В разделът с Български летописи е добавен текстът на Зографската история. Тя заедно с Паисиевата и Спиридоновата е била съставена в Зографския манастир. За разлика от тях обаче текстът не е бил осъвременен и в изданията се намира във вида, в който е била написана. Когато Раковски е издал началото на историята, той е отбелязал, че езиковите й особености показвали, че тя не е много стара. В това няма нищо изненадващо, защото много от хората, за които става дума във връзка с познатия ни препис са били съвременници, ако не на самия него, то на родителите му. Но оттогава досега е изминало значително време и езиците, включително и българския са се изменили, тъй че макар текстът й да е разбираем, то възникват затруднения с прочита, тъй като някои думи са излезли от употреба и са заменени с други. Добавени са и пояснителни бележки, тъй като при прочита й у читателите често са възниквали разни въпроси. Някои читатели пък погрешно смятат, че авторът й е включил в нея голям брой измислици. С помощта на бележките ще се види, че макар да са допуснати някои грешки и обърквания, написаното в историята има своята изворова опора в по-старите и авторитетни исторически съчинения.

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bg_letopisi/zografska_ist/zograf_prevod.htm

Фреска от Бельова черква в Самоков - българските светци описани от Паисий Хилендарски и в Зографската история след това често били изобразявани в българските храмове