за нашите люде в земите на твоето свето царство и на севастократора Петър според [закона на] вашето свето царство и на височайшия севасто[кратор] Петър без какъвто и да е данък и без съдебни разноски. Никакво поръчителство да няма между твоето свето царство и нас, докато не се отсъди по справедливост. И ако Бог помогне на светото ти царство и завладее сръбската земя, ние да си имаме онзи стария закон с тях, който е имал градът Дубровник, и да стоим с всички сръбски и крайморски земи и градове според онези закони, които сме имали с тях преди петнадесет години, които са изминали досега. И ако Бог помогне на твоето свето царство и станеш господар на цялата сръбска земя, някои зли люде да не създават неприязън между светото ти царство и нашия град, но любовта всякога от добро на по-добро да расте. Земите и селата и владенията от земята и по суша от селата и владенията от земята и по суша от селата и владенията от онези земи и онези села и владения, които Господ Бог ще помогне бързо да бъдат завладени от твоето величество, искаме да ги отбележим. Гореказаните дядови наши земи и села и владения начеват от църквата на свети Георги срещу стария град Епитавър, после отиват до църквата на свети Петра, а от църквата на свети Петра отиват до църквата на свети Пократа, а от църквата на свети Пократа като държат горе връх Белома и слизат до водениците, а от водениците държат горе и отиват към мелниците, горе като идват, връх Жрновице, дори до Влашице, а от Влашице като държат височините, които са връх Шумет, и отиват до Ока. А от онази страна от Ока като държат височините, които са над реката, и стигат дори до височините, които са връх Корила, и от Корила държат височините, които са връх Затон и връх Полица и връх Орешец, и стигат до църквата на света Текла; всички казани земи и села и владения, които от върха от всички казани височини слизат до морето, всички са наша дядовина. А онзи закон, който съществува относно митото за солта между сръбския крал и града Дубровник, да го поддържа и светото твое царство, а именно, половината от печалбата от всичката сол, която се продава на рашките люде, да има твоето свето царство, а другата половина да има дубровнишката община, както бе в стария закон. И светото ти царство да държи за нас стария закон, а именно от река Дрин до Неретва митото за солта да не се взема на друго място, освен в Дубровник. И ако Бог помогне на твоето свето царство да завладее всички крайбрежни градове, нашата светла майка, Църквата, майката на всички наши църкви, да владее онова, което е владеела по всичките градове или по суша, или епископии, или манастири, или църкви, или попове, или някаква друга правдина, която е имала от стари времена – да ги има свободно, както е писано в старите книги с правдини. А ние, цялата община на нашия град Дубровник, малки и големи, да сме задължени да правим да се заклеват всички князе, които с времето ще бъдат в Дубровник по волята на славния венециански дож, да държат това обещание през време на своето князуване, когато се кълнат за дубровнишкото княжество. И ако ние престъпим тази клетва и това обещание, да ни съди Бог и тази клетва както на този свят, така и на онзи, и ние и нашите деца да имаме запрета и гняв от високия римски папа навеки и всичко писано по-горе да имаме и искаме да държим, като пазим клетвата и почитта на и службата, които сме задължени да оказваме на господина дожа на венецианската община, докато съществува светото твое царство и ние. Това обещание и това писание, за да получи по-голяма потвърждение, е подпечатано с печата на общината и на славния Марсилий Георги, княза на нашия град Дубровник.

(І колона) А тези са имената на онези лица, които са се клели да бъде това обещание твърдо и крепко: първом славният властелин господин Марсилий Георги, княз дубровнишки. Съдиите: Бубана Петровик, Доброна Домпридик, Фоско Слабик, Матея Болачик, Паскали Крусик. Съветници от Малкия съвет: Якоб Негомирик, Доброслав Раненик, Волкас Иваник, Петър Матековик, Маргарит Стилевик, Грьгур Петроник. От Намаления съвет: Грубеша Гудулик, Михоило Пеженик, Теодр Будачик, Коленьда Чрнешик, Андрея Болкевик,

(ІІ колона) Чръне Витоник. Общински съветници: Димитри Менчетик, Палма Пикураревик, Коленда Ломп(р)иновик. Общински застъпници: Гоислав Крусик, Петър Жуна Богданик, Жун Раненик. Общински застъпници: Никола Пиченежк, Петър Сречик. Онези, които държат имуществото на света Богородица: Паска Градик, Вали Проклечик. Съветници от Големия съвет: Връсанко Проданчик, Марин Чимик, Барби Крусик, Петър Мангеровик, Марин Хобужик, Русин Петровик, Алекси Чреноловик, Михоило Ктунчик, Вита Доброславик,

(ІІІ колона) Менчага Ломприк, Вита Геталдик, Михоило Бинчулик, Герваси Бочинчик, Филип Мовьврешик, Михоило Маинеревик, Петър Гангулик, Богдан Пежиновик, Петър Крусик, Русин Белчик, Матия Донатевик, Марин Пикураревик, Клименто Мерьнух, Басили Прибавик, Марин Бинчулик, Петрона Бундик, Пругъл Донатевик, Мартин Сачибабик, Андрея Чревик, Пругл Михоилик,

(ІV колона) Петър Карнизик, Петър Мачиневик, Паска Чипоник, Палма Гачик, Марин Вилан, Власи Нариклик, Петрона Добровик, Дамян Боченчик, Жун Чревик, Жун Зръзовик, Власи Чанкиник, Петър Чаканик, Пологрин Визолик, Андрея Поборик, Андрея Гоиславик, Жун Болеславик, Вита Барборик, Матев Верестовик, Матия Растик, Филип Пичинежък, Жун Пикураревик,

(V колона) Михоило Розиновик, Павло от кнеза Маижалека, Андрея Бенешик, Никулица Мартинужик, Сосен, Вита от Чрьнете, Жун Болвчик, Жун Гледик, Палма Максик, Матрин Челпа, Никула Церевик, Власи Русиновик, Георги от княза Трипуна, Трипун от княза Юде, Домприжик Моврешик, Марин Гамик и Валица, Павел Болеславик, Михоил Силиврестовк, Павел Сарачик, Михоило Маркушик, Бочин Прасетик, Марин Кисоник.

И за цялото това писание Мартол Гулеривик, бан от дубровнишкия княз и от цялата община на града Дубровник, по волята на господина дубровнишки властели, като позвъниха звън за събор, както и според дубровнишкия закон, за своята душа и за цялата дубровнишка община потвърди и се закле да държи.